Том Пети е починал от неволна свръхдоза от седем лекарства

| от |

Рокпевецът Том Пети е починал през октомври вследствие системно нарушение на работа ан органи, предизвикано от неволно свръхдоза със седем лекарства, съобщи службата по съдебна медицина на Лос Анджелис, цитирана от Ройтерс.

Смята се, че кончината на Пети на 66-годишна възраст се дължи на комбинирана токсичност от фентанил, оксикодон, темазепам, алпразолам, циталопрам, ацетилфентанил и деспропионил фентанил.

Причината за смъртта се категоризира като „злополука“.

Пети, сред чиито хитове са „Refugee“, „Free Fallin'“ и „American Girl“, бе намерен в безсъзнание в дома си в Малибу на 2 октомври м.г. и почина броени часове по-късно в болница.

 
 

Теодор Ушев: „По-добре да бъдеш добър човек, отколкото да бъдеш знаменитост“

| от chr.bg |

Днес Теодор Ушев направи среща-разговор с медии в Софийска градска художествена галерия. Там ще бъде открита и новата изложба на твореца.

„За технология: Това е един специално разработен софтуер, който позволява във виртуалната реалност не само да рисувате картини, но и тези картини да се анимират. Тоест всичко, което рисувате, да се движи. Това се вижда през специалните каски за миксирана реалност.“

На влизане на втория етаж на Галерията ни посреща тъмен салон с изрисувани платна от много тънко фолио по стените. Цилиндрични „кабини“ от същото фолио висят от таван, а в една от тях Теодор говори пред огромна група журналисти и камери. Първото ни впечатление е смесица от колебание какво се случва и убеденост, че определено се случва нещо интересно.

„Всиички картини, всичко, което в продължение на 6 месеца съм рисувал, ще бъде унищожено след изложбата. Това е едно преживяване, което е за мига.“

Изложбата се открива на 20 февруари и ще продължи 3 седмици. Следват събития във Франция и Канада, всяко едно от които ще бъде с нови различни картини и текстове.

„Какво правим с лицемерието, какво правим с фалша? Аз смятам, че в момента всичко е фалшиво – играем една фалшива игра, политиците са ни фалшиви, правителството е фалшиво, президентът е фалшив. И единственото, което е истинско, е тази виртуална реалност.

Чрез такива акции можем да накараме хората да започнат да действат, защото всичко зависи от нас. Единственото лошо нещо е хората, които не вярват и не действат. И затова правя тази инсталация. От това нищо не печеля. Отне ми много усилия – в България е 10 пъти по-трудно, отколкото където и да е другаде по света. Просто бюрокрацията и бумащината са стигнали такова ниво! В тази държава няма производство на съгласие. Съгласието е изчезнало.

 
 

Сам Рокуел е рокзвезда

| от Амелия Понд |

През тази година Сам Рокуел ще навърши 50 години в живота и 21 в киното. И макар и двете цифри да ви се струват огромни, то този талантлив калифорниец може спокойно да каже, че 2018-а е една от най-специалните години в живота му.

Защото именно през нея Сам Рокуел ще вземе „Оскар“ за първи път в кариерата си. Освен, ако Академията не реши да му направи сечено и в последния момент не даде наградата на някой друг, но едва ли. Рокуел заслужава статуетката, както и поклон до земята за годините къртовски труд в многобройни и многолики продукции и за изпълнението си на пълния гъз с добро сърце, прикрито зад селташко излъчване, лош език, грубо насилие и глуповато лице Джейсън Диксън в безапелационната южняшка черна филмова поезия „Три билборда извън града“.

Тази година Рокуел каза, че се радва, „че най-накрая участвам във филм, който някой е гледал“. И въпреки, че това звучи като тъпашка шега сега, то малко са хората, които могат да назоват поне три, а камо ли повече филма, в които Сам разгръща своя талант.

MV5BNzU5NTM3YTItYmFjZS00ZmJkLTg5ZjktOWIwYjdkOWUzMDQzXkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_CR0,0,1486,1000_AL_

Останал някак извън листата на големите и важните Рокуел често и предимно получава ролите на аутсайдерите, неуспелите, кретените или злодеите, и никога не успява, както е модерно да се казва – „да открадне шоуто“.

