Тими Провала се завърна!

| от |

Новият Дръндьо е Тими Провала!

След поредицата „Дневникът на един Дръндьо” на Джеф Кини новата мания на младите читатели е Тими Провала и партньора му Мечо Тотала, които разрешават детективски случаи в своя квартал.

Правата за първата книжка за Тими Провала са продадени в 30 държави досега, първият тираж е 350,000 екземпляра!

Остава над 20 седмици в листат на Ню Йорк Таймс, избирана е и за книга на месеца в Амазон!

Тими Провала се завърна!
Има точно три неща, които трябва да знаете:
Родих се.
Показах какво е величие.
Създадох империя.

 

Сега ми предстои да разнищя най-големия случай на своето поколение.
Само че някой се опитва да изпързаля системата. Да я прекара. Да я извози.

Затова, както си е напълно естествено, аз ще пазя света от единственото, което може да ме провали: ЛЪЖА И ИЗМАМА.

 

Глава 1
Лоша работа е да си без глава

Карл Кобалински не е най-умният човек на света.
Само че хайде да ви видя как ще обясните тази работа на жената в карираното сако.
– Музей „Мори” на световните исторически паметници вече е затворен – заявява тя. – А ти трябва да се прибираш.
– Ама погледнете само това чудо – опитвам се да ѝ набия ум в главата. – Възмутително е.
– Кое? – пита тя.
– Това – соча аз статуята.

Карл Кобалински
Най-умният човек на света

– Малкият, плащат ми осем долара на час, за да обикалям музея и да следя никой да не чупи. Ако имаш проблем с това кой е в музея, кажи на друг.
– Имам проблем и още как. Лъжи, лъжи и само лъжи. Всички знаят кой е най-умният човек на света.
– Чудесно – мърмори тя и потрива слепоочия.
– Аз съм – натъртвам аз.
– Браво – провлачва тя и ме побутва към изхода с една ръка. – Позволи ми сега да покажа на най-умния човек на света как се действа с вратата.
Неочаквано ми се приисква да тропна с крак и да ѝ покажа кой съм.
Ще ѝ покажа аз на нея кой съм аз:

Тими Провала
Отличителен шал

Името е толкова добре познато, че тя би трябвало на секундата да се сети, че става въпрос за създателя, президента и главния изпълнителен директор на най-великата детективска агенция в града, може би дори в щата. Дори в страната.
Само че аз не си придавам важност. Правя нещо много по-хитроумно.
Изкатервам се по Карл Кобалински и се опитвам да смъкна надписа.

Най-умният човек на света

– Какви ги вършиш? – писва жената от музея.
– Спасявам институцията ви от лъжа и измама! – тросвам се аз.
Само че не се получава.
Няма как да се добера до надписа, без да подскоча. А се намирам на два метра и седемдесет от пода.
Затова правя онова, което би направил най-умният човек на света.
Скачам.
Едва тогава разбирам, че Карл може и да е имал як мозък, но статуята му не е с як врат.
Тъкмо когато подскачам, тя се пречупва, при което и аз, и прехвалената глава на Крал се търкулваме.

Аз
Прехвалената глава на Карл

Озоваваме се право на пода на музея.
Оттам се разнася ново пропукване.
Този път идва откъм крака ми.
Обръщам се към приведената над мен жена от музея и изричам единствените логични думи.
– Видя ли сега какво направи?

Глава 2
Гипсът, който ми пречи

Когато си лежите в леглото със счупен десен крак, можете или да плачете или да си пишете мемоарите.
Тими Провала обаче не плаче.
Затова ви представям мемоарите си:
Родих се.
Показах какво е величие.
Създадох империя.
Империята беше вдигната на крака въпреки многото препятствия, които ме заобикаляха.
Като например Препятствие № 1.
Това е мама.
Тя е готин човек. Само че си има своите слабости.
Като например да настоява да ходя на това място:

Училище

Всъщност, училището не е лошо, но за онези, които имат нужда от него.
За онези обаче, които са докоснати от величие, то представлява най-обикновена затъпяваща досада.
Да не забравяме и Препятствие № 2.
Той се казва Тотал. Той е шестстотин и осемдесет килограмова мечка. Роден е в Арктика. Домът му обаче се топи като ледено кубче на слънцето. Освен това се е лутал цели 4990 километра чак до дома ми.
Затова му дадох работа.
През първите шест месеца нямаше друга полярна мечка, някога наемана от мен, на която да съм разчитал повече.
След това обаче си показа рогцата.
Това предателство беше толкова разтърсващо, че дори не желая да говоря за него.
Ще ви кажа обаче следното.
Ако някоя полярна мечка работи много упорито за вас през първите шест месеца, имайте предвид едно:
ТОВА СИ Е ЧИСТА ПРОБА ЗАМАЗВАНЕ НА ОЧИТЕ.
В НИКАКЪВ случай не го правете партньор в детективската ви агенция.
В НИКАКЪВ случай не се съгласявайте да промените името на агенцията от „Провал” ООД на „Тотал Провал” ООД.
И още нещо, докато редя предупреждения: не взимайте за пример човека, който е Препятствие № 3.

