shareit

От домaкиня до секс богиня с книга в ръка

| от |

 Автор: Станислава Кара

„Наистина ли искаш една нормална ванила-връзка без никакво перверзно ч*кане? – Крисчън Грей към Анастейша Стийл.

Това е сaмо еднa от репликите от феномена „50 нюанса сиво“, която успя дa подкоси крaкaтa нa милиони жени по светa и дa ги нaкaрa дa въздишaт по Крисчън Грей – сбъркaн мъж с много комплекси, но крaсив, богaт и много опитен в сексa. Последните три сериозно надделяват над всичките му проблеми и превръщат фетиша му към садо-мазо секса в положително качество. Ванила той нарича стандартния секс в мисионерска поза.

Крисчън практикува доминaнтен секс в следствие на връзка с по-възрастна жена, която го въвежда в този свят. Оказва се, че всяка жена тайно мечтае за по-грубо отношение в секса от мъжа до себе си, но без да забравя романтичния край на историята. „50 нюанса сиво“ им дава точно това. Порно с истински романтичен край – иновативна комбинация, равна на милиони последователи и съответно долари.

От домaкиня до секс богиня

Скромнaтa aсистенсткa в колеж по телевизионно и филмово изкуство Ерикa Ленaрд признaвa пред своя приятелкa зa стрaнния си сън, че ще бъде интервюирaнa от списaние „Тaйм“ зa революционно произведение в литерaтурaтa. Ерикa води съвсем обикновен живот със съпругa си и синовете си в Бъкингaмшaйър и е известнa с невероятнaтa си стрaст към поредицaтa „Здрaч“.

Ерика Ленард, известна като Е Л Джеймс

Ерика Ленард, известна като Е Л Джеймс

За нея Едуард и Бела са повече от обикновени глaвни герои и тя решава да пренесе любимата си двойка в друг свят. Свят, където могат да се отдадат на безкрайните си сексуални фантазии без да изпускат нишката на истинската любов – явление, нечувано досега, че истинската любов и первезният секс могат да съществуват заедно. До този момент в главите на всички домакини, те не могат да бъдат сексуалните фантазии на мъжете си. Тaкa се появявaт Крисчън и Aнaстейшa.

800 еротични книги по-късно

Сaмaтa Ерикa използвa еротичните ромaни, зa дa преминaвa по-бързо времето й в метрото нa път зa рaботa и товa й рaзвлечение в един момент покaзвa, че е прочелa нaд 800 тaкивa книги. Именно тогaвa тя решaвa дa си нaпрaви своя история и дa я кaчи в интернет прострaнството. Две години по-късно тaзи история вече е сензaция. „Възрaстнa женa ми писa, че съм събудилa мъртвите, a другa женa ми кaзa, че съм съживилa брaкa й и е и съпругът й ми блaгодaри,“ споделя невярвaщaтa писaтелкa.

Мaкaр че не е литерaтурен тaлaнт от към нaчин нa писaне, книгaтa оглaвявa всякaкви клaсaции зa продaжби. След време е обявенa зa нaй-често зaпочвaнaтa и изостaвянa книгa, но товa не пречи нa aвторкaтa дa стaне звездa. Историятa нa ромaнa е нaпълно обикновенa – млaдо момиче срещa крaсив и богaт мъж, който имa много тaйни и нейнa мисия стaвa дa рaзтопи ледa около сърцето му. Рaзбирa се, всичко товa подплaтено с много стрaстен, перверзен, изисквaщ рaзлични пози и игрaчки, сaдо-мaзохистичен секс, в който въпросният мъж трябва да доминира над любовницата си.  Той пък взима, че се влюбва в нея.

50 нюaнсa еротикa

Продажбите на книгите нa ЕЛ Джеймс надхвърлят и най-смелите очаквания на авторката и вдигат приходите от еротични романи с 30%. Нито една от книгите на трилогията „50 нюанса сиво“ не пести подробности около точното случване на сексуалните удоволствия. Всеки един акт е описан в детайли, които спират дъха на тези жени, които тайно са си мечтали за такива преживявания. За отрицателно време се създава ниша в литературата, където много дами отприщват фантазиите си и еротичните порно книги заливат световните пазари.

Сред другите aвторки се отличават имената на Силвия Дей, Кресли Коул, Джоaннa Уaйлд, Джули Кенър. „Открита пред теб“ на Силвия Дей е първата книга от успешната й поредица „Кросфайър“. Първоначално само-публикувана в интернет, книгата носи отново сериозни суми на авторката си, след като подписва с издател и залива света.

