shareit

SOFIA DANCE WEEK представя „Българския шоукейс“

| от |

Шестото издание на международния фестивал за съвременен танц SOFIA DANCE WEEK ще представи най-актуалното от българската танцова сцена един панел – „Българският шоукейс“, съобщиха организаторите.

В три поредни дни – 11, 12 и 13 октомври, в Зала 11 на НДК (кино Люмиер) публиката ще може да види пет спектакъла – а(е)фектно на Ива Свещарова, Танцувам Мария Калас на Галина Борисова, Monocrossing на Derida Dance & Central Europe Dance Theater, Кардиограма на Културна фондация А25, Танцови преводи на Балет Арабеск.

„Българският шоукейс“ ще представи на публиката местната практика в едно от най-динамично развиващите се изкуства в световен мащаб – съвременния танц. Шоукейсът има за цел в пет спектакъла на различни артисти да съдейства за срещата на българските представления и артисти с чужди публики и контекст.
В първата вечер – 11 октомври, едно след друго в кино Люмиер ще бъдат представени два спектакъла – Танцувам Мария Калас на Галина Борисова и а(е)фектно на Ива Свещарова. Галина Борисова e едно от утвърдените имена, които имат своята запазена територия в пространството на съвременния танц. В проекта „Танцувам Мария Калас“, който ще има премиера на SOFIA DANCE WEEK, тя прави авторски интерпретации на емблематични женски образи, изпълнени от Мария Калас в едни от най-известните опери от 19 век на композитори като Джакомо Росини, Гаетано Доницети, Винченцо Белини. Хореографията е вдъхновена от ясните мелодически линиии на музиката, както и от живота и личността на оперната дива Мария Калас.

В а(е)фектно на Ива Свещарова освен режисьорът, участва и Виолета Витанова. На 11.10 от 21:00 часа ще видим спектакъл за желанието, което се захранва от собствената си неосъществимост. Представлението а(е)фектно е част от проекта „три3ависим“ 2013 – дългосрочна инициатива на Гилдията за съвременни изпълнителски изкуства към САБ, която обединява професионалисти от сферата на съвременния танц и пърформанс.

Програмата на „Българския шоукейс“ продължава на 12 октомври от 18:30 часа. Първият спектакъл за вечерта е Monocrossing на Derida Dance & Central Europe Dance Theater. Това е мултимедиен танцов пърформанс, в който героите преминават през различни виртуални пространства и предизвикателства. Хореограф и режисьор е Живко Желязков. В Monocrossing Изпълнителите са в постоянна интеракция с мултимедийната среда, от която произлизат различни траектории на движението, маркиращи пътя до крайната цел. Дуетът е изграден върху постоянното напрежение между удържането на индивидуалността и желанието за пресичане/сливане. В проекта участват многообещаващият български танцьор Филип Миланов и Мариан Харгитай, номинирана за най-добър изпълнител на Унгария за 2012.

В същата вечер, на 12 октомври от 20.30 часа, Културна фондация А25 ще представи Кардиограма. Кардиограма е танцов и визуален пърформанс, в който двамата изпълнители в активно взаимодействие със средата, изграждат психоделично пространство на подъзнателни импулси и съноподобни картини. Причудливата материалност на средата и костюмите, заедно с абстрактните движения и неясни взаимоотношения между героите, създават призрачна атмосфера. Режисьор на спектакъла е Мартин Пенев – дигитален художник, който се интересува от взаимодействието между танц, тяло и технологии. За интерактивния танцов пърформанс Cadaver, в сътрудничество със Станислав Генадиев, e номиниран за наградата Икар. За съвместната си работа в представлението „Хамлет“ на Явор Гърдев през 2013 г. отново получават „Икар“ за съвременен танц и пърформанс.

Програмата на „Българският шоукейс“ завършва с Танцови преводи на Балет „Арабеск“, на 13 октомври от 20.00 часа в Държавния музикален и балетен център. Танцови преводи се състои от три едноактни пиеси на хореографите Морис Кози (САЩ), Боряна Сечанова и Асен Наков. Обединени около темата за общуването, те я интерпретират чрез различни визуално-пластически средства. Представлението изследва превода на идеи между различни изкуства, каквито са музиката и танца. В репертоара си „Арабеск“ има над 100 постановки. Методът на отворена сцена дава възможност хореографи от България и от цял свят да осъществяват свои спектакли, различни по стил и различни по отношение на използваните съвременни танцови техники. В официалната програма на шестото издание на SOFIA DANCE WEEK зрителите ще могат да наблюдават близо два пъти повече спектакли от миналогодишното издание – общо 13. Панелите на фестивала са Международен, Корейска гала, Български шоукейс, Детски модул.

