shareit

София се зареди с Ману Чао

| от | |

Китарата на Ману Чао не познава монотонни тонове и отново зареди българската публика с непоправима енергия, бликаща от сцената.

Френският певец с испански корени и тримата му приятели показаха бунтарския си нрав и свободен дух в зала „Фестивална“. Истински, неподправени с фалш и суета, които ни заобикалят отвсякъде, музикантите ни откраднаха за два часа в един нов, по-различен свят. В него липсваха грозното лицемерие, фалшивите усмивки и предателството… останаха само истинските хора, емоциите и чувствата. И най-вече чувството, че живеем един живот и трябва да му се отдадем изцяло – такива каквито сме. Без преструвки и излишни думи, просто да бъдем себе си. Точно такъв, какъвто е Ману Чао – бунтар, скитник, обикалящ света само с китара и джапанки, така както беше облечен и когато пристигна за втори път на летище София.

С музиката си той напомни още нещо, че не трябва и не бива да забравяме хората около нас, както тези, които обичаме, така и онези, които не познаваме. И у нас той остана верен на социалната си ангажираност и изпълни безспорните си хитове, зачеркващи темата за емигрантите, бедността и богатството, любовта и омразата. И сякаш изморените от политическите и социални бедствия у нас българи имаха нужда точно от това – Proxima estacion: Еsperansa“ или “ Последна спирка „Надежда“, което е името на един от албумите на Чао, носещ името на станция от метрото в Мадрид.

Огромно впечатление направи това, че в залата имаше хора от всякакви възрасти и националности. Деца, младежи и възрастни хора, българи, гърци, испанци, жадуващи за глътка свобода и бягство от реалността. И накрая те избягаха, но ги последва самия Чао, който не спираше да се отблагодарява на публиката с думите „Мерси София“. Той също усети свободата във вените си и дори няколко пъти приближаваше микрофона до гърдите си, за да се чуят ударите на сърцето му. Те бяха учестени, луди и изпълнени със страст и желание да продължава да прави тази музика, желание и надежда, които се четяха и в лицата на многобройната публика.

 
 
Коментарите са изключени

Защо хард дискът винаги е отбелязан с буквата „C“

| от |

Откакто човекът сложи твърдия диск в персоналния компютър и записа на него операционна система (предимно MS-DOS или Windows), основният партишън, ако не и целият твърд диск, е обозначен с буквата „C“. Но защо? Ето защо.

Идеята за обозначаване на различни устройства за съхранение на данни просто с букви най-често се смята, че идва от операционните системи на виртуалните машини на IBM от 60-те години. И по-конкретно от операционните системи CP-40 и CP/CMS, а по-късно и при машините на Digital Research, Inc, които копират  CP/M операционната система. В ранните ОС от онова време (CP/CMS) буквите са били използвани най-вече за обозначение на логическите дискове, а по-късно (като например при CP/M) вече се използват и за отбелязване на физическите устройства за съхранение.

Това ни довежда до 1980 година, когато IBM се опитва да използва вече сравнително популярната по онова време операционна система CP/M за IBM Personal Computer. Преговорите между IBM и Digital Research, Inc спират по причини, които не са напълно ясни днес. Говори се обаче, че проблемите са започнали, когато Дороти Килдал, съпругата на създателя на CP/M, Гари Килдал, отказва да подпише споразумение за конфиденциалност с IBM в началото на преговорите. Тя им е казала, че няма да подпише такъв документ без първо да разговаря със съпруга си, който е извън града по работа. Това е някак необичаен ход, тъй като Гари често оставя подобни бизнес решения на съпругата си.

Този отказ, който явно силно дразни представителите на IBM, предполага се е бил по съвет на адвоката на Гари Дейвис от Digital Research. Но като се има предвид, че този тип неща са стандартна практика при бизнес преговори, цялата ситуация определено изглежда странно, като я погледнем днес и имаме предвид кои са страните в конфликта. Историята продължава по не особено щадящ начин. По-късно Гери Килдал твърди, че след завръщането си от бизнес пътуването, той и съпругата му стигат до споразумение и си стискат ръцете с представителя на IBM, Джак Самс, докато са на борда на самолет и летят за ваканция. Гери след това казва, че IBM не спазва това споразумение, а Самс от своя страна каза, че нищо подобно не се е случвало.

