Палеолитната битка за Европа – кроманьонци срещу неандерталци

| от Радослав Тодоров |

Все още сред научните среди се води широк диспут по въпроса как точно е протекъл сблъсъкът между последните два оцелели видове хоминини – кроманьонецът (Homo sapiens) и неандерталецът (Homo neanderthalensis).

През палеолита в продължение на над 300 000 години Европа, Близкия Изток и част от Централна Азия са населявани единствено от неандерталците. На запад от тях са живеели техните братовчеди – денисовските хора, в Китай – така нареченият синантроп, а на юг от тях по-старите популации от хомо еректуси и по островите край Пасифика – „хобитите” от вида хомо флоренсиенсис.

Преди около 120 000 години група хомо сапиенси напускат Африка и заселват останалия свят, измествайки другите видове хора от техните територии. Как точно е станало въпросното изтласкване на неандерталците от Европа?

С напредването на генетиката и съвременните проучвания вече се хвърли известна светлина по въпроса, по който в миналото единствено се спекулираше. Любопитно откритие беше, че неандерталците са били с бяла, дори бледа кожа, рижаво окосмяване и светли очи, в разрез с дотогавашните ни представи за тях, докато нашите предци – кроманьонците, при идването си от Африка, са били далеч по-тъмни от тях, но попадайки в умерения пояс, са тръгнали по сходен път на еволюция, както и местните, за да достигнат до съвременния светъл европеиден вид.

По-интригуващи обаче, са резултатите от проби, взети от кроманьонци живели през първите векове след изчезването на неандерталците, които установяват че те носят до 40% неандерталски гени, придобити по време на заселването на Европа. Тоест това категорично доказва, че е имало масово смесване между двата вида. Като с течение на времето и развитието на земеделието и цивилизацията този процент на по-първичните неандерталски гени постепенно се „чисти” за да падне до между 1-4% при съвременните европейци, под 1% при азиатците и нулев при африканците.

Neandertal_adam_ve_kadın_modeli,_Almanya

 

Дали кръстосването е ставало по мирен начин или е имало сблъсъци? Доста по-вероятно е в масовия случай да е ставало второто. Кроманьонците са били агресивни по природа и често е имало сблъсъци за територия между собствените им групи, докато в случая те имат и решително надмощие над неандерталците.
На пръв поглед, сравнявайки анатомията на двата вида, неандерталецът изглежда по-подходящият претендент за спечелването на битката за Европа отколкото кроманьонецът. Той е със значително по-здрава и масивна костна структура и челюсти, както и с по-мощна мускулатура, дори обемът и масата на мозъка му средно са малко по-големи отколкото при кроманьонеца. От своя страна кроманьонецът, който в анатомично отношение е съвременен човек (хомо сапиенс) е по-висок на ръст от неандерталеца, но доста по-слаб физически. Голямото му предимство изглежда е била склонността му към въображение и абстрактно мислене, за разлика от неандерталецът, който е разчитал повече на първични инстинкти.

Подобни качества обаче, могат да се засвидетелстват и при неандерталците – те са владеели огъня и освен оръжия са изработвали и накити и украшения, открити са дори флейти направени от кост, което значи че са били и музиканти. Но все пак в качеството са изоставали – имали са дрехи, но пък не са открити игли или каквито и да е следи от шевове или обработка на кожите, просто са намятали одрани животински кожи. Що се отнася до оръжията и там има решително изоставане. Техните копия са сравнително къси, дебели и тежки, очевидно са представлявали оръжия предназначени за нанасяне на удари с груба сила от близко разстояние и не особено ефективни при мятане от разстояние. С оглед на плячката, която са ловували тогава, това се явява доста сериозен проблем.

3F2F3F2E00000578-4404824-image-m-26_1492002968058

 

През тази епоха в Европа е разпространена мегафауната – мамути, бизони, носорози, коне, северни елени, бели лъвове, пещерни мечки, а близкият контакт с толкова едра плячка е смъртоносна опасност при всеки лов. Отделно че, съдейки по големината на популациите, неандерталците изглеждат като самотници в сравнение с кроманьонските общества. И ако при лов загине алфа мъжкарят, то това значи почти сигурна гибел за цялата група. Кроманьонците освен че ловуват на големи групи и с по-сложни тактики за преследване на жертвата, притежават и по-модерни оръжия. Копията им са по-тънки, по-леки и по-дълги от неандерталските, и реално са метателни оръжия. С други думи дистанцията, от която водят боя и срещу плячката си и срещу враговете си, ги държи на сравнително безопасно разстояние от тях.

atlatl-throw

 

Това разстояние се увеличава още повече с откритието на един колкото прост, толкова и гениален инструмент, наречен от съвременните учени „атлатъл” или копиехвъргач. Това е дървена приставка с формата на цифрата 1, за която копието се закача за късия й край, като предварително е издълбан и малък улей в края на копието, в който тя да пасне. Мятането с тази приставка увеличава в пъти както скоростта, с която излита (до 100 км/ч), така и точността с която копието попада в целта, а съответно и дистанцията от плячката. Поради това и жертвите, давани от сапиенси при лов на гигантски животни или при сблъсък с неандерталци, са били незначителни, докато тези на неандерталците – обикновено доста тежки.

