„Сердикийският събор: 1670 години история и интерпретации“

| от |

Screenshot_4

Издаването на Едикта на толерантността (април 311 г.) и последвалият през 342-343 г. Сердикийски вселенски събор са най-ярките събития с глобален ефект в историята на София. Ако интересът към Едикта е бил и продължава да бъде спорадичен и до голяма степен тема само за специалисти, то Съборът е коментиран без прекъсване вече 1670 години от учени в различни сфери и от лаици с разностранни интереси и мотиви. В този контекст звучи странно, че в България на Сердикийския събор са посветени само няколко статии (най-сериозната сред които на руския учен Михаил Поснов ), една монография , публикувана от Синодално издателство само в английския й оригинал и еднo кратко изследване върху т. нар. контрасъбор във Филипопол (343 г.) . Тази, меко казано неестествена ситуация, налага още в самото начало да бъде изяснено какво трябва и какво не трябва да се очаква от тази, първа българска монография, посветена на Сердикийския събор.

Какво е и какво не е настоящето изследване върху Сердикийския събор
Макар книгата да е посветена на едно от най-големите (а впоследствие и най-дискутираните) църковни събития в живота на ранната Църква, тук стриктно богословският коментар на бурните религиозни спорове преди, по време на и след Сердикийския събор в повечето случаи отстъпва място на техния широк културно-исторически анализ. За тънките догматични разлики между „арианстващите” и „ортодоксалните” участници в Събора читателят бива насочван към най-важните извори и най-добрите изследвания по въпроса, като чисто теологични обяснения в текста има само когато са задължителни за схващане на цялостната историческа картина.
Предвид огромната по количество, а най-често и с високо качество научна литература за Сердикийските канони, тук мненията на специалистите в областта на каноничното право само се представят и коментират. Новото е, че се предлага за пръв път български превод на каноните и на някои други документи на Събора. Рефлексията върху тези документи би могло и би трябвало да е обект на много по-широк от досегашния изследователски кръг, ограничен до тесни специалисти богослови. Изрично внимание се обръща на онези съборни документи и извори, свързани със Събора (вероопределения, писма, послания, Църковни истории), които до сега или не са били обект на проучване, или са споменавани извън актуалната за Сердикийския събор културно-историческа ситуация. Най-важните от тези актове също са преведени и цитирани с обръщане на внимание върху факта, че при ранните църковни събори да се отделят каноните от останалите решения би било анахронизъм.
Накратко, от една страна непосредствена цел на книгата е да запознае българската публика с основните извори за Сердикийския събор. Паралелно се представят централните моменти в неговата история – една история, която започва дълго преди самото свикване на Събора и на практика продължава до днес. Друга основна цел, заявена още в заглавието, е Сердикийският събор да бъде представен не само като исторически, а и като историографски феномен: редица неточни, неверни или звучащи направо парадоксално интерпретации на събитието се дължат колкото на идеологически пристрастия, толкова и на налагане на актуалните за авторите познания за Сердика и нейната църковно-политическа роля. Ето защо в този труд историята на Сердика и нейната църква е самостоятелен обект на изследване. Този подход за разясняване на особеностите на локалния контекст впрочем е характерен за монографиите, посветени на който и да било събор, но досега приложението му към Сердикийския събор е крайно незадоволително. Основната причина за последното е, че досега ранната история на Сердика, в т. ч. на нейната Църква, е била подчертано маргинализирана тема както в българската, така и в световната литература. Факт е, че Сердика-Средец-Триадица-София някак „изпада” от абсолютно всички специализирани изследвания за градското (в т.ч. религиозно и политическо, столично и квазистолично) развитие, били те посветени на римския, на византийския, на средновековния български, балкански и европейски или на османския урбанизъм .

Ето защо в настоящата книга присъстват отделни тематични екскурси върху:
– издигането на римска Сердика; политическата, стратегическата и идеологическата функция на града преди и след времето на Галерий и Константин Велики, установили главната си резиденция в Сердика;
– урбанистичния облик и църковния статут на „Константиновия Рим”, за който приемането на делегатите на един от най-многочислените Вселенски събори не е било нито случайно, нито е представлявало проблем;
– имената на града, които са носители на историческа, географска, етническа и идеологическа информация, но още повече на определен статус (изобилието и масово незнание на тези имена провокира, включително до настоящия момент, дори в най-прецизните академични публикации паралелно, двойно, тройно и четворно наименуване на града и съответния отказ от търсене на връзка между събития, случили се в Сардика, Сердика, Средец, Триадица, Хестернит, София и т.н.);
– ролята на Сердикийските прелати не само преди, по време на и след Сердикийския събор и в последвалите Вселенски събори, а и в междуцърковните отношения до падането Константинопол под османска власт.