Каквато и да е истината, това, което знаем със сигурност, е, че IBM преминава от системата CP/M и вместо нея ангажира Microsoft, които от своя страна купуват лиценз на клонинг на CP/M, наречен 86-DOS. След това адаптираха 86-DOS за новия компютър на IBM като правят няколко значителни промени, и го преименуват на MS-DOS, макар че IBM го наричат PC DOS.

Тъй като се базира на копие на CP/M, MS-DOS взема схемата за надписване на дисковото устройство от CP/M, която от своя страна го взема от гореспоменатите предишни IBM системи. Заради копирането на много от елементите на CP/M системата, MS-DOS позволя по-често използваните софтуерни пакети, които могат да работят на CP/M, да бъдат сравнително лесно пренесени и в MS-DOS и съответно използвани в новия IBM PC.

5.25 inch floppy disk, front and back

5 1/4-инчово флопи

Всичко това ни връща към изначалната специфична схема за буквиране. Ранните персонални компютри обикновено не идвали с вътрешни устройства за съхранение на данни, защото те са доста скъпички (въпреки че твърдите дискове се появяват някъде през 50-те години). Вместо това те обикновено приемат някаква форма на дискети, като тези, които виждате на снимката горе. Те се използвани в MS-DOS и някои други операционни системи като били означени с „А“. Някои компютри се предлагали с две такива дискети, което разбира се, означава, че ще има и „B“. Когато и 3.5-инчовата флопи дискета (която всъщност не е флопи, освен ако не я разглобите) се добавя към архитектурата на компютрите, названието на дискетите като „A“ и „B“ вече е норма.

Когато твърдите дискове се появяват в повечето компютри в края на 80-те години на миналия век, тъй като първите две букви вече се използват за дискетите, логично обозначават третото устройство за съхранение на данни съответно „C“. Днес дисковете са основното устройство за съхранение на компютъра, но буквичката му напомня (сигурно вечно) за времето, когато не е бил.

Въпреки че изключително малко компютърни конфигурации все още имат флопи дискови устройства, това обозначаване на устройството се е задържало. Разбира се, в бъдеще като нищо именоването може да се промени.

Apricot portable

MS-DOS не винаги е използвала „C“ по подразбиране за твърдия диск на всяка система. Например, на компютър на британската компанията Apricot PC, пуснат през 1983 година, „А“ и „B“ са запазени за твърди дискове, а „C“ и „D“ за дискети.

 
 
Коментарите са изключени

Карл Шелби – бащата на американските мускули

| от |

Карл Шелби е име, което трудно би говорило нещо на младото автомобилно поколение. Във времето, когато електромобилите прокарват своя път е възможно мнозина да разпознават повече Никола Тесла, отколкото Шелби. Роден през 1923 година  в Тексас, Карл се радва на щастливо и безгрижно детство. Тогава не е подозирал, че съдбата му е отредила създаването на автомобилна серия, която ще покорява нови и нови върхове. По тази линия дори не е подозирал, че в следващите 50 години ще бъде един от най-верните партньори на компанията Ford и именно неговият подпис ще се смята за сертификат за качество.

Затова през 2012 година, когато светът окончателно се раздели с него, докато инженерите сглобяваха последния модел Shelby GT500, нямаше човек от автомобилната индустрия, който да не признае, че света на американските мускули загуби своя Микеланджало. Нека разгледаме тази история от самото начало.

