Почина Божидар Димитров
|
|
На 72 години почина историкът, общественик, телевизионен водещ Божидар Димитров. Божидар Димитров е бивш дългогодишен директор на Националния исторически музей и автор на десетки книги, посветени на българската история.
Той е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия.
През миналата година бе приет в болница със съмнения за инфаркт в деня, в който му предстоеще дебат с македонския журналист Миленко Неделковски. Двамата имаха задочен спор след като македонският журналист се снима как чупи с чук плочата на връх Каймакчалан, издигната в памет на загиналите там български воини през Първата световна война.
Начело на НИМ застава за пръв път в края на 1994. През 1997-1998 влиза в конфликт с президента Петър Стоянов по повод връщането на „История славянобългарска” в Зографския манастир. Отстранен е от поста от министърката на СДС Емма Москова през 1998 г.
След 3 години е назначен отново след конкурс. През неговото управление музейната експозиция беше преместена от сградата на Съдебната палата на бул. „Витоша” в резиденция „Бояна”.
Паралелно с работата си в музея Димитров е активен политически деец най-напред на БСП, а впоследствие на ГЕРБ. Напуска столетницата именно заради подкрепата и приятелството си с Бойко Борисов. В началото на първото правителство на Борисов е министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина и държавните архиви
Коментари
Серина Уилиямс – скандалът с „жената“ на годината
|
|
Тенис звездата Серина Уилямс стана жена на годината на GQ, но корицата на списанието предизвика бурни обществени дискусии. Причината е, че думата жена е сложена в кавички.
37-годишната Шампионка, както я наричат от списанието, се появява на една от четирите корици на декемврийския брой, озаглавен „Мъж на годината“.
GQ, който за първи път слагат женска част в наградите си Мъж на годината през 2003 година, слага Серина заедно с рекордите Майкъл Б. Джордън, Хенри Голдинг и Джона Хил.
През февруари Уилямс казва пред CNN, че едва не умира, когато ражда дъщеря си миналата година, и въпреки това след няколко месеца вече била на корта. Дори успя да стигне до финала на Wimbledon и US Open, като загуби и двата.
Целият проблем с корицата на списанието идва от незнанието за навиците на дизайнера Виргил Абло. Думата „woman“ е написана ръкописно от него, а той често обича да използва кавички. Абло работи заедно с Уилямс и Nike за спортния екип на тенисистката, върху който имаше думите „Serena“ и „Logo“, и двете в кавички.
Миналата година в отворено писмо в сайта reddit, Уилямс казва, че е била наричана мъж заради мускулатурата си: „Наричали са ме мъж, защото изглеждам много силна… Казвали са ми, че не съм за женския спорт, че трябва да играя с мъжете, защото изглеждам по-здрава, отколкото другите момичета. (Не, аз просто работя много здраво и съм се родила с това тяло, с което се гордея.)“
Намериха „изгубен“ филм на Уолт Дисни от преди 90 години
|
|
Филм, създаден от самия Уолт Дисни през 1928 г., и смятан за изгубен, е бил открит в Япония, предава The Telegraph.
Късометражният анимационен филм „Neck n’ Neck“ показва главния герой Осуолд Щастливия заек и е с времетраене 2 минути. Уолт Дисни създава заека Осуолд през 1927 г., само година преди да се появи Мики Маус и да превърне компанията в една от най-обичаните филмови фабрики.
Всъщност филмът не е бил наистина изгубен, тъй като японецът Ясуши Уатанаби го притежава от години. Мъжът купува лентата още като ученик от уличен продавач на играчки в Осака. Уатанаби, който сега е на 84, не е осъзнавал колко рядка вещ има, докато не е прочел книгата на Дейвид Босерт „Освалд Щастливия заек: Търсенето на изгубените рисунки на Дисни“ от 2017 г. В нея се споменава, че Осуолд е герой в 26 филма, от които само 19 са запазени.
От компанията потвърждават, че предадената лента е дълго търсеният епизод „Neck n’ Neck“. В него се разказва за Осуолд и неговата приятелка, която е преследвана от куче полицай.
Повече за произхода и историята на известния в миналото заек, можете да разберете от видеото:
Who the f*** is Alice? На мода е Цвети с кафето!
|
|
Теньо Гогов е сценарист, певец и автор на „100 истории„. Той пише настоящия текст като действащо лице в прословутата реклама на кастинга „Годината, в която стана известен“.