Това наред със значително по-многобройните популации на новодошлите кроманьонци, живеещи в общества със сложна социална структура и отношения, които дават и поле за развитие и разпространение на много повече идеи и иновации, решително наклонява везните в полза на вида хомо сапиенс. Все пак съвместното съжителстване на двата вида в Европа продължава между 4000-10 000 години в различните региони, преди единия да изчезне напълно.

Достатъчно показателен за ловните умения на сапиенсите е и фактът, че с пристигането им изчезва и цялата мегафауна от Европа. Съществуват разбира се и теории, които отдават причините за изчезването на неандерталците, които дотогава са живеели в хармония с мегафауната, на неустановен все още природен катаклизъм или просто на промяната в климата след края на последния Ледников период.

Приспособените към по-студен климат здрави тела на неандерталците се оказват в нова среда, към която не успяват да се аклиматизират, отделно ландшафтът където са ловували и оцелявали – мамутската степ от ледниковата епоха със затоплянето е рязко изместена от гъсти гори и блата, към които сапиенсите са по-лесно приспособими.

xw8fsuk7l2c11

Има теории и че епидемия от новопоявил се вид бацили, към които неандерталците не са имали имунитет, води до срив на популациите им. Най-вероятно причината за изчезването е комплексна и всеки един от тези фактори да е допринесъл за това. Но от всички тях категорично  инвазията на хомо сапиенс си остава основният. Изглежда обаче не е имало расизъм между двата вида (едните не са възприемали другите като животни/друг вид същества, а като хора), след като е имало толкова много кръстоски, а също и една открита пещера в Испания с неандерталски и кроманьонски артефакти едновременно, свидетелстваща за съжителство между тях в отделни случаи.

Последните останки от неандерталци са открити в Гибралтар и датирани на ок. 24 000 години. От скалите на Гибралтар те са виждали отсрещния Африкански бряг на хоризонта, но така и не са се прехвърлили към това евентуално спасение за себе си и вида си. Изглежда тяхното време вече е било отминало и с това ние сме останали последният и единствен оцелял вид човек на планетата.

 
 

Най-големият враг на Netflix е… компютърна игра

| от chronicle.bg |

Докато приходите на Netflix скачат с повече от 1/4, компанията казва, че основната й конкуренция всъщност е компютърната игра Fortnite, а не HBO. Безпрецедентният успех на Fortnite: Battle Royale е нещо, което остави всички производители на игри без възможност за отговор. Но платформите за стрийминг също са в борбата за вниманието на обществото.

Netflix изкара с $4,2 милиарда повече през последното тримесечие, отколкото за същото време миналата година. „Ние работим с времето на хората пред екрана и така се състезаваме със стотици компании. И надпеварата ни с Fortnite е по-силна, отколкото с HBO. Когато през октомври YouTube крашна за няколко минути в целия свят, посещенията на сайта ни скочиха значително. Има много компании на пазара, които искат да забавляват хората. “

Като много геймърски компании, Epic Games също не споменава колко пари изкарва от игрите си и конкретно от Fortnite. TechCrunch предполага, че е около $3 милиарда на година, а GamesIndustry.biz дава като цифра $2,4 милиарда. Fortnite е безплатна за ползване, следователно Epic Games печели от покупки вътре в играта. Нейн пряк конкурент е Battlegrounds на PlayerUnknown и въпреки, че Fortnite ги разбива, нейните приходи също се покачват – с 19%. И това не включва мобилната версия, която е супер популярна в Китай. Същото се случва и с PUBG и FIFA.

 
 

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge

| от chronicle.bg |

Конър Макгрегър участва в #10Years Challenge след като направо 30 милиона последователи в Instagram. MMA боецът в момента е една от най-големите звезди в бойните спортове като предизвика рекордни продажби за UFC с битките си през октомври. Той участва в първия си MMA двубой, когато е едва на 19 години.

10 години по-късно Макгрегър е един от най-високо платените бойци на планетата. Думите към двете снимки са: „5 световни титли по-късно“. Конър спечели титлите в свръхлека категория  (66 кг.) и в лека категория (70 кг.) в Cage Warriors, а след това прави също и в UFC.

Ирландецът тепърва ще уговаря следващия си двубой, който потенциално може да бъде срещу Поли Малиняджи. Макгрегър иска да се бие отново с Хабиб Нурмагомедов след като миналата година руснакът го надви. В момента мачът им се подготвя, но и двамата ще срещнат други опоненти преди той да се случи.

