Почина академик Христо Недялков

| от |

След кратко боледуване рано тази сутрин на 81 години почина академик Христо Недялков – основател и главен диригент на Детския хор на Българското национално радио, съобщиха от медията.

Академик Недялков е възпитаник на Българската държавна консерватория, където е студент в първия хорово-диригентски клас на проф. Георги Димитров и във вокалния клас на проф. Елена Урукин. Успоредно учи и композиция при проф. Парашкев Хаджиев.

През 1960 г. основава Детския радиохор към БНР и в продължение на петдесет и три години е негов главен диригент. Съставът е представял България, като триумфира на редица международни културни форуми, фестивали и конкурси, концертира в над тридесет страни на четири континента. Под палката на акад. Недялков Детският хор на БНР е гастролирал в най-прочутите концертни зали на Ню Йорк, Вашингтон, Токио, Лондон, Париж, Берлин, Москва, Пекин, Виена, Прага, Будапеща, Брюксел, Копенхаген, Стокхолм, Хелзинки, Мексико сити, Хонолулу, Кайро и в много други градове на Европа, Америка, Азия и Африка. Само в Япония Маестро Недялков е дирижирал над 500 концерта в 150 града в рамките на осемнадесетте концертни турнета на състава в тази страна.

Академик Христо Недялков – действителен член на Българската академия на науките е ярък представител на българската творческа интелигенция. От десетилетия той има своя голям принос в изграждането на националната ни култура, в популяризирането на българското музикално и хорово изкуство по целия свят.

За големия му принос в развитието на културните връзки между Япония и България и по предложение на японското правителство, през 1995-а година акад. Христо Недялков бе награден с най-високия японски императорски орден за чужденци – Орден на Святото съкровище „Златни лъчи” с розетка, а през 1996 година бе провъзгласен за почетен гост-професор на престижния японски университет „Токай”. През 1984-та година е награден от унгарското Министерство на културата с медала за музикално изкуство „Золтан Кодай”, а през 2002-ра година Европейската федерация на хоровете към Европейския съюз го удостоява с титлата „Посланик на европейската култура”.

Академик Христо Недялков е носител на множество български държавни отличия, между които орден „Стара планина” І степен. Награден е с най-високия почетен знак на БАН – „Марин Дринов” на лента, със Златна и Кристална лира на СБМТД. Маестрото е лауреат на абсолютни, специални, първи награди, награждаван е със златни медали и дипломи за изключителни художествени постижения на много национални и международни хорови конкурси и фестивали.

Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ удостои на 2 ноември 2012 г. своя бивш възпитаник  – акад. Христо Недялков с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ за високите му творчески постижения в развитието и популяризирането на българската култура, за безспорните му заслуги за развитието на хоровото дело в национален и международен мащаб, за приноса му като композитор на едни от най-обичаните и популярни детски песни и пиеси за детски хор.

За цялостния  принос в развитието на радиото БНР присъди на акад. Недялков Голямата награда „Сирак Скитник“ за 2012 г.

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!

 
 

Ах, този джаз на Катрин Зита-Джоунс!

| от chronicle.bg |

 Катрин Зита-Джоунс е от онези актриси, които доказват, че не е необходимо да имаш десетки добри роли една след друга – достатъчно е да имаш няколко, но да са право в десятката.

Уелската актриса е една от най-характерните в киното. Играе от ранна детска възраст, прави пробива си в киното през 1998 г. Във филма на Мартин Кампбел, „Маската на Зоро“. Получава световна слава след тази роля, която обаче идва със съответните „странични ефекти“. А именно – физическият облик като основна характеристика. Колко грешно предполагане, защото само след 4 години на екрана се появява Велма Кели – жената от „Чикаго“. Наричаме я жена понеже Зита-Джоунс прави от един персонаж жив човек, който и до днес е сред най-запомнящите се не само в жанра на мюзикълите, но и в киното като цяло.

Не, Катрин Зита-Джоунс никога не е била и никога няма да бъде просто красив секссимвол, който пробива с помощта на външен вид. Дали е съблазнителката от „Маската на Зоро“, убийцата от „Чикаго“, бременната съпруга готова на крайности от „Трафик“ или дори Оливия де Хавиланд от „Вражда: Бети и Джоан“ Катрин Зита-Джоунс е неотразима – като жена и като актриса.

Вчера тя навърши 48 години. Само можем да й се възхищаваме (а жените да й подражават). По този случай събрахме любимите ни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Бри Ларсън със страхотен шамар срещу хейтърите

| от chr.bg |

Интернет може да е тъмно място и никой не е в безопасност, дори супер героите!

