Стивън Хокинг: човекът, който ни показа как се живее

| от chronicle.bg, по New York Times |

Стивън Хокинг, английският космолог, обичаше да подчертава, че е роден 300 години след смъртта на Галилей и почина вчера, 139 години след рождения ден на Айнщайн. Пресата го определяше като най-великия физик след Айнщайн. Отговорът му беше, че това е преувеличение, създадено от жаждата на хората да имат герои.

Дали това е така, историята ще покаже. Факт е обаче че д-р Хокинг наистина беше герой, не само заради своите научни открития, а и заради житейските уроци, на които ни научи. За широката аудитория той беше, както казва Хоумър Симпсън, „човекът в инвалидната количка“, който въпреки че страдаше от Лу Гериг (амиотрофична латерална склероза), до степен в която можеше да движи само очите си. Стивън Хокинг порази света, жени се два пъти, баща е на три деца, написва няколко бестселъра и е ментор на поколения студенти.

Той беше от хората, които се появяват на парти за 60-ия си рожден ден със счупен крак, след като количката му се е обърнала на завой, взет с прекалено висока скорост. Среща се с крале, президенти и с клубът на мажоретките от Далас. Предпочиташе да го наричат Стивън. Гордееше се със семейството си.

„Чувството му за хумор беше легендарно“ казва Кип Торн, негов приятел и Нобелов лауреат от Калтех, с когото двамата работят над откритията, които по-късно ще бъдат показани във филма Interstellar. „Когато започваше изречение на своя компютър, никога не знаех дали ще завърши с гениална мъдрост или с грандиозна шега.“

За учените той ще остане човекът направил открития за гравитацията, които изменят представите ни за космоса, определят неговата съдба и атомният хаос, който съществува там. Човекът, който плаваше в реката на времето. Също като Галилео и Айнщайн, най-големите му открития са в областта именно на гравитацията.

„Решителност“ е ключовата дума тук. Подобно на Айнщайн, който се мисли за бавно възприемащ, но никога не се отказва от веднъж зададен въпрос, Хокинг е известен с понякога раздразнителния си инат. Без този инат, досаждащ и на приятелите му понякога, той сигурно би изчезнал в своя собствена черна дупка много отдавна.

Едва 22-годишен, като летаргичен дипломиращ се студент, той е диагностициран с болестта на Лу Гериг, която обикновено убива човека от 2 до 5 години. Към момента на смъртта си той живее с нея  повече от половин век, и е обявен за „нетипичен“ случай. Сякаш това определение обяснява нещо изобщо.

Хокинг говори за черните дупки, най-страшното космическо явление, по начин по който другите физици не са и мечтали. Черните дупки – обекти, които поглъщат дори светлината – са най-големите гравитационни сили. Не трябва да разбирате от математика, за да схванете идеята за тъмните зверове, разположени в дъното на галактиката или края на времето, или в двуметровата дупка с надписано вашето име отгоре.

Самият Айнщайн отхвърля тази теория, но през 70-те години астрономите откриват потенциални черни дупки навсякъде в космоса. Посредством сложни изчисления, които и приятелите му се чудят как решава, Хокинг открива, че черните дупки всъщност далеч не са „черни“, когато се вземат предвид и квантовите закони. Всъщност те са фонтани от енергия, гаснещи под влиянието на частици и радиация. Според него те накрая ще експлодират, давайки на вселената цялата маса и енергия, която някога е изчезнала, един вид космическо прераждане.

Професор Денис Шиама, преподавател на Хокинг в Кембридж, нарича откритието на учения „най-красивата хартия“ в историята на  физиката.

Побеждавайки смъртта, и преминавайки от бастун  на инвалидна количка, от мърморене на гласов синтезатор, управляван първо от палеца а после от окото му, беше трудно да не се мисли за него като метафора на своето собствено откритие – човек стъпил с единия крак в черната дупка. Но той не се интересуваше от това да бъде нечия метафора. „Винаги съм  намирал начин да общувам“. Не беше готов да се предаде или да се откаже от нещо без борба. Пример за това е така наречената „война за черните дупки“. Откритието му сочеше, че при експлозията на черните дупки, всяка информация за това какво е попаднало в тях ще бъде заличена. „Господ не просто играе  на зарове с вселената“ казва той през 1976 г., перифразирайки Айнщайн и  ядосвайки физиците, за които твърдението на учения е принцип, по който може да се разбере историята на вселената. „той понякога хвърля тези зарове там където не могат да бъдат видени.“

И така започва битката. Две години по-късно Хокинг, чиито извинения са вид изкуство, признава грешката си. Но това далеч не е краят. Също като Айнщайн, дори при грешенето, този мъж е продуктивен.

