По следите на изчезналата Кехлибарена стая

| от |

Альона Нейкова

 

Историята на прочутата Кехлибарена стая е изпълнена с мистериозни легенди и въпроси без отговори. Една от главните загадки обаче продължава да тревожи умовете и на експерти, и на иманяри, и на любопитни лаици: защо няколко поколения императори в продължение на 70 години настоявали за създаването на стая от материал, смятан за изключително неподходящ за монументално строителство. Дотогава от кехлибар нищо по-голямо от шахматна дъска не е било правено и изведнъж – шедьовър с площ 96 квадратни метра! И втората поред, но не и по значимост неразгадана и до ден днешен тайна е – къде все пак се намира сега истинската Кехлибарена стая?…

tumblr_m8kgfu8iA41r1dcs8o1_1280

Едно от най-прочутите произведения на изкуството през XVIII век е създадено от немски майстори за пруския крал Фридрих I и после е подарено на Петър I. Първоначално се нарича Кехлибарен кабинет, но после се преименува на Кехлибарена стая, тъй като в Русия размерите на залата, където са изложени направените творби, са много по-големи от мястото на предишната експозиция. Затова се налага руски архитект, италиански граф и академик по архитектура в Имперската художествена академия – Бартоломео Франческо Растрели, да се погрижи площта да се допълни с огледални пиластри. Работата му е толкова успешна, че Кехлибарената стая дълго време се смята за перлата на лятната резиденция на руските императори в Царско село.
Но преди това, сътвореното от немския майстор Андреас Шлютер рухва – в буквалния смисъл на думата. Когато през 1709 г. работата по Кехлибарения кабинет е завършена, скъпоценните пана неочаквано падат. Това се случва, защото са зле закрепени. Но Фридрих I така се ядосва, че прогонва майстора от страната.

Скъп дар за руския цар

article-1369271-0B4E542900000578-192_306x441

Вече синът на краля – Фридрих Вилхелм I, подарява желания от руския цар шедьовър. По заповед на Петър I Кехлибарената стая внимателно се опакова и през 1717 г. изключително предпазливо се транспортира до Санкт Петербург.
26 лета по-късно императрицата Елисавета Петровна поръчва кабинетът да бъде „поправен“. И от 1743 та чак до 1770 г. създаденото от немски майстори се обогатява с позлатена дърворезба, огледала и цели картини-мозайки, изработени от ахат и яспис. Съществено нараснала в размерите и увеличила броя на скъпоценните творби, Кехлибарената стая се запазва в този си вид близо 200 години.
Обаче внезапните промени в температурата, газовете, отделяни от използваната в залата пещ за отопление, както и теченията постепенно започват да разрушават шедьовъра. Затова се налага майсторските произведения на изкуството да бъдат реставрирани през 1833, 1865, 1893-1897, 1933-1935 г. Мащабно възраждане на творбите е планирано за 1941 г. Но няколко години преди това всички следи започват да водят към предстоящото… изчезване на Кехлибарената стая.
Съществуват няколко легенди, свързани с този факт. Според една от тях веднага след подписването на Пакта за ненападение през 1939 г. самият А.Н. Толстой предлага на Сталин с цел укрепване на приятелството с Германия да поднесе на властите там скъп дар – Кехлибарената стая. Писателят мотивира съвета си с факта, че и без това шедьовърът се намира в плачевно състояние. Но Йосиф Висарионович не се решава да се раздели с оригинала и поръчва на прочутия реставратор и каменоделец А. Баранов да направи копие на прочутото произведение на изкуството. Успоредно с това от учениците на майстора се създава и макет с мащаб 1:1. Около 20 дни преди началото на Великата отечествена война истинската Кехлибарена стая е демонтирана, а мястото й е заето от дубликат. Над 300-годишният оригинал надлежно се фотографира и внимателно се слага в специални кутии, които е решено да се скрият в мазетата на Екатерининския дворец. А залата, обитавана от скъпоценния шедьовър в продължение на два века, краси  макетът. По този начин в Царско село наведнъж се струпват цели 3 Кехлибарени стаи…
Има данни, че през 1941 г. е решено музейните ценности от Екатерининския дворец да се изнесат в далечен Новосибирск. Възможно е именно там и до ден днешен да се пази шедьовърът. Но други източници твърдят, че заради крехките произведения на изкуството само Кехлибарената стая не заминава на това спасително за някои експонати пътешествие. Така скъпоценните творби се консервират на място: облепват се с хартия, а после – с марля и памук. Което в крайна сметка се превръща във фатална грешка.
Масираната атака на английската авиация през август 1944 г. над Кьонигсберг предизвиква пожар в Кралския замък, където по онова време се смята, че се намира Кехлибарената стая. Лумналият огън изпепелява доста експонати и като Феникс от пепелта се появява легендата за унищожаването на ценния шедьовър…
Експертите обаче са на мнение, че произведенията на изкуството тогава не са засегнати от бомбардировката. А творбите се свалят в подземието на двореца, където оцеляват до щурма на съветските войски през април 1945 г., когато Кехлибарената стая се обявява за изчезнала. И по-нататъшната й съдба продължава да е една от най-големите тайни на ХХ и началото на ХХI век.