Нейните герои са млади хора, той отново е милиардер, които са били жертви на сексуално насилие като малки и търсят начин да направят връзката си хармонична и „нормална“.  Много напомня на историята на Джеймс, но това не пречи да стане също световен хит. И докато историите за сексуални перверзии между млади момичета и милиардери се продават като топъл хляб, другите три авторки смесват и паранормалното в книгите си. Сексуалните подробности са налице, но има намесени и вампири, както и други същества. Никоя от тях не успява да достигне феноменалния успех на „50 нюанса сиво“. По целия свят любителите на доминантния секс надигат глави, този път горди с фетиша си.

Сaдо-мaзохистични желaния по целия свят

По света става модерно да се възпроизвеждат сцени от тези книги. Aвстрaлийскaтa порно звездa Aнджелa Скот провеждa официaлни зaлози кaквa публичнa локaция ще избере зa следвaщия си филм, който мнозина ще могат да наблюдават на живо. В aмерикaнско изследвaне сред порно звезди, стaвa ясно, че дори и те се придържaт към строги прaвилa в сексa. Товa дa знaеш кaкво точно искaш и кaк се чувствa човекът срещу теб е от основно знaчение. Те кaзвaт, че е много вaжно всеки човек дa може дa отделя по мaлко време и зa себе си, кaкто и регулярно дa проверявa здрaвето си и то не сaмо сексуaлното здрaве – дa тренирa и дa яде здрaвословно. Според проучвaнето двойки, които редовно прaвят по-изврaтен секс сa по-стaбилни психически от тези, които не искaт дa пробвaт тaкивa експерименти. Порно звездите препоръчвaт повече игрaчки в спaлнятa и то не е нужно дa се ходи до мaгaзинa – всеки имa кaбели или колaни зa хaлaти вкъщи.

За съжаление, част от последователите на садо-мазохистичния секс, не успяват да се насладят докрай на фантазиите си. В Швеция

върху лицето си. След като лекарите го събуждат, той обещава да признае всичко на жена си и да спре със странните мераци. Нищо обаче не може да бие  случая с 51-годишния свещеник, открит мъртъв в дома си след като се самозадоволявал облечен в два неопрена, маска на лицето, гумени ръкавици и бельо, две вратовръзки, пет колана и единайсет каиша. Сам причинил задушаването си без да иска.

Филмовата индустрия поема нещата в своите алчни ръце и започва  да използва сексуалните фетиши на публиката. Садо-мазо термини се появяват навсякъде по филми и сериали. В един от последните епизоди на сериала „Добрата съпруга“ се чувaме зa „шибари“. Сексуална практика от Япония, в която участниците са завързани с въжета по време на акта и отново има доминиращ и така нареченият „canvas”, този върху когото доминират.  При тази практика огромно значение имат и видовете въжета използвани, както и терминологията, за да не стават грешки. Във всички еротични романи се подчертава важността на забранителните думи при практикуването на садо-мазохистичен секс. В шибари практиките, термините имат значение и зa товa какво точно е желанието на участниците.

50 нюанса сиво - трейлър

50 нюанса сиво – трейлър

Филмът

Някогашната Ерика вече е мощната ЕЛ Джеймс превзела света и събрал я с продуцентите Майкъл Де Лука и Дейна Брунети. Филмът обаче започва с неочаквани проблеми, което и отлага с цяла година излизането му на пазара. Това, разбира се, не е чуждо за холивудските продуценти, преживяли доста проблеми и ограничения с филми нa еротична тематика.

В едноименния роман нa Нaбоков, Лолита е само на 12 години. И в екранизацията от 1997 г., кaкто и в по-ранната версия на Стенли Кубрик от 1962 г., възрастта на Лолита е променена на 14 години, тъй като се е смятало, че зрителите ще бъдат изключително възмутени, ако това не е така. Съгласно американското законодателство непълнолетни актриси не могат да участват в снимки на сцени на полов акт и затова във всички такива епизоди във филма участват дубльорки.

Нимфоманката и Лолита

Първата версия на сценария на филма, Набоков пише сам. „Това е най-вaжнaтa книга, която съм написал на английски език, – обяснява писателят в интервю за американското списание Playboy през 1964 г. – Не мога да позволя да я развалят“. Филмът е забранен в Австралия до 1999 г. за „пропаганда на педофилия“, а още 24 страни забраняват или ограничават представянето на филма. Лaрс Фон Триер и неговата 4-часова сага „Нимфомaнкa“ имат подобна съдба. Филмът третира историята на жена, която се отдава на сексуалните си отклонения и режисьорът не спестява нито една подробност от фетишите й. В Турция забраняват излизането на този „порнографски“ филм по екраните си, както и много арабски държави следват примера им.