Как и дали информацията влиза или излиза от черните дупки е един от най-наболелите въпроси на съвременната физика. Откритието на този отговор ще бъде съпътствано от революционна смяна на възприятията за време и пространство.  Не е трудно, когато се надникне отвъд математиката и диаграмите, нуждата на човека да се убеди в някакъв друг вид съществуване, някакво убеждение, че смъртта на е краят, че нещо остава след нас.

Черната дупка погълна доктор Хокинг от живота към полето на забравата. И със сигурност нещо остава: дяволита гримаса и велика, велика мистерия.

 
 

Порно актьор иска да го погребат в ковчег във формата на пенис

| от chr.bg |

Британският порно актьор Джони Рокард си е поставил за цел да събере 5 хиляди британски лири, за да може да бъде погребан, когато умре, в ковчег по поръчка под формата на пенис.

Дългият 180 сантиметра ковчег ще бъде оборудван и с тестиси и ще може да бъде управляван с дистанционно. Джони обяснява, че иска да се раздели с този свят по възможно най-стилния начин. Именно поради тази причина той привидял в пенис-ковчега най-вярното решение.

И тъй като никой от гробарите не би желал да го изпрати в последния му път, носещ на рамо „дървен костюм“ под формата на мъжки член, Джони предвидил монтирането на хидравличен механизъм, който ще постави в ерекция ковчега по време на траурната церемония. Той ще бъде задействан с дистанционно.

Истинското име на г-н Рокард е Джони Ленгли и преди време той се включи в кметската надпревара за град Бристол. Бившият порно идол е сигурен, че събере нужните му средства, защото никой досега не е бил погребван във вътрешността на подобие на мъжки полов орган.

 
 

Тиндър е прекрасно място, не ми говорете глупости

| от |

Имам приятел, който си изтри Тиндъра. Три пъти. Сега пак има Тиндър – или поне скоро ще има, не съм го питал, но като гледам тенденцията…

Ако разпитате малко за приложението, разпространено мнение е, че се ползва за да си намериш човек за спане. Това мнение се гради на същите чисто човешки недостатъци, на които се гради и успехът на суеверията. Затова и за Тиндър, и за суеверията мога да кажа едно и също: Ако това беше вярно, може би щеше да е по-значително явление в обществото ни. Може би ако подковите увеличаваха късмета, щяхме да знаем. Може би ако влизаш в Тиндър и намираш секс, всички определено щяхме да знаем.

Тиндър е ефективен начин да бориш някаква самота без неудобствата на личен контакт, но с абсолютната възможност за такъв. Това е. Лошо ли е да си го дръпнеш на телефона? Не. Неприятно ли е да признаеш пред себе си, че би искал да си намериш някого, отколкото да седиш без никого? За много хора да.

Някои от тези хора искат да използват Тиндър, но имат чувството, че това моментално ще ги уличи в слабост (защото, нали, едва ли не, не са си самодостатъчни и не са абсолютно царствено недостъпни, което е голям срам, какво ще кажат хората???). Затова им трябва извинение: например че само ще изпробват апа да видят какво е и после ще напишат текст за него. Най-често само за 30 дни.

Ето, вие сте разумни хора, скъпи читатели. Вие можете ли да ми кажете нещо стойностно, което може да се постигне за един месец? 

Отговорът би трябвало да е „Не“. А да си намериш човек за крепка връзка е нещо стойностно. Това с експерименталното ползване е булшит от слаби хора. Не ги хокам, просто е гадно да гледаш чуждата слепота, дори да е само привидна. Аз, разбира се, може и да греша, но, по дяволите, точно сега е малко вероятно. Всички ни е срам да си признаем някакви неща пред себе си – комунистите ги е срам да си признаят, че не са толкова успешни, колкото други хора; особено вокалните хомофоби ги е срам да си признаят, че едни космати гърди между две здрави ръце ще направят съня им по-спокоен. Това може да е заради пагубната липса на окуражаване в обществото ни (за сметка на нетърпелива критика), а може и да не е, кой знае.