Станпърд

Той се казва Топчо Дебеланков. Той е най-добрият ми приятел. И е голям досадник.
Голям досадник е, защото се интересува единствено от оценките си.
Друго описание за него няма.
Освен това ще запълня страницата, която той щеше да заеме в тези мемоари, с рисунка на моето си лице.

Глава 3
Маже се като масло

Когато сте един от най-върховните детективи в света, си е напълно нормално да очаквате да ви подават най-върховните случаи.
А случаят, който получих тази сутрин по тимифона, си е просто върхът.

Зъннннн
Тимифон
Не е за лични разговори

Обаждането дойде от съученик. Нунцио Бенедици.
Липсва му нещо безкрайно ценно.
– Не мога да намеря Лъжичка Лъжичкова – започва той.
– Споко – заявявам аз. – Идвам след двайсет.
Не говоря за минути. Може да става въпрос за часове.
Заради тази джаджа, дето са я лепнали на крака ми преди две седмици.

Гипс

Което означава, че не мога да вървя бързо.
Не че това щеше да е проблем, ако можех да разчитам на проваломобила.

Проваломобил

Това е сегуеят, който вземах назаем от мама.
После обаче мама взе че го продаде.
Затова тогава се сдобих с тоталомобил.

Тоталомобил
Пилешки хапки
Величие

Това е ремарке, теглено от бизнес партньора ми.
След това обаче мама го продаде (говоря за ремаркето, не за бизнес партньора).
Затова сега съм оставил бизнес партньора да ме влачи по улиците на въже.
Може и да изглежда трудно.
Само че не е.
Защото се намазвам с масло.
Така че сега си имам масломобил.

Масломобил.

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който приложенията й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друго приложение на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им приложение „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни приложения в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

Интернет поезията: нова форма на изкуство или евтин търговски трик?

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

През деня Том работи като чиновник в подземните етажи на банката „Лойдс“. Службата му е в отдела по чуждестранни транзакции, денят започва в 9 и свършва в 17. В свободното си време, когато не попълва документи, пише поезия.

Том е познат на широкия свят като Т. С. Елиът. Става чиновник през 1917 г., когато най-популярните му поеми вече са публикувани и е известен. Но дори при тези обстоятелства, не може да свърже двата края. Събира финансови помощи от приятели и тревогата около въпроса с парите го докарва до нервни кризи.

Поезията винаги е била форма на изкуството, но рядко е била и кариера, дори при легендарните поети. Повечето от тях са вършили най-различни работи от миячи на чинии, шофьори на камиони, застрахователни агенти или пощальони до доктори. Животът им винаги е бил раздвоен между две жизнени потребности: изкарването на пари и правенето на изкуство.

Един пример за това как се е променила средата, в която съществува поезията е 26 годишната , вече световноизвестна поетеса, Рупи Каур. Канадката вече е надминала Омир и неговата „Одисея“ по продажби. Първата й стихосбирка, „мляко & мед“е преведена на над 40 езика и от нея са продадени 3.5 млн. копия.

Всичко започва от Tumblr, където Каур публикува своята поезия и постепенно се преориентира към Instagram. Но социалната мрежа не може да покрива разходите й. После, през 2014 г., „мляко & мед“ е публикувана и стига до върха на списъка с бестселъри на The New York Times. Именно тогава авторката осъзнава, че това може да я издържа. Успехът не закъснява. Само за последната година тя се появява в шоуто на Джими Фалън, влиза в списъка „30 под 30″ на списание „Форбс“, продава новата си книга в Индия и Великобритания и приключва турне по промотиране в САЩ. Към момента има над 3 млн. последователи в Instgram.

Това обаче е част от една по-голяма тенденция. Откакто на пазара се появява „мляко & мед“ поезията става един от най-развиващите се жанрове в издателския свят. Според маркетинговите проучвания, 12 от 20-те най-продавани поети на 2017 г. са Instagram поети, които комбинират издаването на хартия с привличащи окото публикации в социалната мрежа. Към днешна дата, според организациите за изкуства в САЩ, 28 млн. американци четат поезия – най-високият брой на читатели за последните две десетилетия.

