Викторио плени Финландия с „Let it be“

| от |

14-годишният Викторио Ангелов, който е от Шумен, но от около година живее в Турку, Финландия, предизвика фурор на детското издание на Гласът на Финландия – „The Voice Kids“.
Журито го определи като „момче, на което музиката излиза от сърцето“.

521724_490197051034379_269579563_n

Чуйте изпълнението на песента „Let it be“, което го класира за финалната фаза. А ние следим участието му и стискаме палци да достигне до крайния успех.

 
 

Сандалите отново са на мода

| от chronicle.bg |

Германските (а и не само) туристi това лято ще са в крак със световните тенденции, защото любимите му сандали са отново на мода. Дизайнерът Рик Оуенс и Birkenstock представиха своята колаборация на парти миналата вечер в новото мобилно пространство – Birkenstock Box.

В Rick Owens Birkenstock Box, разположена извън магазина на Оуенс в Лос Анджелис на булевард Ла Бреа, ще присъства ограничени бройки от обувките Birkenstock, създадени заедно с дизайнера. Колекцията се състои от 13 сандали на цени от 325 до 525 долара. Оуенс взима класическите Birkenstock и добавя своето собствено усещане. Използва филц, велур и кожа, удължава лентите, добавя повече отвори като декоративен елемент и по този начин променя визията, но не разваля идеята на Birkenstock.

Мобилното пространство, известно като „Birkenstock Box“ в Лос Анджелис в партньорство с Рик Оуенс отваря официално врати на 21 април. Целият интериор и архитектура на The Box са по идея на Рик Оуенс. Кутията се състои от контейнери за товарни превози, а целият вътрешен интериор е дело на дизайнера. Освен световно известните сандали, в The Box ще присъства част от спортната колекция на Оуенс.

„Чувствам, че Кутията е естествено продължение на моя магазин“, каза Оуенс. Той е фен на емблематичните обувки, както отбелязва самият той: „Аз ги нося всяко лято на плажа Лидо.“

 
 

Отиде си Барбара Буш

| от chr.bg |

Почина Барбара Буш, съпруга на президента на САЩ (1989 – 1993) Джордж Х. У. Буш и майка на президента Джордж У. Буш (2001 – 2009).

Тя и съпругът й имат шест деца. Новината беше съобщена в Туитър от говорителят на нейния съпруг Джим Макграт.

Барбара Пиърс е родена през юни 1925 г. в щата Ню Йорк. Тя се запознава с Джордж Х. У. Буш, когато е на 16 и се омъжва за него три години по-късно.

Барбара Буш беше пламенна защитничка на гражданските права и често се противопоставяше на много от привържениците на Републиканската партия с по-либералния си възглед за правото на аборт. Тя обаче казваше, че е по-заинтересувана да се грижи за дома, отколкото да помага на съпруга си да управлява страната

 
 

Сегед – град на спокойствие, красота и чистота

| от Теодор Спасов |

Сегед е третият по големина унгарски град, намиращ се съвсем близо до границата със сръбската автономна област Войводина. Той е главен град на областта Чонград. Разположен е на брега на голямата река Тиса.

Обикновено табелите към Сегед просто се подминават от забързаните търговци и туристи на път към Будапеща, Виена и други по-популярни европейски дестинации. Но ако се отбиете в него поне за 2-3 часа, мястото ще заеме завинаги частица от сърцето Ви.

В града живеят около 160 000 души. По българските стандарти влиза в категорията на един средно голям провинциален град като Враца или Русе. Но в действителност е изпълнен с живот, красота и забележителности. Почти по нищо не отстъпва на прелестната унгарска столица Будапеща, като дори има две големи предимство пред нея – спокойствието и чистотата.

