Ромен Пуертолас: „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“

| от |

„Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“ на Ромен Пуертолас се превърна в литературен феномен, веднага след публикуването й. Книгата е достъпна и в българските книжарници от средата на ноември. Предлагаме ви компилация от интервюта, дадени за kmn04books.wordpress.com и gluexx-factory.de, в които авторът говори за себе си и неочаквания успех на книгата си.

ikea

Как се случи публикуването на „Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА“? Трудно ли беше, или се забавлявахте толкова, колкото и ние, докато я четохме?

– Пиша от 7-годишен. Имах нужда да избягам от реалността, да живея някакъв друг живот. Затова пишех разни истории. Всъщност съм написал 7 романа, а „Факирът“ е осмият. И всеки път, когато завършвах някой ръкопис, за всеки случай го изпращах на разни издатели. Така, да видя дали няма да имам късмет. Но всеки път получавах отказ. И затова, когато се захващах отново да пиша, не очаквах, че това, което пиша, ще бъде издадено. Когато разбрах, че никога няма да видя издаден мой роман, започнах да правя по три копия от всеки ръкопис: един за мен и жена ми и два за моите две деца. И когато получих потвърждение, че „Факирът“ ще бъде издаден, бях много изненадан. Беше написано на ръка писмо от директора на издателството, в което той ми казваше, че книгата е предизвикала голям интерес и иска да се срещне с мен. Това беше първата изненада. Но след това всичко стана още по-сензационно, когато стана ясно, че правата за издаването й са продадени в 30 държави още преди да излезе във Франция. Това е уникално за дебютна книга във Франция. Вече имахме и оферта от киното за екранизацията й. Беше невероятно, магическо. Сега превеждам книгата на испански, а освен това съм в екипа, който пише сценария за филма. Това е съвсем друг опит за мен. Всеки ден си мисля, че сънувам, защото пътувам до различни държави, за да представям книгата си и съм много добре приет там. Странно е, че никога не съм си мислел, че ще ме издадат, защото винаги съм смятал, че това се полага само на избрани. Още не мога да повярвам, че съм един от малцината.

Пътешествието на факира ви прати и вас на пътешествие!

– Невероятно пътешествие. Не това на факира. Моето!

Защо избрахте ИКЕА за романа си?

– Не знам. Така ми дойде. Още със заглавието. Обикновено заглавията се появяват чак след като цялата книга е написана. Но в моя случай първо ми хрумна това заглавие и си помислих: „О, Боже, какво е това? Какво ще правя с него?“. Така се случи, защото в стаята си имах гардероб от ИКЕА. Много ми беше смешен контрастът между факира, който е класическа и традиционна фигура в Азия и модернистичното, което носи ИКЕА.

Макар да има много хумор във вашата история, тя също разказва за съдбата на много нелегални имигранти и чужденци, които се опитват да осигурят по-добър живот за семействата си. Живял сте във Франция, Испания, Англия. Бил сте DJ, преводач, фокусник, контрольор на въздушния трафик. Биографията ви изглежда много креативна, но и доста хаотична и необичайна. Във Вашата биография има момент, в който сте работил като полицейски инспектор на френската граница…

– Да, работих срещу нелегалните мрежи за имиграция, срещу мафията, която експлоатираше хората, които пресичаха границата. Бедните хора, които влизаха в страната, смятахме за жертви на тези мрежи. Видял съм бежанци от много националности, а моят факир е просто един обединителен образ за тях. Не обичам разделението на хората. Всички сме човешки същества и трябва да си помагаме един на друг, а не да се разграничаваме. Обичам, когато хората са обединени. Не искам да критикувам, но това е начинът ми на приемане на света. Разбирането ми за живота, щастието и всичко. Затова написах всичко това в книгата си.

Макар книгата да има като цяло хепиенд, той не е такъв за всички герои. Защо?

– Има хепиенд, защото исках да кажа, че животът е различен, когато страдаш и се бориш за нещо, с което можеш да се справиш. Пътуването е много трудно за факира. Той се сблъсква с много тъжни ситуации и неща тук и там. Затова краят е една награда за него. Но в живота има и много лошо, много смърт за глупави каузи. Много хора прекосяват Адриатическо море и умират, но ние не говорим за това. А се случва почти всеки ден. Има и щастие, но има и тъмна страна на нещата, като смъртта. И смъртта съществува. Винаги.

Какво предпочитате: е-book или хартиена книга?

– Хартиена книга, твърдо.

Къде се чувствате по-добре – като диджей зад пулта, или като писател?

– Труден избор. Все пак аз съм и диджей, и писател. Не е възможно да избера. Аз съм диджей писател.

Какъв съвет бихте дал на младите си последователи? Има ли рецепта за бестселър?

– Не забравяйте, че това е първият ми публикуван роман от осем написани досега. Съветът ми е да пишат за собствено удоволствие, като мен. И да не се интересуват дали ще бъдат публикувани. Другата ми препоръка е просто да бъдат себе си и да не следват някаква литературна мода. Мисля, че книгата ми никога няма да оцелее в родната ми Франция според тамошните стандарти. Френската литература по принцип е много сериозна и тъжна, което е точно обратното на това, което аз правя.

Написал сте част от книгата си върху една риза, защото сте нямал хартия. Наистина ли най-добрите ви идеи идват, когато сте на път?

– Винаги пиша на път. Особено сега, защото непрестанно пътувам заради „Факира“.

И как ви се получава най-добре? Всеки ден по малко или всичко наведнъж?