Поредното  „намиране“

Наскоро светът бе разтърсен от поредната „сензация“ – уж отново се появила следа, водеща към Кехлибарената стая, изчезнала по време на Втората световна война. Жител на Германия съобщил, че братовчед му – Корнелиус Гурлит, пази в квартирата си част от скъпоценната колекция, скрита от баща му.
По време на войната Гилдебрат Гурлит продава музейни експонати, конфискувани от окупираните територии. Някои съкровища така и си остават в тайниците на къщата на нациста. Преди смъртта си той разказва за това на сина си, който споделя бащините думи с братовчед си. Обаче след разгласяването, че шедьовърът може да бъде намерен, самият Гурлит безследно изчезва. А с това информацията за „откритото“ скъпоценно имане си остава голословна и се превръща в пореден слух…

90-годишен пази тайната

В интервю за немското списание „Der Standart“ бивш войник от армията на Хитлер – 90-годишният Вилхелм Крафт, твърди, че знае къде се намира Кехлибарената стая, изчезнала по време на Втората световна война. По думите на германеца той пазел тайната в продължение на половин век, страхувайки се от неонацисти и спецслужби. Заедно с приятелите си Крафт се заклева още през 1944 г. да не казва на никого нито дума за онова, което са видели. Но сега, когато колегите му вече не са между живите, старецът решава да сподели със света всичко, което знае.
Крафт служи през 1944 г. близо до норвежкия град Берген на подводница, която по-късно е потопена от бомбардировачите на съюзническите войски. Ранените са настанени в датска лечебница в Скаген, а после – изпратени в село Асо, намиращо се в северната част на полуостров Ютландия. Бившият войник признава, че заедно с приятелите му, без знанието на местните, копаят ями в края на населеното място. Когато приключват със задачата си, в Асо пристига товарен влак, изключително строго пазен от спецчасти. Крафт и другарите му случайно успяват да надникнат в един от вагоните, където виждат дървени кутии, в които явно се е намирало нещо много ценно. Началството обаче хваща любопитните войници и, заплашвайки ги със смърт, им нарежда да изтрият от паметта си наученото.
Крафт не изключва вероятността да са се натъкнали именно на легендарния шедьовър, който може да е бил заровен именно в малкото селце, намиращо се на полуостров в Европа, разделящ Балтийско и Северно море.