„Капитан Марвел“ е първият филм с главна женска роля на Marvel. Наскоро излезе трейлърът му, а след него заваляха неумесни критики от интернет троловете, че Карол Денвърс не се усмихва достатъчно. Въпреки че на трейлъра ясно се вижда как героинята пада от небето и няма спомен за нищо, някои фенове смятат, че Бри Ларсън (в ролята) трябва да си показва зъбките повече. Някои дори направиха колажи като сложиха усмивки на нейни снимки. Капитан Марвел обаче не смята да търпи такива неща и отговори като поста в коментарите картинки като тези:

DneULfgU0AA6Mas DneULfgVYAMUCzC DneULfiVsAAyzXA

Колажът на Капитан Америка бе постнат в Инстаграм акаунта на Бри!

Това е доста находчив шамар от нейна страна към хейтърите.

 
 

Скрити тайнства от сърцето на Родопите

| от Дарио Диониси |

Напоследък си задавам въпроса „Кой има нужда да ходи на море, когато имаме такива красиви планини?“. Чрез дълги разсъждения със себе си, послушах вътрешното си Аз и отидох в любимите ми Родопи, да търся отговора на този въпрос и да презаредя душата под сянката на вековните гори.

Така прекарах два невероятни дни в сърцевината на Родопите и ще ви разкажа за три различни места, които имах удоволствието да снимам.

P1000181

Смолянски езера

От ранни зори се запътихме към първата ни дестинация преди да стане пълно с хора, които са дошли на почивка. Тръгнахме първо към Смолянските езера или по-точно към най-високо разположено от тях, защото в последствие разбрахме, че сме се объркали и изпуснали другите езера.

P1000272

След обиколките ни по родопските пътеки се озовахме пред Мътното езеро, едно от осемте останали езера в днешно време (преди са били повече от 20). То е най-високото, разположеното на 1500 м, и най-дълбокото – 4,5 м. Трябва да призная, че мигновено ни хипнотизира с красивите си синьо-зелени цветове, които се вписваха невероятно в природата около нас. Придаваха нотка спокойствие, придружена с мириса на иглолистни гори, през които минаваха лъчите на лятното слънце.

P1000312

А, и да не забравя, тук се намира едно от най-фотогеничните дървета, които съм виждал, „Лирата на Орфей“ – едно истинско наследство на българската природа и поредното доказателство, че природата е истинският сътворител на всичко.

IMG_2156

Лирата на Орфей се намира по пътеката за Мътното езеро. Внимавайте и следете малката маркировка, която са поставили (в моя случай беше жълти парчета плат). Не подценявайте това място, а го посетете, защото всяка прекарана секунда тук си заслужава.

орфей

Пещера Ухловица

След приятната разходка се насочихме към пещера Ухловица, която се намира малко преди село Могилица, близо до границата с Гърция. Като всяка пещера и тази притежава уникална красота. Гордостта на Ухловица са многобройните образувания на дендрити, или както повечето ги оприличават на корали. Те са наистина много в разнообразни форми и създават усещане, че се намираш на дъното на океан.

Мястото е наистина загадъчно и красиво, цялата структура на пещерата е изградена на няколко етажа, като те се придържат към четирите пропасти, които водят към долния етаж. Дължината на пещерата е 470 метра, като по-голямата част е пригодена за туризъм – 330 метра.

P1090239

Но като най-впечатляваща част от пещерата, като образувание, може да обявим получилия се голям каменен, искрящ в бяло, водопад, който води и към 7 малки езерца, които се образуват всяка пролет, при топенето на снеговете.

Агушеви конаци

Това е едно невероятно място, намиращо се в южната част на Родопите в село Могилица. Агушеви конаци звучи интересно, когато го чуеш за първи път, но дали имаме реалната представа какво представлява? Това е архитектурен и художествен паметник, най-големия запазен феодален ансамбъл. Той е бил построен през 1840 г., на площ от 3000 кв. м. и представлява две големи жилищни помещения с три вътрешни градини, разделени с високи стени една от друга. Но по – внушителните цифри са, че структурата разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

P1000454

От каменната настилка, през различните стаи и тавани, всичко е изпипано до съвършенство, за онези времена. Но един от най- интересните факти за мястото е, че там е била една от най-богатите библиотеки на Балканския полуостров, като е доказано, че са имали повече от 400 тома ръкописи, като повечето от тях се помещават в наши дни в библиотеката на град Пловдив.

P1000433