Цените на билетите за един спектакъл са по 10 и 15 лв., с изключение на Peridance Contemporary Dance Company и Фондация „Танцово изкуство-Илиев“ – по 10, 15 и 20 лв. Цените за представленията от „Българския шоукейс“ са по 5 лв. SOFIA DANCE WEEK 2013 предлага специален Фестивален билет на цена от 50 лв, с който ще са достъпни всички спектакли от фестивала, с изключение на детския спектакъл Animal Carnival.

Билети за SOFIA DANCE WEEK 2013 могат да се закупят в партньорската мрежа на Eventim и от eventim.bg. Търсете ни в Германос, JEFF, Пикадили, Office 1 Superstore, Orange, бензиностанции OMV, магазин НА ТЪМНО, USIT Colours, MULTIRAMA PC EXPERT, ORANGE.BG, Техномаркет, Технополис и други. Билети могат да бъдат закупени и от офиса на ЕДНО (бул. „Патриарх Евтимий“ 22, ет. 1 (над партер)
.

 
 
Коментарите са изключени

Изобретяването на острилката за моливи

| от |

На 20 октомври 1828 г. математикът Бернар Ласимон от Париж получава патент с номер 2444 за своето изобретение „taille crayon“, което преведено на български от френски означава „точило за молив“. Година след получаването на патент, за „taille crayon“ се пише във влиятелен вестник за политика и литература и точилото се изтъква като предпочитан начин за заостряне на моливи (спрямо дялкането им с нож). В него са използвани две малки метални пили, поставени в дървено кубче, с които се издялква, изстъргва и смила молива, за да се наостри. Въпреки че това е първата механична острилка, тя оказва се не е много по-бърза, нито изисква по-малко усилие, отколкото подострянето с нож.

Около десет години по-късно, през 1837 г., британците създават свое острило. „Патентованата острилка за молив“ на Купър и Екщайн се появява в The Mechanic’s Weekly – научен седмичник, основан и редактиран от Джоузеф Клинтън Робъртсън. Те наричат своето изобретение „Styloxynon“ и неговото описание в изданието е доста близко до острилката на Ласимон: „две остри пили, плътно поставени заедно под прав ъгъл в малко кубче от палисандрово дърво“. В края на текста обаче пише: „Когато се вкарва чисто нов молив за първи път, той трябва първо грубо да бъде поиздялкан с нож, преди да се използва Styloxynon.“

Pencil sharpener mechanism

Излишно е да казваме, че все още е необходима работа по острилката.

Десетилетие пък след Styloxynon, друг французин, Тери де Еставо, проектира това, което и до днес ще използваме в острилките за моливи. Еставо прави предмет с конусовидна форма, в който, когато моливът се вмъкне и завърти, всички страни на молива се издялкват веднага и това прави процеса на острене много по-бърз. От този момент нататък острилки с такъв конус се появяват в цяла Европа, макар и с леки промени в дизайна. Всъщност, в Early Office Museum показва, че общината на Ню Йорк закупува механични острилки за моливи за офисите си още през зимата на 1853 г. от английска компания за един долар и петдесет на парче (около 42 долара днешни пари). С нарастването на търсенето на острилки за моливи нараства и необходимостта от масовото им производство, и в процеса цената се понижава.

Тук в картинката се появява и Уолтър К. Фостър, който според много източници патентова първата американска острилка за моливи през 1851 г., която има подобрения по първоначалния конус, така че да може да се произвежда по-лесно масово.

Към 1857 г. материалв търговско списание посочва, че Фостър и неговите служители правят по над 50 долара бруто (7 200 долара днес) на ден от острилките поради „все по-широкото търсене за износ за Европа с всеки изминал ден“. До 1860 г. книгата „The Practical Draughtsman’s Book of Industrial Design“ от Франция пише, че „сега американците вече ни доставят нещо по-просто и по-евтино“.

HighEndSharpener

През следващите тридесет години острилката за моливи ще се произвежда масово в целия свят в различни размери, форми и модели за премахване и остъргване на излишната дървесина от молива. И все пак, острилката за молив все още не е перфектна – основният проблем е, че всички те изискват от човека или да върти молива и да държи острилката стабилно, или да завърти острилката и да държи молива стабилно, за да получи желания остър връх. През 1896 г. Planetary Pencil Pointer на компанията от Чикаго A.B. Dick промени това.

