shareit

New York Magazine вече ще се чете само два пъти в месеца

| от |

1386019473091.cached

Още един знак на продължаващите проблеми, пред които е изправен светът на печатните медии дойде късно снощи, след като култовото списание New York съобщи, че ще премине на двуседмична схема на публикуване. Това официално ще е факт от март.

От една страна, New York е списание със съкрушителен успех. То е многогодишен победител в National Magazine Awards, а редакторът му – Adam Moss, често е описван като един от най-добрите в бизнеса.

Въпреки това, както David Carr от New York Times написа, похвалите и талантът не винаги могат да спечелят срещу радикалните промени в областта на технологиите:

Списание New York, с настоящ абонамент от над 400 000, е съсипано от рецесията, започнала през 2008 г. Тази година списанието е надолу с близо 10% в рекламните страници в сравнение със същия период на миналата година, когато резултатът също беше зле.

В прессъобщението си, New York казва, че тази двумесечна периодика ще бъде от плюс, за да „подобри и подсили“ качеството. Но е трудно да се скрие чувството на тъга, когато още едно емблематично седмично списание реши, че сегашният модел вече не е жизнеспособен.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Маркели (792 г.)

| от |

Битката при Маркели, която трайно слага край на последователните византийски походи към България, е третото сражение от поредицата „Средновековна слава“. Анимационно-документалните ленти, които са част от дългосрочния образователен проект на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“ пресъздават най-бляскавите победи от средновековното минало на България. Филмите се използват и като допълнителен учебен материал по време на часовете по история, провокирайки любопитството и интереса на учениците към познаване на историята на страната ти. Не е изненадващо, че третият епизод на „Средновековна слава“ е посветен точно на битката при Маркели. Тя е така категорична, че по време на последвалите преговори с византийския владетел, той се задължава да изплаща ежегоден данък на България.

Всичко започва в средата на VIII век, когато българската държава е разтърсена от сериозна криза. Вътрешни междуособици между големите аристократични родове хвърлят страната в политическа криза. Една след друга няколко династии се изреждат на престола в Плиска, а политиката им, която не се радва на достатъчна подкрепа, е често несигурна и половинчата. Междувременно, във Византия тече процес на стабилизация на централната власт и армията, чието олицетворение е решителният и войнствен император на власт Константин V Копронѝм, който завършва военната реформа и постига надмощие над арабите, което му позволява да организира поредица от походи по суша и море срещу България. Макар съдбата да застава на страната на българите, предците ни се намират в незавидна ситуация.

При управлението на Телериг (766-777г.) и Кардам (777-802г.) България преодолява последиците от кризата, въпреки почти перманентната византийска агресия и намеса във вътрешните ѝ работи. Затова през 80-те години на VIII век Кардам се чувства достатъчно сигурен на престола за да организира поредица от нападения срещу византийските територии в Македония. Византия е твърде заета с ежегодните рейдове на арабските войски, започнали отново към 780 година и едва през 791 г., император Константин VI повежда войските си срещу Кардам. Двете армии се срещат при Прóват и българите излизат победители, но без да са постигнали категоричен успех. Решен да измие срама от неуспеха и да се разправи с българите, Константин VI повежда армията си в нов поход през късната пролет на 792г.

Силите на империята се концентрират около Адрианопол и потеглят на север към Стара планина, с идеята да преминат Рѝшкия проход, разположен северно от крепостта Маркéли, която била едно от основните укрепления, бранещи северната граница на Византия. Кардам бил навременно известен за подготвената експедиция. Владетелят на българите несъмнено очаквал че гордият Константин VI ще потърси реванш за битката при Прóват.

На 20 юли, Кардам се появил северно от византийските позиции. Българите заели изградената през предишните десетилетия система от землени укрепления, наричана от учените Старопланинска фортификационна група. Кардам бил наясно, че силите, с които разполагал не били достатъчни за даване на открито сражение на ромеите, и, както при конфликта от предходната година, предпочел да изчака Константин да направи първата стъпка. Колко големи всъщност били двете армии?

Византийците мобилизирали войските на своите балкански теми и част от редовната столична армия- тáгмата, създадена от Константина V Копронѝм. Макар да няма директна информация за числеността на армията, от сходни по време кампании може да се предположи, че Константин VI разполагал с около 20 000 души – кавалерия и пехота, придружавани от съответния обоз. Срещу тях Кардам изкарал цялата си войска – около 12 000 елитни войни, които се намирали по всяко време на разположение на владетеля.

