Великите любови в литературата

| от |

„Живеят само влюбените, останалите просто съществуват” е заявил преди стотици години Уилям Шекспир.

И макар днес думите му да са се превърнали в един от най-клишираните изрази, то не можем да отречем, че същевременно с това тяхната истинност не подлежи на съмнение.

Какво е светът без любов? Празно място, лишено от чувства. Реалност, в която няма място за човечност. Съществуване без смисъл.

Безспорно най-красивите любовни истории са описани в романите. Драматични и с неочаквани обрати, които могат да се случат само в книгите. Измисленото място, в което искаме да се губим отново и отново.

Няколко дни преди Деня на влюбените решихме да споделим с вас някои от най-великите, според нас, любови в литературата. Избрахме няколко заглавия, които са успели да ни докоснат през годините и да оставят незаличима следа в съзнанието ни.  Подредихме ги хронологично, защото всяка история носи своето различно послание, на никое от които не можем да поставим приоритет.

„Тристан и Изолда”

Един от първите рицарски романи, създадени през Средновековието, който поставя началото на подобен тип куртоазна литература. Легендата се разпространява в редица фолклори и не е ясно къде се е зародила първоначалната история. Има предположения, че Шекспировите „Ромео и Жулиета” са вдъхновени именно от средновековните „Тристан и Изолда”. „Нашата любов ни води към смъртта” е един от най-емблематичните цитати в произведението, разказващо за невъзможната връзка между двама влюбени. Основният сюжет се гради върху любовния триъгълник на двамата главни герои и крал Марк, който е вуйчо на Тристан. Любовен елексир и още две жени с името Изолда са останалите „съставки”, които превръщат легендата в най-забележителното произведение на XII век.

„Ромео и Жулиета”

„И ето ги: той себе си излива

пред кръвен неприятел в трепет плах;

а тя краде наслада примамлива

от въдица, внушаваща ѝ страх.

Не може той открито да я среща,

тъй както правят влюбените вред;

тя длъжна е да крие страст гореща

от поглед на родител и съсед.

Но младостта прескача зид и ров

и сладка ѝ е скришната любов!”

Историята за невъзможната любов между децата на вечно враждуващите семейства Монтеки и Капулети е до болка позната дори на тези, които не са се докосвали до Шекспировата творба. Затова, в заключение, ще си послужим с още един цитат, който е по-красноречив от всяка анотация на произведението:

„Но в облаци е идващият ден,

защото досега светът не знай

любов по-чиста и съдба по-клета

от тези на Ромео и Жулиета!”

„Анна Каренина”

„Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни семейства са нещастни посвоему.” Лев Толстой разказва за разтърсващата извънбрачна любов на дамата от висшето общество на Санкт Петербург Анна Каренина и младия офицер Вронски. Авторът детайлно разгръща тежките последствия, които може да нанесе най-чистото човешко чувство, а именно любовта.

„Великият Гетсби”

Преди по-малко от година се насладихме на филмовата версия на великия роман, дело на Ф. Скот Фицджералд. И макар че Леонардо Ди Каприо се справи превъзходно с поверената му роля, удоволствието от книгата остава ненадминато. Сюжетът разказва за милионера Гетсби и неговия вълнуващ начин на живот, който бележи 20-те години на миналия век. Най-желаният мъж с неизвестно минало обаче се оказва самотник, копнеещ по миналото. И по една любов, заради която се оказва, че предприема всяка стъпка в живота си.

„Непосилната лекота на битието”

Една противоречива творба на Милан Кундера, базирана върху мита за вечното завръщане. Един роман, изпълнен с изневери, които никога не заменят голямата любов.

„Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите… Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен… Einmal ist keinmal, повтаря си Томаш немската поговорка. Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало.”

„Тетрадката”

Преди десет години романът на Никълъс Спаркссе превърна в сюжет на филм, който, на свой ред, бе определен за една от най-вълнуващите любовни истории в киното. Историята разказва за Ноа и Али, които принадлежат на коренно различни социални прослойки, но въпреки това се влюбват. Няколко месеца по-късно са принудени да се разделят и всеки поема по пътя си. Докато не се срещнат след много години и Али не е изправена пред избора дали да рискува, последвайки щастието си, или да продължи да живее живота, който никога не е искала.

