Ромен Пуертолас: „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“

| от |

„Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“ на Ромен Пуертолас се превърна в литературен феномен, веднага след публикуването й. Книгата е достъпна и в българските книжарници от средата на ноември. Предлагаме ви компилация от интервюта, дадени за kmn04books.wordpress.com и gluexx-factory.de, в които авторът говори за себе си и неочаквания успех на книгата си.

ikea

Как се случи публикуването на „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“? Трудно ли беше, или се забавлявахте толкова, колкото и ние, докато я четохме?

– Пиша от 7-годишен. Имах нужда да избягам от реалността, да живея някакъв друг живот. Затова пишех разни истории. Всъщност съм написал 7 романа, а „Факирът“ е осмият. И всеки път, когато завършвах някой ръкопис, за всеки случай го изпращах на разни издатели. Така, да видя дали няма да имам късмет. Но всеки път получавах отказ. И затова, когато се захващах отново да пиша, не очаквах, че това, което пиша, ще бъде издадено. Когато разбрах, че никога няма да видя издаден мой роман, започнах да правя по три копия от всеки ръкопис: един за мен и жена ми и два за моите две деца. И когато получих потвърждение, че „Факирът“ ще бъде издаден, бях много изненадан. Беше написано на ръка писмо от директора на издателството, в което той ми казваше, че книгата е предизвикала голям интерес и иска да се срещне с мен. Това беше първата изненада. Но след това всичко стана още по-сензационно, когато стана ясно, че правата за издаването й са продадени в 30 държави още преди да излезе във Франция. Това е уникално за дебютна книга във Франция. Вече имахме и оферта от киното за екранизацията й. Беше невероятно, магическо. Сега превеждам книгата на испански, а освен това съм в екипа, който пише сценария за филма. Това е съвсем друг опит за мен. Всеки ден си мисля, че сънувам, защото пътувам до различни държави, за да представям книгата си и съм много добре приет там. Странно е, че никога не съм си мислел, че ще ме издадат, защото винаги съм смятал, че това се полага само на избрани. Още не мога да повярвам, че съм един от малцината.

Пътешествието на факира ви прати и вас на пътешествие!

– Невероятно пътешествие. Не това на факира. Моето!

Защо избрахте ИКЕА за романа си?

– Не знам. Така ми дойде. Още със заглавието. Обикновено заглавията се появяват чак след като цялата книга е написана. Но в моя случай първо ми хрумна това заглавие и си помислих: „О, Боже, какво е това? Какво ще правя с него?“. Така се случи, защото в стаята си имах гардероб от ИКЕА. Много ми беше смешен контрастът между факира, който е класическа и традиционна фигура в Азия и модернистичното, което носи ИКЕА.

Макар да има много хумор във вашата история, тя също разказва за съдбата на много нелегални имигранти и чужденци, които се опитват да осигурят по-добър живот за семействата си. Живял сте във Франция, Испания, Англия. Бил сте DJ, преводач, фокусник, контрольор на въздушния трафик. Биографията ви изглежда много креативна, но и доста хаотична и необичайна. Във Вашата биография има момент, в който сте работил като полицейски инспектор на френската граница…

– Да, работих срещу нелегалните мрежи за имиграция, срещу мафията, която експлоатираше хората, които пресичаха границата. Бедните хора, които влизаха в страната, смятахме за жертви на тези мрежи. Видял съм бежанци от много националности, а моят факир е просто един обединителен образ за тях. Не обичам разделението на хората. Всички сме човешки същества и трябва да си помагаме един на друг, а не да се разграничаваме. Обичам, когато хората са обединени. Не искам да критикувам, но това е начинът ми на приемане на света. Разбирането ми за живота, щастието и всичко. Затова написах всичко това в книгата си.

Макар книгата да има като цяло хепиенд, той не е такъв за всички герои. Защо?

