„Робин Худ“ уцели право в целта!

| от Александър Николов |

Канадският режисьор Мишел Лаприз ни беше обещал един „Робин Худ“ поетичен, неочакван, изненадващ. Можем да добавим модерен, иновативен, оставящ без дъх, зашеметяващ. Още с премиерата, в четвъртък вечер в Palais des Congrès в Париж, мюзикълът не само изпълни всички очаквания, но ги надмина неколкократно. „Нещо невиждано“ така описаха спектакъла френските медии. А празникът беше двоен за М. Pokora, който отпразнува по триумфален начин своя 28-и рожден ден.

1379680_531649846917866_235186970_n

Носен на крилете на ентусиазма на младата трупа, спектакълът впечатлява с акробатични изпълнения. Дуелът между Робин Худ и нотингамския шериф и противопоставянето на техните два свята са брилянтно поставени на сцената, чрез страхотни костюми и чудесни декори, допълнени с много свежи и модерни идеи от родения в Квебек режисьор.

А музиката от спектакъла вече е намерила своето място в сърцата на публиката. „Le jour qui se  rêve“, „Un monde à changer“ и всички останали песни от мюзикъла отдавна са познати. Някои от тях имат клипове, а дискът получи наскоро двойно платинено издание.

Всъщност премиерата на мюзикъла съвсем не е началото на авантюрата и точно в това се крие успеха. Работата по спектакъла започва преди година, а освен репетициите, трупата има още куп задължения свързани с промоцията на шоуто.

307909_462056490501859_601618687_n

Така се работи, поне в нормалния свят. Промоции, турнета, участия навсякъде. Телевизионни програми, концерти, музикални награди, риалити формати, благотворителни инициативи. Трупата на Робин Худ изцяло заема мястото на популярните и не чак толкова популярни изпълнители М. Покора, Нико Лилю, Каролин Коста, Марк Антоан,Стефани Бедар, Саша Тан и Дюме. За повече от година те забравят кариерата си и личния си живот и стават „Робин Худ – Мюзикълът“. Всяка по-значима публична проява, всяко телевизионно предаване, всеки град ги очакват. Концерти, заснемане на клипове, автографи, интервюта се редуват с репетициите.

Затова спектаклите са продадени почти на 100% далеч преди премиерата. Защото „Мюзикълът Робин Худ“ е завършен продукт далеч преди повдигането на завесата. И ще бъде продукт, който се продава далеч след падането на завесата на последния планиран спектакъл.

1231124_652337951457975_361333539_n

А всички участвали в него са вече едно голямо семейство, колкото и клиширано да звучи това. Защото когато една година споделяш умора и трудности, сълзи и луд смях, това остава за дълго време.

Аз имах късмета да гледам първото пробно „представление“ (всъщност това е нещо като пред-репетиция) за напасване на костюми, декори и песни. И все още го виждам пред очите си. Моя позната от продукцията ми каза онзи ден „Премиерата беше хиляди пъти по-добра“. Е, аз имам обещанието, че като отида в Париж ще го гледам на 100%, а вие ако имате път към Франция в близките месеци проучете дали случайно няма да намерите билети, няма да съжалявате.

А ето и още няколко снимки от „Авантюрата Робин Худ“. Знам със сигурност, че този пост ще е интересен на няколко човека, а за мен беше истинско удоволствие да го напиша. А ако съм накарал поне един да си пусне песента и да потърси останалите и още един да се поинтересува дали има билети, когато пътува до Франция, то целта ми е постигната.

1256526_542690402464074_1344864768_n

1240076_517753361640848_892464624_n

1175666_560931777296706_910536686_n

1070020_204506056371845_1992033556_n

1069851_10201472211348899_441211377_n

1069329_10201725195916161_403834299_n

1012862_1385579754994560_1664991830_n

1010821_10151597659731588_1527609186_n

1003008_542879652451021_658366769_n

1002839_617587914932979_235116433_n

994530_604340492919662_1237946902_n

575786_573437936014644_2125700740_n

555078_644677585557345_297351328_n

549222_555039584521146_1469760250_n

526885_648004295224674_419148583_n

521916_337118349755728_150252520_n

382493_379254985508450_620604999_n

66948_10151698562081588_1462333691_n

 Знам, че за момента можем само да си мечтаем така да се работи и у нас. Но все някога хората на изкуството трябва да започнат да се учи как се прави. Че не се правят 10 представления, на две, на три, а се работи дългосрочно. Иначе ще продължаваме да си ревем срещу чалгата, която обаче трябва да признаем е единствения бранш в шоу бизнеса ни, където има някаква, макар и слаба стратегия. Но аз ще продължавам да си мечтая и да разказвам как се работи в нормалния свят. Защото дори една крачка да бъде направена от някого, то това ще е крачка напред, вместо тъпчене на място.