Тъй като от времето на патриарх Фотий всички изследвания за Вселенските събори следват една и съща схема – тази на „Седемте вселенски събора”, сред които Сердикийският на пръв поглед не присъства, тук се проследява механизмът, по който е създадена въпросната схема и нейните конкретни еклезиологични и политически основания и амбиции. В тази връзка се разглежда не толкова предисторията и историята на (Седемте) вселенски събора, колкото ролята на Империята при създаването и действието на институцията Вселенски събор. В същия контекст се коментира условността в употребата на названието „Вселенски събор” в християнския свят преди и след 843 г., когато Византия обявява „края на Вселенските събори”. Паралелно вниманието се насочва към специфичните подходи и нагласи, с които трябва да се анализира всеки късноантичен и средновековен извор, включително многобройните и разнообразни извори за Сердикийския събор. В изворите от епохата (били те наративни, иконографски или други) трябва не да се опитваме да отделим „истината” от „фалшификацията”, а да вникнем във вътрешната логика на една сложна амалгама от реалност, реторика, дидактика и откровена пропаганда, които не само неизменно присъстват в изворите, а и обикновено са дозирани съвсем умишлено по определен начин. Същото, между другото, е в сила и за работата с модерните и съвременни исторически изследвания  с тази особеност, че що се отнася до Сердикийския събор, историческите интуиции и реконструкции на авторите са особено видимо повлияни от тяхната принадлежност към традициите на Православната или Католическата църква.

Специалистите са наясно с основните аспекти ако не от историята, то със сигурност от дейността на Сердикийския събор. За масовата публика, обаче, темата за Сердикийския събор е принципно непозната. Ето защо ще си позволя да наруша стандартния стил на уводите с едно максимално кратко „официално” представяне на събитието, което е тема на книгата.

Много кратка история на Сердикийския събор
Разказите за Сердикийския събор на църковните историци Сократ Схоластик (писал към средата на пети век), Теодорит Кирски (богослов от първата половина на пети век), Хиларий от Поатие (латински автор от четвърти век) и Саламан Созомен (юрист /схоластик/ и църковен писател, съвременник на Сократ)  рисуват следната картина: след Първия вселенски събор (Никея, 325 г.), свикан най-вече срещу учението на Арий, неговото влияние не отслабва. Привържениците му, наречени по-късно „ариани”, най-общо вярват, че Христос не е напълно равен по същност (οὐσία) на Бог Отец, понеже, като Син, е бил създаден, т.е. Бог Син е творение, подобосъщен на Отца (ὁμοιούσιος), откъдето идва и прозвището „омиусиани” . Те започват борба срещу епископите, защитаващи никейското изповедание. „Никейците” вярват, че Бог Син не е творение на Бог Отец, а също като Отеца е предвечно и винаги съществуващ, единосъщен на Отца (ὁμοούσιος), поради което са наричани „омоусиани” . Жертва на тази атмосфера на конфронтация става и убеденият никеец, екзархът на Александрия – Атанасий (328-335; 345-373). Той търси подкрепа в Рим, където е признат за невинен по всички обвинения, заради които е отстранен от епископския престол. Като страстен привърженик на никейската вяра, екс-екзархът на Александрия е свързвал своите проблеми с големия проблем за налагането на Ортодоксията. За да бъде реабилитиран и възстановен на поста му, а паралелно да се регулират крайно обтегнатите отношения между църквите, Атанасий горещо пропагандира свикването на Втори вселенски събор. Вероятно отчасти инициативата е и на римския първосвещеник Юлий I (337–352) и Кордовския епископ Осий, а според някои извори и на (екс)патриарха на Константинопол – Павел. Съборът е свикан от двамата императори Констант (337–350, август на Запада) и Констанций II (337-361, август на Изтока) в дакийския (мизийския/илирийския) град Сердика през 343 г. (в Сократ и Созомен – 347 г.)
На събора в Сердика се стичат огромен брой източни и западни прелати. „Източните” (така цитираните, проникейски автори често определят противниците на Атанасий, макар трима от тях, начело със самия Атанасий, да са достатъчно„източни”) поставят като условие за участието си отстраняването на Атанасий и Маркел Анкирски. Маркел Анкирски е друг проникейски източен епископ, лишен от поста си и потърсил през 339 г. справедливост в Рим. „Западните” (т.е. проникейските) представители отказват. В отговор „източните” се оттеглят и организират свой събор (според някои автори – във Филипопол), на който са анатемосани не само вече отстранените източни епископи (в т. ч. и Атанасий Александрийски), а също подкрепилият ги римски архиерей Юлий, Осий Кордовски, Протоген, епископът на Сердика и някои други най-видни техни привърженици. На събора в Сердика, след оттеглянето на арианстващите „източни” епископи, наричани след смъртта на лидера им Евсевий „евсевиани”, никейското изповедание е утвърдено . Приети са единодушно и 20 (или 21) канона. Атанасий Александрийски и Маркел Анкирски са обявени за невинни по всички обвинения и възстановени на постовете им. Вероятно е оправдан и Асклепий от Газа. Не е сигурно дали е дискутирана съдбата на Павел Константинополски и дали той е присъствал на Събора.
Така представена от автентичните извори, историята на Събора, с малки пояснения около условната употреба на „източни” и „западни” представители, звучи достатъчно ясно и логично. С други думи, историята на Сердикийския събор звучи така, както звучи в кратък преразказ историята на всички Вселенски събори.

