Великите любови в литературата

| от |

„Живеят само влюбените, останалите просто съществуват” е заявил преди стотици години Уилям Шекспир.

И макар днес думите му да са се превърнали в един от най-клишираните изрази, то не можем да отречем, че същевременно с това тяхната истинност не подлежи на съмнение.

Какво е светът без любов? Празно място, лишено от чувства. Реалност, в която няма място за човечност. Съществуване без смисъл.

Безспорно най-красивите любовни истории са описани в романите. Драматични и с неочаквани обрати, които могат да се случат само в книгите. Измисленото място, в което искаме да се губим отново и отново.

Няколко дни преди Деня на влюбените решихме да споделим с вас някои от най-великите, според нас, любови в литературата. Избрахме няколко заглавия, които са успели да ни докоснат през годините и да оставят незаличима следа в съзнанието ни.  Подредихме ги хронологично, защото всяка история носи своето различно послание, на никое от които не можем да поставим приоритет.

„Тристан и Изолда”

Един от първите рицарски романи, създадени през Средновековието, който поставя началото на подобен тип куртоазна литература. Легендата се разпространява в редица фолклори и не е ясно къде се е зародила първоначалната история. Има предположения, че Шекспировите „Ромео и Жулиета” са вдъхновени именно от средновековните „Тристан и Изолда”. „Нашата любов ни води към смъртта” е един от най-емблематичните цитати в произведението, разказващо за невъзможната връзка между двама влюбени. Основният сюжет се гради върху любовния триъгълник на двамата главни герои и крал Марк, който е вуйчо на Тристан. Любовен елексир и още две жени с името Изолда са останалите „съставки”, които превръщат легендата в най-забележителното произведение на XII век.

„Ромео и Жулиета”

„И ето ги: той себе си излива

пред кръвен неприятел в трепет плах;

а тя краде наслада примамлива

от въдица, внушаваща ѝ страх.

Не може той открито да я среща,

тъй както правят влюбените вред;

тя длъжна е да крие страст гореща

от поглед на родител и съсед.

Но младостта прескача зид и ров

и сладка ѝ е скришната любов!”

Историята за невъзможната любов между децата на вечно враждуващите семейства Монтеки и Капулети е до болка позната дори на тези, които не са се докосвали до Шекспировата творба. Затова, в заключение, ще си послужим с още един цитат, който е по-красноречив от всяка анотация на произведението:

„Но в облаци е идващият ден,

защото досега светът не знай

любов по-чиста и съдба по-клета

от тези на Ромео и Жулиета!”

„Анна Каренина”

„Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни семейства са нещастни посвоему.” Лев Толстой разказва за разтърсващата извънбрачна любов на дамата от висшето общество на Санкт Петербург Анна Каренина и младия офицер Вронски. Авторът детайлно разгръща тежките последствия, които може да нанесе най-чистото човешко чувство, а именно любовта.

„Великият Гетсби”

Преди по-малко от година се насладихме на филмовата версия на великия роман, дело на Ф. Скот Фицджералд. И макар че Леонардо Ди Каприо се справи превъзходно с поверената му роля, удоволствието от книгата остава ненадминато. Сюжетът разказва за милионера Гетсби и неговия вълнуващ начин на живот, който бележи 20-те години на миналия век. Най-желаният мъж с неизвестно минало обаче се оказва самотник, копнеещ по миналото. И по една любов, заради която се оказва, че предприема всяка стъпка в живота си.

„Непосилната лекота на битието”

Една противоречива творба на Милан Кундера, базирана върху мита за вечното завръщане. Един роман, изпълнен с изневери, които никога не заменят голямата любов.

„Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите… Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен… Einmal ist keinmal, повтаря си Томаш немската поговорка. Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало.”

„Тетрадката”

Преди десет години романът на Никълъс Спаркссе превърна в сюжет на филм, който, на свой ред, бе определен за една от най-вълнуващите любовни истории в киното. Историята разказва за Ноа и Али, които принадлежат на коренно различни социални прослойки, но въпреки това се влюбват. Няколко месеца по-късно са принудени да се разделят и всеки поема по пътя си. Докато не се срещнат след много години и Али не е изправена пред избора дали да рискува, последвайки щастието си, или да продължи да живее живота, който никога не е искала.

„Отива една жена при лекаря”

Тези от вас, които са запознати със сюжета на произведението на Рей Клуун, може би се питат защо присъства в списък с любовни романи. Историята разказва за Стейн и Кармен, които живеят в Холандия, имат успешни собствени бизнеси и водят твърде освободен, донякъде, начин на живот. Колкото и да обича съпругата си, главният герой не може да се раздели с порока си да изневерява. А когато тя се разболява от рак, той се оказва с любовница, която за пръв път остава за дълго в живота му, за разлика от всички останали бройки за една нощ. Любовта му към Кармен обаче не се променя. Той остава с нея през най-тежките моменти от болестта ѝ. Демонстрирайки своята различна от социалните стереотипи любов. Любов по време на рак.

„Позволявал съм на една жена да се докосне до всичко, освен до сърцето ми. Тялото и духът ми може и да бяха монофобни, но сърцето ми си оставаше моногамно. То принадлежеше на Кармен. Роус знаеше, че никога не бих имал връзка с нея, ако Кармен не беше болна. Но Кармен е болна.”

„18% сиво”

Решихме да включим и един съвременен български роман. Негов автор е Захари Карабашлиев, който умело преплита своята реалност с фикцията, за да създаде творба, обявена за Роман на годината на Фондация ВИК през 2009 година. Действието се развива в Щатите, като писателят разгръща действието в два плана: настоящ и ретроспективен. Главният персонаж се впуска в непредвидено търсене на него самия, а финалът се оказва повече от неочакван.