Както може би вече предполагате, аз си намерих половинка в Тиндър – живеем заедно, хубаво ни е и, да чукна на дърво (или да си купя подкова), изгледа, че ще става все по-добре. Естествено, аз може да съм ударил някакъв безобразен късмет и това вероятно няма да се случи на всеки. Като знам колко ми върви на карти, нищо чудно да си е късмет. А може и да се дължи на това, че седях в тъпия Тиндър по-дълго от един траур време. Всичко може, казвам ви само какво стана. Също не ме беше срам да си го сваля, като държа да отбележа, че не го свалих заради секса – млади сме, секс колко щеш.

Свалете си тъпия Тиндър. Това е болка за добро – като да отидеш на зъболекар. В началото е неудобно, но после може да се уредите цял живот.

 
 

Тимъти Шаламе стана и шедьовър на изящното изкуство

| от chronicle.bg |

Не че това страхотно момче по принцип не е изкуство сам по себе си. Но освен в седмото изкуство, той вече е увековечен и в  полето на изящните изкуства след като образът му беше използван, за да се променят редица иконични творби на живописта и скулптурата.

Ако сте се чудили какъв би бил резултатът, ако Шаламе беше модел на гении като Микеланджело и Сарджент ? Отговорът на тези въпроси нагледно дава инстаграм профилът @Chalametinart. Страницата стана изключително популярна този месец с обработката на велики произведения на изкуството, и поставяйки в тях лицето на Шаламе.

Авторът на интерпретациите публикува първата си снимка на 1 юли – на нея лицето на актьора е вградено в „Писъкът“ на Едвард Мунк. От тогава досега профилът е събрал 37 хиляди последователи. В него могат да бъдат намерение „репродукции“ с образа на Шаламе на картини от Караваджо, Ричард Уестал, Грант Ууд и други.

Това е поредният повод да се възхищаваме на младата звезда, тъй като очевидно, той стои също толкова добре в шедьоврите на изкуството, колкото и на екрана. Анонимният автор на произведенията само засилва напрежението около образа на Тимъти и насочва вниманието към предстоящите му филми. Очакваме следващия през октомври. В „Beautiful Boy“ той играе тийнейджър , пристрастен към наркотиците, а Стийв Карел му партнира. Наскоро пък стана ясно, че 22-годишният актьор, води преговори за главна роля във филма на Дени Вилньов, „Дюн“.

Можете да видите резултата от смесването на Тимъти Шаламе и шедьоврите на изкуството в галерията горе.

 
 

Как хърватите станаха всенародни любимци

| от |

Един български футболен отбор може да бъде пълен с чужди играчи, но пак е български. Пак викаме за него. Когато печели, печели целият български народ. Един световно известен играч, чиито заслуги все по-малко са свързани с мястото, където е роден, е повод за национална гордост. Въпреки че самият той се връща в родината си веднъж годишно. Нищо. Той си остава българин…

Но когато на едно място се играе финал на Светововно първенство между французи и хървати, нещата излизат от контрол. На терена са гадните „франсета” и нещата придобиват съвсем друг отенък. Родният патриот не разбира префинения им език, не одобрява мъж да се жени за „майка си” и като цяло се дразни на успеха на другите. На всичкото отгоре на терена са хърватите и той започва необяснимо как да се свързва с тях, само защото са … „наши момчета”. Защото са от Балканския полуостров. Може да не знаеш къде точно се намира Хърватия, коя е столицата й, през кои държави трябва да минеш, за да отидеш там, но… те са наши момчета. На практика още на това ниво се заражда всенародната любов към хърватите, която кулминира вчера с публикуването на фалшивата новина, че хърватският футболен отбот ще дари заплатите си на деца в нужда.

