Нашите претенденти за Оскар 2014

| от |

Продължаваме нашия поглед към големите кино заглавия на 2014 г. Ето някои награждавани претенденти, които излизат в първите два месец на годината.
1

Историческата драма “12 години в робство” се представи много добре на всички фестивали на коитто участва до момента и получи седем на номинации за наградите “Независим дух” – едно от най-големите чествания на независимото кино. Филмът получи и седем номинации за наградите „Златен Глобус“

Вълкът от Уолстрийт

Мартин Скорсезе е вдъхновен от автобиографичната книга със същото име, дело на бившия стоков брокер от Лонг Айлънд, Джордън Белфорт.
2

В главната роля любимия Леонардо Ди Каприо, а сюжета разказва за отказа на Белфорт да сътрудничи на властите по време на криминален случай през 90-те години. Мащабната и тежка измама, в която е замесена мафията оказва влияние не само на Уолстрийт, но и на целия банков свят.

Въпреки претендентите „Гравитация“ и смелият „Американска схема„, изглежда, че филмът е един от основните претенденти за Оскар 2014. Това е един филм, който е невъзможно да се игнорира и трябва да бъде смятан за един от фаворитите.

Labor Day

Действието на “Labor Day” се развива в началото на 80-те години, а сюжета се фокусира върху ежедневието на самотната майка Адел и нейния тринадесет годишен син Хенри. Въпреки липсата на баща, Адел се стреми да създаде нормална семейна обстановка за младото момче.
3

Но всичко в техния живот се променя, когато Хенри неочаквано попада на ранен мистериозен мъж, който го умолява да му помогне.

 „Мандела: Дългият път към свободата“ (Mandela: A Long Walk to Freedom)

По ирония на съдбата премиерата на филма беше на 5 декември ден преди кончината на Мандела.
4

Екранизацията разказва вдъхновяващата история на бившия президент на Африка, от детството му в малко селце, до стъпването му в длъжност като първия демократично избран лидер на страната. Лентата е озаглавена „Мандела: Дългият път към свободата“.

У дома през август (August: Osage County)
screen_shot_2013-05-10_at_10.59.56_am

В „У дома през август“ Робъртс играе раздразнителната дъщеря на Мерил Стрийп и признава, че преди да се включи в проекта не си е представяла работата си с актрисата от „Дяволът носи Прада“ по този начин: „Да работиш с Мерил е мечта, да я познаваш е чест – много ме плашеше мисълта да изиграя сцена, в която се заяждам с нея“.

Филмът е адаптация на отличената с награди „Пулицър“ и „Тони“ пиеса на Трейси Летс, която е поставяна на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ под името „Август в Оклахома“.

Клубът на купувачите от Далас (Dallas Buyers Club)

Матю Макконъхи, Дженифър Гарнър и Джаред Лето изпълняват главните роли в драмата по истински случай “Клубът на купувачите от Далас“. Макконъхи изпълнява ролята на Рон Уудръф – обикновен електротехник от Далас, който през 1986-та година разбира че е болен от СПИН. Докторите му дават само няколко месеца живот, но той отказва да приеме тяхната прогноза.
5

Вместо това, Рон, с помощта на докторката си Йив Сакс и страдащия от същата болест Рейън, създава свой нелегален канал за трафик на забранени за времето си алтернативни лекарства. Намерението му е тези лекарства да достигнат до възможно най-много хора, които са носители на СПИН и други опасни болести.

Вън от пещта (Out of the Furnace)
7

Втори опит на Крисчън Бейл за Оскар тази година след „Американска схема“. Тук той е стоманен работник. Вън от пещта”, описван от продуцентите си като “поклон пред филмите за отмъщение от 70-те години”, разказва за мъж, който е освободен от затвора след излежаване на четиригодишна присъда.