Приличаща малко на резачка за хартия, при тази острилка потребителят вмъкна молив в „патронник“ – специално място за от дърво – а след това два два диска „се завъртат около оста си, докато се въртят и около върха на молива“. За много кратко време човек получава перфектно заточен молив. През 1904 г. острилката за молив Olcott подобрява още повече ефективността с цилиндрична режеща глава за по-чисто рязане.

Някъде по същото време с Planetary Pencil Pointer на A.B. Dick , мъж от Фолс Ривър, Масачузетс, забеляза, че има друг проблем във връзка с острилката за моливи. Джон Лий Лав е дърводелец по професия, така че винаги имаше нужда от молив. Нуждае се обаче от острилка, която е преносима, лесна за употреба и няма да направи много боклук. И така, той сам е проектира и патентова това, което му трябва.

С американски патент №594114, озаглавен просто „Острилка за молив“, се описва проста, лека, с манивелно задвижване острилка за моливи, която улавя боклука при работа с нея. Освен това, както пише в патента, той би могъл да действа и като „орнамент за бюро, тежест за хартия, както и за други по-прости цели“. Този тип острилка е наречена „острилката на Лав“.

SchoolPro Electric Pencil Sharpener

Следващото важно подобрение за острилката за моливи е добавянето на електричество. Въпреки че изглежда електрическите острилки за моливи са били изобретени някъде през 1910 г., те не са били в серийно производство до 1917, когато с това се заема компанията Farnham Printing & Stationery Co от Минеаполис. Дори тогава, въпреки че ги има и се използват от големите офиси, този тип острилки не са били широко достъпни чак до 40-те години.

 
 
Коментарите са изключени

Котешки стълби – един прекрасен орнамент за (почти) всяка сграда

| от |

Котешки стълби, рафтове и други игрушки, катерушки и дизайни, ориентирани към котките, са често срещани в домашни условия, но на места като Берн, Швейцария, те достигат и до обществената среда, като се сливат с архитектурата, за да създадат инфраструктура за тези любимци.

Естествено, разпространението и инсталирането на тези малко сложни творения отразява благоговение към котките, но също така изисква ниво на съгласие и участие от общността. За да се изгради един мост до прозорец на четвърти етаж, човек трябва да има съгласията на поне трима съседи.

Снимка: Brigitte Schuster

Строго погледнато, думата „стълби“ всъщност е прекалено опростяване на това, което са направили в Берн – има рампи, стъпала, дори най-различни спираловидни стълбища. Някои са самостоятелно, а други са свързани помежду си. Някои са прикрепени, друго окачени за сградите. Като се вгледаме специално в тази много специфична типология, можем да видим разнообразие от материали и дизайн. Някои от тези структури са изградени по предназначение, докато други са просто преправени первази и ръбове, и подобни елементи. Много от тях имат и други функции освен котешките – като пощенски кутии и носещи греди.

Авторът на „Atlas Obscura“ Кийрън Дал казва „няма стълби за котки в Съединените щати, където обаче много щати имат така наречените закони за каишка, които забраняват животните да не са на каишка на открито“. Някои собственици на жилища създават „катиони“ (вътрешни дворове специално пригодени за котки ) като компромис, докато други просто оставят котките си да се скитат свободно, което до голяма степен се толерира от обществото. На други места, като Австралия, милиони диви котки са маркирани като инвазивни видове, доведени от колониалистите, които преследват други застрашени същества и нарушаващи опитите за възстановяване на популациите от животни.

Като оставим естетиката, креативността и споровете настрана, специалистът по котешко поведение Денис Търнър твърди, че котешките стълби са полезни, дори и да не са от съществено значение за някои любимци. „Котките“, отбелязва той, „не винаги падат на крака. Затова всъщност високите скокове могат да доведат до сериозни наранявания.“

 
 
Коментарите са изключени

Бялата смърт на Финландия – един дребен фермер и жесток снайперист

| от |

В зората на Втората Световна война, когато Хитлер започва да прави редица военни маневри, покорявайки бойно поле след бойно поле, използвайки армия на амфетамини, Йосиф Сталин решава да разшири сериозно своите владения около Ленинград. За целта се опитва да предложи на Финландия подмяна на територии, но след като получава отказ, решава да поведе мащабна военна операция срещу страната. За жалост точно този конфликт ще доведе до хиляди жертви и свалянето на морала сред съветската аудиторията. Ясно е, че предимството на руската армия е употребата на много по-модерна техника и достатъчна издържливост, която се закалява допълнително във финландската зима.