Миловидната Амалия и ирландеца Джейми Дорнън

Но не това са първоначалните проблеми на продукцията „50 нюанса сиво“. Още с обявяването на идеятa зa филм, върлите фенове на книгата, започват да заливат интернет със своите желания и аматьорски клипчета кои актьори трябва да са Кричън и Анастейша. Сред фаворитите им са Мат Бомър и Алексис Бледел, познати от американските сериали „White Collar” и „Момичетата Гилмор“.

2e5cb90a4f637d1723c94fef8299a879

Феновете на книгата, започват да заливат интернет с предложения във филма играят Мат Бомър и Алексис Бледел

 

Но това не се случва. Бомър е известен с хомосексуалните си наклонности и това по никакъв начин не пасва за образа на Крисчън. В крайна сметка са избрани новобранците Чарли Хънъм и Дакота Джонсън. Той – типичен мъжкар и звезда от сериала „Синовете на анархията“, а тя – миловидна девойка, дъщеря на големите Дон Джонсън и Мелани Грифит.

Феновете са съсипани от избора и пишат на писателката, която активно участва в продуцентските решения. Продуцентите застават зад избора си и снимките предстои да стартират. В последния момент Хънъм решава, че не иска да бъде Крисчън Грей и напуска продукцията, заявявайки, че договора му за сериала не му позволява да снима филма. И така екипът попада на ирландеца Джейми Дорнън.

Бивш модел на бельо, участвал в сериала „Имало едно време“ и женен за актрисата Амалия Уорнър. Интересното е, че миловидната Амалия, също актриса и бивше гадже на Колин Фаръл, всъщност е играла една от секс робините на Маркиз дьо Сад във филма за него от 2000 година, където ролята му е изиграна от Джефри Ръш. Снимките успешно приключват преди няколко месеца и през 2015 всички фенове ще тръпнат в очакване на странната връзка между доминантния Крисчън и невинната Анастейша да залее екраните.

И макар че порно романите съществуват от векове, ЕЛ Джеймс успява да ги направи явление и то вдъхновявайки се от истинската любов между вампирите в „Здрач“

Независимо че пише порно история, тя дава на своите герои хепи енд, а не само експлозивен хепи-ендинг (игра на думи в английския език – първото е „щастлив край“, а второто значи „свършване“ в секса.). Може би, защото все пак е жена.  Сaмaтa Виктория Бекъм официaлно се обявява зa фен нa „50 нюaнсa сиво“ и споделя, че дори обсъждa книгaтa с мaйкa си.

Окaзвa се, че сексуaлните фетиши не се съобрaзявaт с възрaст, предпочитaния или социaлен стaтус. Жените могaт дa сa също толковa изврaтени, колкото и мъжете, но трябвa товa дa стaне модa, зa дa бъдaт рaзкрити. Рaзкрепостените сюжети, които уж тлaскaт читaтелките към скaндaлното в нечие чуждо съзнaние, в крaйнa сметкa сa не друго, a собствените им интерпретaции нa изгaрящите ги неизкaзaни желaния.Не самите описaния в книгите, a по-скоро товa, че отключвaт тези толковa лични тaйни, прaвят книгите толковa популярни.

Всякa обикновенa домaкиня стaвa по-уверенa с копие от „50 нюaнсa сиво“ в ръкa

Зaщото Крисчън Грей и неговите подобия сa толковa перфектни в товa дa й достaвят удоволствие. От стрaниците нa тези истории домaкинятa е нaмерилa товa, което нейнaтa половинкa виждa в порно филмите с едрогърди мaцки. Най-после и тя се чувства изпълнила своята еротична фантазия и то с най-перфектния мъж – красив, богат и умен, който дълбоко в себе си има нужда точно от нея, за да запълни дупката в сърцето си, а тя от него, за да изживее това, което не могла да сподели и пред самата себе си. Макар и прост худочествен герой, Кричсън Грей вече е преизпълнил мисията си на сексуален бог в очите на многото жени, които просто го обожават.

 
 
Коментарите са изключени

Защо японските ученици отиват на училище със снимка от детството

| от |

Япония е страна, в която стилът винаги трябва да бъде на висота и да пленява погледи. Проблемът е, че модните тенденции не се допускат в училищата, където изискванията са драконови.

Обикновено учениците носят униформа, спазват определен стил на прическа и винаги трябва да бъдат чисти и изрядни. Учениците нямат право да се боядисват, нямат право да правят адаптации на своята униформа и като цяло трябва да спазват училищните правила. Допълнителни аксесоари като бижута и дори грим са също в линията на забранените използвани елементи. Нарушаването на правилата обикновено води до предупреждение, а след това следва изключване на ученика. И така достигаме до следващата забавна история от японския съд. Оказва се, че има много ученици, които завеждат дела срещу своите училища поради една проста причина: принуждавани са да боядисват косата си.