Версии и още нещо…

Търсенето на истинската Кехлибарена стая като че ли никога не спира. И вече 70 години периодично изникват като гъби след дъжд слуховете, че мистериозно изчезналият шедьовър е на път отново да бъде представен на света в целия му блясък.
Предположенията за поредната диря в търсенето на легендарното съкровище разтърсват преди време и малкото източно-германско градче Дойчкатаринберг, намиращо се на границата с Чехия. На един от местните жители – Питер Хостейн, се налага да се поразрови в компютърните архиви на наскоро починалия му баща, служил като оператор в германските военновъздушни сили. Сред електронните документи има и свидетелства, че в края на 1944 г. от „Шорфхейд“ – резиденцията на Гьоринг, разположена на север от Берлин, по спешност е изнесено голямо количество тежки кутии, които впоследствие са скрити в подземен бункер край Дойчендорф – старото име на Дойчкатаринберг. Наследникът на ветеран от „Луфтвафе“ намира няколко дълголетници, които помнят точното място на склона между пътя и скалата, където някога се намирал входът към изкуствената пещера.
Цялото градче се развълнувало от новината. За сметка на местните власти дори са поканени експерти по минно инженерство. Електромагнитният анализ в посоченото място наистина открива на дълбочина от 20 метра под земята кухини, пълни с плътни структури. Всичко води към версията, че именно там са скрити отдавна търсените съкровища…
Кметът на Дойчкатаринберг – Хайнц-Петер Хаущайн, съобщава на пресата, че в кутиите несъмнено има не обикновено желязо, а най-вероятно нещо по-ценно. „На 90% сме сигурни, че открихме Кехлибарената стая. Скривалището е част от лабиринта, построен от нацистите, за да се запази откраднатото от тях по време на войната…“, уточнява градоначалникът. Местните жители пък винаги са знаели за съществуването на тайни ниши в пещерата, не са били наясно само с точното им разположение. Но въпреки всички положени усилия за намирането на изгубеното съкровище, и тук ентусиазмът изведнъж секва и изследователите така и не успяват да стигнат до предполагаемото имане…
Съществуват доста хипотези за това къде днес може да се намира изгубената Кехлибарена стая – от Кьонигсберг до Кобург, от солните мини в Източна Германия до тайни подземия и американски банкови сейфове. Дори се предполага, че шедьовърът се е намирал на потъналия параход „Вилхелм Густлоф“ или на крайцера „Принц Ойген“. Но всичко си остава в сферата на догадките…

Кое все пак липсва – копието или оригиналът?

Една от все по-натрапваните напоследък версии  касае предположението, че фашистите се домогват всъщност до копието на Кехлибарената стая, а оригиналът надеждно е скрит още преди началото на Великата отечествена война.
Според легендата веднага след подписването на Пакта за ненападение през 1939 г. истинският шедьовър бързо е подменен дори не с дубликат, а с макет на съкровищата в мащаб 1:1, който в крайна сметка и бива откраднат от войниците на Хитлер. Излиза, че Кехлибарената стая всъщност никога никъде не е изчезвала?…



Мащабното възстановяване

Фрагменти от истинската Кехлибарена стая на 29 април 2000 г. са връчени от министъра на културата на Германия Михаел Науман на президента на Русия Владимир Путин. Флорентинската мозайка „Обоняние и осезание“ („Мирис и допир“), една от четирите, направени през 1787 г. по заповед на Екатерина II, и скъпоценен скрин с чекмеджета, сътворен през 1711-а от берлински занаятчия, заемат централно място в обзавеждането на стаята.
Германските власти конфискуват през 1997 г. части от шедьовъра, пазени от нотариус, на когото произведенията на изкуството са предадени за временно съхранение от германски офицер, участвал в извозването на Кехлибарената стая от Царско село. След като опитва да продаде ценната находка, той е задържан и съден. А дъщерята на нотариуса доброволно декларира, че няма никакви претенции към съкровището. И завещава правата за всички запазени творби на град Бремен, който, на свой ред, решава да ги върне на Русия.
По този начин се появяват косвени доказателства, че оцелялото от Кехлибарената стая се е намирало в Германия, но после явно е разпродадено на частни колекционери.
Но малко преди това – през 1981 г., започва изграждането на изгубените шедьоври. Работата по възраждането на творбите е толкова мащабна, че продължава над две десетилетия. Към реализирането на задачата са привлечени различни специалисти – изкуствоведи, химици, криминалисти, историци, реставратори. Няколко години са нужни само за разработването на самия проект, създаването на научна концепция, възстановяването на технологиите за боравене с кехлибар и подбор на екипа, който да реализира замисленото. В определен момент проектът дори за кратко е замразен заради недостатъчно финансиране и проблеми, свързани с доставката на суровини.
Но през 2003 г., за честванията, посветени на 300-годишнината на Санкт Петербург, Кехлибарената стая е възстановена напълно. Експертите са на мнение, че резултатът не просто надминава и най-смелите очаквания, но е и по-добър от оригинала.

