shareit

Силна селекция на Международния фестивал за късометражно кино „Филмини“

| от |

Турски филм със „Златна палма“ и две български продукции със световен успех са в конкурсната програма на петия Международен фестивал за късометражно кино „Филмини“ от 16 до 21 октомври в София. И тази година фестивалът предлага най-интересните и вълнуващи филми от България и съседните балкански страни.
„Чест“ на Павел Г. Веснаков, който тази година има световна премиера на един от петте най-важни фестивала в Европа – в Локарно, ще бъде показан пред родна публика за първи път на „Филмини“. В продукцията Манол е пенсиониран генерал и любящ дядо, твърдо наложил патриархалния морал в дома си. Един ден той научава, че момчето, което е отгледал, е гей. Оказва се, че житейските избори на неговите близки се противопоставят на ценностите му в сблъсък, който Манол предварително е изгубил.

jump

В българската селекция е и „Скок“ на Петър Вълчанов и Кристина Грозева – смешно-тъжна история за стария ерген Гошо, който се оказва във вихъра на най-лъжливата и най-страстната любов на света. Филмът вече спечели сърцата на публика и жури в целия свят – от Пусан, Южна Корея, през Вила до Конде, Португалия, и Клермон Феран, Франция. Има и номинация на Европейската филмова академия за най-добър късометражен филм.

В националния конкурс са и две анимации. „Кръвта“ на Велислава Господинова е вълнуваща картина на стихията-кръв. „Последна есен“ на София Илиева е красив размисъл за преминаването на човека отвъд живота. Програмата се допълва от игралните „Линда“ на Антония Милчева, „Юлско утро“ на Владимир Андонов и „Отивам в Италия“ на Ивайло Марков.

Наградата за най-добър български филм – 5000 лв. под формата на снимачна техника от Magic Shop и 2400 лв. като постпродукционни услуги от Cinemotion – цели да насърчи наградения екип за създаването на следващ късометражен филм.

Седем филма се състезават за наградата на KCB за най-добър балкански филм – филмов негатив, телекино и лабораторни услуги на стойност 700 евро.

SILENT

Важен акцент сред балкански филми е турският „В тишина“ – носител на наградата „Златна палма“ от фестивала в Кан и селектиран за още много фестивали в целия свят.

„Златният залив“ от Гърция, със световна премиера в Локарно, разказва историята на мъж, решил да се отдели от цивилизацията в самотен морски залив. Една жена нарушава уединението му и
обръща хода на събитията. Филмът е едновременно обикновена лична история, но и притча, която ни препраща към най-старите, вечни въпроси за отношенията между мъжа и жената.

В журито са режисьорите Пол Негоеску, Яни Бояджи и Драгомир Шолев, фестивалният директор Радка Вейсерова и кинокритикът Деян Статулов.
Организатори на „Филмини-2013″ са сдружението „Седем“ и „Скрийнинг Имоушънс“ ООД в партньорство с Националния филмов център, БНТ, Националния фонд „Култура“ и други.

 
 
Коментарите са изключени

Мултифункционалните клетки от ВСВ

| от |

Преди няколко години, когато пенсиониран китайски изобретател показа своето устойчиво на земетресения легло, реакциите разбираемо бяха смесени. То изглежда като нещо средно между малък бункер и камери за изтезания. В представените анимации леглата се спускат в метални кутии и метални капаци се плъзгат отгоре над тях, за да ги покрият, което леко ни кара да се притесняваме за крайниците си. Вътре в металния ковчег има вода, храна, пожарогасители, противогази и медицински принадлежности.

Тази идея да превърнем пространствата, в които прекарваме близо една трета от живота си, в контейнери, устойчиви на бедствия, съществува от десетилетия. Вероятно новите модели биха могли да научат нещо от старите.

Morrison Shelter on Trial- Testing the New Indoor Shelter, 1941 D2294

„Клетката на Морисън“ („Morrison Shelter“)

Проектиран от Джон Бейкър и кръстен на министъра на сигурността на Великобритания, така наречената „Клетка на Морисън“ е създадена да бъде алтернатива на стандартните бомбоубежища в мазета и други бункери. Тези клетки се закупуват и човек сам си ги сглабя като в комплекта има стоманени плочи, метални мрежи и необходимите инструменти. Освен това, комплектите са предоставяни безплатно на домакинства с ниски доходи. През деня клетките могат да служат като маси, а през нощта те се превръщат в място за спане за британците. Над половин милион бройки се появяват по време на Втората световна война. Проучване сред домакинствата, в които хората използват тези клетки, стигна до заключението, че ако са сглобени и поставени правилно, те положително спасяват живота на човек.