Обикновено училищата изискват от своите ученици снимка от детството, с която да докажат, че това е естественият цвят на косата им. Японският ген рядко позволява на някого да бъде рус или кестеняв, но изключения се случват. Учениците започват да се боядисват черни, за да осмирят училищните настоятелства, но след прекомерното излагане на химикали, някои възпитаници завеждат дела. Причината е, че след н-тото боядисване, скалпът им се разранява, а колкото и да искат, не могат да сменят естествения си цвят на косата толкова лесно.

Японското министерство на образованието намира соломоново решение – предлага на всеки да докаже своя естествен цвят на косата. Руси японци не се срещат много често, колкото кестенявите, а някои училища подозират, че много често точно този цвят се използва във фризьорския салон за разнообразяване на стила на ученика, което е забранено, след като визията няма нищо общо с училищните занимания. Все пак трябва да знаете, че практиката продължава до 18-годишна възраст, след това има някаква лека свобода относно цвета на косата и прическата, униформата продължава да присъства в живота на студентите.

 
 
Коментарите са изключени

Журналистът, който се самоуби с два куршума в главата

| от |

Да си разследващ журналист е твърде рисково занимание. Търсещите истината подписват официалната си смъртна присъда. Някои журналисти имат дарбата да се внедрят точно там, където не трябва. Дълбаенето за истината понякога показва много повече, отколкото човек може да понесе. Гари Уеб е точно такъв журналист. Неговото разкритие излиза твърде скъпо, но нека започнем от самото начало.
80-те години на миналия век са известни като голямата наркотична вълна. САЩ вижда сериозно разрастваща се епидемия от наркозависими, а най-страдащи са гетата, където са съсредоточени афроамериканци.

Когато Гари започва да работи за The Mercury News, неговият първи голям хит ще бъде отразяването на земетресението в планината Санта Круз. Земетресението Лома Приета е и причината за първата сериозна награда Пулицър за Гари. Това е единият интересен материал на журналиста, а другият е история на ужасите, в която се преплитат твърде много интереси.
През 1979 година се забелязват сериозни политически трусове в Никарагуа. След като сандинистите успяват да свалят диктатора Анастасио Дебайле, правителството на САЩ започва да се намесва драстично под предтекст, че страната може да бъде ухажвана от Съветския съюз и Куба. Никой не можел да допусне подобно влияние и лично президентът Рейган одобрява финансирането на различни бунтовници в страната, които да се опълчват срещу новия режим. Политическата картина е достатъчно объркана от предварителните водени битки, но с вдигането на дима става ясно, че голямата битка за власт се води от Националния фронт за освобождение на Санданиста или сандинистите (кратка версия) срещу контрареволюционерите или просто контрите.

Gary_Webb_In_His_Own_Words_623

Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=27298284

Контрите трябвало да получат оръжие и обучение, с което да свалят налагащия се режим, в началото на годината са едва 1000-2000 човека, които да помогнат в сраженията. До края на 1983 година стават значително повече. Уеб доказва, че в Никарагуа са извършени редица престъпления, както и многократното нарушаване на правата на човека. Когато журналистът започва работа, ситуацията вече затихва. Въпреки това чува от няколко различни места, че от Никарагуа се изнася стабилно количество кокаин за САЩ.

Журналистът решава да направи това, което никой друг не е направил все още – да проследи линията на снабдяването. Неговият път тръгва от улиците на Лос Анджелис, преминава доста дълъг път и накрая свършва някъде в бараките на контрите. В толкова популярната си поредица „Тъмен съюз“, той разказва как САЩ официално подкрепя армия от бунтовници, рекрутирана специално за промяната на политическия режим в Никарагуа, а в замяна получава нещо друго. Статистиката показвала, че кокаин не се продавал в нито едно от гетата на Лос Анджелис, докато не дошли 80-те години.

Пазарът трябвало да се задвижи, следователно кокаинът се продавал в промишлени количества, а някои от дилърите споделят, че не могат да смогнат да продават. И така разследването става все по-интересно. Не е ясно дали ЦРУ наистина е знаело какво се случва или изпратените агенти са решили да се възползват от промоцията в страната, която се борила за независимост. Уеб е във вихъра си и бавно и сигурно разплита сложната мрежа от конспирации. В хода на разследването се запознава с един от бившите лидери на Контра. Оскар Данило Бландо Рейес признава, че агент от ЦРУ е успял да продаде около тон кокаин само през 1981 година.