„-Хей

-Ти си „хей“

-Хей

-Какво?

-Искам да напишеш книга за мен

-Ще напиша

-Обещаваш ли?

-Наведи се малко към мен, такааа, гледай в обектива

-Обещаваш ли да напишеш книга за мен?”

Станислава Добрева (via Xpressnews.info)

 
 

Ницше, който дейно участва в убийството на Бог

| от chr.bg |

Фридрих Вилхелм Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Кръстен е на крал Фридрих Вилхелм IV, който навършва 49 години в деня на неговото раждане, но по-късно се отказва от средното си име.

През 1865 година Фридрих Ницше се запознава в дълбочина с работите на Артур Шопенхауер, а през следващата година прочита „История на материализма“ на Фридрих Алберт Ланге. И двамата, най-вече Шопенхауер, оказват значително влияние върху развитието на философските му възгледи. С публикацията си през 1878 г. на „Човешко, твърде човешко“ (книга с афоризми на теми вариращи от метафизиката до моралността и от религията до половете) реакцията на Ницше срещу песимистичната философия на Вагнер и Шопенхауер става очевидна, както и влиянието на „Мисъл и реалност“ на Африкан Спир.

Понеже болестта му го кара да намери по-благоприятен климат за здравето си, Ницше пътува често и живее до 1889 г. като независим автор в различни градове. Той прекарва много лета в Силс Мария, близо до Санкт Мориц в Швейцария и много зими в италианските градове Генуа, Рапало, Торино и френския град Ница. През 1881 г., когато Франция окупира Тунис, той планира пътуване до Тунис за да види Европа отвън, но по-късно се отказва от тази идея. Ницше от време на време се връща в Наумбург за да види семейството си. През това време той има повтарящи се периоди на конфликт и помирение със сестра си. Той живее от пенсията си в Базел.

На 3 януари 1889 г. Ницше преживява психически срив. Двама полицаи го приближават, след като нарушава обществения ред по улиците на Торино. Какво се е случило остава неизвестно, но често разказвана история твърди, че Ницше вижда удрянето с камшик на кон, притичва до него, прегръща врата му, за да го защити и се срива на земята.

През следващите няколко дни Ницше изпраща кратки писма до няколко стари приятели (включително Косима Вагнер и Якоб Буркхарт). На бившия си колега Буркхарт Ницше пише: „Накарах Каяфа да бъде поставен в окови. През последната година бях разпънат на кръст от германските лекари. Вилхелм, Бисмарк и всички антисемити бяха премахнати“. Освен това той нарежда германския император да отиде до Рим, за да бъде застрелян и призовава европейските сили да предприемат военни мерки срещу Германия.

 
 

Забраняват на Тръмп да ползва музиката на Принс

| от chr.bg |

Семейството на покойната звезда Принс поиска официално от президента на САЩ Доналд Тръмп да престане да използва музиката на изпълнителя по време на митингите си и други политическите мероприятия.

Искането от името на роднините на Принс отправи Омар Бейкър, негов полубрат. Хитът „Purple Rain“ често звучи на митингите на Тръмп, включително и миналата седмица в Саут Хейвън.

Много музиканти или техни наследници изразиха несъгласие Тръмп да използва хитовете им. Сред тях са „Ролинг стоунс“, Адел, Нийл Йънг, Ар И Ем, „Аеросмит“, „Куин“, наследниците на Джордж Харисън, както и семейството на Лучано Павароти.

Американските политици могат да получават лиценз от дружествата за авторски права и да не искат изрично съгласие от самите изпълнители, когато решат да използват музиката им за подобни събития.

 
 

Полуголи пожарникари и животинки в благотворителен календар. Дерзайте!

| от chr.bg |

Австралийската пожарна продължи една от любимите ни традиции и отново разсъблече служителите си.

Мускулестите австралийски пожарникари се съблякоха за поредна година, за да заснемат календара с животинките, приходите от продажбата на който ще отидат за благотворителност.

Календарът за 2019 година е повече от това, което познаваме – мускули, австралийски чар и кучета, котки, коне, коала, пате и още много…

Неделя е. Дерзайте. В галерията горе.

 
 

Без визия за Евровизия 2019: България няма да участва в състезанието

| от chronicle.bg |

Не че ако се беше случило, щеше да мине без обичайните недоволства. В общи линии музикалното състезание „Евровизия“ всяка година е повод за избълването на стабилна доза недоволство към музиката (наша и чужда), към политическите обстановки и актуалните социални течения. Но когато, дори и при сегашния вид на конкурса, стане ясно, че България няма да участва, наистина разбираме, че „има нещо гнило в Дания“.

България няма да участва на следващото издание на „Евровизия“, което ще се проведе в Тел Авив. Това съобщава управителния съвет на БНТ, който е взел решението. Причината е „оптимизиране на публичните разходи“.

„През последните две години БНТ организира българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори – продуцентски компании или професионални екипи, които участваха и във финансирането. Независимо от това, разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне, производството на телевизионен клип и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи. Освен преките разноски за подготовка на съответния представител, държавите участнички си поделят и част от разходите за самото провеждане на конкурса, които тази година са в размер на 5 300 000 евро“, се казва в съобщението на БНТ.

От него не става ясно какви са бюджетните средства, които са отделяни за българското участие в Евровизия в последните години.

В тазгодишното издание на „Евровизия“ България се класира на 14-то място. Страната беше представена от групатa Equinox с песента „Bones“.

Това беше най-слабото представяне на български музиканти за последните 3 години. През 2017 г. Кристиян Костов успя да стигне до 2-ро място с парчето „Beautiful Mess“, а през 2016 г. Поли Генова се класира четвърта с песента „If Love Was a Crime“.