Роден в слънчева Калифорния, а по-късно живял в Ню Йорк и Сан Франциско, Рокуел прави дебют на голям екран едва 10-годишен рамо до рамо с майка си, също актриса. Големият пробив, ако може да се нарече такъв, пристига близо 10 години по-късно, когато Рокуел изиграва една от основните роли в безумния трилър Clownhouse. Следват сериал на фамилната ABC, от който Сам е уволнен за лош език и лошо поведение, и купчина trash-и роли, в които никой не го помни и по-добре. От „Костенурките нинджа“ до „Джери и Том“ (да не се бърка с „Том и Джери“) Сам Рокуел може да се похвали, че има повече филмов боклук зад гърба си, отколкото някоя нещастница участвала само в романтични комедии за Hallmark.

сам рокуел

И въпреки това Рокуел някак успява да намери своето място под слънцето на Холивуд и един ден да се появи във филм на Уди Алън. Годината е 1998-а, а филмът е „Знаменитости“. Нищо особено за кариерата на Алън, но голяма червена точка за тази на Рокуел.

След тази продукция пътят към Холивуд, който винаги е послан с добри намерения, за Сам е малко по-широк. Следват „Зеленият път“, „Сън в лятна нощ“ и „Ангелите на Чарли“, а с тях и настъпването на новото хилядолетие.

MV5BZmIyMDlkN2QtMzkxOC00ZDdlLWFmYzYtNWMwNmUwNmViZDQ1XkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_SX1500_AL_

Сам Рокуел е като доброто уиски. С годините той става все по-талантлив, по-избирателен към продукциите, в които се появява, по-хубав, по-умен, по-смел. Феновете на киното започват да го забелязват и да го преглъщат все по-лесно и с все по-голямо удоволствие.

Новият век носи на Рокуел участия в купчина качествени продукции и работа с чудесни режисьори, като Ридли Скот (в „Кибритлии“), Андрю Доминик (в „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд“), Дейвид Мамет (в „Обир“) и дори с Джордж Клуни (в „В самопризнанията на един опасен ум“). Някъде там се появява и „Пътеводител на галактическия стопаджия“, където Рокуел влиза в лачените обувки на Зафод Библброкс. На бас, че не знаехте за това, нали?

сам рокуел

Големите залъци в кариерата на Рокуел обаче тепърва предстоят. Точно 10 години преди днес Сам прави една от по-добрите си роли. Той играе пристрастения към секс измамник Виктор Манчини в Choke – адаптация по вулгарния саркастичен роман на Чък Паланюк. Фестивалът „Сънданс“, където филмът прави премиера го аплодира горещо и посреща с отворени обятия новата си любима звезда.

Времето е най-добрият мерител за повечето неща и погледнато с днешна дата можем спокойно да кажем, че Choke е грандиозно събитие в кариерата на Рокуел и доста прилично такова във филмово отношение. Дали е шедьовър? Не, не е. Но е великолепен филм, който позволява на Рокуел да разгърне таланта си и да покаже, че всъщост го бива.

Следват два от най-силните филми за Рокуел до момента – „Фрост/Никсън“ и „Луна“. И двата получават номинации за различни награди и са посрещнати с възторг от публиката. Някъде там, по същото време, се нареждат и двете най-комерсиални заглавия, в които Сам Рокуел взима учестие – като злодея в „Железния човек 2“ и като доктора в „Каубои и извънземни“.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

2012-а е годината, която среща Рокуел с Мартин Макдона. Двамата правят първата си колаборация заедно в „Седемте психопата“. На Рокуел отново е дадена ролята на неудачника, най-добрия приятел на персонажа на Колин Фарел, който се опитва да го измъкне от творческа дупка. Първата среща на Рокуел и Макдона е важна, защото постиля килима за онова, което ще се случи шест години по-късно в „Три билборда извън града“. И макар „Седемте психопата“ да изпада на по-долно място от останалите заглавия на своя създател, каквито са „В Брюж“ и вече сто пъти споменатия „Три билборда“, то той може да се похвали със същото чувство за безхаберие и хумор, със същия остър език и безапелационно и дори грубо отношение, както към света навън, така и към съдбата на своите персонажи. И със Сам Рокуел, разбира се. Който е бъдеща рокзвезда и всеки, който разбира от кино го е забелязал още тогава.