– Има хепиенд, защото исках да кажа, че животът е различен, когато страдаш и се бориш за нещо, с което можеш да се справиш. Пътуването е много трудно за факира. Той се сблъсква с много тъжни ситуации и неща тук и там. Затова краят е една награда за него. Но в живота има и много лошо, много смърт за глупави каузи. Много хора прекосяват Адриатическо море и умират, но ние не говорим за това. А се случва почти всеки ден. Има и щастие, но има и тъмна страна на нещата, като смъртта. И смъртта съществува. Винаги.

Какво предпочитате: е-book или хартиена книга?

– Хартиена книга, твърдо.

Къде се чувствате по-добре – като диджей зад пулта, или като писател?

– Труден избор. Все пак аз съм и диджей, и писател. Не е възможно да избера. Аз съм диджей писател.

Какъв съвет бихте дал на младите си последователи? Има ли рецепта за бестселър?

– Не забравяйте, че това е първият ми публикуван роман от осем написани досега. Съветът ми е да пишат за собствено удоволствие, като мен. И да не се интересуват дали ще бъдат публикувани. Другата ми препоръка е просто да бъдат себе си и да не следват някаква литературна мода. Мисля, че книгата ми никога няма да оцелее в родната ми Франция според тамошните стандарти. Френската литература по принцип е много сериозна и тъжна, което е точно обратното на това, което аз правя.

Написал сте част от книгата си върху една риза, защото сте нямал хартия. Наистина ли най-добрите ви идеи идват, когато сте на път?

– Винаги пиша на път. Особено сега, защото непрестанно пътувам заради „Факира“.

И как ви се получава най-добре? Всеки ден по малко или всичко наведнъж?

– Пиша на смартфона си, в метрото, на опашката в супермаркета. Така написах и „Факира“. Според мен не е достатъчно да пишеш само на компютър. Имам толкова много да свърша…

Всъщност сте доста любопитен с много различни интереси – музика, писане, езици, метеорология, страни и култури – как успявате да ги съчетаете?

– Аз съм много любопитен и съм изпълнен със страст към всичко, което видя. Уча много и това много ми помага. Това е най-важното в живота – да си отворен към нещата. Усмивка и език – това е рецептата за успех.

Колко пъти сте променил живота си и сте се местил на ново място и как ви се отразяват тези промени?

– 31 пъти за 38 години. И мога да кажа, че ми харесва. Всяко ново място означава нов живот. Така че съм изживял вече 30 живота. Страхотно е. Сега мога да умра без да се притеснявам.

Къде живеете в момента?

– Тъкмо се преместих от Париж в Малага. Преместване номер 31./lita.bg

 
 

#LoveWins: мъжки пингвини свиха общо гнездо

| от chronicle.bg |

Любовта е във въздуха и печели не само между нас, хората, а и при животните. Живото доказателство за това е двойка мъжки пингвини в аквариум в Сидни (Австралия), която свива свое собствено гнездо, предава Mashable.

Двата пингвина, Sphen и Magic, са от вида Pygoscelis papua. Те се запознали и станали неразделни по време на изложба в аквариума, показваща животни от австралийския остров Макуори. Малко преди да започне размножителния период на вида им двамата стават неразделни и са виждани многократно да плуват заедно.

С наближаването на размножителния период Sphen и Magic започнали да събират камъчета, от които да си направят гнездо. При този вид пингвини обичаят е да се прави постилка от плоски камъни върху почвата и върху нея се мътят яйцата, които по-късно родителите топлят с телата си до излюпването на малките.

Постепенно гнездото на двата пингвина побрало най-много камъчета. За да не ги изключва от размножителния период, управата на аквариума им дала фалшиво яйце, с което да проверят дали два мъжки пингвина са способни да се грижат наистина за него. Когато станало ясно, че те са повече от способни, получили истинско яйце – на друга двойка, която имала две.

В момента се очаква да се излюпи яйцето на Sphen и Magic, а дотогава двамата се редуват да го топлят и пазят.