 
 

„Без последна спирка“ е най-гледаният филм у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Екшънът „Без последна спирка“ с Лиъм Нийсън в главната роля е най-гледаният филм у нас след миналия уикенд.

Случващото се със застрахователен брокер, който трябва да спаси собствения си живот и живота на останалите пътуващи във влака, с който се прибира от работа, е гледано от 11 953 зрители и е събрало 121 257 лева приходи за първите три дни от излизането на филма у нас.

На втора позиция е „Джуманджи: Добре дошли в джунглата“. Историята, продължаваща разказаното в първия филм по едноименната книга на Крис Ван Олсбърг приключение на Алън Париш, в което се включват нови четирима гимназисти, е от месец на екраните у нас, като за това време вече са я гледали 125 372 зрители и е събрала 1 222 140 лева приходи.

Трето място според зрителския интерес след миналия уикенд е за анимацията „Бикът Фердинанд“. Рисуваната история, която ни отвежда в малко испанско градче и разказва за пътя на един бик до арената, е гледана от 72 439 зрители и има 636 484 лева приходи за месец на екраните у нас.

Четвърто място е за българския филм „Нокаут или всичко, което тя написа“. Романтичната история, развиваща се зад Океана и у нас, е вече 10 дни на екраните и за това време са я гледали 27 612 зрители и има 232 989 лева приходи.
На пето място в топ 10 са „Междузвездни войни: последните джедаи“. След пет седмици осмият по ред филм за битката между остатъците от Републиката и войските на Първия ред е гледан вече от 251 446 зрители и има 2 725 659 лева приходи.

Шеста позиция сред най-гледаните филми у нас е за драмата „Чудо“, създаден по книгата за деца на Ар Джей Паласио. Филмът с Джулия Робъртс, Оуен Уилсън и Джейкъб Трембли, разказващ за интеграцията на момче с лицеви деформации в училище, е гледан от 12 868 зрители и има 111 722 лева приходи за 10 дни у нас.

На седмо място е българският филм „Дъвка за балончета“. Романтичната драма за случващото се с двамата главни герои в края на 80-те години на миналия век и в настояще време, е от месец и половина на екраните у нас и за това време са я гледали 60 352 зрители и е събрала 499 443 лева от билетите им.

Осма позиция е за втората премиера от миналия уикенд – „Малък голям живот“. Утопичната история за план, в който всички хора трябва да бъдат смалени до ръст от 10 сантиметра, като това трябва да се случи за два века, е гледана от 2 284 зрители и има 23 764 лева от билетите им.

На девето място е биографичната история за американския политик и бизнесмен П. Т. Барнъм – „Най-великият шоумен“. Разказът за спектакъл, който завладява публиката в средата на 19-ти век в Америка, е гледан от 16 026 зрители и има 143 622 лева приходи за 17-те дни по екраните у нас.

Десета позиция е за анимацията „Падингтън 2″. Приключението на мечето Падингтън, което заедно със семейство Браун трябва да намери крадеца Финикс, за си върне книга, която е избрана за подарък на любимата леля Люси, е гледано от 32 211 зрители и има 261 439 лева приходи за почти два месеца на екраните у нас.

 
 

Джейн Фонда няма да се даде на някакъв „малък рак“

| от chronicle.bg |

Вчера Джейн Фонда отново ни напомни защо я обичаме и се възхищаваме не само на вида й, но и на силата й. В интервю вчера (16.01) актрисата сподели, че се е подложила на операция за премахване на раково образувание в областта на долната устна.

