От мъж в жена и от жена в дракон

| от chronicle.bg, по Metro |

Днес половите принадлежности далеч не се изчерпват с биологичните полове на човека. Всеки може да бъде какъвто си поиска. Очевидно. Доказателство за това е историята на Ева Медуза, която минава през няколко трансформации, за да достигнат крайната си цел – да бъдат влечуго. 

Ева Тиамат Медуза, транссексуална жена от Бруни, Тексас, вярва, че е „най-модифицираният транссексуален човек в света“. Самата тя се самоопределя като дракон и досега е похарчила повече от 42 хил. паунда за сложната трансформация в рептил.

Дългото пътуване към мечтаната принадлежност на Ева започва докато все още е мъж и разбира, че е ХИВ позитивна. Тогава се появява намерението „да не умре като човек“. Напуска работния си пост на вицепрезидент на банка и започва метаморфозата, която винаги е искала да претърпи, твърдейки, че след като е била изоставена от  родителите си на 5 години, се е „родила отново“ в семейството на тексаска гърмяща змия.

nintchdbpict0003884101221

Процедурата започва със серия от татуировки, последвани от корекция на носа, премахване на ушите, и постепенна промяна на цвета на бялата част от окото (той става зелен). По предварителни изчисления всичко това струва 42 хил. паунда, но Ева планира да похарчи още 28 хил. в идните години.

„За мен това е най-голямото щастие в живота ми. Има дълбоки причини за моята трансформация и нейните значения“, коментира Ева пред The Wizard of Odd TV.

TRANSGENDER DRAGON LADY

„Имам две майки: едната е биологичната ми майка и другата е от второто ми раждане, която е гърмяща змия. Надявам се историята ми да помогне на други хора – не само на тези, които преминават през труден период, но и на тези, които напълно  са изгубили надежда. Самата аз знам какво е да си в това състояние. Преди трансформацията си бях вицепрезидент на една от най-големите банки в САЩ. След като разбрах, че съм  ХИВ позитивен най-големият ми страх стана този да умра като създание, приличащо на човек.“

Колкото и забележителен и добър да е човекът, в сравнение с другите видове той е най-разрушителното създание. Така че не исках да изглеждам така. Сега имам осем „рога“ на челото, премахнах си ушите, оперирах си носа, премахнах повечето си зъби, езикът ми беше раздвоен, цялото ми лице е татуирано, направих си белези на гърдите и китките.“

28429446_2057802557771981_313703513651675136_n(1)

Самата Ева се определя като „транс-вид“, и се представя като влечуго, а не като човек. „Искам да има отворен диалог за трансформацията на телата ни и хората да разберат какво е да живееш като гей в продължение  на 53 години, а след това като транссексуална жена“ казва тя.

„Много хора не разбират какво е да си транссексуален, а още повече – и това аз се опитвам да обяснявам – идеята за транс-видовете.

28156083_149941422345957_7346294663612989440_n(1)

Най-голямото желание на Ева Медуза е да продължи своята трансформация, докато тя  не е окончателно завършена. По нейни думи това е двигателят й, който я кара да се събужда сутрин и да живее.

 
 

Who the f*** is Alice? На мода е Цвети с кафето!

| от Теньо Гогов |

Теньо Гогов е сценарист, певец и автор на „100 истории„. Той пише настоящия текст като действащо лице в прословутата реклама на кастинга „Годината, в която стана известен“.

“Винаги съм усещала, че ти, именно ти си най-големият проблем на нашето общество”. И заливащ се от смях емотикон. Това написа преди няколко дни на стената ми приятелка-адвокат – в разгара на скандала с клипчето за Студентската телевизия. Клип, за който написах сценария.

Честно казано, с това бих могъл и да приключа този текст.

Но понеже е статия, а не телеграма, вероятно е прилично да дам още малко дължина.

Първо ще кажа какво този материал няма да е. Няма да е моето оправдание. Не защото нямам с какво да оправдая творческите си решения за клипа, а защото едва ли на някой друг, извън мене, това му е супер важно. Мисля, че публиката рядко си прави труда да разбере личния свят на когото и да било.

Тя прилича малко на енергичен джак ръсел – винаги хуква по посока на хвърлената пръчка, но никога не стига до това да я намери в тревата. Просто се разсейва.

Всъщност, ще разкрия само един по-личен факт покрай моето участие в скандала. Намесих се в него по собствено желание и то в момент, в който вече бях напуснал проекта за Студентска телевизия. Защо си тръгнах – да кажем, „несходство в характерите“ с някои ключови фигури. Сред които, между другото, и самият Башар.

Казвам, че си избрах да се намеся, защото наистина беше въпрос на избор. Някои от участниците в създаването на клипа и до днес не замесват имената си в скандала и никой не ги „дъвче“.