Бейкър взима пример от живота, за да направи своите клетки. Той изследва истински срутени и повредените след бомбардировки сгради и решава, че нараняванията или смъртите от падащите стени и тавани често биха могли да бъдат избегнати. В същото време подсилването на цели здания или изработването на изцяло бомбозащитни убежища е скъпо и нерентабилно. По-късно Джон казва, че „беше непрактично да се създаде нещо за масово производство, което да издържа на пряк удар. Ние решихме да се съсредоточим върху създаването на нещо, което да спаси възможно повече животи във възможно повече случаи на щети – от взривове на гранати до бомбардировка на къщи.“

 
 
Коментарите са изключени

Ясен Русалиев – първият кмет на Бургас след освобождението

| от |

Бургас винаги е носил титлата на един от красивите морски градове. Неговата история, макар и понякога да се позабравя, доказва, че по бреговете на Черно море са живели много достойни българи. Малко след освобождението, Бургас избира за кмет Ясен Янев Русалиев. Фамилията на този човек идва по стечение на обстоятелствата, след като семейството му се мести в Русия след освободителната война. Баща му Яни се завръща, когато става ясно, че синът му ще сложи в руската армия и предпочита да пропусне тази възможност. Ясен Янев Русалиев в началото носи името Асен, но се прекръства. Неговата история не се ограничава само до кметуването му. Ясен е изключително еродиран и учи в Цариград няколко езика в колеж.

Преподавател по български език е Иван Славейков, а компания му правят още четирима българи в курса. Още в студентските си години започва да се вълнува от политическата ситуация в България. Съдбата го среща със Стоян Заимов, който се крие в общежитето на бургазлията, докато после се опитва се да избяга за Букурещ помощта на чужд паспорт. Документът така или иначе остава в Ясен и той осъзнава, че Заимов трябвало да пътува с името на полския инженер Антон Бенковски. Малко преди да започне Старозагорското въстание, Ясен и Гаврил Хлътев трябва да запалят Цариград. След като няма пари за барут, нито барут, Гаврил трябва да замине за Букурещ и познайте кой паспорт използва? Гаврил използва паспорта на Антон Бенковски, но по-късно сменя името си на Георги и с това запълва името си в историята. Ясен Русалиев се прибира в Бургас след освобождението и участва в обществения живот и бързо достига до позицията на кмет.Той е и първият градоначалник на Бургас от Източна Румелия.

Burgas-alexandrovska-street-1906

Снимка: By Original uploader was Bgt1 at bg.wikipedia – Transferred from bg.wikipedia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4840947

За младия кмет става ясно, че градът трябва да бъде променен и още в началото призовава на помощ сливенския архитект Жозеф Ананиян. С него обикалят целия град на коне и обрисуват новия лик на града. С негово решение се въвеждат строги мерки срещу корупцията на търговци – спекуланти. Общественият ред се гарантира от 12 жандармериста и комисар – отговорник. Същата година (1880) започва да се мисли и за здравеопазването на бургазлии. В издирване на медицински персонал, той се обръща към руския вицеконсул, а малко по-късно в града е назначен д-р Михайлов. С бавни темпове Бургас започва да набира сериозни темпове, а след 2 години Русалиев вече иска да развива и курортна дейност в града си. На 14 юни се разглежда предложението за ремонт на пристанещото, създаването на лятно кафене и лятна баня в града.

Това е последната, което кметът облагородява през първия си мандат. В същият период от време е връчена и титлата „Бургаский гражданин“. Тази почит е връчена на френския вицеконсул в Бургас Леге. През 1883 г. Русалиев има равен брой гласове със своя колега Иван Хаджипетров. На символичният „балотаж“ на 15 май 1883 г. Ясен отново получава кметската позиция, но до юни се разраства сериозен конфликт и първият кмет на Бургас става и първият, който подава оставка.