Възходът на Insta-поетите обаче, не се случва мигновено и с появата на Рупи Каур. Преди нея една камбоджанско-австралийска поетеса на име Ланг Лив добива широка популярност, благодарение на социалните медии. Литературен агент я забелязва и през 2013 г. първата й стихосбирка е издадена и се продава в над 150 000 копия. Резултатът е забележителен.

Пет години по-късно светът на поезията вече е наситен с редица популярни личности, тръгнали именно от социалните мрежи. Клео Уейд, на 29 години, популярна със своите мантри. Атикус, който носи маска, за да крие самоличността си. Р. М. Дрейк, който тръгва също от Tumblr и стига до 1.8 млн. последователи в Instagram. Всички тези автори постигат рекордно високи продажби на хартиените си издания.

Един от хората, които открояват тенденцията е Чад Харбах, редактор на списанието „n+1″, който през 2010 г. отбелязва, че има два вида литературна култура в Америка. Тази на университетите, подготвящи автори на художествени произведения и тази на нюйоркските литературни кръгове. Но се появява и трета – културата на Интернет. Тези автори често нямат специализирана подготовка, а издателите им са пръснати из цялата страна и често са малки като влияние. Очевидно социалните мрежи са спомогнали за спукването на балон, който в продължение на десетилетия е бил запазен само за интелигенцията, управлявана по традиционни ценности. Това отваря границите за всички хора от всички раси и полове.

Поетите от социалните мрежи не само артисти – те са изпълнители. Те хора печелят най-много от хартиените си издания и събития на живо, но всичко това става възможно благодарение на Instagram и другите производни платформи. Каур, която заема първенството в тези редици, е казвала, че възприема поезията като управление на бизнес. Един неин ден може да мине в цял ден писане, ангажименти на турне или време в офиса заедно с колегите си за организиране проекти.

Изграждайки си такава солидна база от фенове, всички тези поети могат да печелят и от онлайн търговия. И някои го правят. Щамповани чаши с тяхна поезия, ръчно написани поеми в рамка, постери, талисмани… всякакви предмети.

Подобно Багряниния опит за рекламиране не пудра „Идеал“ преди около век у нас, творчеството на някои от поетите става рекламен лозунг за кампании на известни модни брандове. Кецове Nike, реклами на Gucci, миналата година на Седмицата на модата в Ню Йорк модели рецитираха поезия от модния подиум.

Може би пък този феномен е очакван и естествен предвид природата на социалните мрежи, където можеш да видиш кратко изречение, да харесаш и да продължиш надолу в нюзфийда за секунди. Колкото е по-тъжно, толкова по-добре. Ограничените граници на публикациите в Instagram стимулират кратките изказвания, късите афоризми, цитатът, който не изисква време за прочитане и е лесен за разбиране. Повечето поети в Instagram ни съветват как да водим по-добър живот – как да излекуваме разбитото си сърце, как да вярваме в себе си, как да преследваме мечтите си. В една платформа, която идеализира до небесата естетичния и визуално приятен начин на живот в храненето, пътуването и модата, поезията е поредният вдъхновяващ аспект, който бляскавият Instagram може да „осинови“.

Малко по-рано тази година поетът Ребека Уотс критикува Instagram звездата Холи Макниш, казвайки, че работата й не е на поет, а на „личност“. Уотс определя Instgaram поезията като аматьорщина и търговски трик, който е по силите на всеки. „Поезията, в която няма изкуство, продава. Читателят е мъртъв. Да живее консуматорското съдържание и моменталното признание, което то привлича.“

Но поезията трябва да се адаптира към променящия се свят. Специално тя, често е виждана като нещо, съществуващо във вакуум, в който човек се затваря,  за да мисли с часове върху вечните истини и великите мистерии на съществуването ни. На практика обаче, тя винаги е била повлияна от технологиите и медията, която я доставя до хората, твърди Рейчъл Алън – един от редакторите на литературното списание Granta, достъпно и у нас.

Тя добавя, че все още списанието получава общо близо 2000 хиляди нови лирически произведения и публикува и дълги поеми (в някои случаи по пет страници). Кандидатстването в програмите по писане на поезия в университетите също не е намаляло. Така че според Алън всички съвременни проявления на поезията биха могли да съществуват заедно.

Все още не можем да кажем с точност до колко влиянието на Instagram (пък и на всички социални мрежи) е променило света на поезията. Причината за това е, че те все още са в обръщение. Но триумфът на автори като Рупи Каур не може да бъде отречен. Те са феномен, който е интересен. И в някои случаи забележителен. Въпросът, както винаги когато се появи нов феномен, е колко дълго той ще бъде актуален и какво ще остави след себе си?