 
 

Кийт Ричардс: „По-лесно е да откажеш хероина, отколкото цигарите“

| от chronicle.bg |

Кийт Ричардс се опитва всячески да спре с дивия си рокендрол начин на живот, което включва и цигарите. Въпреки всеотдайността му обаче, рокаджията казва, че всъщност е било по-лесно да спре с хероина.

75-годишният китарист е известен с дивото си, откачено ежедневие, наситено с алкохол и наркотици. Особено докато Rolling Stones е в зенита си. 

Сега обаче Кийт се преориентира към здравословния начин на живот. Пред Mojo той каза за опита си да откаже цигарите: „Опитах се. За се успешно. Лу Рийд твърди, че никотинът се отказва по-трудно от хероина. И е прав.“ И добрави: „Спирането на хероина е ад, но е по-кратък ад. А цигарите винаги са там и винаги съм ги пушил. Просто си взимам и паля без да мисля.

„В последно време обаче – кажете на всички – успявам да пуша много по-малко на ден.“

Кийт вярва, че с възрастта става все по-трудно да ги откажеш, защото „навиците стават много дълбоки“, но признава, че това е „напълно излишен навик“.

Въпреки тежкия си предишен начин на живот, китаристът е в добра форма и има интересен фитнес режим: „Ставам сутрин. Хмм. И после пак лягам. Не правя упражнения, мисля, че е вредно. Вредно е за ставите, особено върху цимент. Не правя упражнения. За някои хора това работи. А, и когато отида на някой остров, плувам доста.“

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.

 
 

Най-нежеланите подаръци за Свети Валентин

| от chronicle.bg |

Огромно плюшено мече, еротични белезници или любовни татуировки са едни от най-нежеланите подаръци за Свети Валентин, според ново проучване.

Анкета сред 2000 човека показва, че всъщност повечето хора не харесват подаръци като балони с формата на сърце, албуми с любовни песни или шоколадови бонбони. Така че ако искате да подарите на половинката си нещо от изброените по-горе, помислете отново.

Един на всеки пет човека няма да хареса букет с червени рози, а 46% ще бъдат ужасени, ако човекът до тях си направи татуировка с името им за празника. Сайтът Just Eat откри още, че и възголемите поздравителни картички също са нежелани, както и големите плюшени играчки. 20% пък не харесват и бисквитки с любовни послания.

Затова трябва да се мисли креативно. Можете да заложите на ръчно изработените подаръци – например, буркан с измислени купони като „1 час масаж“ или „вечеря навън“. Това може да е приятен подарък, ако ви се прекарва 1 час в мачкане гръбчето на половинката.

Според Just Eat, по-добре е да си поръчате храна за вкъщи на любовния празник като пицата е предпочитания избор. Сайтът за поръчки на храна за дома също така пусна и Cheesy for Cheesy – услуга, с която можете да замените нежеланите подаръци за пица.

Директорът на сайта, Греъм Корфийлд, казва: „Като съдим по количеството пица, което се поръчва на 14 февруари, изглежда, че това, което искат британците, е ясно. Надяваме се анонимната ни услуга Cheesy for Cheesy да им помогне да се отърват от нежеланите подаръци по безболезнен начин.“

Услугата е достъпна само във Великобритания. Ако имате нежелан подарък, винаги можете да го дарите на дом за деца.

 
 

Даниел Радклиф: „Няма да бъда последния Хари Потър“

| от chronicle.bg |

Дори само мисълта за някакъв нов живот на поредицата за Хари Потър е малко плашеща. Едва ли има две мнения по въпроса дали продължение под някаква форма е необходимо. Но предвид факта, че в момента това е една от най-популярните формули в киното и телевизията, нищо чудно след време да чуем за нов проект, който да ни напомни наново за (не)забравеното старо.

Самият Даниел Радклиф смята, че продължението на „Хари Потър“ е „неизбежно“ и той не би се изненадал, ако някой ден се появи нов филм или сериал. Това споделя 29-годишният актьор в интервю за сайта IGN.

„Сигурен, че ще има някаква нова версия. Знам, че няма да съм последния Хари Потър за времето си.“ казва Радклиф, цитиран от Entertainment Weekly, по повод актьорите от постановката „Хари Потър и прокълнатото дете“ Джейми Паркър и Гарет Рийвс, които са влизали в ролята на момчето магьосник.

„Би било интересно да видим колко дълго ще останат тези филми. В момента сякаш над тях е издигнат ореол, но той ще изчезне, блясъкът ще угасне в някой момент.“ продължава актьорът. „Би било интересно да го възродят и просто да направят нова версия на филмите или пък сериал.“

Макар според Радклиф продължението да е неизбежно, той споделя, че няма намерение да се връща в магьосническия свят в бъдеще, тъй като в момента има други проекти. Сред тях са участие в постановка на Бродуей и участие в сериала Miracle Workers, чиято премиера в САЩ беше преди три дена. Сюрреалистичният сериал разказва за това как Господ (Стийв Бушеми) е загубил вяра в човечеството, а Радклиф играе ангел, който успява да го убеди да го прати на Земята, където да изпълни молитвите на хората.