От гледна точка и на двете армии, бойното поле било относително неудобно с оглед блатистия терен и течението на р. Мочурица, която разделяла полесражението почти през средата. От византийска страна условията били по-тежки, тъй като армията на василевса трябвало да прекоси блатистата земя за да достигне българските позиции. Въпреки това, двадесет и една годишният Константин VI, въодушевен и убеден от лъжепророци че негова ще бъде победата, завързал сражение необмислено и безредно, казва ни Теофан. Кардам правилно преценил че именно това е моментът, в който да удари враговете си, чийто редици били разтеглени от преминаването на мочурищата, а сред отделните сегменти на ромейската армия настанало известно безредие. Българската кавалерия се изсипала от височините в атака по целия фронт. Предимството на терена и концентрирания удар разстроило византийските редици. В рамките на няколко ключови минути, Фортуна кацнала на рамото на българския владетел. Имперската армия била поголовно сразена и хвърлена в позорно бягство. Според „Житието на свети Йоаникий Велики“ в разгара на битката самият император Константин VІ, макар и за броени минути, бил „уловен“ с  аркáн (примка) от български конник, като едва успял да се спаси да не попадне в български плен…

Развръзката на грандиозното сражение гледайте във видеото.

 

 

 
 
Коментарите са изключени

Двете големи компании, които решиха спора си с канадска борба вместо в съда

Давид срещу Голиат, Бър срещу Хамилтън, Али срещу Фрейзър – това са все легендарни двубои, които хората ще помнят с години. На 20 март 1992 г. към тях се присъединява още една битка – Хервалд срещу Келехер . Ако нямате представа кои са Кърт Хервалд и Хърб Келехер и откъде идва враждата им, сега ще разберете.

Преди 1978 г. авиационната индустрия е изцяло регулирана от правителството – затова ако едно място в самолета от Ню Йорк до Лос Анджелис е 100 долара в United, то ще е 100 долара и в Continental и American. Цените са еднакви за всяка авиокомпания заради федералните разпоредби, които бяха дело на Гражданския борд за въздухоплаване. Но това правило важи само ако авиокомпанията лети международни и полети между отделните щати, а не вътре в даден щат. Заради това изключение тексаският бизнесмен Ролин Кинг основава Air Southwest.

През 1968 г. Кинг вижда незадоволена ниша на пазара на полетите. Тексас си е гигантски щат – по-голям от Великобритания, Холандия, Австрия и Италия взети заедно и следователно е доста времеемко да се пътува от град на град. Така че, защо да не създаде авиокомпания, която да лети само из щата? Тъй като авиокомпанията би работила само в една държава, цените им няма да бъдат регулирани и ще може да таксува, колко й харесва – най-включително драстично по-ниските тарифи.

Кинг, знаейки, че ще има нужда от помощ, за да реализира тази идея, говори с адвоката си Хърб Келехер и двамата тексасци създават Air Southwest.

Herb Kelleher (131125herb)

Хърб Келехер

Останалата част от бранша, разбира се, не е особено очарована от новата авиокомпания, която заобикаля правилата, и затова правят това, което повечето компании биха направили в тази ситуация – впрягат адвокатите си. Съответно Texas International, Barniff и Continental завеждат дела срещу Southwest. След три години съдебни спорове Върховният съд в Тексас окончателно потвърждава правото на Southwest да функционира, както си функционира, и когато Върховният съд на САЩ отказва да разгледа казуса, нещата вече са решени окончателно. Компанията сменят името си на Southwest Airlines и от 18 юни 1971 г. започва да обслужва Далас, Сан Антонио и Хюстън.

С навлизането на закона за дерегулиране на авиокомпаниите от 1978 г. Southwest вече започва да лети и до места извън Тексас, като Ню Орлиънс е първата такава дестинация, през декември същата година. От самото начало Southwest Airlines, водена от Кинг и Келехер, създава репутация на забавна и закачлива авиокомпания. По-ниските им цени помогнаха за това, заедно със стюардесите (които са само жени), които носят ярко оранжеви шорти и ботушки. Компанията запазва този си закачлив имидж и занапред със симпатични реклами и лозунги. „Любовта все още е нашето нещо“ („Love is Still Our Field“)  е първият им лозунг; излиза през 1972 г. (Love Field в Далас беше и все още е мястото, където се намира корпоративния щаб на Southwest.) Следващите лозунги са „Някой там горе те обича“ и „Нискобюджетната авиокомпания“.

Southwest Airlines - Boeing 737-7BD (N7744A) - Quintin Soloviev

Boeing 737-7BD

И тук започва веселата част!