Не искаме да убеждаваме никого, че Франция заслужено се превърна в световен шампион. И че успехите й във футбола (впрочем и във всяка друга сфера) не се крепят на един финал, а на стотици изиграни мачове, десетки години работа и още хиляди фактори. Не можеш ти на Балканеца да му казваш, че неговото не е най-добро. Съдията е педераст, франсетата спечелиха купата, хърватите обаче спечелиха сърцата ни.

Изведнъж, под влияние на футболната еуфория или неясно какво, хърватите се превърнаха в наш идол и модел за подражание. А Колинда Грабар-Китарович за няколко нощи стига обиколи света благодарение на социалните мрежи. Но докато навсякъде възхваляваха спортсменската й постъпка да поздрави французите в съблекалнята и президента Макрон и да изкрещи “Vive la France”, у нас тя се прочу с друга своя постъпка, много по-значима за българина. Колинда е уникална, защото е лишила политиците от материални удобства. Продала е правителствения самолет, 35 броя Mercedes Benz, предназначени за министрите, намаля заплатата си наполовина, намаля тези на посланниците, увеличава минималната работна заплата и други такива. Тази непотвърдена информация се появи в няколко сайта и фейсбук профили и не може да бъде приемана за достоверна. Но дори и невярна, е показателна, за това на какво се възхищаваме у нас.

„Защо у нас нямаме такива политици“, пита фейсбук раздавачат на акъл на кило. Защо наистина, питаме и ние? Защо нямаме политици, които да раздадат правителствените автомобили на народа, да намалят заплатите си, да се изнесат в палатки пред парламента и да ходят на работа с градския транспорт? Това може да се окаже много добре за средностатистическия българин. Разбира се, той няма „да се оправи”, защото политиците се возят във форд фокус и защото ходят до парламента с метрото… с тези пари не може да се оправи държава. Но удоволствието, което ще изпита човекът от народа от това, че на политиците са ощетени, ще бъде неопусиемо. И това дори ще му е достатъчно, което е най-жалкото. Да орежат заплатите, да се смесят с нас, а през останалото време могат да правят каквото пожелаят. „Нали не го гледаме да слиза от мерцедеса и се вози с градския”. Корупцията по всички етажи на властта не е проблем, нали? Проблем е, че тия идиоти се возят в скъпи коли.

А вчера в интернет отново се наду поредният балон с излизането на фалшивата новина, че хърватският отбор ще дари заплатите си на нуждаещи се деца, за да могат да отидат на море. И отново се надигнаха яростни възгласи на одобрение към тези велики мъже, които пак се отказват от своите ПАРИ, за да помогнат на някого. Страхотна нация са хърватите, нали? Бяха безпощадно ощетени от съдията Питана, президентът им продава самолети и вдига заплати, че и отбора, и той дава пари не народа!

Само че, този път предобрихме манджата. Защото се оказа, че новината е фалшива и е продукт на гнева на журналиста Игор Премужич, който „забранява” на политиците да се смесват с футболната тълпа, защото заради тях, по негови думи, страната е в толкова лошо икономическо положение. Критките са и към президента на страната. Новината всъщност няма, тъй като отвореното писмо на Премужищ е публикувано преди няколко дена, още преди финалът на световното. Но кой гледа за такива подробности – важното е , че хърватите „спечелиха сърцата ни”.

Фактите са факти. Хърватия достигна наистина високо ниво на това Световно първенство и ще остане в историята. Футболистите са герои. Само че, национални, не регионални. На Хърватия, не на Балканския полуостров. Президентът на страната показа достойно поведение, но не като дава пари на „бедния” народ, а като стисна ръката на Макрон и френския отбор.

Това са фактите. Останалото са фалшиви или непотвърдени новини и наша интерпретация. Напълно логична интерпретация между другото, имайки предвид резултатите от социологическо проучване, дело на Център за анализи и маркетинг, излезли вчера. Според тях 66% от анкетираните посочват като основен проблем на страната ниските доходи. Просто така… ниски доходи. Това, че „аз, ти, той…“ нямаме пари в джоба. Чак на трето място идва корупцията по високите етажи на властта, а на пето е престъпността. Предвид тази информация, кой би забелязал едно достойно „Vive la France? Важното е, че Колинда Грабар-Китарович дава пари на народа си и ние обичаме и нея, и хърватите. Нали са наши момчета!