Тя е глас (Her)
9

Действието на филма “Тя е глас”( режисьор Спайк Джоунс) се развива в близкото бъдеще в Лос Анджелис, а историята проследява живота на  Тиодор Туомбли (Хоакин Финикс), който след тежка раздяла постепенно се изолира от обществото. Той се занимава с писане на трогателни и прочувствени писма от името на други хора.

Невидимата жена (The Invisible Woman)

TIW-04099.NEF

Филмът е адаптация по романа на Клеър Томалин, за живота на Чарлз Дикенсанглийският писател, определян като най-значимия прозаик на Викторианската епоха. В разгара на кариерата си, Чарлз Дикенс се запознава с доста по-млада от него жена, която става негова тайна любовница до смъртта му.

Истинският Люин Дейвис (Inside Llewyn Davis)
12

Черно-бялата сага, пресъздаваща 1960 г., на братя Коен беше посрещната с овации в Кан през май. Времето ще покаже дали Люин Дейвис ще успее да се пребори. Люин е не особено успешен нюйоркски музикант без покрив над главата с. Налага му се всяка вечер да спи на различни места, вследствие на което съпругата на негов приятел забременява, а котката на друг избягва от дома му.
Голямата награда на журито в Кан 2013  и  Номинация за Златна Палма

 

 
 

Чат програма работи, само когато имате по-малко от 5% батерия

| от chr.bg |

Изразохдваме страшно много мисъл в опит да изстискаме още малко батерия от телефоните си. Apple дори предлагат евтина смяна на батерията на айфоните, a телефоните с Android ще показват коя програма колко енергия източва.

Не е изненада в такъв случай черният хумор на програмиста, създал чат програма, която работи само когато телефонът има по-малко от 5% батерия. Тя доста подходящо се казва Die with me.

Създателите на програмката са белгийци. Те казват: „Искахме да изкараме нещо положително от момента, когато човек има малко батерия. Супер много се забавлявахме, докато я създавахме.“

Проектът им започва през 2016 година и вече е завършен и готов за сваляне.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

Тео Ушев ни пренася в друга реалност на изложбата си в София през февруари

| от chronicle.bg |

Рисунки върху спасителни термични одеала, видео арт и първата в България инсталация с миксирана реалност включва най-новият визуален авторски проект на Теодор Ушев „Като в тъмно огледало“(In the mirror, dimly). Изложбата-инсталация ще бъде представена в София от 20 февруари до 11 март в Софийска градска художествена галерия.

Това е първият самостоятелен голям проект, който Ушев подготвя у нас извън киното. По покана на държавни и частни организации, той има реализирани подобни инициативи, изложби и инсталации в различни държави по света, сред които Барбикан в Лондон, Музей на цивилизациите в Квебек, в Градската галерия на Утрехт, Любляна, Токио, Сан Франциско, Анеси и др.

Проектът провокира публиката да търси скритото послание, смисъла отвъд привидното и различната гледна точка. Осмисля идеята за личния и социален страх и лицемерие, спасението и унищожението като индивидуален и обществен акт.

теодор ушев, изложба

В рамките на проекта ще бъде реализирана първата в България „потапяща“ инсталация (immersive installation) – едно от най-иновативните и атрактивни течения във визуалното изкуство. При него с помощта на специална каска – очила, зрителят се въвлича в алтернативна среда, добива оптичната илюзията, че е част от действието, което вижда в тях.

Ушев ще използва и експерименталната технология „миксирана реалност“ (mixed reality) в един от модулите си. Миксираната реалност добавя дигитална 3D картини и образи, като ги смесва със заобикалящата зрителя среда. Освен видеото с миксирана реалност, в рамките на проекта, Теодор Ушев ще създаде филм, който може да бъде видян в пространството на галерията, както и изложба на обектите с изображения, от които са създадени те.

„Като в тъмно огледало“ e проект, финансиран по Програма „Култура” на Столична община, в партньорство със Софийска градска художествена галерия и Националния филмов борд на Канада (NFB). Организатори на изложбата са фондация Моменти и Кидс Хаус.

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.