Сезонът на Нобеловите награди

| от chronicle.bg, по БТА |

От днес нататък предстои да разбираме имената, които ще впишат Нобелова награда в биографиите си. Това безспорно са най-големите и авторитетни отличия в света на науката. Присъждат се за значими постижения в естествените науки.

По желание на Алфред Нобел наградите на негово име са за открития във физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения и за дейност в интерес на световния мир. Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките – за физика и химия; Каролинския медикохирургически институт в Стокхолм – за физиология или медицина; Шведската академия по литература – за литература и петчленен комитет, избран от норвежкия парламент, за укрепване на мира.

През 1968 г. е учредена награда и за икономически науки, финансирана от Шведската национална банка. Тя по същество не е Нобелова, но се присъжда в същия период.

Солидната парична премия от 8 милиона шведски крони, която, наред с невероятния престиж, получават от началото на XX век учени и общественици, идва от това, че откривателят на динамита дарява основната част от богатството си в завещание, което пише през 1895 г. в Париж. В него той нарежда средствата да се инвестират в ценни книжа и с печалбите и лихвите да се учреди фонд. Всяка година от фонда да се връчват награди на хора, които с дейността си са допринесли най-много за добруването на човечеството. Сумата от фонда всяка година се разделя на 5 части за 5-те награди.

Първите Нобелови награди са присъдени през 1901 г.

Тогава те са се равнявали на 30 заплати на университетски професор. Най-същественото е, че наред с парите Нобеловата награда носи на притежателя си международна известност и слава. Завещаните от Нобел награди се превръщат в най-високото отличие още в началото на миналия век, след като биват присъдени на едни от най-големите светила на науката като Пиер и Мария Кюри, Анри Бекерел, Вилхем Рьонтен, Иван Павлов.

В бурно развиващия се ХХ век Нобеловият комитет невинаги съумява да отличи най-достойните учени. Парадоксален пример за това е откривателят на Периодичната система на химическите елементи Менделеев. Въпреки че е номиниран през 1906 г. за наградата по химия, Шведската кралска академия възразява. Тази намеса се обяснява със силното влияние на шведския химик Сванте Арениус, нобелист по химия за 1903 г. за теорията на електролитната дисоциация, на която Менделеев е бил добре известен критик. Руският учен умира на следващата година и така не е между призьорите.

Куриозно е присъждането на Нобеловата награда по физика на Алберт Айнщайн. Някои членове на комитета са се отнасяли доста скептично към неговата Обща теория на относителността. Нещо повече, един от тях публично е заявил, че като е завещавал наградите си, Алфред Нобел едва ли е имал предвид „спекулации като тази“. Айнщайн е имал по-голям шанс от Менделеев. Отложеното през 1921 г. награждаване все пак се е състояло през следващата година.

Големи спорове са предизвиквали и наградите по литература. Много често там се намесват и съображения от геополитически и открито политически характер, но това е и шансът на малките държави.

Номинациите за Нобеловите награди се пазят в тайна в продължение на 50 години. А когато материалите се разсекретят, от тях излизат интересни факти. Като например, че австриецът Зигмунд Фройд, „баща на психоанализа“, е номиниран за Нобелова награда за физиология или медицина 32 пъти, но така и не я получава. Освен това Фройд има и една номинация за Нобелова награда за литература, при това направена от Нобеловия лауреат Ромен Ролан, който му е бил познат.

Ритуалът за издигането на кандидатурите и присъждането на Нобеловите награди е строго определен.

Предложенията се приемат най-късно до 1 февруари на дадената година. В продължение на няколко месеца се прави подбор на най-достойните. Имената на носителите на наградите се обявяват през първата седмица на октомври. Самото връчване на отличията става на 10 декември – на датата, когато е починал Алфред Нобел.

Лауреатите трябва да изнесат в рамките на половин година в Стокхолм специална нобелова реч. В нея те на популярен език трябва да разкажат за работата си, за която са получили най-висшата награда в областта на науката.