Парите от наркотици се вливали директно в армията и подхранвали революцията. Революция от кокаинови продажби не би оправдала особено действията на ЦРУ. Когато историята излиза в уебсайта на редакцията, никой не успява да обърне толкова внимание. Добрата новина е, че програмистите успяват да го превърнат в сензация и малко след това всички искат парче от Гари. За кратко време разкритията започват да обикалят цялото интернет простраство. Разследващият журналист говори по радиото, появява се в различни телевизионни предавания. За първи път в историята на ЦРУ се оказва, че директорът на агенцията Джон Дойч ще лети до Лос Анджелис, за да отвори вратите на физкултурен стадион. При опити да успокои населението и да обясни, че никой не се опитва да създаде нови наркозависими, публукита го освирква.

До края на октомври, авторът на историята забелязва как и големите медии започват сериозна работа по отразяването на събитието, но по негово мнение всичко се прави така, че Гари да се превърне в некадърника, който търси евтина сензация. Докато това се случва, той успява да стигне до име като Рики Рос – трафикатн, който купува по 10-15 килограма на седмица от дилъри, използващи протекцията на ЦРУ. Версията на журналиста е, че именно ЦРУ не позволявали на полицията да продължи разследването. Финансовият интерес на революцията очевидно идва с цената на наркотична зависимост. И така достигаме до 1989 година, когато Сената подготвя изслушване и сериозно разглеждане на „хуманитарните помощи, които се изпращат на контрите“.

Самото изслушване присъства в YouTube и може да бъде добре разгледано. Уеб разкрива една много интересна тенденция. Всеки разследващ полицай, който достигне до разкритието, получава заповед за уволнение. Всеки път, когато някой успее да намери следата, ЦРУ започва да разчиства по един или друг начин. Документите за воденето разследване също изчезват. Проблемът е, че липсват по-сериозни доказателства. И точно по тази линия ще бъдат вдигнати писалките на останалите медии, готови да направят всичко достатъчно съмнително за читателя. Всеки възможен коментар е превърнал г-н Уеб в абсолютна дупка на журналистиката. Всеки следващ текст трябвало да дискридитира работата му колкото се може по-сериозно.


View this post on Instagram

***Never forget that Gary Webb committed suicide by shooting himself twice in the back of his skull after he published proof of the CIA’s involvement in distributing metric tons of crack cocaine to south-central LA. Never forget your government will poison you and murder you if you do something about it. Never forget that.*** _There will be no end to the troubles of states, or of humanity itself, till philosophers become kings in this world, or till those, we now call kings and rulers really and truly become philosophers, and political power and philosophy thus come into the same hands._ **Plato** #goverment #garywebb #awekening #sheeple #truth #fuckthesystem #slaves #deletetheelite #beprepared #stormiscoming #quotestoliveby #fteedominacell #freedomthinkers #freedom #freerangeslaves #memes #meme #memestagram #quotestagram #memesdaily #dailyquotes #quotesdaily #freethinker #quotesoftheday #aslavenomore #dankmemes #mkultra #brainwashed #killyourTV

A post shared by martiny (@imati23) on

С времето всички започват да се оттеглят от Гари Уеб. Дори собственият вестник, където историята е първоначално публикувана, официално се отдръпва от материала и спира да го коментира. От герой, журналистът бързо започва да се превръща във враг и въпросите във всяко следващо интервю стават от безумни към по-безумни. Към края на 1997 година, Гари е принуден да напусне работното си място и никой няма да поиска да вземе разследващия журналист на работа. Неговите разкрития са твърде опасни или не толкова удобни за някого. Официалното твърдение на ЦРУ е, че въпросната организация е използвала наркотици, които да заменя за оръжие и пари. Съответно в определено време са прелитали самолети, които разтоварват оръжие и товарят наркотици. Официален документ на разузнавателното управление доказва, че самолетите са летяли в северна посока към САЩ.

Официалният документ също доказва, че американското правителство е подпомагало организация на бунтовници, чийто основен интерес може да е именно разпространяването на наркотици.
Свободоното време на Уеб му позволява да започне книга, с която да запуши устите на критиците. След като изслушването не дава вълнуващи резултати, а всички негови колеги тръгват директно в битка срещу него, доказвайки, че цялото разследване е пълна измишльотина. Уеб събира информацията от последните си посещения в Никарагуа и решава да напише книга. Издадена е през 1998 година и след това става бестселър. След това нещата не тръгват по-добре. Това разследване сякаш изгаря всички мостове, Гари се развежда със съпругата си, започва да живее сам, изпада в депресия и лека полека върви към пропастта на своя край. На 10 декември 2004 г. ще бъде открит дома си с две огнестрелни рани в главата. Полицията ще заяви, че това е самоубийство. Според патолога има подобни случаи, в които човек може да потърси втори куршум.

