София – единствената столица без центрове за съвременен театър и танц

| от |

Столична община и артисти преосмислиха политиките си за пространства за съвременен независим театър и танц по време на дебат в рамките на фестивала „Антистатик”

Ida_Daniel_Foto-Stefan Galibov

Седмото издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик” вече е в разгара си. Допълнителен тласък му даде проведената в сряда, 9-и април, дискусия на тема „Преосмисляне на политиките за пространства за съвременен театър и танц” с модератори режисьорите Ида Даниел и Гергана Димитрова.

Нейната цел бе да надгради стъпките към диалог и партньорство между Столична община и независимата сцена в съвременните изпълнителски изкуства за създаване на устойчиви условия за тяхното развитие, сериозно възпрепятствани от липсата на самостоятелни пространства, в които те да реализират своята дейност.

discussion_Foto-Stefan Galibov

В инициативата на  организаторите на „Антистатик” и Асоциация за свободен театър се включиха много независими артисти, организации, архитекти и представители на Столична община.

Г-жа Малина Едрева, председател на постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания към Столичен общински съвет, изрази готовност Общината да се вслуша в потребностите на независимата сцена – процес, който вече е започнал, и в хода на хода на кандидатурата на София за европейска столица на културата да работи за изграждане на нейната устойчивост.

Артистите описаха визиите си за пространства, пригодени за техните потребности, тъй като такива тепърва ще трябва да се изграждат или преустройват. Наблегна се на факта, че те трябва да отговарят на международни стандарти, за да функционират добре като приемаща сцена както за български продукции, така и за чужди артисти. Оказа се, че реалният срок, в който София, която е единствената европейска столица без центрове за съвременен независим театър и танц, ще може да се сдобие с поне едно такова пространство, е 2019 г. Дотогава, за да може животът на сцената да се поддържа и тя да се развива не само структурно, но и съдържателно, г-жа Едрева увери, че общината ще съдейства за предоставяне на артистите на пространства в общинските културни центрове, общински сгради, читалища, пространства на частни предприемачи, но подчерта, че всички те имат нужда от инвестиции. Дебатът демонстрира какво артистите са готови да вложат в такива пространства. Следващата належаща дискусия е какво общината може реално да направи.

Antistatic_den3_Foto-Stefan Galibov

Програмата на седмото издание на „Антистатик” продължава и днес, 10-и април, с представлението на Михаел Турински „Хетерономен, от мъжки пол”, което ще бъде показано в 20 ч. в „Червената къща”. Макар и прикован от малък към инвалидната количка, посланието на австрийския артист е насочено към хората като него – да имат кураж и да се опитват да изразяват личността си чрез изкуството.

„С моя спектакъл искам да покажа, че хората с увреждания могат да покажат истинската красота, която се крие в тях. Хората като мен трябва да знаят, че с тяхното заболяване светът не свършва и има смисъл да продължаваш напред”, убеден е Турински.

Гостуването на „Хетерономен, от мъжки пол” e осъществено с подкрепата на Австрийското посолство в София.

В петък зрителите видят един от артистите, повлиял в най-голяма степен през последните години развитието на съвременния танц в Европа - Кристин де Смедт. Тя ще покаже „Без заглавие 4. 4 хореографски портрета”. Представлението е интересно с това, че за създаването му белгийката провежда интервюта с хореографи, с които тясно си е сътрудничела – Джонатан Бъроуз, Ален Плател, Ксавие льо Роа и Естер Саламон (тя гостува през 2013 г. по покана на „Антистатик” с „Танц за нищото”). Въз основа на тях, тя изгражда 4 хореографски портрета на тези артисти, които значително са повлияли днешния съвременен танц и продължават да го правят.

Шестият ден на „Антистатик” ще представи едно от новите имена на европейската и израелската танцова сцена – Лий Меир и нейното забавно, ексцентрично и очарователно „Нагоренадолуинаоколо”. Подгответе се за много хумор в едно пространство на случващото се „помежду” – само на 12-и април, от 20 ч. в „Червената къща”.

Час по-късно Ива Свещарова и германката Роуз Беерман ще разглеждат манията по имитирането на съвременната популярна култура. Кое ни кара да копираме чуждо поведение и какво се намира зад определени движения, които ни предизвикват да ги имитираме – разберете от „Покажи ми как” на 12-и април от 21 ч. в „Червената къща”.

„Нагоренадолуинаоколо” и „Покажи ми как” гостуват на „Антистатик” с подкрепата на Гьоте-институт България.

Закриването на фестивала ще се състои в Театрална работилница „Сфумато” и представлението на румънски артист с двойна самоличност. Михай Михалча, който представя себе си като Фарид Файруз се занимава с посткомунистическите травми и с едни измислени такива от Бейрут в „Реалия (Букурещ/Бейрут)”. Всички именници, които решат да споделят празника си с „Антистатик”, могат да разчитат на промоционална цена на билетите от 6 лева.

 
 

Кристиян Диор: странностите на създателя на New Look

| от chronicle.bg |

Винаги сме твърдели, че за да усетиш истинското влияние на модата, трябва да се вгледаш в нейните основоположници – тези, които от 80 години насам продължават да вдъхновяват съвременните марки. Няма да се уморим да го повтаряме.

Днес отдаваме почит на един творец, чието име е еквивалент на думата „мода” – Кристиян Диор. Дизайнерът на рокли, които са кошмар за съпрузите и мечта за съпругите. За него Шанел казва: „Само човек, който не харесва жени, може да причини такова неудобство на жена.”, имайки предвид тесните му рокли, трудни за обличане и сваляне. Независимо от това, през 1947 година колекцията New Look променя начина, по който се обличат жените по цял свят слага началото на нова епоха в модата.