Малкият Карл има състезателно потекло. Баща му е бил изключителен шофьор в пощите, а майка му била домакиня. На 7-годишна възраст става ясно, че сърцето на Шелби има проблеми и ще прекара доста време на легло. Една от сърдечните клапи не работила правилно. Тази битка коствала още 7 години на легло и когато най-накрая показал значително подобрение, бъдещият автомобилен виртуоз получил благословията да напусне детската стая и да живее пълноценно. Бащата Уорън не пропускал възможност да го води на различни автомобилни и мотокрос състезания. Първата книжка – този специален паспорт на свободата – позволил на Шелби да започне да пътува и да гледа останалите видове състезания, които се случват в Айова. Страстите се разпалили допълнително, когато започнал да изучава работата на ДВГ. Първите срещи с двигатели са именно тези в картингите. Другата любов завинаги ще бъде авиацията.

Когато избухва Втората Световна война, доброволците са най-търсените хора. Шелби бързо решава да се запише във ВВС, където ще може да сбъдне втората мечта. В младия човек бушували много сериозни чувства и когато дошло времето за доказване, взима един от самолетите в базата, прелита над дома на своята любима Джени Фиелдс и хвърля писмо в двора ѝ. Никой не успява да разбере как е успял да се измъкне от неприятности. До 1945 година не влиза в нито една битка. Някъде по средата на войната успява да спечели сърцето на Джени и да се ожени. Повече не е летял над дома ѝ. По време на войната Шелби е авио инструктор. След края се завръща обратно в дома, изпълнявайки 50% от мисията си.
Първият неуспешен бизнес е работата с боклуджийски камиони. Вторият е изграждането на фермата за пилета. Първите излюпени пернати носят печалба от 5000 долара (около 46 000 долара днес). Второто поколение обаче умира и с това се достига до банкрута. Макар и Шелби да го смята за голяма трагедия, фермата приключва своя живот точно навреме за нещо по-сериозно.

Klemantaski Collection

През 1952 година Карл сяда зад волана на спортна кола. Първото състезание е драг. Избраният модел е Ford с V8 двигател. Можем да кажем, че това е първата и най-важна среща на автомобилния състезател и бъдещ производител. Искрата възпламенява горивото в сърцето на Шелби и бързо започва да се ориентира към състезателните формати. Ед Уилкинс дори отстъпва своя MG TC, за да може Карл да участва в своето първо състезанието. Колата няма никакви спортни модификации, но това изобщо не пречи на състезателя да покаже на какво е способен. В същия ден успява да победи много по-бързите Jaguar XK 120 на пистата.

Колата на Шелби разполагала със скромните 54 конски сили, докато мощните Jaguar можели да мъркат с мощност от 160 до 210 конски сили. Така или иначе първата спортна кола на Шелби отива на търг през 2008 година. Новият собсвеник я модифицира до мощност от 100 конски сили, което означава, че не е била чак толкова мощна срещу конкуренцията. Една седмица по-късно участва в състезателния формат SCCA. Aston Martin го наемат през 1954 година, за да може да спечелят малко местната аудитория и финишира на второ място на Себринг. И една година по-късно е призован да помага на компанията за Льо Ман.

Добрата серия продължава до известно време, докато хирурзите не се намесват. Серия от операции на ръката не позволява на младия Карл да продължи да се състезава. Пилотът обаче нямал намерение да гледа как някой краде неговата награда и затова казва на екипа да залепи с тиксо ръката за волана му, докато се състезава за пореден път на Себринг. Този път сяда зад волана на Monza Ferrari. В края на състезанието се смята, че са спечелили, но техническа грешка ги изпраща на второ място. През 1955 година получава възможност да кара най-новия модел на Ferrari снабден с 4.9-литров V12. Успява да победи и получава пореден билет за участие в Европа и други по-сериозни състезателни кръгове.

Европейските подиуми го очакват. Успехите му се забелязват от редица компании и много скоро Porsche изявяват желание да го ангажират за състезанията с туристически автомобили. Последното автомобилно състезание е Del Monte Forest в Пебъл бийч. Шелби е един от 4-мата, които да спечелят, защото форматът се прекратява. От затворената писта се ражда днешната Лагуна Сека. Чувството му за хумор също не може да бъде отречено.