Това не е първият случай на мъжки пингвини, свиващи гнездо заедно. През 2012 г. други двама в зоопарка в Единбург получават яйце от гнездото на друга двойка и го отглеждат.

Ето и кратко видео с двата пингвина, което… ами, което всъщност е доста красиво, не мислите ли?

 
 

П. Г. Удхаус: „Човек не се смее много, когато е сам.“

| от chronicle.bg |

Никой никога не е сбъркал с четенето на сър Пелъм Гренвил Удхаус.

Английският писател хуморист в продължение на 70 години пише едни от най-остроумните и забавни романи на английската литература. 40 години след смъртта си, продължава да бъде четен и обичан.

Роден е на днешната дата в Англия през 1881 г. в семейство от висшата класа. По-голямата част от зрелия си живот прекарва във Франция и САЩ, но винаги основни персонажи в книгите му са членове на висшето английско общество от преди Световните войни.

Забавният англичанин е татко на чудесните персонажи Джийвс и Устър, в чийто обувки може да гледате Хю Лори и Стивън Фрай на екран, както и на безброй шеги с английските обноски и нрави.

Българският е чел и чете редица негови книги, сред които „Нещо свежо в Бландингс“, „Стрихнин в супата“, „Горе главата, Джийвс“… А днес, ние предлагаме няколко цитата на един от най-добрите хумористи на миналия век.

pg-wodehouse-01

„Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш както можеш.“

„Знаете ли, колкото повече живея, толкова повече разбирам, че големият номер в живота е да си достатъчно убеден какво точно искаш и да не се оставяш да те разколебаят разни хора, които си мислят, че знаят повече от теб.“

„Това е животът – постоянна поредица от неразбирателства и прибързани действия.“

„Винаги съветвам хората, никога да не дават съвети.“

114120469-594x594

„Всичко забавно в живота е неморално, нелегално или те прави дебел.“

„Няма по-сигурна основа за добро приятелство, от еднакъв вкус за литература.“

„Има едно единствено средство за борба с белите коси. Било е измислено от французите. Казва се гилотина.“

„Понякога просто сядам на пишещата машина и псувам.“

515383808-594x594

„Най-ужасната работа в писането е, че никога не можеш да си сигурен дали написаното си струва.“

„Човек не се смее много, когато е сам.“

„За да откриеш истинския характер на един човек, поиграй голф с него.“

„В разговорите съм като играчка с часовников механизъм – трябва да бъда нагласен първо.“

2911212-594x594

„Никога не съм завиждал на друг писател. Такъв ненаситен читател съм, че винаги съм благодарен, когато си намеря нещо хубаво да чета.“

„И тя има мозък за двама, което е точно количество, което едно момиче трябва да притежава, за да се омъжи за теб.“

„Той беше точно толкова интелигентен, за да знае кога да си отвори устата, докато яде, но със сигурност не повече.“

„Ако има нещо, което не харесвам, е някой да ми споделя мъките си, когато аз искам да му споделя моите.“

 
 

Енрике Иглесиас за Анна Курникова: Правя повече секс от всякога

| от chr.bg |

„Правя повече секс от всякога“, сподели самият Енрике Иглесиас, след като целуна страстно фенка на сцената по време на един от последните си концерти.

Латино певецът се похвали, че в момента той и любимата му Анна Курникова се радват на отличен интимен живот. В края на миналата година тенисистката дари Енрике с близнаци, но очевидно раждането не се е отразило негативно на отношенията им в спалнята.

Енрике споделя също, че след раждането на близнаците сексът бил намалял, но в момента той и Анна са по-щастливи и страстни от всякога.

Тенисистката и поп певецът започнаха връзката си още през 2001 г. И въпреки че все още не са женени, създадоха чудесно семейство.

Вижте тази публикация в Instagram.

#Россия #worldcup2018 #GoRussia

Публикация, споделена от Anna Аня (@annakournikova) на

 
 

По-добре бягай

| от Антония Антонова |

Мама винаги казваше, че за да продължиш напред, трябва да оставиш миналото зад себе си. Мисля, че бягането ми беше точно заради това. Бягах три години, два месеца, четиринадесет дни и шестнадесет часа.

