Сибиле Левичаров: Надявам се да доживея фалита на „Амазон”

| от |

0,,16857433_303,00

Германската писателка от български произход Сибиле Левичаров отправи остра критика към онлайн търговеца „Амазон”. Това се случи на откриването на шестия международен панаир  „Buch Wien“ в австрийската столица, съобщи лира.бг.

Левичаров нарече „Амазон” монополен капиталист и гневно заяви: „Ако има фирма, която мразя, това е тази!”. „Амазон” не плаща данъци в държавите, в които печели парите си, плаща зле на служителите си, съсипва книжарите и издателствата”, каза писателката. Тя в момента живее във „Вила Масимо” в Рим, където получи стипендия, за да пише. В някои квартали на италианската столица по думите й вече няма нито една книжарница.

Левичаров не спря дотук: „Надявам се са да доживея фалита на омразната фирма, което за съжаление не е много вероятно. Но ако случайно стане, ще отида в гроба с победен вик”, каза тя. „Точно толкова катастрофални за мен са и новите политически групирания, чиято висша цел е да нарушават авторските права и да публикуват всичко безплатно в интернет”, добави авторката, която не може да си представи живота без книги.

Виенският панаир на книгата продължава до неделя. На него участват 300 изложители от 10 държави. Статистиката вече обяви, че книжният бранш в Австрия се е свил с 2% за година, като най-голям спад има при джобните издания – 7,8%, и белетристиката – 5,5%. Броят на книжарниците също е намалял с 5,2%. За сметка на това интернет търговията с книги има над 20% пазарен дял.

 
 

Никълъс Кейдж се отказва от актьорската кариера

| от chr.bg |

Холивудската звезда Никълъс Кейдж оповести намерението си в близко бъдеще да се откаже от актьорство.

54-годишният Кейдж, познат с ролите си във филми като „Лунатици“, „Диво сърце“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Да изчезнеш за 60 секунди“, „Призрачен ездач“, е споделил, че си дава още „само три или четири“ години като актьор, преди да се насочи трайно към изяви зад камера.

Бъдещите си намерения да работи като режисьор и продуцент Никълъс Кейдж е споделил пред репортери в Пуерто Рико, представяйки новия си филм „Първично“ („Primal“).

„Що се отнася до продуцентска и режисьорска работа – ще бъда „в играта“. Компанията ми „Сатурн филм“ стои зад всички филми с мое участие. Режисурата обаче е нещо, с което бих се изявявал занапред, тъй като на този етап съм основно изпълнител.

Ще продължа да правя това още само три или четири години, след което ще насоча вниманието си главно към режисирането“, е заявил Никълъс Кейдж.

 
 

Маргита Гошева в звездна компания в „И после светлина“

| от chronicle.bg |

Маргита Гошева е театрална и кино актриса, работила е с най- големите ни театрални режисьори като Галин Стоев и Маргарита Младенова. Превъплъщавала се е успешно в чехови и шекспирови героини.

Киното не остава равнодушно пред таланта й, и следват култовите роли в едни от най- добрите и познати не само у нас филми „Урок“ и „Слава“. В последния филм на режиьора Константин Божанов „И после светлина“ Маргита е редом до европейски и световни звезди като Ким Бодниа, Бари Кьоеган и Туре Линдхарт. Зададохме й три бързи въпроса.

1. Как се стигна до работата ти с Константин Божанов?

Този път стандартно, след кастинг.

Аз наистина много исках да бъда част от този проект, да работя с хора, които не познавам, в малка роля ( настройката е съвсем различна) и, разбира се, заради Ким Бодниа. Той ми е любим актьор, с когото, за съжаление, така и не се срещнах лично. Но и косвено пак е добре.

Мисля, че в този филм Константин Божанов въплъщава себе си по-смело, отколкото в Аве. И после светлина е по-поетичен, свръхчувствителен и едновременно чувствен, болезнен и “пънкарски”. Константин добре знае за какво разказва в него, а това е голямо качество за един режисьор.

*Акторът Ким Бониа изпълнява главна роля в първите два сезона на добилия култова слава датско- шведски сериал Bron/Broen

LTA_HR_7V1A4113

2. Къде снимахте, трудно ли се работи в международен екип? Кажи нещо за снимките ти с Бари Кьоеган?

Моите две сцени снимахме в София. Иначе част от снимките са били в Белгия и Лондон. Когато настъпи време за истинската работа, в реални условия и в реално време, сцените започват да живеят собствен живот. Нямат много общо с изграденото на репетиция. Така и тук. Снимахме доста повече от заложеното в сценария.

