Сезонът на Нобеловите награди

| от chronicle.bg, по БТА |

От днес нататък предстои да разбираме имената, които ще впишат Нобелова награда в биографиите си. Това безспорно са най-големите и авторитетни отличия в света на науката. Присъждат се за значими постижения в естествените науки.

По желание на Алфред Нобел наградите на негово име са за открития във физиката, химията, физиологията или медицината, за забележителни литературни постижения и за дейност в интерес на световния мир. Присъждат се от комисии, излъчвани от Шведската кралска академия на науките – за физика и химия; Каролинския медикохирургически институт в Стокхолм – за физиология или медицина; Шведската академия по литература – за литература и петчленен комитет, избран от норвежкия парламент, за укрепване на мира.

През 1968 г. е учредена награда и за икономически науки, финансирана от Шведската национална банка. Тя по същество не е Нобелова, но се присъжда в същия период.

Солидната парична премия от 8 милиона шведски крони, която, наред с невероятния престиж, получават от началото на XX век учени и общественици, идва от това, че откривателят на динамита дарява основната част от богатството си в завещание, което пише през 1895 г. в Париж. В него той нарежда средствата да се инвестират в ценни книжа и с печалбите и лихвите да се учреди фонд. Всяка година от фонда да се връчват награди на хора, които с дейността си са допринесли най-много за добруването на човечеството. Сумата от фонда всяка година се разделя на 5 части за 5-те награди.

Първите Нобелови награди са присъдени през 1901 г.

Тогава те са се равнявали на 30 заплати на университетски професор. Най-същественото е, че наред с парите Нобеловата награда носи на притежателя си международна известност и слава. Завещаните от Нобел награди се превръщат в най-високото отличие още в началото на миналия век, след като биват присъдени на едни от най-големите светила на науката като Пиер и Мария Кюри, Анри Бекерел, Вилхем Рьонтен, Иван Павлов.

В бурно развиващия се ХХ век Нобеловият комитет невинаги съумява да отличи най-достойните учени. Парадоксален пример за това е откривателят на Периодичната система на химическите елементи Менделеев. Въпреки че е номиниран през 1906 г. за наградата по химия, Шведската кралска академия възразява. Тази намеса се обяснява със силното влияние на шведския химик Сванте Арениус, нобелист по химия за 1903 г. за теорията на електролитната дисоциация, на която Менделеев е бил добре известен критик. Руският учен умира на следващата година и така не е между призьорите.

Куриозно е присъждането на Нобеловата награда по физика на Алберт Айнщайн. Някои членове на комитета са се отнасяли доста скептично към неговата Обща теория на относителността. Нещо повече, един от тях публично е заявил, че като е завещавал наградите си, Алфред Нобел едва ли е имал предвид „спекулации като тази“. Айнщайн е имал по-голям шанс от Менделеев. Отложеното през 1921 г. награждаване все пак се е състояло през следващата година.

Големи спорове са предизвиквали и наградите по литература. Много често там се намесват и съображения от геополитически и открито политически характер, но това е и шансът на малките държави.

Номинациите за Нобеловите награди се пазят в тайна в продължение на 50 години. А когато материалите се разсекретят, от тях излизат интересни факти. Като например, че австриецът Зигмунд Фройд, „баща на психоанализа“, е номиниран за Нобелова награда за физиология или медицина 32 пъти, но така и не я получава. Освен това Фройд има и една номинация за Нобелова награда за литература, при това направена от Нобеловия лауреат Ромен Ролан, който му е бил познат.

Ритуалът за издигането на кандидатурите и присъждането на Нобеловите награди е строго определен.

Предложенията се приемат най-късно до 1 февруари на дадената година. В продължение на няколко месеца се прави подбор на най-достойните. Имената на носителите на наградите се обявяват през първата седмица на октомври. Самото връчване на отличията става на 10 декември – на датата, когато е починал Алфред Нобел.

Лауреатите трябва да изнесат в рамките на половин година в Стокхолм специална нобелова реч. В нея те на популярен език трябва да разкажат за работата си, за която са получили най-висшата награда в областта на науката.

Нобелови награди се дават само на живи учени. В устава не се предвижда връчването им посмъртно. По тази причина без награда остават светила на науката с фундаментални открития.

С обявяването на тазгодишния лауреат или лауреати на Нобеловата награда за физиология или медицина на 5 октомври, в понеделник, в Швеция започва седмицата на Нобеловите награди.

От 1901 г. до 2014 г. наградите – Нобеловите и за икономически науки – са присъдени 567 пъти на 860 лауреати и на 22 организации.

Само 47 пъти награди са присъдени на жени (46 души). Само една – Мария Кюри, получава награда два пъти – веднъж за физика през 1903 г. и веднъж за химия през 1911 г.

Най-младият носител на отличието е пакистанката Малала Юсуфзай, родена на 12 юли 1997 година. Миналата година тя си подели Нобеловата награда за мир с индиеца Кайлаш Сатяртхи. Преди Малала най-младият лауреат бе сър Уилям Лорънс Брег, Великобритания. Брег получава заедно с баща си Нобелова награда за физика през 1915 г., когато е само на 25 години.

Най-възрастният Нобелов лауреат е американецът Леонид Хурвиц, който през 2007 г. е удостоен с Нобелова награда за икономика на 90-годишна възраст. Дотогава рекордът се държи от Джон ван Флек, който през 1977 г. получава Нобелова награда за физика на 88-годишна възраст.