 
 

Трейлър на „Documentary Now!“: Това не е Марина Абрамович

| от chronicle.bg |

В новия сезон на „Documentary Now!“ в ролята на Марина Абрамович се появява… Кейт Бланшет. Участват още Таран Килам, Джон Мулани и Оуен Уилсън. Пародията наистина си заслужава поглед.

За тези, които имат нужда от още малко убеждаване – IFC пусна трейлър на шестте епизода. 

Сериалът се присмива на манията по документални филми. Първият сезон има 6 серии, които правят трибют на документалния формат по забавен начин. Поръчват се втори и трети сезон още преди да е излъчен първият епизод на първия сезон.

Режисьор отново е Алекс Буоно, а сценарист – косъздателят на сериала Сет Майерс. Майкъл Кийтън също се в епизода „Batsh*t Valley“.

 
 

Каузата, която обедини Магдалена Малеева и Юлиан Вергов

| от chronicle.bg |

Човечеството е издигало множество течения, религии, идеи и какво ли още не в култ, в своята история. Днес един от тези култове е здравословният начин на живот, в който влизат редица дейности като здравословното хранене и спортуването, всичките обединени от една идея – грижата за самите нас, чрез грижата за тялото. А колко хубаво би било, ако подхождахме със същата страст и към грижата за околната среда?

Вече ви разказахме за инициативата на National Geographic, „Планета или пластмаса“ Каузата продължава да се развива и вече има своите поддръжници от публичното пространство.

Тенис легендата Магдалена Малеева и актьорът Юлиан Вергов се включиха в кампанията „Планета или пластмаса“. Двамата станаха официални посланици на инициативата, която цели да намали драстично количеството на пластмасови отпадъци за еднократна употреба, изхвърляни в Световния океан.

Вергов и Малеева вдъхновяват с личния си пример и новогодишни обещания. В специално заснети видеа за National Geographic двамата споделят тревожната статистика за кризата с пластмасата и дават алтернативи на най-масово използваните пластмасови предмети за еднократна употреба.

Повече от десет години Магдалена Малеева работи в посока образование и информираност на обществото за проблемите на околната среда, като заедно с близки приятели стартира платформа за разговори и дебати за възможното устойчиво бъдеще на България. До нея застава и познатият на българската театрална и телевизионна публика Юлиан Вергов, който всеки ден дава личен пример за природосъобразен начин на живот – от избора на колело за придвижване в града до използването на торбички за многократна употреба като пазарува.

National Geographic Планета или пластмаса Магдалена Малеева

Посланието им за кампанията „Планета или пластмаса“ цели не само да информира за задълбочаващата се криза, но и да мотивира по-голяма част от обществото, медиите и институциите да предприемат конкретни действия в името на опазване на Световния океан и планетата като цяло.
До този момент над 4600 души в България са застанали зад инициативата „Планета или пластмаса“, давайки своето собствено обещание на сайта на кампанията за България.

Отброяването на всички, дали обещание, става на специално изработен глобален сайт, активен включително и в много европейски държави като Германия, Франция, Испания и Холандия, както и на Балканите, в САЩ, Латинска Америка и Скандинавия.

До момента са събрани 190 466 443 обещания за намаляване или спиране на употребата на различни видове пластмасови изделия за еднократна употреба.

Към мисията на National Geographic се включват множество обществени личности, които припознават инициативата и се стремят да наберат възможно най-много последователи. Посланик на „Планета или пластмаса“ в Холандия е известната местна актриса Хана Вербуум, а в Словения един от посланиците е световноизвестният фотограф на списание National Geographic Арне Ходалич.

National Geographic Планета или пластмаса Юлиан Вергов

Кампанията „Планета или пластмаса“ е продиктувана от все по-шокиращите данни за замърсяването на световните водни басейни – повече от 5 милиарда пластмасови отпадъка вече плуват в Океана, а всяка година в него попадат 9 млн. тона пластмаса. В същото време по света се продават почти 1 млн. пластмасови бутилки всяка минута, а 40% от пластмасовите изделия се използват само веднъж. Само в САЩ се изхвърлят 500 млн. пластмасови сламки всеки ден, а 73% от боклука по плажовете е пластмаса. Въпреки множеството призиви и инициативи през годините, едва по-малко от 20% от пластмасата се рециклира, а 6,3 млрд. тона пластмасови отпадъци никога не са били рециклирани.

Според проучване на агенция „Talk” за България, направено за National Geographic, 55% от анкетираните българи са силно обезпокоени от глобалния проблем, свързан със замърсяването с пластмаса за еднократна употреба в Световния океан. Анкетирани са 800 мъже и жени на възраст между 15 и 54 години, които редовно използват интернет и са запознати с екологичните проблеми по света.

Замърсяването на Световния океан с огромни количества пластмасови отпадъци за еднократна употреба е проблем, който рано или късно ще засегне пряко всеки един от нас. Все още не е късно да преобърнем негативната тенденция, но за тази цел са необходими усилия от страна на всички. А промяната не трудна и започва тук и сега с една малка чаша, сламка, пликче, бутилка, опаковка…