Форест Гъмп

Отиди в парка в неделното есенно утро и обърни внимание на бягащите. Те са всякакви. Сред тях има скъпо екипирани като за модна брошура атлети, хора, които видимо не са спортували в живота си, но се опитват сега, голи до кръста пенсионери от онези, които вечно са по шорти някъде на Витоша, хора в дънки и такива, които тичат с торби и чанти. Двойки, тройки, единици. Слушащи музика, запъхтяни, сериозни, усмихнати, секси, млади, стари. Амбицирани или преодоляващи мързела си. Доволни от себе си или вечно критични и можещи повече. Бързи и бавни.

Бягането приютява кого ли не.

Професионални спортисти и медицински лица са изговорили и изписали тонове слова за ползите му. Но бягането е много повече от грижа за тялото. То е време, което прекарваш сам с мислите си или сам с кучето си. То е и предизвикателство да издържиш още само 5 минути, още само един километър или поне до хей онова дърво там, след пейката. Бягането е отдушник. Потушител на напрежения и неутрализатор на злото. На онова – тихото и незабележимо зло, което се трупа по светофари и подлези, пристига по имейли и устройства, загнездва се в гърдите вътре, лепне катранено тежко и пречи на кислорода да стигне докъдето трябва, защото те кара да притаяваш дъх.

Преди 4 месеца смятах, че ако избягам един километър, ще легна и ще издъхна доброволно на студения асфалт пред някоя трамвайна спирка от онези, към които хората обикновено се придвижват по този начин. Хем съм активен иначе човек.

Оказа се, че съм грешила. Сега изминавам любителски между 5 и 10 километра 2-3 пъти седмично, бягайки. Това просто е единственият начин да се държа като дете или като луда пред хората, без да има проблем.

Възможно е да не виждаш прогрес в себе си и в живота, в човечеството и в тези неща изобщо, но започнеш ли да бягаш, дори да не си от онези – вечно доказващи се пред някой друг и постигащи постижения хора, ще видиш прогрес в бягането и това ще е супер.

Все ще изминеш, без да искаш дори, малко повече, малко по-бързо, въпреки цялата пот, изтощение и въображаеми пици, които валят от небето по алеята в парка върху фонтани от барбекю сосове. И това ще те накара да си доволен от свършената работа.

А когато свършиш нещо, от което си доволен, ставаш по-спокоен и по-приветлив човек, държиш се по-добре с другите и допринасяш за хубавото под това небе повече. В тоя живот на непрекъсната и спонтанна агресия, човек никога не знае в кой момент ще вземе сопата, както е казал поетът фийчъринг Белослава още в зората на хилядолетието. Затова е добре да се бяга.

Бягането е занимание за откриватели, за хора, които обичат да газят в калта, които умеят да се губят успешно и да охлузват коляно с финес, да се движат потни и негримирани сред другите хора, дори в близост до някой мол. Да са рошави, почервенели и изнемощели, да са усмихнати, стегнати и влюбени в музиката.

Бягането върви с агресивен рап, в който се казва как аз съм си аз, а другите са някакви други там, може би с тежък рок с лирики за битки и победи над лами и змейове, с разнообразен метъл или някаква зацикляща електронна музика, с която да държиш равномерно темпо.

Бягането върви също така със срещи с непознати, с нови приятелства, с нови хрумки, заради по-големия приток на кислород в мозъка, с нов външен вид, с нов живот.

Върви с нощта на наближаваща Нова година, когато, някъде между руската салата и третата ракия, идва времето за равносметка, която е супер яка, защото включва констатацията: „Тази година започнах да бягам„.

А бягането се спира трудно, почне ли се веднъж. Като цигари през пубертета е. Само пробвай няколко пъти. Уж на шега. И ще видиш.