Това нямаше как да е моят избор, защото ми се стори твърде нередно целият хейт да се излива върху Башар Рахал, независимо в какви отношения съм с него. Трябваше хейтът да се разпредели, за да не бъде премазан от негативизъм един човек. Един. Човек.

Толкова по въпроса дали съм фен на гавренето с хора в уязвима позиция, унижението на секретарки, жени с кафета и прочее.

На който му се занимава – да си направи някакви изводи.

Казах какво тази статия няма да е. Сега да кажа и какво ми се иска да е. Иска ми се накрая да носи оптимизъм. И да звучи позитивно. Струва ми се, че това никак няма да ни навреди – ей така, като народ.

Като казах народ – една препратка към френския народ. Робърт Чалдини, „бащата“ на социалната психология, дава следния емблематичен пример от епохата на Френската революция. Формалният повод за избухването на революцията е любопитен – Луи XVI свиква, а няколко дни по-късно решава да разпусне събранието на Генералните щати – орган, който не е бил свикван в продължение на почти 2 века. Поколения французи нямат никаква представа какъв точно е този орган, с какво се занимава и дали изобщо е важен. В интерес на истината, не е бил много важен – имал е функцията главно да аплодира краля и да хвали неговите мъдри решения за майка Франция.

И все пак – събранието е разпуснато и народът полудява. Според Чалдини, това се дължи на един много интересен рефлекс на човешката психика. Изглежда, че човек може да изкара много дълго време без нещо, което е нямал, но дадеш ли му го замалко и после да му го отнемеш – в мозъка става страшно. Истинска революция.

Е, подобна беше реакцията и покрай клипа за Студентската телевизия.

Народът разбра, че изобщо има такова нещо като Студентска телевизия, едва от рекламното клипче за кастинга. Иначе „Алма матер“ съществува главно на хартия. Тя не се излъчва по никоя кабелна мрежа, защото има нищожен бюджет и не може да произведе програма. Всъщност, дори да можеше, спорно е колко хора биха гледали един вътрешно-ведомствен университетски канал.

Обаче клипчето излезе в социалните мрежи и сума народ скочиха да бранят академизма и високия стил. На една несъществуваща телевизия.

Никой не им беше казал, че неотдавна самият Университет е взел решение да търси комерсиално бъдеще за канала си. Защото, за да се привлече външен инвеститор, той ще иска комерсиална програма, от която да може да си върне парите.

Всъщност, ако има враг на студентската телевизия, то това е най-вече мизерията. Но да говорим за по-хубави работи.

Между другото, имаше нещо хубаво в бурната реакция покрай клипа. Щом все още някой в тази държава се ядосва заради ценности като просвета, образование и университети, значи има надежда.

Но си струва да се направи един тест. Предлагам ректорът да открие банкова сметка, която да набира средства за качествена академична програма на телевизия „Алма матер“ и всеки, който е написал дори един гневен коментар към нашия клип, да преведе 50 лева по сметката. Защо ли? За да може идеалите и ценностите да му струват нещо.

Както е струвало на Евлоги и Христо Георгиеви. За които някой написа, че трябвало да станат и да си тръгнат заради клипчето. Братята Георгиеви са се “бръкнали”. А не са писали само гневни статуси във фейсбук.

Ако човек не е готов да го заболи поне малко за каузата, която твърди, че защитава, значи нещо не е наред. Като общество, ние трябва да се научим да плащаме цена за добрите неща, които искаме.

Като например българските медии. Удивих се, че в устрема си да защитават престижа и морала на журналистическата професия, водещи телевизии у нас потъпкаха елементарни правила на същата тази професия. бТВ и „БГ он еър“ взеха от мен уж уточняващи интервюта по темата за клипа, но в ефир пуснаха толкова малко и толкова тенденциозно окастрено съдържание, че самият аз не успях да разбера какво съм казал.

Предаването Култура.бг по БНТ пък тотално забравиха за обективността и поканиха коментатори за скандала, които приличаха на взод за разстрел. Голямо пуцане срещу хора, които дори не бяха в студиото да се защитят. На единия от стрелците, доцент Орлин Спасов от ФЖМК, искам да кажа: „Господин доцент, достатъчно беше просто да кажете, че клипът не ви харесва. Нямаше нужда непременно да ме изкарвате и долен чалгаджия и човек без вкус. Защото не ме познавате. Ако смятате, че нашият клип е продукт без вкус – поне вие бъдете човек с вкус и етика. За да бъдете алтернатива. А сега – здравейте на нашето ниво!“

Между другото, от запенване срещу клипа, никой не обърна внимание на няколко детайла в кастинг кампанията. Някой видя ли, че бяхме сложили уважение към телевизионните професии „бекстейдж“ – сценаристи и организатори? Бяхме ги нарекли „важните хора зад кадър“. Кога за последно чухте някой да казва на невидимия човек в България, че е важен? И възможно ли е една и съща кампания едновременно да иска да унижава и да уважава? Все едно. Минала работа.