Проблемът е, че всички факти, дори в най-съкратената история на Сердикийския събор, са били обявявани (заедно или поотделно) в разни епохи най-малкото за съмнителни:
–    спорно е кога е свикан Съборът (най-общо между 340 и 347 г.);
–    спорно е от кого е свикан Съборът – от Константин II, от двамата живи императори през 343-347 г. – Констанций II и Констант, само от проникейски настроения Констант (а проариански настроеният Констанций е бил принуден да се съгласи с решението му) или от римския епископ Юлий (със или без внушението на св. Атанасий Александрийски и/или Осий Кордовски и/или Павел Константинополски);
–    спорно е защо съборът е бил в Сердика;
–    спорно е дали Сардика, Сердика и дн. София са един и същи град;
–    спорно е къде в Сердика са провеждани съборните заседания;
–    спорно е колко прелати са участвали на Събора (най-общо между 376 и 170);
–    спорно е кои прелати са участвали в Събора и кои са били реабилитирани от него;
–    спорно е колко канони са приети;
–    спорно е съдържанието на каноните;
–    спорно е дали Сердикийският събор е формулирал вероопределение (Символ на вярата) и кой евентуално е (или кои са?) Сердикийският символ;
–    спорно е дали проариански настроените прелати са издали своите документи от Филипопол, или от Сердика (т.е. дали е уместно да се говори за Филипополски (контра)събор;
–    спорно е дали Сердикийският събор е Вселенски или поместен.

Накратко, всичко около Сердикийския събор е спорно – като се започне от датирането му и се завърши с опитите за класификацията му. Тази ситуация не бива да звучи обезкуражаващо, тъкмо напротив! Никой не би оспорвал така усърдно и толкова дълго време някое събитие, ако очакваният ефект от спора не би си заслужавал усилията. Оспорват се само събития (и личности), които по един или друг начин са повлияли отчетливо върху хода на историята. Събития като Сердикийския събор. В какво се състои неговата историческа забележителност? Това най-ясно може да се види като се проследят основанията и контраоснованията на всички посочени, а и на множество други спорни въпроси.

 
 

Бившата на Силвестър Сталоун Бриджит Нилсен роди петото си дете

| от chr.bg |

54-годишната актриса Бриджит Нилсен роди петото си дете. Според светските таблоиди щастливото събитие се е случило в петък в Лос Анджелис. „Радваме се да приветстваме красивата ни дъщеря в живота си. Беше дълъг път, но си струва“, каза звездата от „Червената Соня“.

В края на май актрисата, известна и с брака си с холивудския актьор Силвестър Сталоун, съобщи в Instagram радостната вест, че 23 години след раждането на четвъртия си син отново ще става майка.

Звездата има зад гърба си четири брака – с Каспър Уиндинг, Силвестър Сталоун, Себастиан Коупланд и Раул Майър.

От браковете си и от предишни връзки Бриджит Нилсен има четирима синове. Най-големият от тях, Джулиън, е на 34 години, а най-малкият, Раул младши – на 23 години.

 
 

Безценният момент, когато десетки хиляди хора пеят и скандират като един на стадиона

| от Спонсорирано съдържание |

В живота на всеки от нас има моменти, които завинаги оставят своя отпечатък. Моменти, които го разделят на „преди“ и „след“, а при споменът за тях те побиват тръпки. Такъв безспорно е моментът, в който отборът, подкрепян пламенно от години, излиза във финалната битка за най-престижния клубен трофей. Mastercard предостави възможността на трима щастливци да изживеят това неповторимо усещане на тазгодишния финал на Шампионска лига, в който един срещу друг се изправиха два от титаните на европейския футбол – Реал Мадрид и Ливърпул. Андриан Иванов, един от тримата късметлии, сподели, че ще запази чудесни спомени от финала в украинската столица.

„Организацията беше на превъзходно ниво. От първата до последната ни минута в Киев екипът на Mastercard се погрижи да не ни липсва нищо и да се чувстваме максимално добре. Мащабът на събитието беше огромен, не бях виждал нещо подобно досега“ разказа Андриан.