На 22 октомври 1990 г. компанията въвежда нов лозунг: „Just Plane Smart“. Те го използват за около 15 месеца, докато не им се обаждат от Stevens Aviation, компания от Грийнвил, Южна Каролина. Явно те са използвали лозунга „Plane Smart“ преди Southwest.

Вместо да харчи стотици хиляди долари по съдилища и адвокати, за да се разреши въпроса юридически, на председателят на Stevens Aviation, Кърт Хервалд (заедно с изпълнителния вицепрезидент Стивън Таунс), му идва по-добра идея. Той предизвиква главния изпълнителен директор на Southwest, Хърб Келехер, на мач по канадска борба, на който да се решат правата над лозунга „Plane Smart“. Хервалд знаеше склонността на Southwest да прави нестандартни неща, а освен това смяташе, че пиарът и за двете компании ще бъде много по-полезен в дългосрочен план, отколкото да се съдят за някакъв си там лозунг.

Келехер ентусиазирано приема.

„Malice in Dallas“, както беше наречено събитието, е организирано да се проведе на 20 март 1992 г. на фамозния форум „Sportatrium“ в центъра на Далас. Това е в полза на Келехър и Southwest, защото те са домакини на двубоят, а централата им е само на километри. Но Хървалд е съвсем окей с това – всичко за пиара.

Ето видео на целия спектакъл. Текстът продължава като казваме какво става и кой побеждава, така че ако искате да разберете само това, няма нужда да гледате цялото нещо.

Освен че губи правата над лозунга, загубилият от всеки кръг (мачът е 2 от 3 победи) ще трябва и да дари 5000 долара на Асоциацията за мускулна дистрофия или Ronald McDonald House of Cleveland, също здравна организация.

В дните преди мача, и двете компании го рекламират жарко. Клиентите и доброжелателите изпращат подаръци на Келехер, които смятаха, че ще му помогнат да спечели, включително кутия спанак, бутилка Wild Turkey (бърбън; знаем, че знаете, но да кажем) и „анаболни стероиди от Мексико“ (което вече не знаем какво е).

В 9:00 сутринта на 20 март двамата мъже излизат на ринга подготвени за война. Влизанията им са грандиозни (кое повече, кое по-малко) – Хърб Келехер пристигна с автобус с мажоретки, облечени в бяла сатенена роба, а Кърт Хервалд, след като беше представен, излиза от тунела в червена роба под освиркванията на про-Southwest тълпата. Келехер пък излиза на ринга под звуците на песента от филма „Роки“ и когато стандартното перчене пред ъгъла на опонента приключи, състезанието започна.

Веднага след началото на първия рунд, Келехер спира борбата заради контузия в ръката, която претърпява, докато спасява дете на път за арената. За негов заместител излиза Дж. Р. Джоунс… шампион по канадска борба през 1986 г. от Тексас. Така Джоунс и Southwest Airlines лесно печелят първия рунд.

На втория рунд Хървалд също води свой „заместник“, една от служителките му – Анет „Убиецът“ Коутс. Тя се изправя срещу Келехер, въпреки че ръката му все още го „боли“. Анет го побеждаваше за секунди.

Сега, след като театрите приключват, започва истинският двубой. Резултатът е равен и третият кръг е решаващ между двамата мъже и техните компании. Хервалд, в червена поло риза, и Келехер, с цигара в устата, се надвиват в продължение на 35 секунди.

Накрая Хервалд приковава ръката на Келехър за масата и побеждава! Тълпата в Далас изригна в освирквания, но Хервалд печели честно и почтено, което означава, че Stevens Aviation си може да си задържи лозунга.

Но предстои още една изненада, за пореден път в мача. Кърт Хервалд позволява на Southwest да използва лозунга също като демонстрация на спортсменство и заради готовността на компанията въобще да приеме такова безумно предизвикателство, когато толкова много други компании просто щяха да се обърнат към съда.

След мача двамата се съгласиха, че решаването на спора по този начин е било фантастична идея и добър начин да покажат идентичността на техните компании. Хървалд казва:

Днес в бизнеса има твърде много съдебни спорове и недостатъчно лидерство. Имаме нужда от още момчета като Хърб Келехър, които са готови да кажат, че не е нужно да ходим на съд през цялото време.