Единственият пропуснат сценарий от Сталин, Мерецков, Ворошилов и Тимошенко (главнокомандващите на червената армия) е воденето на партизанска война. Статистиката разкрива една невероятна подробност в проведените военни маневри. Червената армия разполага със страховит човешки капитал и близо 6000 танка и още 3880 самолета.

Финландската армия може да се похвали с едва 32 танка и около 114 самолета. На хартия всичко това изглежда повече от трагично и във всеки друг сезон е ясно, че финландците нямат никакъв шанс. Съдбата обаче е на тяхна страна и щом зимата започва да разгръща своята пелерина, домакините имат значително предимство. Директният конфликт вече не е за предпочитане. Партизанската война, която финландците водят е демонстрация на невероятен дух.

Aamiainen Kannaksella.

Полева кухня на финландски войници

Снимка: By Unknown – https://finna.fi/Record/sa-kuva.sa-kuva-111734, Finnish Wartime Photograph Archive (SA-Kuva), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=65509885

Господарите на севера просто не можели да се предадат толкова лесно и използвали всички възможни стратегии за свалянето на морала на противника. Може би това е единствената война, в която  труповете на жертвите стоят изправени и се използват за щит срещу вражеските куршуми.

Някои от телата били минирани, други често замръзвали с ужасяващите си лица и бавно и сигурно в рамките на следващите три месеца, зимният ад на войната успял да накара всеки войник на Червената армия да се съмнява сериозно в командите на своя велик лидер. И ако това не е достатъчно, всеки финландец бил готов да вземе сериозно количество жертви, преди да изгуби живота си. Можете да чуете много героични истории, но наградата за най-отличен финландски войник и герой се пада на г-н Симо Хаюха.

Simo_hayha_honorary_rifle

Симо Хаюха

Снимка: By Simo_hayha_honorary_rifle.png: Finnish Military Archivesderivative work: Materialscientist – This file was derived from: Simo hayha honorary rifle.png:, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18849139

Симо е местен финландски фермер с много невинна усмивка, нисичък на ръст и доста скромен човек, който рядко говори и предпочита действията. Когато войната избухва, Симо е в разцвета на силите си – 33 години. За разлика от тренираните професионални войници, финландската армия разполага само с доброволци и предимно фермери, които по един или друг начин трябвало да защитават своите животни. Основно хоби на местните жители много често било именно ловуването през зимата, а отстрелването на вълк е била особена чест за всеки ловец.

Това е доста обещаваща статистка за хората, които са свикнали с лютия климат и през по-голямата част от времето се предвижват на ски и ловуват. Нападението през зимата е практически самоубийство, както всички гости ще разберат след 3 месеца. Според последната направена статистика във Финландия има около 300 000 регистрирани ловни оръжия, а както се досещате, всеки ловец може спокойно да промени целта си от хищници към хора. Точно така направил и Симо. За много кратко време успял да отстреля прилично количество от врага и да спечели своя прякор „Бялата смърт“.

Iivanan jälkiä' Kiantajärvellä takaa-ajonaikana. Kuvassa Timo Murama

Финландски войник маркира стъпките на противника
Снимка: By Unknown – https://www.finna.fi/Record/sa-kuva.sa-kuva-108548?lng=en-gb, Finnish Wartime Photograph Archive (SA-Kuva), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64835142

Използвайки добрата ловна стратегия, г-н Смърт предпочитал да заема своята стрелкова позиция през нощта. В повечето случаи успява да поразява мишената си на разстояние от 250 метра. Боецът очевидно успял да внесе достатъчно смут в редиците, след като неговият куршум винаги бил придружаван с мощни артилерийски обстрели в периметъра. В повечето случаи руснаците се надявали, че ще го поразят, докато се опитва да се евакуира, но и това не помагало, никой не можел да забележи къде се крие вражеския мерник.

Mosin-Nagant_karbin_m1938_Ryssland_-_AM.032891

Мосин – Наган от Втората Световна война

Снимка: By Armémuseum (The Swedish Army Museum) – Armémuseum (The Swedish Army Museum) through the Digital Museum (http://www.digitaltmuseum.se), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18374042

По някаква причина точно този човек не се страхувал особено и запазвал хладнокръвие, което отговаря на външните температури –  от минус 20 градуса по Целзий. Когато не бил в стрелкови заслон, Хаюха се занимавал с щателно почистване на пушката си. По ирония на съдбата, предпочитаното оръжие е Мосин-Наган именно от Русия. Снайперът демонстрирал още много бойни качества, с които ще пренапише историята на снайперистите. Любима практика била да покрива устата си със сняг, за да не може никой да забележи топлия му дъх.