 
 
Коментарите са изключени

Сградите „патици“ – една забавна екстравагантност на архитектурата

| от |

Почти 20 години след построяването й, тази 7-етажната офис сграда, която виждате на снимката, е в процес на изоставяне от компанията й собственик. В своя пик тя е приютява 500 работници на Longaberger. Нейният дързък дизайн е вдъхновен от един от основните продуктите на компанията (Medium Market Basket). Съоръжението от 16 700 кв. м. вече е обявенo за 5 000 000 долара.

Въпреки че може да не е привлекателна и полезна за много купувачи, сградата често е посочвана като класически пример за определена дизайнерски клас сгради. Архитектите Робърт Вентури и Дениз Скот Браун наричат този тип сграда „патица“ (а не просто „украсена барака“). Сега ще обясним.

Randy's

„Патиците“ са сгради, които представляват функцията си чрез цялостната си форма и конструкция. Една „украсена барака“ от своя страна е обикновена сграда с добавени табели и декорации, които обозначават предназначението й (като сградата на снимката над този абзац).

Big Duck 2018 05

Сградите „патици“ носят името си от истинска сграда с форма на патица: така наречената Голяма патица, разположена на Лонг Айлънд в Ню Йорк (на снимката). Структурата е построена за магазин, продаващ патици и патешки яйца. Така самата сграда казва на минувачите какво ще намерят вътре.

Вентури и Скот Браун дефинират разликата между патици и украсени сгради, докато изучават Лас Вегас в края на 60-те и началото на 70-те години. По онова време (а може би в известна степен и днес) идеята архитектите да изучават такова помпозно и комерсиално място, предназначено за масите, е силно необичайна, ако не и скандална.

Там, където други модернисти виждат пустиня от кич и псевдоисторически декор, Вентури и Скот Браун откриват слоеве смисъл и символиката, приложени към иначе скучните сгради. По някакъв начин Града на греха представлява завръщане към предсъвременната архитектура – големи знаци показват целта на всяка сграда, а орнаментите обогатяват външния вид на много от тях.

Робърт Вентури, Дениз Скот Браун и Стивън Изенур публикуваха своите открития и мнения в „Learning from Las Vegas“. Книгата е в известна степен скандална за 1972 година и разтърсва някои от тогавашните архитекти, които започват да се разделят на две страни – модерност и (това, което би могло да се разглежда като) постмодерност.

 
 
Коментарите са изключени

Великите Военни Изцепки: Десантът В Галопили

| от Александър Стоянов |

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През 1914 г., светът е хвърлен в най-голямата война в дотогавашната история на човечеството. Това става и името, с което този конфликт остава известен до 1939г. – Голямата война. В първоначалният етап от войната, Германия и Австро-Унгария от Централните сили се изправят срещу Съглашението на Великобритания, Русия и Франция. Първите няколко месеца стават свидетели на поредица от открити сражения, в които новите достижения на индустрията превръщат бойните полета в месомелачки. За да избегнат прекомерните загуби на хора, основните армии се окопават в дълги стотици километри окопни системи. Войната се превръща от мобилна в позиционна. Наличието на ресурси в огромни количества се превръща в ключов момент от способността на всяка една държава да издържи на колосалното напрежение.

Към късната есен на 1914г., всеки от двата съюза търси начин да добави допълнителни участници в своите редици, с цел да разтегли фронтовете и да потърси пробив във вражеските коалиции. Именно по тази линия, в края на октомври, Османската империя е привлечена в лагера на Централните сили. Портата атакува руските позиции в Кавказ, а по море, набег на два германски бойни кораба през Проливите нанася сериозни поражения на едно от ключовите руски пристанища в Черно море – Одеса.

Landing_French-Gallipoli

 

Френски войници на остров Лемнос

Снимка: By Ernest Brooks (1876–1957), official Admiralty photographer – This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11331955

Нещо повече, с влизането на Османската империя във войната, Русия остава напълно откъсната от своите съюзници, а жизнено необходимите й ресурси и индустриални стоки вече не могат да достигат ефективно до нейна територия. В тази критична ситуация, и след като е понесла огромни загуби в първите месеци на войната, Русия започва да изисква от своите съюзници действия за пробиване на блокадата. Вариантите са няколко – пробив във фронта в Източна Франция, който да доведе до изтегляне на германските сили; Пробив през Балтийско море; Пробив през османските позиции. Поради силите на германската армия по суша и на имперския флот по море, за Париж и Лондон става ясно, че единствения вариант за постигане на успех и подпомагане на Русия минава през победа над османците.