С Бари се запознах на единствената ни репетиция, а с Ерсин от “Jeremy” директно на терен. С Бари и досега си пишем съобщения от време на време. Докато снимахме той беше в един протяжен кастинг за филм на Спилбърг, който така и не спечели, но пък после работи с Кристофър Нолан в „Дюнкерк“ и с Йоргос Лантимос, в „Убийството на свещения елен“, което е още по-завидно.

Вярвам, че му предстои голямо бъдеще.

3. В „Слава“ те видяхме в ролята на свръхамбициозна жена, която опитва да има дете. В „И после светлина“ си в ролята самотна майка на проблемен тийнейджър. Защо те двамата не се разбират, това вечения конфликт между родител и дете ли е?

Самотна майка, но все пак бивш вокал на рокбанда. Това е диагноза. Не намерила сили да се откаже от бурния си живот. Егоист. Хаотична и нетърпелива. Като ме облякоха в къса поличка и рокерия, някои от екипа се чудеха дали съм същата актриса от Урок.

Една от вълнуващите страни на нашата професия!

В случая, а и в много други случаи, те двамата не се чуват, нямат изградена и отглеждана връзка помежду си. Тя иска да остане вечно млада, той иска да порасне веднага. Тази майка няма време за сина си, и той съответно тръгва да търси любов и разбиране другаде. За съжаление нито едно от двете не се намира лесно.

LTA_HR_7V1A3670

„И после светлина“ e поглед в сложния вътрешен свят на един емоционално нестабилен и социално отчужден младеж, Павел, който тръгва през Европа с надеждата да открие идола си, енигматичния художник Арно, който живее в усамотение във Франция. Самотен и лутащ се, Павел се опитва неуспешно да се сближи с персонажите, които среща по пътя си – път, който го отвежда към познание за самия себе си.

Филмът е заснет в България, Белгия и Великобритания през есента на 2015 г. Участват актьори от различни европейски държави, а освен Маргита, в него ще видим Елица Матева и Станислава Николова. В малка роля ще се появи и Ерсин Мустафов от групата JEREMY?.

В главната роля на Павел – момче от български произход, израснало в Лондон, е ирландската изгряваща звезда Бари Кьоеган, който участва във филма на Кристофър Нолан “Дюнкерк”. В роля ще видим и Ким Бодниа и Туре Линдхард – звезди от хитовия датско-шведски сериал “Мостът”, френската актриса Солен Риго и белгийката Лубна Азабал, участвала в номинираните за Оскар за чуждоезичен филм “Изпепелени” (“Incendies”) и “Раят сега” (“Paradise now”).

Екипът зад камерата е основно български. Оператор е Ненад Бороевич, художник е Сабина Христова, художник костюми Жасмина Василева, звук – Момчил Божков.

„ И после светлина“ вече е бил на кино фестивали в Ротердам, София филм фест, Тарковдки филм фестивал в Санкт Петербург, Русия. А на фестивала Златна роза наградата за операторско майсторство печели операторът на филма Ненад Бороевич.
Филмът е на екран от 13.04.2018. Можете да го гледате в избрани кина в София, Пловдив и Варна.

 
 

Театър в Германия ще дава безплатни билети на зрители, носещи свастика

| от chr.bg |

Театър в южната част на Германия няма да бъде санкциониран за това, че предлага безплатен вход за зрители, които се появят с лента с нацистка свастика на постановката „Моята борба“.

Няма да бъде направено криминално разследване заради инициативата на общинския театър в град Констанц, се произнесоха съдебните власти.

Начинанието било оценено като приемливо, тъй като то се отнасяло до свободния артистичен израз. Местните власти на няколко пъти били предупредени, че за премиерата на спектакъла, предвидена за 20 април, рождения ден на Хитлер, се предвижда нестандартната инициатива от страна на трупата.

В отворено писмо Германо-израелското дружество определи хрумването на театъра като крещяща „липса на вкус“. Идеята за свободния достъп на носещите свастика зрители била възникнала с цел да се илюстрира колко лесно могат да бъдат корумпирани хората. Управата на театъра постави и друго условие – всеки, който си купи билет за постановката, може да си избере да носи и звездата на Давид, в знак на солидарност с еврейските жертви на нацистите.

Театърът описа пиесата на драматурга-режисьор Джордж Табори като карикатура на ранния живот на Хитлер. Постановката трябва да покаже, че не сме имунизирани срещу идеологиите, концентрирани в една авторитарна личност, които могат да доведат до исторически ужаси дори и в наши дни.

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.