Сред семействата от нобелисти води фамилията Кюри – Пиер и Мария Кюри за физика през 1903 г. и след това дъщеря им Ирен Кюри и съпругът й Фредерик-Жолио Кюри през 1935 г. за химия. Фамилни нобелисти са също медиците Герти и Карл Кори (лауреати за 1947 г.), Мей-Брит и Едвард Мозер (за физиология или медицина 2014 година), Алва и Гунар Мирдал (той за икономика през 1974 г., тя за мир през 1982 г.).

През годините има видни личности, които са се отказали от Нобелова награда. Сред тях са например руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският писател Жан-Пол Сартр през 1964 г., както и виетнамецът Ле Дук То, който не пожелава да вземе отличието за мир през 1973 г. Други 4-ма са били принудени от властта на държавите си да върнат наградата. Хитлер е отзовал трима (Ричард Кун, Адолф Бетенанд и Герхард Домак), макар че те по-късно все пак получават приза.

 
 

Премиерна дата и първи тийзър на „Game of Thrones“, сезон 8

| от chronicle.bg |

Какво по-добро начало на седмицата от това да гледаме първия тийзър трейлър на осмия сезон на „Игра на тронове“ и да разберем премиерната дата на сезона?

14 април – 15 април в 4 сутринта българско време. Тогава идва първият епизод на „Игра на тронове“, сезон 8. И всичко приключва на 19 май, когато ще бъде излъчен последният епизод. Това означава, че няма да има нито една свободна седмица без нов епизод.

Това стана ясно вчера, когато HBO пуснаха тийзър трейлъра минути преди да излъчат първия епизод на новия, трети сезон на  „Истински детектив“ (True Detective).

Видеото включва сцена в криптата на Зимен хребет, където виждаме Джон Сноу, Санса и Аря Старк.  Тримата подминават статуите на покойните си вече предци, а на заден фон чуваме гласовете на Кейтлин и Нед Старк. После тримата намират своите собствени статуи, а мястото бавно бива сковано от лед, който предвещава идването на Нощния Крал.

Видеото не е част от самия сезон, а е специално заснето с цел промотиране на предстоящите епизоди. Режисьор е Дейвид Нътър, носител на награда „Еми“ и режисьор на няколко епизода в осми сезон.

Интересно е, че за първи път виждаме Джон и Аря на едно място от първи сезон.

Ето и първия тийзър трейлър на „Игра на тронове“, сезон 8. В България премиерният епизод ще бъде достъпен на 15 април в 4 часа сутринта в HBO GO и в ефира на HBO.

 
 

„The Social Network“ може да има продължение

| от chronicle.bg |

Почти 10 години след премиерата на „The Social Network“, филмът е с една стъпка по-близо до продължение. Аарън Соркин, който спечели Оскар за най-добър адаптиран сценарии за работата си по лентата, каза пред Associated Press, че вече има достатъчно събития около Facebook, за да започне сценарий за продължение. Продуцентът Скот Рудин също е навит.

„Знам доста повече за Facebook от 2005, отколкото за Facebook в днешно време, но съм сигурен, че има достатъчно нови събития за втори филм“, каза Соркин. „Случиха се много интересни драматични неща, откакто нашият филм свърши с делото на близнаците Уинкълвос и Едуардо Саверин…. Получавал съм повече от един мейл от Рудин с някаква статия за социалната мрежа и въпрос не е ли време за продължение.“

„The Social Network“ беше представен през есента на 2010 година и получи 8 номинации за Оскар и $240 милиона в световния боксофис. И Соркин, и режисьорът Дейвид Финчър бяха похвалени за работата си като и двамата се подготвяха за нов проект – „Steve Jobs“. Финчър обаче се отказа след като преговорите със Sony за заплащането му не завършиха с общо съгласие. Финчър не е режисирал филм от „Gone Girl“ през 2014 година. В момента той работи по новия сезон на „Mindhunter“ за Netflix.

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

Крис Прат и Катрин Шварценегер се сгодиха

| от chronicle.bg |

Крис Прат и Катрин Шварценегер имат наистина щастлива нова година с новообявения им годеж. Актьорът от „Jurassic World“ сподели новината в Instagram акаунта си, където публикува сладка снимка с Катрин, която е 29 – с 10 години по-малка от него. Те ходят от

Миличка Катрин, толкова се радвам, че каза ‘Да’! Вълнувам се да се оженим! Радвам се, че ще прекараме живота си заедно! Започва!


Вижте тази публикация в Instagram.

Sweet Katherine, so happy you said yes! I’m thrilled to be marrying you. Proud to live boldly in faith with you. Here we go! ♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на

Постът идва само 3 месеца след развода на Крис с бившата му съпруга Ана Фарис, с която бяха женени 8 години.

За първи път Прат и Катрин бяха свързани един с друг през юни 2018 година, когато бяха забелязани заедно на Деня на бащата. Те обявиха връзката си през декември, на рождения й ден, когато Прат пусна монтаж с техни снимки и текст: „Честит рожден ден, шефке! Усмивката ти озарява стаята. Радвам се, че Бог те представи в живота ми. Благодаря ти за смеха, за целувките, за разговорите, за пътешествията, за любовта и грижата ти.“ 

Вижте тази публикация в Instagram.

Happy Birthday Chief! Your smile lights up the room. I’ve cherished our time together. Thrilled God put you in my life. Thankful for the laughs, kisses, talks, hikes, love and care.♥️

Публикация, споделена от chris pratt (@prattprattpratt) на