Спокойствието, красотата и чистотата – основните отличителни белези на Сегед

dav

По улиците на Сегед ще видите много повече велосипеди, отколкото автомобили. Паркирането в рамките на целия град се заплаща и излиза скъпо дори и за местните жители. За тях колата на практика е много скъпо удобство. Липсата на безплатни паркоместа обаче се компенсира от отлично уредения градски транспорт. Автобусите, тролеите и трамваите се движат буквално един след друг. В никакъв случай не може да става и дума за препълнени автобуси, тролеи или трамваи, каквато гледа е ежедневие в София. Липсата на задръствания прави придвижването из града удобно и приятно.

Сегед без съмнение е един от най-чистите европейски градове. Почти липсва автомобилно движение, а използването на твърди горива за отопление отдавна е в историята. Толкова отданва, че дори повечето сгради просто нямат комини.

Целият град е газифициран. Разхождайки се по улиците на Сегед човек може буквално да помирише свежия въздух.

Що се отнася до красотата – Сегед със сигурност се нарежда сред най-красивите европейски градове.

dav

В центъра и неговите покрайнини царува духът на Австро-унгарската империя. Типичните за Виена, Будапеща и Загреб стари сгради са разпръснати из целия център, като почти всички те се поддържат добре. Красиви са и са запазени. Разходките из пешеходните улички на града, изпълнени със спретнати кафенета, ресторанти, бутици и книжарници, ще Ви доставят истинска наслада.

Най-популярната туристическа дестинация в града е прелестната католическа катедрала „Сегеди дом“, построена в началото на 20. век на обширен градски площад. Нейните две часовникови кули са високи близо 100 метра. Наблизо се намира и Националният пантеон. Други основни забележителности са средновековната кула „Димитър“, синагогата (която е вторият най-голям юдейски храм в Унгария) и зоопаркът. Популярни са също музеите на изкуствата, салама и пипера.

Всяко зло за добро

Не е случайно това, че Сегед е толкова добре уреден град. За него в пълна сила важи поговорката „Всяко зло за добро“. През 1879 г. целият град е буквално унищожен от голямо наводнение. Император Франц Йосиф посещава руините на града и заявява, че „Сегед ще бъде по-красив, отколкото беше преди“. И спазва своето обещание.

В следващите няколко години се проектират и строят нови улици, градът се възниква наново от руините. Още тогава са предвидени три големи кръгови булеварда, които значително облекчават градския трафик и до днес.

Най-слънчевият град в Унгария

dav

Сегед често е наричан от местните „град на слънцето“ поради факта, че е сред местата с най-много слънце в страната. Климатът му е умерен, със студени зими и горещи лета.

Улиците на Сегед са изпълнени с улични музиканти, художници и фокусници. Градът е университетски, поради което се изпълва със смеха на младежи, които често се събират около някоя пейка, за да пеят и танцуват. Музиката е неизменна част от атмосферата на града.

Ежегодно в Сегед се провежда традиционен от 1931 г. театрален, музикален и културен фестивал на открито. Състои се всяко лято и продължава цели три месеца. Разхождайки се из улиците, много вероятно е да попаднете на талантливи улични музиканти през всеки сезон.

В миналото градът е бил мултикултурен, като в него са живели няколко хиляди евреи. Днес почти всички жители на Сегед са унгарци. Около 1% от населението на града се определя като ромско. Голяма част от ромските жени се обличат в типичния за централно-европейската ромска култура начин – с пъстри шалвари, с красиви плитки и с цветя в косите. В града живеят още малки германски, сръбски, румънски, хърватски и словашки общности.

Град на пипера и салама

Сегед също така е известен като градът на пипера. Именно в Унгария той е култивиран във вида, в който го познаваме днес. В него и до днес се намира заводът на най-популарната по света унгарска марка салами. Градът е обграден от ниви, на които се отглеждат различни земеделски култури.

Ако имате пътуване към някоя от популярните дестинации в Европа, не се колебайте да се отбиете за няколко часа в Сегед. Той със сигурност ще остави у Вас само позитивни емоции и спомени.

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.