През следващите 7 години, Ясен Русалиев не се занимава с политика. Той наблюдава отстрани развитието на града. Едва през 1890 г. е избран за трети път за кмет. Започва мащабно строителство, определени са места за казарми, а на 30 април 1892 г. в Бургас започва строителството на църква. Строят се и толкова чаканите морски бани, за които помага Митко Ангелов – известен предприемач. Бургас се радва и на общински градинар, който трябва да поддържа градския парк зелен и приветлив за жителите. Водоснабдяването – наболял проблем от доста време – също започва да работи, а водата идва от Баш Бунарските извори.

Burgas_1926

Снимка: By Неизвестен – http://a1.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash4/307486_1945301875320_1325702724_31770312_1709204970_n.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18077928

До края на мандата, Русалиев се занимава с изграждането на жп линия, която да свързва Бургас и Ямбол, разработва нов индустриален квартал, правят се планове за строеж на фабрики и магазини. Ясен Русалиев предава поста си за пореден път през 1892 г. На среща със Стефан Стамболов, той е отстранен от поста си. Макар и никога повече да не участва в политиката, Русалиев продължава да се смята за един от основоположниците на Бургас. До края на живота си се занимава с чифлика си в Екзарх Антимово.

Използвайки стария метод на трудолюбие, бившият кмет бързо успява да постигне това, което се забелязва и в Бургас – растеж. Фердинанд му пише през 1907 г. с поздравления за невероятните успехи около модернизирането и внасянето на нови породи животни. Русалиев благодари и подарява един жребец от собствения си чифлик. Историята на този човек приключва на 10 октомври 1917 г. Ясен Русалиев умира сам, няма наследници и единственият спомен, може да бъде морският град, който някога е управлявал. Възходът му след освобождението е пример за всички останали.

 
 
Коментарите са изключени

Тази книга е убила повече хора, отколкото „Спасителят в ръжта“

| от |

Писателите са странни птици, но най-често обичат да пишат това, което ги вълнува най-много и това, което са преживели от първа ръка. Така се появяват доста творения със сериозно влияние върху читателската аудитория. Нека не забравяме, че „Спасителят в ръжта“ успя да подейства сериозно за убийството на Джон Ленън. В литературата присъства още едно произведение от 1774 г. с гръмкото име „Die Leiden des jungen Werther“ или „Страданията на младия Вертер“. Автор е 25-годишния Йохан Волфганг фон Гьоте и практически е историята за една несподелена любов. Авторът малко или много използва своя опит. Книгата е подредена под формата на писма, написани от мъжа Вертер до неговия приятел Вилхелм.

Докато Вертер е изгубен в далечно немско село, успява да се влюби в млада жена на име Шарлот, която е сгодена за друг мъж на име Албърт. Макар и Албърт да е само с 11 години по-голям от своята годеница, очевидно също бил влюбен. В историята младия Вертер се сприятелява, опитва се да устои на чувствата си, но на финала напуска селцето, след като точно те го разяждат емоционално. След като се завръща обратно, Шарлот и Албърт вече са сключили брак. В навечерието на Коледа, Вертер закупува два пистолета от Албърт и се самоубива. Дори и в това начинание не открива бърза утеха – живее още 12 часа в мъка.

Оригиналната идея на фон Гьоте била представена като трагедия в две части. Вместо театрите да получат една готова пиеса, авторът решил да подготви историята като книга. Това решение го превърнало в звезда през 18-и век. Младото германско перо пише своята история, преживявана преди няколко години, когато се влюбва в жена на име Шарлот Бъф. Както се случва в книгата, Бъф не откликва на чувствата на героя и се насочва към колекционер на изкуства и дипломат. През 1722 г. някои немски издания пишат за смъртта на Карл Йерусалим – друг философ и последовател на Гьоте. Той взел пистолети на заем от годеникът на жена, която никога не откликнала на чувствата му и повторил изцяло историята. И така младият писател комбинирал двете истории и създал младия Вертер. И така много влюбени души започват да се припознават в страниците и да търсят решението на проблемите с помощта на малко повече барут и помощ от Джон Колт.