Кинолегендата се появи в AOL Biuld, за да промотира предстоящия четвърти сезон на сериала на Netflix „Грейс и Франки“ и коментира лепенката, поставена на лицето й. „Бих искала да обясня за какво е тази лепенка. Наскоро бях оперирана от рак на долната устна. Мислех, че ще нормализирам преди да дойда тук, но всичко е наред. Просто исках да обясня, че по принцип не ходя така.“

„Удивително е, че въпреки това дойде“ отвърна водещият на емисията, признавайки, че много знаменитости не биха се появили пред камера преди да се възстановят напълно.

„Светът се разпада. Какво е една устна в сравнение с това?“ беше  отговорът на актрисата, която обикновено никога не дава обяснения относно това как изглежда и не търпи подобни въпроси в ефир. През ноември миналата година тя призна, че се е подлагала на пластични операции, но отказа да отговаря на каквито и да било въпроси относно това.

Фонда допълни, че няма да позволи на някакъв „малък рак“ да я повали. В следващо интервю с Хауърд Стърн за ABC казва, че напълно ще се възстанови.

 
 

Джон Карпентър на 70: 10 хорър шедьовъра на големия майстор

| от chronicle.bg |

Преди 70 години на днешната дата се ражда създателят на филма „Хелоуин“, чиито герои са белязали съзнанието на всички, които са го гледали. Особено в по-крехка възраст.

Режисьорът Джон Карпентър се ражда в градчето Картидж, щата Ню Йорк, в семейството на Милтън Джийн и Хауърд Ралф Карпентър. 

Като тийнейджър Джон свири на бас китара и участва в група, заедно с която изнасят концерти във военните бази на САЩ в Европа. В този период се увлича и по кинопроизводство и снима късометражни филми с 8 mm камера.

Entertainment Weekly CapeTown Film Festival Presented By The American Cinematheque & Sponsored By TNT's "Falling Skies" - Day 3
Снимка: Getty Images

След като завършва гимназия учи в Университета на Западен Кентъки, но напуска само след година и се записва да следва киноизкуство в Южнокалифорнийския университет. Там участва като сценарист, композитор и редактор в късометражния филмов проект „Възкресението на Бронко Били“. Филмът печели награда Оскар в категория „най-добър късометражен филм“. По-късно работи със сценариста Дан О’Банън по първият си пълнометражен филм – „Тъмна звезда“ (1974), в който е режисьор, продуцент, сценарист и композитор. Въпреки, че „Тъмна звезда“ е нискобюджетна продукция (едва 60,000 долара), филмът се превръща в култова класика.

джон карпентър
Снимка: Getty Images

След като се дипломира снима следващият си филм – „Нападение над участък 13“, който затвърждава репутацията му на способен режисьор и макар, че филмът не постига финансов успех запознава европейската публика с Карпентър. „Нападение над участък 13“ е включен в програмата на Лондонския филмов фестивал през 1977 г. и се радва на широко внимание както от публиката, така и от филмовите критици. През 1978 г. снима“Хелоуин“ с участието на Джейми Лий Къртис , който освен че постига значителен финасов успех, превръща Карпентър в култов режисьор в жанра ужаси.

В чест на рождения му ден, сме събрали в галерията няколко негови филма, които трябва да гледате. Ако вече не сте. А и да сте.

 
 

“Затегни колана си“, идва ред на Тестино, Уебър и модния свят

| от chronicle.bg |

Холивуд вече никога няма да бъде същият. Никой не знае какъв точно ще е, но е сигурно, че няма да е същият. Сега е ред и на модата, за която отдавна се знае, че се намира на противоположния на пуританизма полюс.