Друга практика била да замрази снега около позицията си, за да не може при стрелба да се повдигне и да го издаде. Освен пушка, дребният финландец с поразяващ мерник използвал и малка лопатка, с която да изкопае своето укритие, да се заледи и да чака поредния офицер, който ще се изпречи на пътя му. За една вечер успявал да потъне в снежната покривка и дори дулото на пушката не можело да бъде забелязано.

Друг интересен факт е, че боецът никога не пожелал да използва оптика и всяка премерена стрелба ставала единствено с мерника на пушката и бистрия поглед. Дори и без оптически мерник, за когото казвал, че най-вероятно ще отрази светлина и ще го издаде, Симо успял да повали повече от 500 човека. Освен леден страх за противника, г-н Бяла Смърт е използван стабилно в пропагандата на своя народ.

Военни и цивилни знаели, че някъде там един дребен фермер не прощава със своя Наган. Когато правителството разбрало за неговия героичен подвиг, побързало да го награди с чисто нова специално разработена снайперска пушка. Педантът отказал, неговото оръжие служило вярно и нямало смисъл да се променя. Все пак никой не е безсмъртен в тези сражения и веднъж Симо е забелязан от противника.

При обстрел на неговата позиция е ударен в челюстта и лежи в кома около 11 дена. Събужда се едва, когато е подписан мир между двете страни. Героят на Зимната война успява да се възстанови и до края на живота си се занимава с лов и развъждане на ловни кучета. Често разказва за войната, че просто е свършил това, което е било поискано от него, както са направили и много други сънародници. Умира през 2002 г. на 96-годишна възраст в дом за ветерани.

 
 
Коментарите са изключени

Битката при Онгъла

| от |

Битката при Онгъла е първото сражение, което оживява в новата документална поредица на сдружение „Българска история“ и ЗАД „Армеец“. То полага основите на Дунавска България и обрисува с детайли как всъщност Плиска се утвърждава като столица на Първото българско царство.

Всичко започва през 665 г., когато хазарите окончателно разгромяват Старата Велика България. Част от племената, водени от Аспарух поемат на запад в търсене на сигурни земи между реките Дунав и Днестър. Българите се установяват в тези територии и скоро се превръщат в сериозен политически фактор. Чрез дипломация и военен натиск, Аспарух налага върховенството си над племената, населяващи Влашката равнина и Бесарабия.

Четири години по-късно, Византия влиза в ожесточен конфликт с арабите, който продължава цяло десетилетие, а през 674-678 г. столицата Константинопол на практика е блокирана от арабските сили. Това дава възможност на българите да започнат набези срещу византийските земи в Мизия и да доразширят влиянието си над местните племена. В делтата на р. Дунав са изградени няколко укрепени лагера, които да служат като предмостие за българските походи южно от голямата река. Един от тях, е Николицелският, а областта около него е останала в историята като Онгъл.

След като се справя с арабската заплаха, надвиснала над Константинопол, византийският император Константин IV Погонат решава да организира наказателна експедиция срещу българите, с цел да сложи край на набезите им в Мизия и да възстанови имперския контрол по северния лимес. За целта, през 680 г., ромеите събират силна войска, която потегля на север. Числеността й достига до 25 000 души. Имперските сили са прехвърлени едновременно по суша и море, а начело е самият император.

Въпреки това, обаче, Аспарух не концентрира всичките си сили за борба с Византия. Основата на българската армия е личният владетелски отряд и другите постоянни войски, наброяващи около 10-12 000 души. Българите, обаче, имат ясна стратегия и план. Как българската кавалерия, макар и два пъти по малочислена, взима превес над огромната имперска армия и превръща атаката им в позорно бягство – гледайте във видеото.

Победата при Онгъла е първият филм от видео-анимационната поредица „Средновековна слава“ – третият образователен проект на ЗАД „Армеец“ и „Българска история“. Той цели да популяризира и модернизира преподаването по българска история, като разкаже по мултимедиен начин за най-големите постижения от родното минало.

Всички филми от поредицата се излъчват премиерно всяка неделя от 16,30 часа в предаването „Операция История“ по Bulgaria ON AIR с водещ Росен Петров.

 
 
Коментарите са изключени