Нобелови награди се дават само на живи учени. В устава не се предвижда връчването им посмъртно. По тази причина без награда остават светила на науката с фундаментални открития.

С обявяването на тазгодишния лауреат или лауреати на Нобеловата награда за физиология или медицина на 5 октомври, в понеделник, в Швеция започва седмицата на Нобеловите награди.

От 1901 г. до 2014 г. наградите – Нобеловите и за икономически науки – са присъдени 567 пъти на 860 лауреати и на 22 организации.

Само 47 пъти награди са присъдени на жени (46 души). Само една – Мария Кюри, получава награда два пъти – веднъж за физика през 1903 г. и веднъж за химия през 1911 г.

Най-младият носител на отличието е пакистанката Малала Юсуфзай, родена на 12 юли 1997 година. Миналата година тя си подели Нобеловата награда за мир с индиеца Кайлаш Сатяртхи. Преди Малала най-младият лауреат бе сър Уилям Лорънс Брег, Великобритания. Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.

Най-възрастният Нобелов лауреат е американецът Леонид Хурвиц, който през 2007 г. е удостоен с Нобелова награда за икономика на 90-годишна възраст. Дотогава рекордът се държи от Джон ван Флек, който през 1977 г. получава Нобелова награда за физика на 88-годишна възраст.

Сред семействата от нобелисти води фамилията Кюри – Пиер и Мария Кюри за физика през 1903 г. и след това дъщеря им Ирен Кюри и съпругът й Фредерик-Жолио Кюри през 1935 г. за химия. Фамилни нобелисти са също медиците Герти и Карл Кори (лауреати за 1947 г.), Мей-Брит и Едвард Мозер (за физиология или медицина 2014 година), Алва и Гунар Мирдал (той за икономика през 1974 г., тя за мир през 1982 г.).

През годините има видни личности, които са се отказали от Нобелова награда. Сред тях са например руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският писател Жан-Пол Сартр през 1964 г., както и виетнамецът Ле Дук То, който не пожелава да вземе отличието за мир през 1973 г. Други 4-ма са били принудени от властта на държавите си да върнат наградата. Хитлер е отзовал трима (Ричард Кун, Адолф Бетенанд и Герхард Домак), макар че те по-късно все пак получават приза.

 
 

Артър Конан Дойл: „Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

| от chronicle.bg |

„Ако успее моят труд за час

момчето-полумъж да увлече,

да увлече мъжа-полумомче,

целта си скромна съм постигнал аз.“

Това е епитафията, изрязана на надгробната плоча на сър Артър Конан Дойл. Създателят на близо 60 творби, в които главни герои са най-известният детектив в света и неговият верен приятел – Шерлок Холмс и Уотсън. 

Създателят на вселената на Холмс е роден на 22 май 1859 г. в Единбург. Първият му роман е публикуван през 1890 г.  „Етюд в червено“ е и първата творба, в която главен герой в лондончанинът от „Бейкър стрийт“ Шерлок Холмс. Дойл започва да пише романа четири години по рано под друго заглавие. Още след публикуването му авторът получава признанието, за което е копнеел от самото си пристигане си в Англия.

Още преди да измисли своя герой, Дойл се увлича по спиритуализма и пише три романа, считани за автобиографични. С идването на славата решава да се откаже от медицината, на която е посветил младините си. През последното десетилетие на 19 век пише няколко исторически романа, сред които известният „Родни Стоун“.

Авторът създава най-популярните си творби с Шерлок Холмс в края на 19-ти и началото на 20-ти век. От този период са „Знакът на четиримата“, „Приключенията на Шерлок Холмс“, „Мемоарите на Шерлок Холмс“, „Баскервилското куче“ и „Завръщането на Шерлок Холмс“. Още през 1893 г. иска да убие своя герой, но също както при Агата Кристи, и тук читателите са възмутени и той е длъжен да продължи да им дава „дозата“. През 1928 г. е публикуван последният сборник с разкази за Холмс – „Архивът на Шерлок Холмс“.