Faksimile__Die_Leiden_des_jungen_Werthers__von_Johann_Wolfgang_von_Goethe,_an_der_Malkastenstraße,_April_2018

Снимка: Von Jula2812 – Eigenes Werk, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68361638

 

Освен това точно това заглавие се появява и в други книги. Франкенщайн се учи да чете, сричайки над историите на Вертер. Наполеон взима книгата със себе си по време на похода за завладяване на Египет. През 1808-а година ще каже на автора, че я е чел цели 8 пъти. И така, използвайки популярността на името, търговците започнали да печелят от всичко. Първо предлагали всички останали останали заглавия на автора, след това се засилил интереса към сините палта, жълтите колани и панталони – облеклото на младия Вертер. И докато авторът се опитвал да обуздае желанието си за самоубийство, неговите почитатели засилили своето. В името на публичната безопасност се заговаря за спирането на изданието. И както най-често се случва, забранените плодове подпомагат напускането на райската градина.

Италия и Дания отказали да имат нещо общо с фон Гьоте, един католически свещеник от Милано полудял толкова много от тази книга, че решил да събере всички копия в града при себе си, наричайки творението „дяволска книга“. Впрочем и модерната социология смята, че желанието за самоубийство в обществото може да се смята за заразно, феноменът носи името „Вертеровият ефект“. И макар, че книгата носи невероятни успехи и изпраща Йохан на върха, той самият също се осъжда за тази популярност и многократно споделя, че любовта винаги намери начин и няма нищо толкова страшно в отхвърлянето. Това обаче не означава, че хората са спрели да се самоубиват и по тази причина били предупреждавани, че между двете твърди корици се крият писма, способни да убиват.

 
 
Коментарите са изключени

Как се превъзпитава нацист: Историята на Берт Траутман, който игра мач със счупен врат

| от |

Берт Траутман е роден на 22 октомври 1923 г. в Бремен, Германия. Синеок и рус, Траутман е продукт на бурния политически климат в страната след Първата световна война. Той израства заобиколен от нацистката пропаганда, обвинява евреите за икономическите проблеми на страната и вярва, че някои германци, като него, са представители на „висшата расата“.

Затова не е изненадващо, че той се присъедини към хитлеровата младеж, когато е на десет. По-късно каза: „На тази възраст просто искаш приключения. Беше като американските бойскаути. Беше забавно – спорт, спорт, спорт. Твърдението, че тогава сме били нацисти, е глупост. Промиването дойде по-късно.“

Bremen montage

Родното място на Берт Траутман – Бремен

И промиването е сериозно:

Въпреки че не го осъзнавате, умът ви е повлиян от нацистката пропаганда. Постоянно слушате политическите изказвания. Хората предпочитат тази, които приличат на тях, и нацистите ни казваха, че германският народ търпи страшни жестокости в Полша. Тогава не осъзнавахме силата на пропагандата… Хитлер използва шанса си и всява смут в страната. Той ни каза: „Ако гласувате за мен, ще ви дам това, ще направя онова“. Хората нямаха представа, че се подготвя за война. Те просто искаха храна и възможности за семействата си.

Когато войната започва, той с нетърпение се записва доброволно за германската армия.

Повечето от приятели ми направиха същото, не сме мислили защо или за какво. Хитлер беше повлиял на образователната система до такава степен, че не формирахме свои мнения. Бяхме промити.

След почти 3 години на Източния фронт, останал един от 100-те живи войници от своя полк от първоначално 6000 човека, през март 1945 г. Берт решава да дезертира от германската армия. Той се отправя към дома си в Бремен, опитвайки се да избегне силите и от двете страни на боя. „Блуждаех, докато не падна нощта. Озовах се близо до някакво село. Беше отвратително тихо. Влязох в една плевня да пренощувам, но от нищото изскочиха американци.“ Те го карат да се обърне с ръце на тила. „Чух пушките им да зареждат – щяха да ме застрелят.“ Но по някаква причина не го правят. „Нямам представа защо, но командирът им просто каза да се махам. Така и направих. Тичах и тичах, но се натъкнах право на шест британски войници. Те не бяха толкова мили.“