„Със съпругата ми сме страстни фенове на английския футбол и затова пристигнахме в Киев с надеждата да видим шести триумф на Ливърпул в този турнир. Преди мача се отбихме във фен зоната и останахме много впечатлени. Атмосферата беше чудесна, а настроението беше много приповдигнато“ продължи щастливият победител от играта на Mastercard.

„След като минахме през специалната зала, която бяха подготвили за нас, дойде време да заемем местата си на стадиона. Настаниха ни в сектора на Ливърпул и за пръв път имах възможността да пея заедно с мърсисайдските фенове. През първите 20-ина минути, през които Ливърпул игра значително по-силно, шумът в нашия сектор бе оглушителен и десетки хиляди хора пееха и скандираха като един. При попадението на Ливърпул имах чувството, че трибуната ще се срути. Беше невероятно, още ме побиват тръпки, когато се сетя“ сподели още Андриан.

Anton Lelios pics

„Много съм благодарен на Mastercard за тази възможност и за това изживяване. Тези спомени ще ми останат за цял живот. Бил съм на много мачове както в България, така и в чужбина, но това беше нещо съвсем различно. Пожелавам го на всеки, наистина е неописуемо“ завърши разказа си Иванов.

 

 
 

Том Круз ще снима нови филми от поредицата „Мисията невъзможна“

| от chr.bg |

Том Круз планира да бъдат заснети още най-малко два-три филма от поредицата „Мисията невъзможна“, но режисьорът Кристофър Маккуори не знае дали ще работи над тях, съобщи Контактмюзик.

55-годишният актьор отново е в образа на Итън Хънт в шестия филм от поредицата, озаглавен „Мисията невъзможна: Разпад“. Круз смята, че неговият персонаж има още какво да покаже пред зрителите. Актьорът обаче отказа да разкрие плановете си.

„Имам много идеи за следващия етап, за следващите два-три филма, но сега не съм готов да ги обсъждам“, каза той. „Все пак ще видите част от тях в новия филм. Той е по-епичен в сравнение с останалите филми от поредицата“, споделя актьорът.

Независимо, че отдавна е ангажиран с въпросната поредица, Круз признава, че не е лесно да бъде заснет нов филм от нея. „Смяташ, че знаеш как се заснемат подобни екшъни, докато не започнат снимките на новия филм“, довери той. „Тогава си казвам „Господи, какво правя, та това е „Мисията невъзможна“, каза още Круз.

Кристофър Маккуори е първият режисьор, заел се със заснемането на два филма от поредицата. Той възнамерявал „Мисията невъзможна: Разпад“ да е много по-различен от първия заснет от него филм от поредицата – „Мисията невъзможна: Престъпна нация“, който излезе по екраните през 2014 г. „Причината да се заловя отново с филм от поредицата бе свързана с предизвикателството да направя нещо съвсем различно“, поясни Маккуори пред сп. „Тотал филм“. „Всеки нов филм от поредицата „Мисията невъзможна“ се заснема от различен режисьор“, допълни той.

Маккуори сега ангажирал различен актьорски състав в сравнение с този на „Мисията невъзможна: Престъпна нация“. „За новия филм реших да не вървя по отъпканите пътеки“, отбеляза режисьорът. Той обаче не е сигурен дали ще може да направи това още веднъж, за да заснеме трети филм от същата поредица.

 
 

Общуването с Google Assistant се доближава до човешки разговор

| от chronicle.bg |

Google Assistant е много удобна домашна джаджа, на която може да поръчвате разни неща с гласови команди, без да натискаме копчета.

От домашния асистент може да разберете прогнозата за времето, трафика в момента, да си пуснете някоя песен или да поръчате в къщата да кънти вой на вълци, за да стреснете кучето.

Досега обаче имаше една досадна част, която отнемаше от усещането, че не говориш с робот, а именно повтарянето на „Hey, Google“ преди всяка команда.

Сега от Google са направили опцията Continued Conversation на своя асистент достъпна за всички английскоговорещи потребители чрез високоговорителя Home. Активирайте я в настройките и вече няма да е нужно да използвате Hey Google или OK Google, за да продължите разговора, дори и да ви е необходимо да дадете няколко последователни команди.

Попитайте дали утре в София пак ще има потоп, след което подсетете роботчето, че трябва да ви събуди в 16ч. Без да повтаряте името му всеки път.

Трябва да оставите Google Assistant активен за не повече от осем секунди, ако не чуе думи. Той ще остане активен, докато си мисли, че говорите, а LED лампите на вашия Home високоговорител ще са включени, докато чака да чуе гласа ви.

Все още не се знае дали други езици ще работят с Continued Conversation.