Този текст е към края си. Преди да свърши, искам да изкажа уважението си към Цвети „с кафето“ – момичето, което преживя много тежки емоции заради това, че жертвоготовно се снима като секретарката в клипа. Защото малкият ни екип направи всичко без пари и с лични усилия. А иначе Цвети е майка, висшистка, кадърна и организирана млада жена, която от години работи в СУ. Тя понесе стоически целия хейт – една жена пострада, в името на това други хора да твърдят, че защитават правата на жените. Странна логика, но да сме живи и здрави.

А иначе, „Цвети наистина вече стана известна“– последната реплика от рекламата заживя. И това искам да го кажа на всички студенти, които мечтаят за кариера с писане: Думите ви имат сила! Вие имате сила! Използвайте я за добро! Понякога дори и ще ви се получава.

 
 

Може да не ти харесва, че пушим, ама ще търпиш!

| от Вучето |

Тук ще стане дума не толкова за изконното право на човек да има своите пороци, колкото за правото, което българинът (както и белогвардеецът, есесовецът и севернокореецът) обича да налагат. То няма нищо общо с римското право, не се разпростира на хиляди страници и на практика не се практикува в общества, за които легитимността, позитивността и справедливостта  на правото са от особена важност. Затова и правните норми са изградени така, че да се разглеждат не толкова като закони на свободата, а по-скоро като закони на принудата. Lex punit maioris minoris etatis. Законът на мнозинството наказва малцинството. Или казано на по-народен език: Който не е като нас да го духа!

В случая – да духа цигарения дим.

Конкретна причината за този текст беше една реплика, която чух в един от дейли епизодите на популярното реалити ВИП Брадър – Most Wanted. Жени Калканджиева вече си беше пийнала порядъчно, а когато е на градус бившата миска хич не е мила и добра. Затова когато друга съквартирантка, Никита Джонсън, повдигна темата за пушенето и се възмути, че Къщата е заприличала на газова камера, Калканджиева побесня. Общо взето спорът между двете дали да се пуши или да не се пуши постоянно и навсякъде завърши с класически нокдаун на по-гласовития опонент, т.е. на пушача. След като другите непушачи не се оплакват, че димът им пречи, и ти няма да се обаждаш! Няма да проявяваш претенции и няма да ми се правиш на потенциална жертва на белодробения рак!  Така де, ако не ти изнася, взимай си самолетчето обратно за Швеция и си живей там здравословно до 200-годишна възраст с орлите. В България е така – всички пушат!  А нали запомнихте как беше вездесъщото правило: Lex punit maioris minoris etatis…

Нека си припомним, че до забраната на тютюнопушенето на някои обществени места през 2012 г. се стигна след много усилия и мъки. Родилни направо. Депутатите от тогавашното Народно събрание трябваше да съберат цялата си воля, за да се обявят срещу едва ли не най-милото на българина (след ракията).  Ама просто нямаше как – цяла Европа нази гледаше и щяхме да се изложим пред чужденците, ако бяхме останали по-назад от ЕС, където законът действаше ефективно вече от години. След приемането на закона обаче нито броят на пушачите намаля (както се очакваше), нито нетолерантността към непушачите изчезна, нито пък намаля.  Тя просто се трансформира в скрита омраза, зле гримирана като лицемерна търпимост. Никой не харесва непушачи те, защото само мрънкат, че се тровят пасивно заради вредния навик на другите. А пък “другите” от своя страна недоумяват как изобщо съществуват хора, които могат да се кефят на сутрешното кафе, без да си запалят една-две цигарки с него. И после още три-четири… Добре де пет-шест и… хоп!… то станало обед. Идеално, най-после малко време за една цигара, че това не е живот иначе.

През изминалите години обаче законът нито спомогна за намаляване броя на тютюнопушещите в България, нито успя да сплаши бизнеса със заведения по простата причина, че на много места продължи и все още продължава да се прилага само де юре. Де факто обаче там където се е пушило, пак ще се пуши. И имаше даже сериозна опасност това да се случи още тази година, когато депутатите за малко не гласуваха предложението за промени в Закона за здравето. Промените предвиждаха хотелите, заведенията , корабите, летищата и стадионите да имат обособени за пушачите зони. Да му се не види, казаха си пушачите, пак ни прецакаха.