Шелби участва в автомобилно състезание в Луизиана. Там използва фалшиво име, маха всички отличителни белези на колата, слага друга каска и се дегизира. През цялото време кара Ferrari-то на отбора на г-н Логан. Когато наближава финалната обиколка, влиза в бокса и се отказва, позволявайки на съотборника си да спечели. Медиите не пропускат тези истории и Шелби получава приза на Sport Illustrated „Шофьор на годината“. Първата голяма победа на Льо Ман е през 1959 година, когато заедно със съотборника си Рой Салвадори ще пресекат финала с Aston Martin DBR1/300. Ferrari остават разочаровани, но най-вече от решението си. Те отказват кандидатурата на Шелби за шофьор.

Carroll Shelby, 24 Hours Of Le Mans

Конструирането на автомобили започва с Corvette. Шелби поръчва няколко шасита, но без никакви други части. Шаситата заминават при г-н Скаглиети, който довършва цялата композиция. Върнати обратно в САЩ, Шелби търси подкрепата на GM с надеждата, че творенията ще бъдат пуснати в употреба и компанията ще може да налага името си в Европа. Сделката пропада заради нов закон, който забранява спонсорирането на други марки освен Corvette.

Всичко върви по план, докато сърцето отново не се обажда. Старият бандит не може да издържи повече на напрежението. Шелби изпитва сериозни болки в гърдите. Спазмите в коронарните артерии не били най-приятното изживяване, но пък Карл не искал да оставя толкова бързо ръкавиците. В едно от последните му състезания в Ривърсайд, Шелби успява да спечели първото място, използвайки Maserati. Леко разминаване в наградния фонд успява да разгневи достатъчно пилота, който прибира спортния автомобил и чака правилното възнаграждение за участието си. До края на годината успява да излезе на първо място в класирането, използвайки нитроглицерин. Съставката не е позволена за употреба в автомобила, но никъде не пишело, че самият Шелби не може да взима хапчетата за сърцето си. С първото място идва разумното решение за слизане от болидите. Пилотът трябва да е останал доволен, след като доказал, че няма какво повече да постигне.

Le Mans.

Следващата година идва с нова идея. Ако Карл не може да се състезава, може да научи останалите да правят точно това. И така се ражда неговото първо спортно училище за състезатели. След известно време Шелби потърсил старите другари от Aston Martin, за да разработят състезателна кола, но англичаните отказали, след като не можели да смогнат в производството на DB4. Мечтата за спортна кола обаче не била толкова далече. В края на 1961 година става ясно, че компанията Bristol Aircraft ще спре да използва 4-цилиндров двигател за AC Ace. Шелби преценил, че може би компанията ще бъде съгласна да постави американски V8. След кракта кореспонденция и благословия, Шелби вече търсел новото двигателно сърце. Следващата година на летището ги очаква шасито, а Карл и Мел Частейн започват да сглобяват возилото. Малко по-късно тяхното произведение ще бъде причина за промяна на закона по пътищата във Великобритания.

И така през 1962 г. започва производството на автомобилите, които се предлагат във Венеция и Калифорния. Шелби снима колите в разнообразни цветове и ги изпраща на списанията така, че всяка корица да изглежда различно. Представянето на автомобилното изложение в Ню Йорк е успешно и поръчките тръгват смело. Същата година получават и лиценз за състезание. Състезателната кариера на Шелби като мениджър не е особено блестяща. Първата година не получават доброто необходимо представяне, но на следващата успяват да вземат победата от Corvette в Ривърсайд. Карл е особено доволен, след като има възможността да натрие носа на GM. През 1963 година започва да работи и върху болид, който да развие скоростта от 320 км/ч на Мулзан. На следващата година успява да победи Ferrari GTO на пистата Дейтона, използвайки 427 Cobra. През 1964 г. започва и първата по-интересна битка с Ferrari.