„Отива една жена при лекаря”

Тези от вас, които са запознати със сюжета на произведението на Рей Клуун, може би се питат защо присъства в списък с любовни романи. Историята разказва за Стейн и Кармен, които живеят в Холандия, имат успешни собствени бизнеси и водят твърде освободен, донякъде, начин на живот. Колкото и да обича съпругата си, главният герой не може да се раздели с порока си да изневерява. А когато тя се разболява от рак, той се оказва с любовница, която за пръв път остава за дълго в живота му, за разлика от всички останали бройки за една нощ. Любовта му към Кармен обаче не се променя. Той остава с нея през най-тежките моменти от болестта ѝ. Демонстрирайки своята различна от социалните стереотипи любов. Любов по време на рак.

„Позволявал съм на една жена да се докосне до всичко, освен до сърцето ми. Тялото и духът ми може и да бяха монофобни, но сърцето ми си оставаше моногамно. То принадлежеше на Кармен. Роус знаеше, че никога не бих имал връзка с нея, ако Кармен не беше болна. Но Кармен е болна.”

„18% сиво”

Решихме да включим и един съвременен български роман. Негов автор е Захари Карабашлиев, който умело преплита своята реалност с фикцията, за да създаде творба, обявена за Роман на годината на Фондация ВИК през 2009 година. Действието се развива в Щатите, като писателят разгръща действието в два плана: настоящ и ретроспективен. Главният персонаж се впуска в непредвидено търсене на него самия, а финалът се оказва повече от неочакван.

„-Хей

-Ти си „хей“

-Хей

-Какво?

-Искам да напишеш книга за мен

-Ще напиша

-Обещаваш ли?

-Наведи се малко към мен, такааа, гледай в обектива

-Обещаваш ли да напишеш книга за мен?”

Станислава Добрева (via Xpressnews.info)

 
 

Глупавите цитати на известните

| от chr.bg |

И ние да давахме по 100 интервюта на ден, рано или късно и ние щяхме да кажем някоя глупост.

Отговорността към думите обаче е най-голяма когато имаш хиляди последователи. Това идва автоматично с известността и всеки, който получи световно или дори локално внимание, трябва да има това предвид.

В днешната ни галерия събрахме 12 найстина невероятни цитата от световно известни личности, които са просто прекрасни! Разбира се, голяма част от тях просто искат да се харесат и този устрем понякога дава откат.

Прочетете великите има реплики!

 
 

Клеър Фой не прилича на себе си в трейлъра на „The Girl In The Spider’s Web“

| от chr.bg |

Sony Pictures пусна трейлъра на „The Girl in the Spider’s Web“, в който Клеър Фой играе Лисбет Саландер пушещата и караща мотор героиня от романа в три части Millennium на Стиг Ларсън. Ролята на пънкарката идва след като Фой игра кралица Елизабет II в „The Crown“, за което спечели Златен глобус и беше номинирана за Еми.

Според трейлъра Саландер е част от движението #TimesUp – „жената, която наранява мъже, които нараняват жени“. Тя спасява една дама от юмруците на гаджето й като го провесва за краката, разкрива изневерите и побойщата му и за наказание прехвърля всичко, което има, в сметките на неговите жертви. Саландер обаче не е перфектна и някой, когото не е успяла да спаси, скоро й задава въпроса: „Никога не успях да разбера – защо помогна на всички, но не и на мен?“

Фой не прилича на себе си в тази роля – с изцяло черен гардероб, пиърсинги и разбира се, татуировка на дракон.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.

 
 

СЗО: Транссексуалността не e умствено заболяване

| от chr.bg |

Световната здравна организация (СЗО) счита, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, не трябва повече да се приема за умствено заболяване.

Това става ясно от 11-ата Международната класификация на болестите, която трябва да бъде ратифицирана от членуващите в организацията държави през 2019 г. Новата версия на Международната класификация на болестите, публикувана от СЗО тази седмица, ще бъде представена на Световната здравна асамблея през май 2019 г. в Женева, за да бъде приета от страните-членове и да влезе в сила от 1 януари 2022 г. В нея има нови глави, от които една е за сексуалното здраве. Там е вписано „несъответствие на пола“, или транссексуалност, класифицирана досега сред умствените заболявания.

Един от „много големите проблеми“ е, че „свързването на транссексуалността с умствените болести е стигматизиращо“, обясни Лале Саи, която ръководи дирекцията по репродуктивно здраве към СЗО.

СЗО очаква новата класификация на транссексуалността да „намали стигматизирането, а това може да допринесе за по-добро приемане на тези хора от обществото . . . и дори да им осигури по-добър достъп до здравни услуги“.

На снимката: Андреа Пежич, един от най-известните транссексуални хора на света.