След обвиненията към фотографа Тери Ричардсън в сексуален тормоз от редица манекенки, дойде ред на едни от най-ярките имена в модната фотография – фотографите Брус Уебър и Марио Тестино. Редица обвинения излязоха срещу двамата в статия от последните дни, публикувана в New York Times. Уебър отрече твърденията, а адвокатите на Тестино отвръщат, че тези, които отправят обвиненията „не могат да бъдат възприемани като обективни източници“. В изявление на адвокатите на Уебър до американската медия се казва, че той е „шокиран и натъжен от отправените обвинения, направени срещу мен, които напълно отричам.“

Тестино, който в кариерата си е работил с Мадона, Кейт Мос, Мишел Обама и британското кралско семейство, е обвинен от 13 свои бивши асистенти и модели за това, че се опитал да се възползва от тях сексуално. Обвиненията са за действия, извършени през 90-те години и включват опипване и мастурбация. Един от моделите, работили с Тестино в кампанията на Calvin Klein, Раян Лок, описва фотографа като „сексуален хищник“. След като става ясно, че ще работи с него, колеги го предупреждават да „затегне колана си“.

Michael Kors Collection Spring 2018 Runway Show - Front Row
Марио Тестино; снимка: Getty Images

Един от бившите асистенти на Тестино, Хюго Тилман, разказва как фотографът легнал върху него в опит да се възползва, но бил спрян от брат си, който влязъл в стаята. Според Роман Барет, друг бивш асистент, сексуалното насилие е било „постоянна практика“. Последният признава също, че е бил каран да гледа как фотографът мастурбира пред него.

През 2014 година Марио Тестино беше удостоен с Орден на Британската империя за заслугите си в областта на фотографията и благотворителността. Съвременният Сесил Бийтън на кралското семейство е фотографирал Даяна и принц Уилям и Кейт Мидълтън по случай годежа им и раждането на принцеса Шарлот. Работил е за брандове като Burrberry, и Micheal Kors, а февруарската корица на Vogue на Серина Уилямс с бебето й е негово творение.

Брус Уебър е обвинен от 15 бивши и настоящи модели за неприемливо сексуално поведение по време на снимки и склоняване към нежелани действия. Той е фотографът създал едни от най-успешните кампании на брандове като Calvin Klein, Abercrombie & Fitch и Ralph Lauren.

The Fashion Awards 2016 - Winners Room
Брус Уебър; снимка: Getty Images

Моделите описват как са протичали въпросните сесии. И при двамата процедурата е била сходна. По данни на фотографа е трябвало да извършват упражнения за дишане, които включват докосване там „където усетиш енергията“. Това се правело с цел да се достигне степента на напрежение, нужна на фотографа, за съответната кампания (която в някои случаи е била за промотиране на бельо). Понякога Уебър и Тестино са насочвали ръката на модела, а вторият е вкарвал пръст в устата му или го е хващал за слабините.

Изборите пред моделите са били два. Или се съгласяват да участват в тази система, или си търсят друг занаят. Това е бил съветът на модните агенции.

Vogue реагираха почти светкавично. Ана Уинтур, главен редактор на списанието и творчески директор на медийната група от която „модната Библия“ е част, Condé Nast (GQ, Vanity Fair, Glamour), публикува изявление, в което съобщава, че компанията прекратява работните си отношения с двамата фотографи за неопределен период от време. В публикувания текст се съобщава също така за нови мерки, които Condé Nast въвежда в работния процес, засягащ фотографите и моделите. Компанията вече няма да наема модели на възраст под 18 години. Забранява се внасянето на алкохол на снимачните площадки. Всяка сесия, която включва голота, оскъдно облекло, бельо, бански костюми, симулиране на наркотична дейност, алкохол и провокативни пози, трябва да бъде предварително одобрена от модела. Фотографи вече няма да имат право да използват снимачната площадка на Condé Nast за сесии, които не са поръчани от компанията.

ана уинтур, мода
Ана Уинтур; снимка: Getty Images

„И двамата са мои лични приятели, които са дали своя неоспорим принос към Vogue и много други заглавия от Condé Nast през годините, и които отхвърлиха обвиненията. Вярвам в силата на разкаянието и прошката, но също така приемам тези обвинения сериозно и затова ние, от Condé Nast , взехме решение да спрем професионалните си отношения с двамата фотографи за в бъдеще.“ пише Ана Уинтур