През есента на 1929 г. Артър Конан Дойл заминава на спиритуална обиколка из Холандия. Следващата година се връща в Англия и умира на 7 юли 1930 г. в градината си, хванал цвете в едната си ръка. 

Arthur Conan Doyle, creator of the famous fictional detective Sherlock Holmes

„Жената притежава сила на духа, с която не може да се сравни и най-голямата доблест на мъжа.“

„Повярвайте, няма нищо по-противоестествено от баналността.“

„Дребните детайли са по-важни от всичко останало.“

„Никога не се уморявам от работа. Безделието обаче ме изтощава напълно.“

„Хора, които се хвалят, че разбират от всичко, рядко могат да се похвалят със задълбочени познания.“

„Най-лошите призраци в нашия живот са призраците на нещата, към които сме били привързани в миналото.“

Sir Arthur Conan Doyle

„В този свят не е важно колко сте направили. Важно е да убедите хората, че сте направили много!“

„Колко ужасна е мъдростта, ако не носи тя полза на мъдрия!“

„Любовта към книгите е сред отбраните дарове на боговете.“

„Няма по-добра проверка за духовната и интелектуалната сила на човека от тази, когато изпада в ситуация, при която всички са против него.“

„Посредствеността не обръща внимание на нищо друго, освен на себе си. Талантът обаче моментално забелязва гения.“

„Светът е пълен с очевидни неща, които никой при никакви обстоятелства не забелязва.“

„Аз съм като стара топка за голф – от мен отдавна е очукана цялата ми бяла боя. Сега животът може да ме удря колкото си ще, но следа не ще остане. А рискът, млади приятелю – това е солта на живота. Само ако рискуваш, си струва да живееш.“

 
 

Знаменитости отправят призив за проблема с неравноправието между половете

| от chr.bg |

Над сто екранни знаменитости са се включили в кампания, организаторите на която призовават световните лидери да намерят разрешение на проблема с неравноправието между половете, който според тях е тясно свързан и с бедността.

Близо 140 000 души и знаменитости от ранга на Опра Уинфри, Мерил Стрийп и Райън Рейнолдс са подписали отворено писмо, публикувано онлайн, призовавайки световните лидери да признаят, че „бедността е сексистка“, и да поемат ангажимент за спасяване на момичетата и жените от нея.

„Никъде по света жените нямат равни възможности с мъжете. Неравноправието между половете обаче е най-осезаемо за жените, които живеят в бедност. Бедността е сексистка. Няма да отстъпим, докато жените и момичетата навсякъде по света не получат справедливост“, се посочва в писмото.

 
 

Любопитни факти за сандвичите!

| от chr.bg |

По случай текущата Британска седмица на сандвича в. „Дейли експрес“ предлага няколко любопитни факта за едно от любимите изделия на жителите на Острова:

– Освен домашно приготвените изделия от този тип, британците купуват над 3,5 милиарда сандвича годишно.

– Над 300 000 души във Великобритания работят в бизнеса със сандвичи.

– Около 31 процента от всички продавани в страната сандвичи включват пилешко. Следващата най-популярна съставка сред британците е сиренето.

– Сандвичите са кръстени на Джон Монтагю, четвърти граф на Сандвич (Сандуич) (1718 – 1792) – запален картоиграч, който поръчвал да му бъдат сервирани парчета студено говеждо месо между две филии хляб.

– Най-ранната документирана употреба на думата „сандвич“ в този смисъл датира от 1762 г. Преди това с нея са били назовавани вид шнур от 15-и век и птицата гривеста рибарка, кръстени на град Сандуич.

– Американецът Джоуи Честнът, известен с прякора Челюстите, държи няколко рекорда за бързо ядене на сандвичи. Сред тях е поглъщането на 47 грил сандвича със сирене за 10 минути.

– През 2011 г. от данъчни съображения щатът Ню Йорк постановява, че ястието бурито е сандвич.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.