GT състезанията наистина са много вълнуващи, а остава едно състезание до финала. На Монца всичко трябвало да бъде решено и ако Cobra спечелят, Ferrari ще изгубят на собствен терен пред родната публика. Преди това състезание италианците все още водят. И вместо публиката да разбере кой е по-добрият, съдиите просто отменят състезанието и подаряват победата на Ferrari. Появата на Ford Mustang го кара да започне участие и в Sports Car Club of America. Шелби взима 100 модела от Ford и се подготвя за много вълнуващи мигове. Правилата на това състезание изискват модификация по двигателя или окачването. Първият Mustang от 65 разполага с V8 двигател и Holley 715 карбуратор. Магическото число в мощност е 306 конски сили. Това е напълно достатъчно за състезател от онова време и Шелби предпочита да се занимава с окачването. Първо сваля задните седалки, инсталира дискови спирачки отред, поставя капак от фибростъкло, сваля допълнително понито и добавя амортисьори на Koni. Неговите състезатели се движат и с 15-цолови колела. Понеже обичал да добавя и нещо от себе си, Mustang-ът получил изпускателни колектори, които да стоят встрани под вратата. Това е раждането на първия Mustang Shelby GT350.

Sports Car Designer Carroll Shelby Promoting New Mustang

Въпреки това трябва да знаем, че нито една автомобилна история не може да бъде по-могъща от раждането на Ford GT-40. Проектът на Хенри Форд II е проблемно дете от самото начало. Возилата не могат да развият достатъчно високи скорости, макар и да използват огромни двигатели. Някои са дисквалифицирани заради окачването, други се пенсионират много по-рано без разумна причина. След кошмарния сезон и една много сериозна кофа сол за американския производител, някой трябвало да се намеси в цялата игра. Шелби запрята ръкави и започва голямото преконструране на състезателя. На Дейтона дори успява да вземе първото място. През 1965 година започва и подготовката за първа среща между Карл Шелби и Енцо Ферари. Битката продължава да се развихря, но нарцистичния италианец за пореден път кара трофея в Модена. Следващите години от 1966-1969 са успешни, дори и Карл да спира разработката и всичко да е предадено в ръцете на J.W. Automotive Engineering. Последният модел 427 Cobra напуска завода през 1968 година. И когато човек спечели всичко, трябва да потърси следващата си голяма амбиция – чили.

Неговата рецепта успява да обиколи света и през 1985 година Kraft Foods купуват рецептата. В следващите години ще се опита да помогне на Chrysler в разработката на спортни коли, но сякаш липсва създаването на толкова емблематични машини. През 1990 г. идва още едно главоболие – сърцето на Карл вече не може да издържи на напрежението. Карл чака известно време, преди да намери донор и след това открива благотворителна кампания, с която да позволи и на други семейства да намерят сърце за своите деца. През 1992 г. влиза официално в Залата на славата като един от най-добрите автомобилни производители. През 1995 г. излиза и машината, която Карл изгражда от абсолютната нула своя Series 1. Машината използва 4-литров Aurora V8 двигател от Oldsmobile и успява да изпомпа 320 конски сили, както и ускорение от 4.4 секунди до 100 км/ч. и максимална скорост от 272 км/ч. През 2003 г. започват да се появяват нови концепти около Ford Shelby Cobra.

През следващата година ставаме свидетели на концпета Ford Shelby GR-1 – платформата за създаването на легална Ford GT машина. 4 години по-късно Shelby Performance Parts Company започва производството на спортни автомобилни части. През 2009 година е признат за автомобилен изпълнителен директор на годината и започва да отпуска стипендии на различни училища, занимаващи се с автомобилна техника. Карл Шелби умира на 10 май 2012 година. Все още може да видите някои от легендарните му автомобили, но сякаш магията е малко по-различна.

New York Auto Show Previews New Car Models

 
 
Коментарите са изключени

Мостът с прякора „отварачката за консерви“

| от |

11foot8.com е странно специфичен домейн със съответно нишов фокус: уебсайтът съществува изцяло, за да ни показва кадри на един влаков мост в Северна Каролина, САЩ. Този мост носи прякора „отварачката за консерви“ заради това, че редовно минаващите камиони си оставят таваните там. През последните години той е причинил стотици злополуки, въпреки че изчерпателните предупредителни знаци.