“Винаги съм усещала, че ти, именно ти си най-големият проблем на нашето общество”. И заливащ се от смях емотикон. Това написа преди няколко дни на стената ми приятелка-адвокат – в разгара на скандала с клипчето за Студентската телевизия. Клип, за който написах сценария.
Честно казано, с това бих могъл и да приключа този текст.
Но понеже е статия, а не телеграма, вероятно е прилично да дам още малко дължина.
Първо ще кажа какво този материал няма да е. Няма да е моето оправдание. Не защото нямам с какво да оправдая творческите си решения за клипа, а защото едва ли на някой друг, извън мене, това му е супер важно. Мисля, че публиката рядко си прави труда да разбере личния свят на когото и да било.
Тя прилича малко на енергичен джак ръсел – винаги хуква по посока на хвърлената пръчка, но никога не стига до това да я намери в тревата. Просто се разсейва.
Всъщност, ще разкрия само един по-личен факт покрай моето участие в скандала. Намесих се в него по собствено желание и то в момент, в който вече бях напуснал проекта за Студентска телевизия. Защо си тръгнах – да кажем, „несходство в характерите“ с някои ключови фигури. Сред които, между другото, и самият Башар.
Казвам, че си избрах да се намеся, защото наистина беше въпрос на избор. Някои от участниците в създаването на клипа и до днес не замесват имената си в скандала и никой не ги „дъвче“.
Това нямаше как да е моят избор, защото ми се стори твърде нередно целият хейт да се излива върху Башар Рахал, независимо в какви отношения съм с него. Трябваше хейтът да се разпредели, за да не бъде премазан от негативизъм един човек. Един. Човек.
Толкова по въпроса дали съм фен на гавренето с хора в уязвима позиция, унижението на секретарки, жени с кафета и прочее.
На който му се занимава – да си направи някакви изводи.
Казах какво тази статия няма да е. Сега да кажа и какво ми се иска да е. Иска ми се накрая да носи оптимизъм. И да звучи позитивно. Струва ми се, че това никак няма да ни навреди – ей така, като народ.
Като казах народ – една препратка към френския народ. Робърт Чалдини, „бащата“ на социалната психология, дава следния емблематичен пример от епохата на Френската революция. Формалният повод за избухването на революцията е любопитен – Луи XVI свиква, а няколко дни по-късно решава да разпусне събранието на Генералните щати – орган, който не е бил свикван в продължение на почти 2 века. Поколения французи нямат никаква представа какъв точно е този орган, с какво се занимава и дали изобщо е важен. В интерес на истината, не е бил много важен – имал е функцията главно да аплодира краля и да хвали неговите мъдри решения за майка Франция.
И все пак – събранието е разпуснато и народът полудява. Според Чалдини, това се дължи на един много интересен рефлекс на човешката психика. Изглежда, че човек може да изкара много дълго време без нещо, което е нямал, но дадеш ли му го замалко и после да му го отнемеш – в мозъка става страшно. Истинска революция.
Е, подобна беше реакцията и покрай клипа за Студентската телевизия.
Народът разбра, че изобщо има такова нещо като Студентска телевизия, едва от рекламното клипче за кастинга. Иначе „Алма матер“ съществува главно на хартия. Тя не се излъчва по никоя кабелна мрежа, защото има нищожен бюджет и не може да произведе програма. Всъщност, дори да можеше, спорно е колко хора биха гледали един вътрешно-ведомствен университетски канал.
Обаче клипчето излезе в социалните мрежи и сума народ скочиха да бранят академизма и високия стил. На една несъществуваща телевизия.
Никой не им беше казал, че неотдавна самият Университет е взел решение да търси комерсиално бъдеще за канала си. Защото, за да се привлече външен инвеститор, той ще иска комерсиална програма, от която да може да си върне парите.
Всъщност, ако има враг на студентската телевизия, то това е най-вече мизерията. Но да говорим за по-хубави работи.
Между другото, имаше нещо хубаво в бурната реакция покрай клипа. Щом все още някой в тази държава се ядосва заради ценности като просвета, образование и университети, значи има надежда.