Минавайки през още няколко страшни тъпотии и лоши продукции, Рокуел и Макдона започват работа по „Три билборда извън града“ още през 2015-а, когато филмът най-накрая получава финансиране. Към екипа впоследствие са притеглени Франсис Макдорманд и Уди Харелсън. Всички знаем какъв е резултатът от тази колаборация, а тези, които още не са го разбрали, е редно да го направят възможно най-скоро.

Сам Рокуел не може да се похвали, че има шедьоври във филмографията си. Дори ще е силно да кажем, че има поне пет задължителни филма, които трябва да сте гледали преди да умрете. И все пак неговата рокендрол особа заслужава място на големия екран и тази година, както и купчината награди, които е спечелил до момента, са доказателството за това.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

С височина само от 1.73 см, с излъчване на нахакан гадняр, език на гамен и без да е красавец Сам Рокуел е модерно нешлифовано бижу, което киното заслужава. Той и неговият Диксън са препъни камъка на политическата коректност и вечно толерантния класически красив американски утопичен идеалист. И да, Сам Рокуел е рокзвезда. Така че, насладете му се.

 
 

Награди БАФТА 2018: пълният списък

| от chronicle.bg |

Голяма нощ беше снощи за Мартин Макдона и екипа на „Три билборда извън града“. Филмът е големият победител на Наградите на британската филмова академия, отнасяйки 5 награди, сред които за най-добър филм, най-добър британски филм, най-добра актриса. С това само се потвърдиха очакванията ни и вече е почти сигурно, че филмът ще триумфира и на „Оскарите“.

Не можем да кажем, че бяхме особено изненадани от тазгодишния избор на британците. Очакваше се да пренебрегнат „Да обичаш Винсент“ заради „Коко“, както и Гари Олдман да бъде предпочетен пред Тимъти Шаламе (подчертаваме, че и двамата са прекрасни в ролите си), а историята за британски моден дизайнер от 50-те („Призрачна нишка“) да вземе приза за най-добри костюми.

Изненадите бяха предимно около филма на Гиийермо дел Торо, „Формата на водата“, който беше номиниран в 12 категории и взе 3 от тях. И да, Даниел Калууя взе БАФТА за изгряваща звезда, отмъквайки я под носа на заслужилия Тимъти Шаламе. Не го коментираме това…

Вижте в галерията ни горе пълният списък с наградените.

 
 

Пътуваме повече с Air France-KLM Group

| от chronicle.bg |

Нетният резултат на Air France-KLM Group възлиза на -274 милиона евро за цялата 2017 година. Ако се изключат дългосрочните пенсионни разходи, нетният резултат е +1 155 милиона евро, което представлява ръст от 363 милиона евро в сравнение с миналата година.

Търсенето на маршрути в Северна Америка и дестинации на средни разстояния, е довело до увеличение на трафика съответно с 6,1% и 7,4%. Освен това, възстановяването на маршрутите в Азия и Латинска Америка е оказало силно положително въздействие и увеличението е съответно с 6,5% и 8,3%.

През последната година Air France-KLM направи значителен напредък в разширяване на глобалната си мрежа. Групата значително укрепи съществуващите си партньорства с China Eastern, Jet Airways, Vietnam Airlines и създаде новото северноатлантическо с Delta и Virgin Atlantic.

През декември 2017 ., Air France успешно стартира новата си авиокомпания Joon.

В началото на 2018 г., първите данни показват продължаваща положителна тенденция в търсенето: текущите резервации за дълги разстояния за следващите три месеца надминават нивата от миналата година.

Групата провежда инициативи за намаляване на разходите за единица продукт с 1,0% до 1,5% и ще се постигне чрез по-нататъшно увеличаване на производителността, ефективността и по-ниските разходи на новата авиокомпания Joon.