Името Диор е много повече от „модна къща” и известна марка. Зад четирите букви стои онзи масивен мъж, за когото родителите имат планове да стане юрист или политик, но той започва да рисува скици, за да се издържа. Биографията му се простира далеч отвъд нечовешки тънкият женски кръст и широки поли.

В чест на 113-ия му рожден ден, днес напомняме някои от интересните факти в биографията на един от любимите ни дизайнери, от времето, когато в модата имаше гении.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Вечната Belle Époque

Годините на Втората световна война са тежки за модата във Франция. Почти всички материални ресурси се насочват към армията, в това число и платовете. Затова след 1945 г. жените не просто приемат, а се влюбват в пищните тоалети на Диор, който е пионер в разточителството на материали. Дизайните му са вдъхновени от La Belle Époque – епоха, чийто символ за дизайнера е неговата майка, Изабел Кардамон – жена, която той безусловно обожава. За него тя е символ на стила, красивите тоалети и тънката и елегантна фигура.

Усет към изкуството

Преди да се посвети на модата, Кристиян Диор, по настояване на родителите си, постъпва в училището за политически науки в Париж (École des Sciences Politiques ) през 1925 година. Когато се дипломира, баща му решава да му „подари” художествена галерия – място, в което ще се излагат творби на Пикасо, Жан Кокто, Жорж Брак. Именно в тази галерия за първи път е изложена творбата на Салвадор Дали „Упорството на паметта”.

Кристиян Диор, модел
Getty Images

Анархист

Кристиян Диор е поредното доказателство, че въпреки стереотипите за суеверията в модата, това е един политизиран свят, в който отделните личности са на почит. Самият той по време на обучението си в училището за политически науки, за кратко е последовател на анархизма, дори се определя като такъв. Въпреки това обаче, прекарва няколко месеца в Съветския съюз, където изследва влиянието на социализма.

Роднините му вдъхновяват един от известните му парфюми

Вярна към склонността на семейство Диор към бунтарство, сестрата на на Кристиян, Катрин, е член на Френската съпротива по време на окупацията на Франция от нацистите през Втората световна война. Заловена е от „Гестапо“ е транспортирана в концлагера в Равенсбрюк, където остава затворена до освобождаването му през 1945 година. Две години по-късно първият парфюм на Диор, „Госпожица Диор” (Miss Dior) е почит към героизма на Катрин.

модели на Кристиян Диор през 50-те
Getty Images

Разточител

Кармел Сноу, главен редактор на Harper’s Bazaar между 1934 г и 1958 г. налага израза New Look , на основа на следвоенната революция в модата, предвождана от дизайнера. Въпреки това други не са били толкова очаровани от работата му и протестират срещу разхищението на платове. Разточителството е в разрез с довоенната мантра „изработи, използвай и поправи. Заради това Диор си спечелва прякора The Tyrant of Hemlines (букв. тиранът на полите).

Суеверия

Суеверността на Диор става все по-голяма с годините. Винаги когато представя нова колекция, той кръщава един модел на родния си град Гранвил. Поне един модел трябва да носи букет от бели лилии, и в никакъв случай шоуто не трябва да започва без предварително разчитане на картите таро.

Кристиян Диор
Getty Images

Ваната

В некролога му в New York Times от 1957 г. се казва: „Зад огромната империя непрекъснато стои закръгления господар с розови бузи, който два пъти в годината се оттегля от света, за да създаде колекциите си. Голяма част от това време той прекарва във ваната, най-често в огромната си вана от зелен мрамор със сребърни елементи и кранчета с форма на глави на лебед. Докато се кисне в нея с часове, той рисува скиците.”

Смъртта му остава загадка

Воден от желанието си за почивка, през октомври 1957 година, Диор отива във вила в Монтекатини, северна Италия. Там на 24 октомври получава трети (и последен) инфаркт. Официалната версия е, че инфарктът е причинен от нездравословно хранене, но версиите и до ден днешен гравитират между сензацията и истината. Някои твърдят, че дизайнерът умира след задавяне с рибена кост, други, че инфарктът е получен след игра на карти, а един от близките му, Алексис фон Розенбърг, Барон дьо Реде, казва, че Диор умира след екстремен сексуален акт.

ив сен лоран  на погребението на Кристиян Диор
Ив Сен Лоран на погребението на Кристиян Диор

Наследникът

На погребението на Кристиян Диор присъстват над 2500 души – роднини, приятели, клиенти. Най-голямата тежест пада върху 21-годишния тогава Ив Сен Лоран. Момчето работи за „Диор” от две години и сега е назначен за творчески директор на модната къща. Списание LIFE прави снимка на Ив в деня на погребението на Диор, на която виждаме следващия голям дизайнер в характерното за него меланхолично състояние. Следващата колекция на марката ще бъде създадена от Сен Лоран и ще го превърне в „Малкия принц на модата” – началото на кариера, която ще продължи няколко десетилетия и ще остави още по-траен отпечатък в модата.

 
 

Том Пети е починал от неволна свръхдоза от седем лекарства

| от |

Рокпевецът Том Пети е починал през октомври вследствие системно нарушение на работа ан органи, предизвикано от неволно свръхдоза със седем лекарства, съобщи службата по съдебна медицина на Лос Анджелис, цитирана от Ройтерс.

Смята се, че кончината на Пети на 66-годишна възраст се дължи на комбинирана токсичност от фентанил, оксикодон, темазепам, алпразолам, циталопрам, ацетилфентанил и деспропионил фентанил.

Причината за смъртта се категоризира като „злополука“.

Пети, сред чиито хитове са „Refugee“, „Free Fallin'“ и „American Girl“, бе намерен в безсъзнание в дома си в Малибу на 2 октомври м.г. и почина броени часове по-късно в болница.

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.