Но си струва да се направи един тест. Предлагам ректорът да открие банкова сметка, която да набира средства за качествена академична програма на телевизия „Алма матер“ и всеки, който е написал дори един гневен коментар към нашия клип, да преведе 50 лева по сметката. Защо ли? За да може идеалите и ценностите да му струват нещо.
Както е струвало на Евлоги и Христо Георгиеви. За които някой написа, че трябвало да станат и да си тръгнат заради клипчето. Братята Георгиеви са се “бръкнали”. А не са писали само гневни статуси във фейсбук.
Ако човек не е готов да го заболи поне малко за каузата, която твърди, че защитава, значи нещо не е наред. Като общество, ние трябва да се научим да плащаме цена за добрите неща, които искаме.
Като например българските медии. Удивих се, че в устрема си да защитават престижа и морала на журналистическата професия, водещи телевизии у нас потъпкаха елементарни правила на същата тази професия. бТВ и „БГ он еър“ взеха от мен уж уточняващи интервюта по темата за клипа, но в ефир пуснаха толкова малко и толкова тенденциозно окастрено съдържание, че самият аз не успях да разбера какво съм казал.
Предаването Култура.бг по БНТ пък тотално забравиха за обективността и поканиха коментатори за скандала, които приличаха на взод за разстрел. Голямо пуцане срещу хора, които дори не бяха в студиото да се защитят. На единия от стрелците, доцент Орлин Спасов от ФЖМК, искам да кажа: „Господин доцент, достатъчно беше просто да кажете, че клипът не ви харесва. Нямаше нужда непременно да ме изкарвате и долен чалгаджия и човек без вкус. Защото не ме познавате. Ако смятате, че нашият клип е продукт без вкус – поне вие бъдете човек с вкус и етика. За да бъдете алтернатива. А сега – здравейте на нашето ниво!“
Между другото, от запенване срещу клипа, никой не обърна внимание на няколко детайла в кастинг кампанията. Някой видя ли, че бяхме сложили уважение към телевизионните професии „бекстейдж“ – сценаристи и организатори? Бяхме ги нарекли „важните хора зад кадър“. Кога за последно чухте някой да казва на невидимия човек в България, че е важен? И възможно ли е една и съща кампания едновременно да иска да унижава и да уважава? Все едно. Минала работа.
Този текст е към края си. Преди да свърши, искам да изкажа уважението си към Цвети „с кафето“ – момичето, което преживя много тежки емоции заради това, че жертвоготовно се снима като секретарката в клипа. Защото малкият ни екип направи всичко без пари и с лични усилия. А иначе Цвети е майка, висшистка, кадърна и организирана млада жена, която от години работи в СУ. Тя понесе стоически целия хейт – една жена пострада, в името на това други хора да твърдят, че защитават правата на жените. Странна логика, но да сме живи и здрави.
А иначе, „Цвети наистина вече стана известна“– последната реплика от рекламата заживя. И това искам да го кажа на всички студенти, които мечтаят за кариера с писане: Думите ви имат сила! Вие имате сила! Използвайте я за добро! Понякога дори и ще ви се получава.
Кога ще излезе осмият сезон на Game of Thrones?
|
|
След множество увъртания, имащи за цел да нагнетят напрежението, от HBO съобщиха официално: осмият сезон на Game of Thrones („Игра на тронове“) ще излезе през април 2019 г.
Освен че за нас феновете това означава, че още през пролетта ще се завърнем във Вестерос, сериалът ще може да се класира за наградите „Еми“ през 2019 г. Това ще бъде и последната възможност за оригиналната продукция на HBO отново да спечели голямата награда за най-добър сериал.
Новият и последен сезон ще се състои от 6 епизода, всеки от който с дължина близка до тази на пълнометражен филм.
Режисьорът на епизода „Battle of Bastards“, Мигел Сапочник отново застава на режисьорския стол, както и Дейвид Нътър (Red Wedding). По думите на Питър Динклидж (Тирион Ланистър), Сапочник режисира най-епичната битка в сериала досега.
„Битката на копелетата“ е като увеселителен парк“ коментира актьорът за 12-минутната батална сцена, която ще видим в новия сезон, цитиран от IndieWire.
Едно от нещата, които знаем със сигурност е, че ще осмият сезон ще започне на Зимен хребет, когато Денерис пристига с армията си.
Във връзка с новината HBO пуснаха тийзър, който ни напомня защо обожаваме този сериал:
