Стивън Хокинг: човекът, който ни показа как се живее

| от chronicle.bg, по New York Times |

Стивън Хокинг, английският космолог, обичаше да подчертава, че е роден 300 години след смъртта на Галилей и почина вчера, 139 години след рождения ден на Айнщайн. Пресата го определяше като най-великия физик след Айнщайн. Отговорът му беше, че това е преувеличение, създадено от жаждата на хората да имат герои.

Дали това е така, историята ще покаже. Факт е обаче че д-р Хокинг наистина беше герой, не само заради своите научни открития, а и заради житейските уроци, на които ни научи. За широката аудитория той беше, както казва Хоумър Симпсън, „човекът в инвалидната количка“, който въпреки че страдаше от Лу Гериг (амиотрофична латерална склероза), до степен в която можеше да движи само очите си. Стивън Хокинг порази света, жени се два пъти, баща е на три деца, написва няколко бестселъра и е ментор на поколения студенти.

Той беше от хората, които се появяват на парти за 60-ия си рожден ден със счупен крак, след като количката му се е обърнала на завой, взет с прекалено висока скорост. Среща се с крале, президенти и с клубът на мажоретките от Далас. Предпочиташе да го наричат Стивън. Гордееше се със семейството си.

„Чувството му за хумор беше легендарно“ казва Кип Торн, негов приятел и Нобелов лауреат от Калтех, с когото двамата работят над откритията, които по-късно ще бъдат показани във филма Interstellar. „Когато започваше изречение на своя компютър, никога не знаех дали ще завърши с гениална мъдрост или с грандиозна шега.“

За учените той ще остане човекът направил открития за гравитацията, които изменят представите ни за космоса, определят неговата съдба и атомният хаос, който съществува там. Човекът, който плаваше в реката на времето. Също като Галилео и Айнщайн, най-големите му открития са в областта именно на гравитацията.

„Решителност“ е ключовата дума тук. Подобно на Айнщайн, който се мисли за бавно възприемащ, но никога не се отказва от веднъж зададен въпрос, Хокинг е известен с понякога раздразнителния си инат. Без този инат, досаждащ и на приятелите му понякога, той сигурно би изчезнал в своя собствена черна дупка много отдавна.

Едва 22-годишен, като летаргичен дипломиращ се студент, той е диагностициран с болестта на Лу Гериг, която обикновено убива човека от 2 до 5 години. Към момента на смъртта си той живее с нея  повече от половин век, и е обявен за „нетипичен“ случай. Сякаш това определение обяснява нещо изобщо.

Хокинг говори за черните дупки, най-страшното космическо явление, по начин по който другите физици не са и мечтали. Черните дупки – обекти, които поглъщат дори светлината – са най-големите гравитационни сили. Не трябва да разбирате от математика, за да схванете идеята за тъмните зверове, разположени в дъното на галактиката или края на времето, или в двуметровата дупка с надписано вашето име отгоре.

Самият Айнщайн отхвърля тази теория, но през 70-те години астрономите откриват потенциални черни дупки навсякъде в космоса. Посредством сложни изчисления, които и приятелите му се чудят как решава, Хокинг открива, че черните дупки всъщност далеч не са „черни“, когато се вземат предвид и квантовите закони. Всъщност те са фонтани от енергия, гаснещи под влиянието на частици и радиация. Според него те накрая ще експлодират, давайки на вселената цялата маса и енергия, която някога е изчезнала, един вид космическо прераждане.

Професор Денис Шиама, преподавател на Хокинг в Кембридж, нарича откритието на учения „най-красивата хартия“ в историята на  физиката.

Побеждавайки смъртта, и преминавайки от бастун  на инвалидна количка, от мърморене на гласов синтезатор, управляван първо от палеца а после от окото му, беше трудно да не се мисли за него като метафора на своето собствено откритие – човек стъпил с единия крак в черната дупка. Но той не се интересуваше от това да бъде нечия метафора. „Винаги съм  намирал начин да общувам“. Не беше готов да се предаде или да се откаже от нещо без борба. Пример за това е така наречената „война за черните дупки“. Откритието му сочеше, че при експлозията на черните дупки, всяка информация за това какво е попаднало в тях ще бъде заличена. „Господ не просто играе  на зарове с вселената“ казва той през 1976 г., перифразирайки Айнщайн и  ядосвайки физиците, за които твърдението на учения е принцип, по който може да се разбере историята на вселената. „той понякога хвърля тези зарове там където не могат да бъдат видени.“

И така започва битката. Две години по-късно Хокинг, чиито извинения са вид изкуство, признава грешката си. Но това далеч не е краят. Също като Айнщайн, дори при грешенето, този мъж е продуктивен.

Как и дали информацията влиза или излиза от черните дупки е един от най-наболелите въпроси на съвременната физика. Откритието на този отговор ще бъде съпътствано от революционна смяна на възприятията за време и пространство.  Не е трудно, когато се надникне отвъд математиката и диаграмите, нуждата на човека да се убеди в някакъв друг вид съществуване, някакво убеждение, че смъртта на е краят, че нещо остава след нас.

Черната дупка погълна доктор Хокинг от живота към полето на забравата. И със сигурност нещо остава: дяволита гримаса и велика, велика мистерия.

 
 

Ако някоя услуга е безплатна, вие сте продуктът

| от Боби Величков |

След целия този смях с Кеймбридж Аналитика, отвътре ми дойде да се изрежа с едни 21 точки сАобрЪжения по темата…

1. Безплатен обяд няма. Англичаните са го казали преди около 300 години. Свиквайте. Има една друга популярна фраза: „Ако някоя услуга е безплатна, то Вие сте продуктът“. Безплатната услуга трябва да плаща ток, режийни, поддръжка, заплати на персонала. Това няма как да дойде от нищото.

2. Всяка една „виртуална“ услуга лежи на някакъв хардуер. Неизбежно е. Ако искате да имате достъп до пощата си едновременно от лаптопа си и от телефона си, то за целта тази поща трябва да е записана някъде чисто физически.

3. Въпрос към админ: „Можете ли да ми четете пощата?“. Любезните админи отговарят с „Да“, не толкова любезните отговарят с „Като знам какво инфо имам за теб от трафичните ти данни, хич не ми трябва да ти чета пощата“.

4. Интернет е създаден от ентусиасти като Sir Timothy John Berners-Lee OM KBE FRS FREng FRSA FBCS. Идеята е била общодостъпна информация за всеки и за всичко.

5. За целта на горната точка са създадени протоколи за комуникация, като HTTP (Web достъп), SMTP (изпращане на поща), POP3 и IMAP (за четене на поща), FTP (за трансфер на данни) и много други.

6. Горните протоколи са създадени не за да дебнат и подслушват човечеството, а за да подпомогнат WWW в основната му цел - общодостъпна информация за всеки и всичко.

7. Тъй като са правени с идеална цел, в тях има изключително много дупки и недомислици, които могат да доведат до злоупотреби. Пример – в момента аз мога да изпратя email на когото си пожелая, НО, в същото време, от името на когото си пожелая.

8. За да функционира нормално, всяка една система пази т.нар „логове“ от услугите, които предоставя. В 95% от случаите тези логове се пазят, за да се следи функционалността на системата, оптимизация на работата, опити за външен пробив и прочие и прочие. Нищо не е насочено персонално към който и да е потребител на тези услуги.

9. Ако някой потребител на тези услуги стане оперативно интересен на службите или на някой злонамерен администратор, тези логове могат да предоставят доста подробна ( в някои случаи дори пикантна ) информация за него и неговите действия.

10. „Опазването на лична информация“ в услуги като Фейсбук, Инстаграм, Гугъл+ и подобните им е абсурд. Колкото и да сте лъгали при регистрацията за рождената си дата, поздравите на вашите приятели за рождения ви ден ще ви издънят.

11. Забравете „The right to be forgotten“. Ще изтрият всичко, което си мислите, че сте въвели, но не и информацията, която са придобили за вас по други начини.

12. Никой админ на услуга не се интересува от вас персонално. Но, в същото това време, всеки админ на използвана от вас услуга може да разбере всичко за вас. Стига да пожелае.

13. Много пъти са ме питали „Как да опазим децата си в Интернет?“ Отговорът е прост – учете ги да се държат там, както се държат в реалния живот – да бъдат любезни, отворени, комуникативни, но, в същото време, да не разговарят с непознати, да не казват на непознати адреса си, да не се качват в коли на непознати и т.н.