В лагера в Англия има проблем не толкова между военнопленници и пазачи, а между самите затворници. Много от заловените германци се оказват пламенни антинацисти, докато други все още са за нацизма, а има и немалко между двете мнения. Тези групи не се разбират добре и нещата британците са принудени да ги разделят въз основа на политическо мнение.  Група А: антинацисти; Групи Б: малко или много политически неутрални; и група В: нацисти. Берт Траутман е пратен в група В. По-късно той казва: „Когато хората ме питат за живота, казвам, че образованието ми започна, когато стигнах в Англия. Научих се на човечност, толерантност и прошка“. Неговото превъзпитание започва, като е принуден да гледа филм за Холокоста и концлагерите.“Първата ми мисъл беше: Как моите сънародници могат да правят такива неща?“ След това е накаран да бъде шофьор на еврейски офицер, сержант Херман Блох, когото „бързо видях Блок и всеки друг евреин като нормален човек. В началото понякога му се ядосвах, но след време разговарях с него, сякаш той е просто още един английски войник. Харесвах го. “ 

Докато постепенно изоставя нацистката идеология, Берт в свободното си време играе футбол – хоби, което има още от малък и за което му дават сертификат за спортни постижения, подписан от самия президент. 22-годишният младеж бързо става звезда в лагера. Той играе като халф, докато не преминава на врата след като получава контузия.

След като е освободен от лагера през 1948 г. Траутман решава да остане във Великобритания, като работи за правителството, разоръжавайки бомби. Той също така продължава да играе вратар – полупрофесионално за Сейнт Хелънс Таун. Талантът бързо се забелязва и Манчестър Сити му предлага позиция през 1949 г. Но ако имаш бивш награждаван немски войник в тима си, не седи добре пред хората, особено толкова скоро след войната и особено сред еврейското население. Затова тълпа от над 20 000 души протестира пред стадиона и изпраща писма, в които се подиграват на отбора за привличането на бивш член на Луфтвафе.

Въпреки това, равинът в Манчестър, д-р Александър Алтман, пише писмо, публикувано в Manchester Evening Chronicle: „Въпреки всичките жестокости, които претърпяхме от германците, ние не бихме се опитали да накажем с омраза отделен човек, който не е свързан с тези жестокости. Ако футболистът е добър човек, бих казал, че няма вреда в него. Всеки случай трябва да се преценява според собствените му заслуги…“ И тъй като поведението на Траутман е образцово, в крайна сметка той печели феновете на своя страна. „Благодарение на Алтман, след месец всичко беше забравено… По-късно влязох в еврейската общност и се опитах да обясня нещата. Опитах се да им обясня за ситуацията с хората в Германия през 30-те години и лоши обстоятелства тогава…“

Разбира се, помага и че е много добър на игрището. Например, в първия си мач в Лондон, първоначално е освиркан и обиждан по всякакъв начин от публиката. Но въпреки това, след като прави няколко наистина изключителни спасявания в мача, в края получава овации дори и от противниковия отбор.

Bert Trautmann's Neck Brace

Яката, с която е превързан след инцидента

Въпросният инцидент става на 5 май 1956 г. по време на финала за Купата на футболната асоциация, по-известна като ФА Къп, между Манчестър Сити и Бирмингам Сити. През второто полувреме резултатът е 3-1 за Манчестър Сити. Траутман пази вратата, когато противников играч, Питър Мърфи, се опита да вкара. Траутман се хвърля за топката и коляното на Мърфи го удря зад ухото.

Той вижда звезди и изпитва сериозна болка в главата и шията. Но поради по онова време не се позволява играчите да бъдат заменяни и Берт Траутман играе последните шестнадесет минути от играта „в нещо като мъгла“.

Въпреки тази „мъгла“, той успя да направи няколко важни спасявания в последните минути на мача.

По време на церемонията за раздаването на медалите принц Филип посочва, че врата на Траутман изглежда крив, но Траутман не го приема сериозно и дори отива на банкета след мача, въпреки че го боли и не може да обърне глава.

Рентгенът разкрива, че има пет дислокирани прешлена, единият от които счупен на две. Единствената причина да не е  парализиран или мъртъв е, че един от другите дислокирани прешлени е притиснат плътно към парчетата на счупения като така им пречи да мърдат.

Траутман продължава да играе след като се възстановява от контузията, а през 1964 г. се пенсионира. Той умира на 89-годишна възраст в дома си в Испания.

 
 
Коментарите са изключени