„Робин Худ“ уцели право в целта!

| от Александър Николов |

Канадският режисьор Мишел Лаприз ни беше обещал един „Робин Худ“ поетичен, неочакван, изненадващ. Можем да добавим модерен, иновативен, оставящ без дъх, зашеметяващ. Още с премиерата, в четвъртък вечер в Palais des Congrès в Париж, мюзикълът не само изпълни всички очаквания, но ги надмина неколкократно. „Нещо невиждано“ така описаха спектакъла френските медии. А празникът беше двоен за М. Pokora, който отпразнува по триумфален начин своя 28-и рожден ден.

1379680_531649846917866_235186970_n

Носен на крилете на ентусиазма на младата трупа, спектакълът впечатлява с акробатични изпълнения. Дуелът между Робин Худ и нотингамския шериф и противопоставянето на техните два свята са брилянтно поставени на сцената, чрез страхотни костюми и чудесни декори, допълнени с много свежи и модерни идеи от родения в Квебек режисьор.

А музиката от спектакъла вече е намерила своето място в сърцата на публиката. „Le jour qui se  rêve“, „Un monde à changer“ и всички останали песни от мюзикъла отдавна са познати. Някои от тях имат клипове, а дискът получи наскоро двойно платинено издание.

Всъщност премиерата на мюзикъла съвсем не е началото на авантюрата и точно в това се крие успеха. Работата по спектакъла започва преди година, а освен репетициите, трупата има още куп задължения свързани с промоцията на шоуто.

307909_462056490501859_601618687_n

Така се работи, поне в нормалния свят. Промоции, турнета, участия навсякъде. Телевизионни програми, концерти, музикални награди, риалити формати, благотворителни инициативи. Трупата на Робин Худ изцяло заема мястото на популярните и не чак толкова популярни изпълнители М. Покора, Нико Лилю, Каролин Коста, Марк Антоан,Стефани Бедар, Саша Тан и Дюме. За повече от година те забравят кариерата си и личния си живот и стават „Робин Худ – Мюзикълът“. Всяка по-значима публична проява, всяко телевизионно предаване, всеки град ги очакват. Концерти, заснемане на клипове, автографи, интервюта се редуват с репетициите.

Затова спектаклите са продадени почти на 100% далеч преди премиерата. Защото „Мюзикълът Робин Худ“ е завършен продукт далеч преди повдигането на завесата. И ще бъде продукт, който се продава далеч след падането на завесата на последния планиран спектакъл.

1231124_652337951457975_361333539_n

А всички участвали в него са вече едно голямо семейство, колкото и клиширано да звучи това. Защото когато една година споделяш умора и трудности, сълзи и луд смях, това остава за дълго време.

Аз имах късмета да гледам първото пробно „представление“ (всъщност това е нещо като пред-репетиция) за напасване на костюми, декори и песни. И все още го виждам пред очите си. Моя позната от продукцията ми каза онзи ден „Премиерата беше хиляди пъти по-добра“. Е, аз имам обещанието, че като отида в Париж ще го гледам на 100%, а вие ако имате път към Франция в близките месеци проучете дали случайно няма да намерите билети, няма да съжалявате.

А ето и още няколко снимки от „Авантюрата Робин Худ“. Знам със сигурност, че този пост ще е интересен на няколко човека, а за мен беше истинско удоволствие да го напиша. А ако съм накарал поне един да си пусне песента и да потърси останалите и още един да се поинтересува дали има билети, когато пътува до Франция, то целта ми е постигната.

1256526_542690402464074_1344864768_n

1240076_517753361640848_892464624_n

1175666_560931777296706_910536686_n

1070020_204506056371845_1992033556_n

1069851_10201472211348899_441211377_n

1069329_10201725195916161_403834299_n

1012862_1385579754994560_1664991830_n

1010821_10151597659731588_1527609186_n

1003008_542879652451021_658366769_n

1002839_617587914932979_235116433_n

994530_604340492919662_1237946902_n

575786_573437936014644_2125700740_n

555078_644677585557345_297351328_n

549222_555039584521146_1469760250_n

526885_648004295224674_419148583_n

521916_337118349755728_150252520_n

382493_379254985508450_620604999_n

66948_10151698562081588_1462333691_n

 Знам, че за момента можем само да си мечтаем така да се работи и у нас. Но все някога хората на изкуството трябва да започнат да се учи как се прави. Че не се правят 10 представления, на две, на три, а се работи дългосрочно. Иначе ще продължаваме да си ревем срещу чалгата, която обаче трябва да признаем е единствения бранш в шоу бизнеса ни, където има някаква, макар и слаба стратегия. Но аз ще продължавам да си мечтая и да разказвам как се работи в нормалния свят. Защото дори една крачка да бъде направена от някого, то това ще е крачка напред, вместо тъпчене на място.