Първоначалният план, изготвен от Хорейшо Кичънър, предвиждал да бъде превзет град Александрета (дн. Искендерун)  – ключов морски и железопътен възел. Превземането на Александрета означавало да се прекъсне връзката между османските владения в Мала Азия и останалите им територии в Сирия, Ирак, Хиджаз и Палестина. На хартия всичко звучало добре, но оценките за необходимите ресурси се оказали неприемливи за Франция, която вече изразходвала значителна част от възможностите си за да задържа германските войски, нахлули на нейна територия. Освен това, оставал проблемът със снабдяване на Русия.

Единственият пряк път за осъществяване на тази задача оставали Проливите. Именно в тази посока бил приет планът на лордът на Адмиралтейството, Уинстън Чърчил, който предложил изпращане на компактен флот и експедиционен корпус, които да сринат отбраната на Дарданелите, да пробият през Проливите и да отворят достъпа до Черно море. Чърчил базирал плана си на два основни пункта. Първо, прихванати съобщения на германската военна мисия в Истанбул предполагали доста скромни по обем сили на османците в района на Проливите. Второ – Чърчил се надявал че едно решително действие на Антантата на Балканите ще провокира България и Гърция да нарушат неутралитета си и да се присъединят към Антантата. Това, на свой ред, би прекъснало връзките между Австро-Унгария и Германия от една страна и Османската империя от друга.

Türkei, Dardanellen, Schweres Geschütz

Немска артилерия на Дарданелите

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-R36225 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5368395

В средата на февруари, 1915 г., британците придвижили малка флотилия, подпомагана от няколко руски и френски съда към Дарданелите. Корабите на Антантата започнали да бомбардират укрепените османски позиции на входа на Проливите и да разминират околните води. Първият проблем, на който се натъква операцията е лошото време. То не позволява облитането на вражески позиции с аероплани за разузнаване. Османците получават глътка въздух и съумяват да разместят батареите си така, че да не попадат под директния огън на вражеската палубна артилерия.

На 18 март, 1915 г., англо-френски флот от 18 линейни кораба и ескорт крайцери и разрушители атакува основните османски фортове на входа на Дарданелите. Флотът открива убийствен огън по османските позиции, но неуспешните предварително бомбардировки не са ги отслабили достатъчно. Същевременно, миночистачите на Съглашението така и не успяват да разчистят добре водите около Дарданелите, а османците полагат допълнителни взривове непосредствено преди битката. В резултат, 6 от 18 линейни кораба са или потопени или тежко повредени от мини. Планът за форсиране на Проливите само с военноморски сили пропада напълно. Съюзниците се съсредоточават върху план Б – десант и сухопътна офанзива.

В края на месец март в Египет е концентриран експедиционен корпус в размер 78 000 войници. Той се състои от три основни сегмента – британският Средиземноморски експедиционен корпус (СЕК), френският Източен корпус (ИК) и австралийско-новозеландският корпус, популярен като АНЗАК. Начело на операцията е поставен сър Иън Хамилтън. Подготовката по предстоящата кампания закъснява цели 4 седмици заради неуредици в подбора и подреждането на транспортните съдове. Това време е успешно използвано от османците, които очакват вражеският десант и започват да укрепяват Дарданелите, разчитайки и на контингент германски военни инженери и съветници.

Landing_at_Gallipoli_(13901951593)

Акустирането на новозеландски войници

Снимка: By Archives New Zealand from New Zealand – Landing at Gallipoli, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47036764

Междувременно, очакванията за бърза победа доминират стратегията на Антантата. Османските сухопътни сили са смятани за  неадекватни и неспособни на решителни действия. Това се дължи най-вече на провалите в хода на Балканската война. От друга страна, сред Антантата липсва адекватно отчитане на причините за османския провал срещу Балканския съюз. Сред войниците в Египет се разпространяват брошури с обещание за бърз успех и изваждане на Болният човек от войната в рамките на дни. Част от информацията за османските сили е почерпена от туристически брошури, печатани в Египет в навечерието на Голямата война.

Османците, наставлявани от германски висши офицери, начело с генерал Ото фон Сандерс, използват забавянето на Антантата за да укрепят своите позиции и да концентрират свежи сили на Галиполския полуостров. Общо, Портата съсредоточава 6 дивизии, в размер до 62 000 души. По-голямата част от тези войници са извлечени или от резерва (редиф) или са новобранци, свикани за окомплектоване на армията в Тракия. За да подобрят качеството им, германците и османските офицери извършват постоянни учения и нощни маршове.

Същевременно се извършва усилена работа по миниране на плажовете, поставяне на бодлива тел и създаване на картечни гнезда и места за придвижване на мобилна артилерия. Начело на 19-та дивизия, която прикрива на-южната част на Дарданелите е поставен Мустафа Кемал бей, прочул се по време на войната в Либия и заключителните фази на Балканската война. Османците организират и малка разузнавателна ескадрила, която да наблюдава за придвижване на вражеските сили.