– Пиша на смартфона си, в метрото, на опашката в супермаркета. Така написах и „Факира“. Според мен не е достатъчно да пишеш само на компютър. Имам толкова много да свърша…

Всъщност сте доста любопитен с много различни интереси – музика, писане, езици, метеорология, страни и култури – как успявате да ги съчетаете?

– Аз съм много любопитен и съм изпълнен със страст към всичко, което видя. Уча много и това много ми помага. Това е най-важното в живота – да си отворен към нещата. Усмивка и език – това е рецептата за успех.

Колко пъти сте променил живота си и сте се местил на ново място и как ви се отразяват тези промени?

– 31 пъти за 38 години. И мога да кажа, че ми харесва. Всяко ново място означава нов живот. Така че съм изживял вече 30 живота. Страхотно е. Сега мога да умра без да се притеснявам.

Къде живеете в момента?

– Тъкмо се преместих от Париж в Малага. Преместване номер 31./lita.bg

 
 

Арета Франклин е тежко болна

| от chronicle.bg |

Легендарната певица Арета Франклин е много тежко болна, съобщава журналист и близък приятел на семейството ѝ.

Певицата, която е на 76 години е „тежко болна в Детройт. Семейството ѝ призова почитателите ѝ да се молят за нея и да уважат уединението ѝ“, написа журналистът Роджър Фридман на сайта си Showbiz 411.

Кралицата на соула се разболя от рак през 2010 г. Тя не е пяла от ноември 2017 г., когато се включи в гала на фондацията на Елтън Джон срещу СПИН. Последният й концерт беше във Филаделфия през август 2017 г.

През дългата си кариера Арета Франклин е спечелила 18 награди „Грами“. Сред най-големите й хитове са „I Say a Little Prayer“, „(You Make Me Feel Like) A Natural Woman“, „Day Dreaming“, „Jump to It“, „Freeway of Love“, „A Rose Is Still A Rose“. През 2005 г. тя получи Медала на свободата – най-високото американско гражданско отличие. През януари 2009 г. Арета Франклин пя на церемонията за встъпване в длъжност на президента Барак Обама.

Арета Франклин е първата жена, въведена в Залата на славата на рокендрола.

През 2008 г. списание „Rolling Stone“ я обяви за най-великата певица в историята.

 
 

Алфред Хичкок: „Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

| от chronicle.bg |

 Той е не просто „Кралят на ужаса“, а една от най-култовите икони на популярната култура на миналия век. Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното – Алфред Хичкок.

Стилът му е един от най-разпознаваемите в киното. Ще го познаем по съспенса, който е във всеки кадър. По красивите жени, с които е работил – Грейс Кели, Ингрид Бергман, Типи Хедрън, Джоан Фонтейн и други. По мъжете, които винаги спасяват положението – Кари Грант, Джеймс Стюарт. По ролите му на статист в собствените му филми. И по още други редица отличителни белези, които правят Хичкок толкова известно име в киното.

Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа , за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени (повечето от които, блондинки).

Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат препрочитани. В чест на рождената му дата споделяме някои от тях с вас.

GettyImages-115096126-1200x800

„Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

„Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.“

„Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“

„Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно.“

„Винаги карай публиката да страда колкото е възможно повече.“

Alfred Hitchcock Aims

„Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.“

„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.“

„Няма нищо по-страшно от затворената врата.“

„Човек не е беден, ако все още може да се смее.“

„Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.“

„Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.“

maxresdefault

„Отмъщението е сладко и от него не се пълнее.“

„Добрият филм е тогава, когато парите за вечерята, билета и детегледачката са си стрували.“

„Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.“

„Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.“

„Най-страшното нещо у злодеите е тяхната външна привлекателност. Как иначе щяха да спечелят доверието на жертвите си?“

„Единственият начин  да се отърва от страховете си е да ги заснема.“

„Не съм срещу хората. Просто съм уплашен от тях.“

 
 

CRF450L: Машина за всички пътища

| от chronicle.bg |

От януари 2019 започва производството на CRF450L: моделът, създаден да допълни On/Off гамата на Honda. Разработен на базата на CRF450R, този мотоциклет с лекота преодолява тежките офроуд терени, но подлежи на регистрация.

Добре познатите dual-purpose мотоциклети трябва да отговарят на много условия: за безпроблемната offroad експлоатация трябва да бъдат леки, с висококачествено окачване, лесно управление, здрави и надеждни. Двигателят трябва да е мощен, с висок въртящ момент в целия работен диапазон, а сцеплението: перфектно, независимо от терена. За безпроблемното движение в градския трафик мотоциклетът трябва да е компактен и маневрен, с добро ускорение и плавно управление, да пали лесно, и да е с удължени междусервизни интервали.

Разбира се, CRF450L разполага и с фар, с подсвет на регистрационната табела, стоп-светлини и мигачи: LED, гарантиращи с над 30% по-добра осветеност.

Основната идея на проекта е възможността за използване на мотоциклета в изключително широк диапазон: от магистралата през града до калните планински пътеки и каменните сипеи.

Няма да откажем тестдрайв, с който скоро да ви запознаем.

 

 
 

Анджелина Джоли постъпи в болница

| от chr.bg |

Известната холивудска актриса Анджелина Джоли е била приета в болница с хранително разстройство на психична основа, съобщава изданието „Холивуд лайф“.

В болничното заведение Джоли ще изкара около две седмици. Междувременно тя преустановява работата си във филма в който се снима – „Господарка на злото 2″.

Актрисата отново си е внушила, че страда от излишно тегло. В резултат на това тя е станала 44 килограма при ръст от 170 сантиметра. Което било най-тревожно, Джоли продължавала да слабее.

Актрисата е била приета в същата клиника, която й била помогнала да победи анорексията преди няколко години.