Разположен в Дърам, мостът е завършен през 1940 г. и видимо не е проектиран да пропуска камиони над определена височина. Юрген Хен, който живее в района забеляза високата честота на инцидентите и през 2008 г. решава да инсталира камера в близката сграда, за да ги документира. Оттогава е заснел и публикувал над 100 видеозаписи предимно на камиони или каравани.

И държавата, и железниците, и общината са обмисляли и предприемали действия за намаляване на произшествията, свързани с моста. От гледна точка на всички тях, проблемът е толкова добре решен, колкото може да бъде.

Тъй като обаче никакво количество предупреждения не изглежда достатъчно, бяха разгледани и отхвърлени други решения, включително: издигане на моста, понижаване на улицата или изцяло пренасочване на трафика на камиони. За съжаление, издигането на моста би изисквало много пари и реконструкция. Спускането на улицата е непрактично, тъй като отдолу има канализация. Пренасочването на трафика от района пък би било съвсем непрактично, тъй като много камиони трябва да се приближат до кръстовището и след това да завият по улицата, която върви успоредно  на моста, но е точно преди моста.

В известен смисъл мостът представлява перфектен миш-маш от фактори, всеки от които спира което и да е решение на проблема. Железниците, държавата и градът в крайна сметка направиха всичко, което могат.

Резултатът е едно парче инфраструктура, което съществува в някаква бюрократичния етер. Изглежда, че за да се оправи, трябва да стане някой по-сериозен инцидент или някой да предложи нещо гениално.

До тогава 11foot8 продължава надлежно да документира моста, който, подобно на много други твърде ниски надлези по целия свят, изглежда малко вероятно да спре причиняването на аварии в скоро време.

 
 
Коментарите са изключени

Пилоните, които трябва да се счупят

| от |

През повечето време пилоните по улиците са за да държат табели, уличните светлини и така нататък. Те трябва да бъдат добре проектирани, за да издържат на ветрове, бури, цунамита и земетресения. От време на време обаче те трябва да се счупят и то по конкретен начин. Това трябва да се случи при удар на автомобил – за да се намалят щетите и да се спасят животи.

post-light-bases-from-roadside-design-guide-by-the-association-of-state-highway-and-transportation-outdoor

Снимка: Roadside Design Guide

Един от методите, който се използва за правилното счупване на пилоните, е известен като slip base system. В основата си пилонът е направен да се изплъзва при удар. Вместо от край до край пилонът да е едно парче, той е два отделни стълба, застопорени заедно чрез съединителни плочи като на снимката. Това позволява двата пилона да се разделят при сблъсък.

По време на катастрофа, системи като тази могат значително да намалят щетите по автомобила и неговите пътници. След сблъсък, тези системи също така улесняват последващия ремонт.

Има и сглобки, направени по специфичен начин – например, двете съединените плочи са под ъгъл (обикновено 10 до 20 градуса спрямо земята). Този дизайн оптимизира пилонът за удари от предварително предполагаема посока. Целта е след въпросния удар (да чукнем на дърво) горният стълб да се изстреля във въздуха.

При тази система е необходима нормална сила за разбиването на сглобката, докато същевременно тази сглобка все пак е достатъчно здрава, за да издържа на елементите, които изброихме по-горе, както и да забави катастрофиралата кола. Правилното завиване на болтовете между двата пилона постига това – затова и умението на монтиращите е от критично значение.

В наши дни все по-често се използват късащи се болтове, които са предназначен да се счупят в конкретна точка. Те са предпочитани и защото способността им да се счупят правилно не зависи толкова от посоката или ъгъла на удара. Те отнемат и от фактора монтаж, тъй като правилното затягане вече не е съществено.

 
 
Коментарите са изключени