Десантът на Антантата е планиран за 23 парил, 1915 г., но е отложен с два дни заради лошото време. Новото забавяне дава възможност на османците да се прегрупират и да разположат по-добре силите си, използвайки прикритието на ноща и новата система от пътища, изградена по настояване на германските инженери. Призори на 25-ти, съюзническите части атакуват в две насоки – нос Хелес – най-южната част на Галиполския полуостров и района, станал в последствие известен като АНЗАК, разположен северно от Габа Тепе. Целта на австралийско-новозеландските сили е да прекъсне пътя за отстъпление на османските сили в южната част на полуострова, докато основните британски части напреднат от юг.

OttomanBatteryAtGallipoli

Османска батарея

Снимка: By Bain News Service – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID ggbain.20341.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3617123

Непредвидени течения и не добра рекогносцировка на терена водят до грешки в дебаркирането и силите на АНЗАК са стоварени по-на север с ок. 2 км от очакваната зона – достатъчно, за да обезсмисли топографските карти, с които разполагат. Въпреки това, силите на АНЗАКс е бият храбро и успяват да си подсигурят някакво предмостие до края на деня. Въпреки това, техните командири препоръчват частите им да бъдат изтеглени и изпратени за повторен десант. Молбата е отхвърлена. Междувременно, Мустафа Кемал успява да реорганизира частите си и да попречи на австралийско-новозеландските отряди да завземат основните височини в сектора. Османците не успяват да пробият вражеската отбрана, но запазват по-високата позиция, от която имат възможност да наложат ефективен обстрел на противника.

На нос Хелес, разделен на пет сектора –  Y, X, W, V и S, нещата не се развиват по-добре. Османските брегови отделения, макар и в крайна сметка разгромени, нанасят значителни загуби на десантните британски сили – някои полкове губят до 60% от числения си състав. В края на деня, британското настъпление е локализирано, а към 27 април, общия напредък на английските части се измерва на не повече от 4 километра. До края на месец април, двете страни организират поредица от кървави атаки и контра атаки, които не успяват да нарушат постигнатата патова ситуация.

Картината на полесражението се запазва без особени промени и през май. На 5ти и 19ти се водят две кървави операции. Първата е на силите на Антантата, които се опитват да пробият на север. Втората е на османските войски, които опитват да изтласкат опонентите си в морето. И двете страни изпитват остър недостиг на муниции. Загубите в хода на боевете са значителни, а напредък отново не е постигнат. Макар да не успяват да разбият врага, османските войски доказват своите качества и вече никой сред командирите на Антантата не смее да повтори оценките си от края на април.

Periscope_rifle_Gallipoli_1915

Австралийски снайперист на пост

Снимка: By Ernest Brooks – This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=541447

През юни следват нови кървави боеве, в които османците губят над 30 000 души, а съюзниците –  около 10 000. Резултатът от касапницата е още няколко стотин метра изнасяне напред на британско-австралийските позиции, но нищо повече. През август, Антантата се опитва да отвори нов пробив при Сулва, където са стоварени допълнителни части, но и тяхното настъпление е задържано, а периметърът им остава скромен и недостатъчен за предизвикване на сериозно османско отстъпление. Новите битки водят до нови катастрофални загуби, а резултатът и за двете страни остава патов.

Влизането на България в Голямата война през октомври, 1915 г. коренно изменя положението в Галиполи. Антантата трябва да изтегли три пълни дивизии и да ги пренасочи към Солун за да закрепи рухването на фронта в Македония. Междувременно, през България към Галиполи започват да пристигат редовни доставки на снаряди и муниции от Германия, а също и голямо калибрена артилерия. Положението на окопалите се по бреговете части става нетърпимо и през месец декември, 1915 г., Антантата евакуира своите позиции. В 4:00 сутринта на 8ми януари, 1916 г., последните британски войници напускат своя сектор на нос Хелес, с което се слага край на един от най-големите военни провали в дотогавашната история.

Недостатъчната подготовка, липсата на стратегическа и тактическа яснота и недостатъчната координация водят до тотален крах на плановете, начертани от Чърчил, който понася позора на основен виновник за провала. Общо, в хода на Галиполската операция, Великобритания, Франция и Русия губят над 350 000 убити и ранени войници, докато османските загуби се оценяват на около 250 000. Значителна част от тези цифри представлява броя на ранените войници, а почти толкова са и онези, станали жертва на болестите, поразили окопалите се армии – най-вече тиф и дизентерия. Всяка година, на 25ти април в Австралия и Нова Зеландия се чества денят на АНЗАК, смятан за най-тържествения и важен празник, свързан с почитане паметта на жертвите на войната.

 
 
Коментарите са изключени