Келехер заяви пред New York Times, че ако Stevens и Southwest бяха отишли на съд, това щеше да струва на Southwest 500 000 долара и няколко години мъки. Той също така призна, че „честно казано, Stevens използва „Plane Smart“ в рекламите си по-дълго. Не знаехме, че го ползват, но те си го ползваха. Така че щяхме да загубим случая на всичко отгоре след всички хачове, усилия и загубено време.“

 
 
Коментарите са изключени

Един от най-великите учени, за който никога не сте чували

Има популярно схващане, че религията и науката не вървят заедно. И в някои случаи това може би е вярно, но в един типично топъл януарски ден в Южна Калифорния през 1933 г. в Калифорнийския технологичен институт в Пасадина религията и науката доказват, че не трябва да са врагове.

В този ден някои от най-великите научни светила от цял свят по онова време, хора като Едуин Хъбъл и Алберт Айнщайн, се събрат, за да чуят поредица от лекции. Но един конкретен човек и една конкретна лекция карат Айнщайн да заяви: „Това е най-красивото и удовлетворяващо обяснение на създаването на света, което някога съм чувал.“

Известно е, че в навечерието на възхода на Третия райх Айнщайн напуска родината си Германия и заминава за САЩ. Но малцина знаят, че с него пътува белгийският католически свещеник Жорж Льометър – човек, който Айнщайн много уважава. Освен вярващ, Жорж Льометър е и велик учен космолог. Той изучава Вселената и най-вече нейното начало. Неговите изследвания, убеждения и заключения силно влияят върху начина, по който разбираме самото ни съществуване днес.

Още откакто е малко момче, той приема религията и разбра връзката, която може да има тя с науката. Той подражава на бившия си учител, кардинал Дезире Мeрсие, който има прогресивни убеждения по философия и космология. Така, вместо да навлезе в академичния свят, той става свещеник – ръкоположен на 23 септември 1923 г. от своя духовен учител.

През свободното си време отец Льометър продължава научните си изследвания, особено върху теориите за обща и специална относителност. Кардинал Мeрсие, разпознал талантите на своя подопечен, му позволи да учи в престижната обсерватория в Харвард и паралелно с това Льометър изкарва докторска степен по физика от MIT. По време на разнообразните си проучвания се среща с други забележителни астрономи и космолози, включително Джордж Хейл и Весто Слайфър, което оказва страхотно влияние върху по-късните му открития.

Някъде по това време Льометър измисля теория, която и до днес влияе върху изследването ни на Вселената. През 1927 г. той публикува труд, озаглавен „A Homogeneous Universe of Constant Mass and Increasing Radius accounting for the Radial Velocity of Extra Galactic Nebulae“.

В него той обяснява своята теория, според която вселената се разширява. Използвайки теорията на Айнщайн за относителността като основа, Льометър твърди, че пространството непрекъснато се разширява и следователно разстоянието между галактиките също се увеличава. По-късно Хъбъл ще демонстрира същото нещо и до ден-днешен заслуга за тази идеята се отдава именно на него. Освен това, Льометър откри това, което на нас днес ни е известно като „Законът на Хъбъл“ – за скорост на разширяване спрямо разстоянието на галактиките от Земята. Льометър също така дефинира и „Константа на Хъбъл“. И в двата случая той направи това, преди Хъбъл да публикува своите трудовете по тази тема. Истинският принос на Хъбъл в този случай беше да предостави базата от наблюдения за предимно математически базирана теория на отеца.

Пета конференция на Солвей

За съжаление на Льометър, неговият труд имаше слабо въздействие върху научната общност, защото беше публикуван в списание, което почти не се чете извън Белгия. Но един човек го прочита – Алберт Айнщайн. Льометър и Айнщайн се срещат за първи път през 1927 г. на прочутата Пета конференция на Солвей в Брюксел. Алберт е доста впечатлен от откритията на Льометър, но му каза: „Вашите изчисления са правилни, но физиката ви е абсурдна“. На практика Айнщайн смяташе, че математиката на Льометър е правилна, но това, което изглежда да показва тази математиката, не е.

През 1931 г., желаейки да популяризира теориите си по-широко четени, Льометър изпраща статията си до сър Артър Едингтън, британски астрофизик и някой, който иска да направи научните теории достъпни за всички. (Той беше този, който обяви и помогна да обясни на англоезичния свят теорията на относителността на Айнщайн, когато той беше все още немски учен.)

Едингтън превежда работата на Льометър и я публикува в „Месечни известия на Кралското астрономическо общество“ – журнал, който съществува и до днес. След тази публикация става ясно както за критиците, така и за самия Льометър, че нещо липсва в тази теория. Вселената непрекъснато се разширява, но кога и как започна разширяването?