14. Интернет е като живота. Там има много прекрасни, но и много тъмни места и неща. Вие сте тези, от които зависи на кои от тях ще попадате.

15. Много родители се плашат от порното. То не е чак толкова страшно. Виж, религиозните сайтове са доказано опасни.

16. Внимавайте на какви приложения давате право да ви гледат стената. Може да е изключително примамливо да направиш тест и да видиш как ще изглеждаш след 10 години, но, в този момент, тази апликация започва да те профилира и не прави нищо по-различно от Cambridge Analytica, заради която тръгна пусти скандал.

17. Всички в мрежата сме „високирусипищни“. Това важи само за простия потребител. Big Data и системните анализи върху нас и нашите постове се осъществяват на друга плоскост и изобщо не ги интересува как изглеждаме, освен ако нямаме някой физически дефект, на който да наблегнат в рекламите си.

18. Свикнете с мисълта, че между вас и услугата, която ползвате, има доставчик. И този доставчик пише всякакви логове за вашите действия.

19. Свикнете с мисълта, че в Интернет никой не е анонимен. Забравете ТОР, МОР и прочие, никой не е анонимен и има начини за установяване и проследяване на всичко.

20. Бъдете себе си, но внимавайте какво издавате за себе си.

21. Усмихнете се. Светът на технологиите отдавна е такъв, че нищо не зависи от вас.

 
 

Когато ти се развали колата в час пик: деветте кръга на ада

| от |

Всичко се разваля, няма нищо вечно, особено колата. Само че да ти се развали колата не е като да ти се пръснат дисплея и панела. Това е нещо по-страшно и далеч по-ужасно от която и да било друга авария.

Знаете за деветте кръга на ада – когато ти се развали колата, ситуацията е същата. За опитните шофьори не е така, но ако сте, да речем, неопитна жена, гей или млад шофьор, не ви пожелаваме да минавате през тях. Да, ужасно етикетирахме определени социални групи, но е факт. Гореспоменатите три групи са златната кокошка на всеки автосервиз.

Днес ще ви разкажем за деветте кръга на ада, в който попадате, когато колата ви се развали. Но не просто на някой селски път, а в час пик в столицата.

Първи кръг: Не разбирате кога попадате в него, защото той е най-измамният. То е онова чувство, когато се събудите преди алармата сутринта, заредени с енергия след спокоен сън или разкъртващ секс. Имате енергия за всичко, а пред вас е дългият пролетен ден – пълен със задачи. Необяснимо леко ви е на душата. Вместо да ходите като клошар, решавате да си издокарате. Излизате от вас като от корица на Vogue, доколкото гардеробът ви позволява.

Втори кръг: Това е моментът, когато сте в колата и всичко по пътя продължава да е повече от прекрасно. Няма задръстване, изпреварвате колите под звуците на Слави Трифонов и кълнете германеца, който спазва стриктно всички правила за дистанция… а между него и камиона пред него има място поне за още три коли, сигурни сте. Изпреварвате и го гледате на кръв.

Трети кръг: Нещо започва да намирисва. Или да трака. Или да примигва. Или да присветва. Нищо… ще се оправи. Удряте по таблото веднъж и всичко е наред. Продължавате, щото аре са, не може точно днес, преди събитието на което отивате (бизнес закуска например) да ви се развали колата.

Четвърти кръг: Колата прекъсва. Палите отново. Тя се задъхва. Не става. Почвате да се паникьосвате. Включвате аварийки, следва моментално освиркване отзад. Всички започват да ви заобикалят, а мръсницата продължава да не пали. В този момент, на оживения път, съжалявате за всяка една груба дума, казана по адрес на колата и сте готови на всичко, само и само някак си магически да се оправи. Същевременно обаче усещате мощния поток от псувни, който се задава.

Пети кръг: Отбивате с триста зора и слизате да видите повредата. Ако имате опит, може и да знаете какво е и да прескочите на осми кръг. Ако ли не, добре дошли в пети кръг – разпад. На живота ви, на всичко. Псувате колата, псувате себе си, доброто си настроение от сутринта и най-вече всички хорица, които си минават покрай вас с прекрасните си здрави коли, които никога, ама никога не се развалят.