 
 

Готови ли сте за лятното издание Капана Фест 2018?

| от chronicle.bg |

Не знаем за вас, но нашият график за началото на юни, когато ще се проведе тазгодишното лятно издание на фестивала за градска култура и изкуство Капана Фест, вече е пълен.

От 1 до 3 юни това лято в Капана отново се събират творци и иноватори от всички сфери на културния живот, за да променят изцяло облика на пловдивския квартал Капана.

KF_Key_Visual

Замислен като карнавал на свободното творчество с 3 издания годишно, вече 4 години фестивалът открива и представя пред широката публика автори, занаятчии и творци с нестандартни идеи и новаторски проекти в няколко основни направления: Музика, Танци, Занаяти, Работилници и изложби, Кино, Литература, Театър, Атракции и развлечение и Спорт.

Главните акценти в програмата този сезон са:

Музикалните сцени, от които ще звучат както и млади, и вече наложени имена в българската музика, са върхът на програмата. Сцена Staropramen по традиция предлага специална селекция за феновете на рока и алтернативната музика, а новата сцена „Гласът на Капана“ е посветена на младите музикални надежди на България.

Базар Капана отново среща публиката с над 120 модерни занаятчии и техните творби, разделен на 4 тематични зони: Авторски изделия, Натурални храни и напитки, Улична мода и Базар за грамофонни плочи. Зоната за улична мода ще представи подбрани български стрийтфешън марки като WHAT A MONSTAR, Bare Hands Society и Snake Legend.

Литературната зона на лятното издание ще предложи програма, в която 1 юни е посветен на детската книга и ще срещне най-малките посетители с редица български автори. На 3 юни зоната ще бъде отворена към публиката, която ще разказва своите истории и ще печели награди. През останалото време зоната ще е претъпкана от талантливи поети, чиито представяния ще надхвърлят рамките на стандартното литературно четене.

Независимо кино и театър, арт инсталации и пърформанси, изложби, които ще се случват в гигантски капан-галерия, зона за спорт, посветена на благотворителна кауза… това и още много ще видим между 1 и 3 юни тази година по павираните настилки на Капана.

 
 

Предаванията от българския ефир, които ни липсват

| от chronicle.bg |

Отвъд обикновената редова носталгия по миналото и нещата, които останаха там, имаше времена, в които телевизията наистина ни обединяваше. Ако не около друго, то поне около това да прекараме няколко часа заедно на вечеря.

Тогава технологиите бяха в зората на развитието си, и ако си дете и изпуснеш епизода на Fox Kids денят ужасно посивяваше. А днес не можем да си представим, че едно телефонно позвъняване може завинаги да те лиши от удоволствието да видиш как убиват Динора в „Трима братя три сестри“.

Но има и още нещо хубаво. Тогава си струваше да си позволим  лека зависимост от тази медия. Не защото нямаше какво друго да правим, а просто тя знаеше с какво да ни задържи. Не да ни привлече вниманието, а да ни направи нейни верни зрители, така че да съпреживяваме. Говорим за времената, в които тя умееше да разказва истории.

Едва ли тези времена са изтекли, защото и днес си струва да се отдели някакво време на малкия екран. Макар и сегашните телевизионни продукти да бледнеят пред тези, за които ще ви напомним, има надежда (справка – Стани богат по БНТ) някой ден да получим повече от лесносмилаеми зрелища.

Завръщането на „Стани богат“ може и да буди противоречиви реакции, но едно е сигурно – то е стъпка в правилната посока. В този ред на мисли, предлагаме ви да разгледате  нашата галерия, където сме събрали телевизионните предавания (и един сериал, на който не устояхме), които ни липсват и искаме пак да гледаме. Помните ли ги?

 
 

Почина актьорът Върн Тройър

| от chr.bg |

Актьорът Върн Тройър, станал известен с ролята си на Мини Ми в комедийната филмова поредица „Остин Пауърс“ е починал в събота вечерта,.

В изявлението на семейството му се посочва, че „депресията и самоубийството са много сериозни проблеми“, но не се разкрива причината за смъртта.

Върн Тройър е признавал публично, че има проблеми с алкохола. През април беше съобщено, че той е приет в болница в Лос Анджелис.

Главният актьор в поредицата „Остин Пауърс“ Майк Майърс заяви, че Върн Тройърс ще му липсва и го определи като изключителен професионалист и много позитивен човек. „Надявам се, че той е на едно по-добро място“, каза Майк Майърс.

Вън Тройър беше висок само 81 см поради генетична аномалия.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.