Това смущава Льометър, но като добър учен, той продължаваше да си задава въпроси. Само няколко месеца по-късно, използвайки лекция на Едингтън от 1931 г. за края на Вселената, озаглавена „За края на света от гледна точка на математическата физика“ като ръководство, Льометър прави нова теория. В писмо от 9 май 1931 г. до сп. Nature (също все още публикувано днес, от 1869 г.) той пише:

Ако светът е започнал с един-единствен квант, понятията за пространство и време изобщо няма да имат някакво значение; те биха започнали да имат значение, само когато този кван е разделен на достатъчен брой кванти. Ако това предложение е правилно, началото на света се случи малко преди началото на пространството и времето.

Тези думи ще бъдат публикувани по-късно, през 1950 г., в сборник с есета под името „Първоначалният атом“, където той също така ще предели началото на всичко като „сега без вчера“. Така се поставя основата на „Теория на големия взрив“, след като няколко други учени ще развият още теорията на Жорж Льометър.

 
 
Коментарите са изключени

Колко видео касети са необходими за 30-годишен запис на телевизия

| от |

Колко видео касети ще ви бъдат необходими, за да запишете 30 години време. Това е един интересен въпрос, чийто отговор може да откриете при Марион Стоукс. Отговорът е 71 000 видео касети. Физическият архив на дамата се намира в специален склад в Ричмонд, Калифорния и много скоро ще бъде дигитализиран. Касетите не са подредени в хронологичен ред. При транспорта е имало малко размествания, но все пак няма пълно щастие за онзи, който реши да ги изгледа. Първият запис е направен във Филаделфия.

Хобито на Стоукс започнало да изисква повече пространство и жената закупувала апартаменти, където да складира касетите си. По тази причина има около 9 апартамента. Жилищата за закупувани единствено и само по тази причина. Наследствието е предадено на децата ѝ, които преценили, че могат просто да наемат склад и да използват имотите по предназначение. За периода от 1975 до 2012 година, жената е записвала отбрани предавания с единствената цел да запази този специален времеви период.

'The Ikea House Party' Celebrates 30 Years Of The Brand In The UK

И всичко започва със закупуването на видео плеяр Betamax. След като разбрала, че новата придобивка може да записва филми, било време да се колекционират серии на комедийни сериали, научнопопулярни филми, политически новини, специални събития и още много други. От една страна е напълно нормално, имайки предвид липсата на всякакви стрийминг услуги, както и по-достъпно съдържание. През 1979 година дори се озовава в документален филм, където тя разказва как един ден е натиснала бутона за запис и просто никога повече не е спряла. Основен мотив на хобито ѝ е създаването на база данни, с които човек може да вземе правилните решения. Нека не забравяме, че Айнщайн някога е споделил как цялото знание в света е много добре синтезиран опит.

През 1980 г. CNN става 24-часова телевизия и Стоукс започнала да използва по 8-9 касети на ден, за да може да записва всичко. И така всичко било записано от новинарските емисии до рекламите. На кого би била необходим този архив, след като телевизията трябва да го запазва. Оказва се, че не е точно така. Повечето студиа изтривали старите предавания и така пестели пари за нова лента, докато Стоукс е използвала всички налични ресурси, за да записва. Не може да си мислите, че героинята в тази история е лентяй, който записвал стари предавания, за да има какво да гледа. Нищо подобно! Жената е била активист, библеотекар и след близо 20 години на работното си място е уволнена в обвинение, че организатор на комунистически сбирки. За 3 години е продуцент на предаването „Input“.

Продукцията събирала различни професори, хора от обществото, религиозни лидери, активисти, учени и дори артисти, които да говорят върху различни социални теми. Някъде по тази линия се появила идеята за създаването на много сериозна база данни с всичкото необходимо знание. Създаването изисквало жертви и целият живот се формирал около времето на една видео касета и колко точно време ще е необходимо за поставянето на следващата. С времето се включили роднини, личната ѝ асистентка, както и още много други близки. През по-голямата част от времето трябвало да говорят за събитията и случките в определено предаване.

Islamic Madrassa Students Burn DVDs And Music Videos In Capitol

Коментирали какъв точно щеше да е животът им, ако им възложат да въртят телевизия. След като дошли комунистическите обвинения, дамата наистина се замислила дали да не избяга в Куба. С напредването на технологията е започнала да използва и други устройства като Tivo. След това решила да инвестира парите си в акции на Apple.

Освен това накарала и роднините си да направят същото. С времето се оказало дяволско добро решение. Друг е въпросът, че през целия си живот не е използвала нито един път модерна технология и не е изпратила нищо по електронната поща. В момента семейството се бори да дигитализира целия архив и да го направи достъпен за света. Въпросът е да се провери хронологията за последните 30 години.

 
 
Коментарите са изключени