Шести кръг: Набирате. Никой не вдига. Оказва се обаче (и това е най-хубавото на авариите), че те често стават в близост до някого. Приятел, роднина, колега. Мъжът на вашата колежка и добра приятелка идва , за да ви избави. По един или друг начин в този кръг се констатира проблемът и решението в повечето случаи е : „Давай да те тегля до сервиз“.

Седми кръг: Отивате в сервиза. Срещате се със Сатаната. Той е в син гащеризон на черни петна, с цигара зад ухо или в уста, от джоба му се подава черно-бяла кърпа. С него се общува трудно, ако не разбирате от коли. Това не е като при докторите с Хипократовата клетва – ако не разбирате, ви е спукана работата – и портфейла. В общи линии, той приема колата и ще ви се обади след малко да ви каже какво е открил и дали ще може да го оправи. А, и колко ще струва.

Осми кръг: Приятелят-спасител ви е приютил у тях, докато организирате вече напълно разпиляния си ден и се опитвате да минимизирате щетите. Вече трябва да сте на работа, денят ще бъде дълъг, а живеете извън града. Ако сте в града – не е болка за умиране, защото транспорт има, все ще го закрепите. Но да живеете например в покрайнините и да работите в центъра … животът много пъти е гаден, но в такава ситуация, той е особено гаден.

Девети кръг: Този в който, според Презвитер Козма, са предателите. Еми да. И тук е така. Тук е мястото на най-грешните. Тези, които никога не си проверяват нивото на маслото, не си сменят водата и даже карат без течност за чистачки с дни. Та на тези същите, когато тъкмо са се закрепили емоционално, им се обажда „Сатаната“, който казва.

А) „Нямат го моите хора тоя ремък“

Б) „Ремъкът струва 300 лева втора ръка“

В) „Ма ти си за газаджия, не си за тука. ПроблемА ти е от още сто хиляди места и аз не мога да го оправя, щото не е по моята част“

Най-лошият сценарий. Автосервизът ви е предал. Колата ви е предала. Искате да се самоубиете и ще го направите.

В общи линии, това са деветте кръга на развалената кола. Като минете през тях, просто седите на дивана в разплута поза, докато се омазвате с пица и се наливате с кола. Благодарете на приятелите, които са ви спасили, обещайте си занапред да се грижите за колата си, и наистина го правете, за да може тя наистина да ви слуша. Един ден ще се събудите в прекрасно настроение и това няма да бъде капан.

 
 

Любимите ни физиономии на Джак Никълсън

| от chronicle.bg |

Смъртта на Милош Форман неизбежно ни подсети за неговите филми, които завинаги ще останат в наследството на киното и сърцата на хората. За първото място се борят „Полет над кукувиче гнездо“, „Амадеус“ и „Коса“.

А като става дума за „Полет над кукувиче гнездо“, първият човек, за когото се сещаме след Милош Форман, не е Деян Донков, нито дори Кен Киси, а Джак Никълсън. Вярвате или не, в неделя големият Джак ще превали 80-те и ще стане на 81. Силно се съмняваме това да го направи по-малко голям или по-малко талантлив и се надяваме да е дълголетник като Оливия де Хавиланд (актрисата, която изигра Мелани в „Отнесени от вихъра“ и в момента е на 101г.).

Нищили сме най-добрите му роли и сме ви държали в течение с новините около него.

А няколко дни преди рождения му ден, събрахме на едно място любимите ни негови физиономии. Вижте ги в галерията.

 
 

Раздадоха престижните журналистически награди „Пулицър“

| от chronicle.bg |

Раздадоха престижните журналистически награди „Пулицър”. Вестник „Ню Йорк Таймс“ и списание „Ню Йоркър“ получиха отличието в категорията за журналистика в услуга на обществото за статиите, в които разкриха аферата с холивудския продуцент Харви Уайнстийн. Той беше обвинен от десетки жени от шоу бизнеса в сексуални посегателства.

Вестниците „Ню Йорк Таймс“ и „Вашингтон пост“ бяха отличени за техните материали, посветени на възможни контакти между хора от предизборния екип на Доналд Тръмп и руски представители.