Или пък не? Понеже на практика пушачите никога не са били прецакани. Е, може би само малко, когато на няколко пъти вдигнаха цените на цигарите, но определено не и когато почнаха да слагат страховити картинки на детски гробове, почернели дробове и разядени от тумори крайници върху кутиите. Никой не се стресна. Никой не се замисли. Понеже пушачите са безсмъртни, а хората от картинките най-вероятно са актьори, така че хайде, моля ви се, ходете плашете гаргите в полето!

Не съм пушачка. От време на време, много рядко, пуша от другите цигари. Но иначе всичките ми приятели пушат. Баща ми пушеше. Бившият ми пушеше. Живея в Дания, където пушенето е разрешено в питейни заведения с определена квадратура. В това отношение страната е изключение не само от другите скандинавски страни, но и от всички останали страни-членки на ЕС. Трябва да си призная, че понякога толкова много ми липсва катраненият въздух, че ходя да си пия бирата точно в тези заведения. И даже ми е мазохистично приятно! Така че би било крайно лицемерно и нагло от моя страна да изляза на някой площад и да почна да скандирам, че искам пушачите на сапун. Това признание  сигурно ви вкарва в леко недоумение за какво тогава е цялата тази дандания, след като на мен лично пушенето не ми пречи.

Ами просто е. Защото пушенето е гадно.  И ако не изглеждаш супер секси с цигара в ръка като Дарил Хана, Джеймс Дийн, Ръсел Кроу или Ума Търман от “Криминале” по-добре изобщо да не пушиш. Колкото и фантастично и невероятно да звучи на българина, подобни закони за забрана на тютюнопушенето на обществени места всъщност са доказали през годините положителния си ефект за драстичното намаляване роя на пушачите, както и за подобряване цялостното здравословно състояние на нациите. Този път обаче ще се въздържа от привеждането на статистически резултати в подкрепа на твърденията си, защото дори  и без тях е очевидно, че “на запад” отдавна вече не е модерно да се пуши. А не непушачите не им се налага да мълчат и да търпят.

 
 

Биткойнът падна драстично

| от chronicle.bg |

Цената на криптовалутата падна с 10% в сряда като така достигна най-ниското си ниво от 1 година насам. В момента цената му е под $6 000, далеч от небесните нива от края на 2017.

След като почти докосна $20 000 през декември миналата година, цената на биткойна падна стремглаво в последвалите месеци. През септември и октомври криптовалутата беше относително стабилна – между $6 000 и $7 000.

В сряда обаче си спомнихме, че стойността на този тип разплащателни средства е извънредно променлива. Да, някои хора успяха да забогатеят, търгувайки с тях, и повечето са запознати с рязката непредвидима промяна в цената им.

Както и акциите, криптовалутите също се влияят от търсенето и предлагането. Но обществената мания и страх също играят огромна роля, защото пазарът на криптовалути не е особено регулиран. Затова малки новини могат да доведат до големи промени в цените на крипто пазарите.

Цената на Bitcoin в сряда падна, защото се очакваше друга криптовалута, Bitcoin cash, да се раздели на две на следващия ден. Въпреки, че Bitcoin и Bitcoin cash са две различни неща, едното може да създаде несигурност и така да повлияе на целия пазар.

Друга причина е, че хората губят вяра, че пазара ще си върне силите до края на годината. След скока през декември миналата година, някои прогнозираха, че биткойнът може да скочи до $50 000 в края на 2018.

 
 

Сватбените снимки, когато годеникът ти загине в самолетна катастрофа

| от chronicle.bg |

На 11 ноември Интан Сяри трябваше да се омъжи за годеника си.

Рио Нанда Пратама загина в края на октомври, когато полет 610 на Lion Air се разби в морето до Джакарта, Индонезия, малко след като излетя.

В неделя, когато трябваше да е щастливия ден на двамата влюбени, Сяри се снима сама в сватбената си рокля. „Въпреки че сърцето ми е пълно със скръб, трябва да се усмихвам за теб“, написа тя като коментар на серио от снимки, които сподели в Instagram. „Не трябва да тъгувам, трябва да съм силна, както ти винаги си ми казвал да бъда.“

Пратама е бил доктор, а Сяри казва в предишни постове, че той е първата й любов.

По думи на приятели на двойката Пратама се е пошегувал с годеницата си преди да тръгне като й е казал да носи бяла кабая (традиционна блуза) и да държи букет „свежи бели рози“ и да се снима дори и той да не се върне. „Беше шега, но неочаквано точно това се случи“.

Двамата годеници се познавали от 13 години, още от училище.

Пратама хваща полета, за да се прибере вкъщи. Той е един от 189-те загинали.

Анализ на черната кутия установил, че имало проблем с индикатора за скоростта на вятъра през последните 3 полета преди инцидента. Повече от 3 седмици след катастрофата, все още се търси устройството, което записва комуникацията на пилотите. То е заровено под голямо количество кал.