Най-продаваната книга през август в България

| от |

„Сто години самота“ на Габриел Гарсия Маркес е най-продавата книга в България през август 2013 година. Това показва класацията на „Книжен пазар“.

119

Ето откъс от книгата, ако още не сте потъвали в нейните страници:

Много години по-късно, пред взвода за разстрел, полковник Аурелиано Буендия щеше да си спомни онзи далечен подиробед, когато баща му го заведе да види леда. Тогава Макондо беше село с двайсет къщи от кал и тръстика, построени край брега на една река с бистри води, които се спускаха по корито от камъни, бели и огромни като предисторически яйца. Светът беше толкова скорошен, че много неща нямаха име, и за да ги споменат, трябваше да ги посочват с пръст. Всяка година около Месец март дрипаво циганско семейство опъваше палатката си близо до селото и с голяма дандания от пищялки и барабани представяше новите изобретения.

Най-напред донесоха магнита. Снажен циганин с планинска брада и врабешки ръце, който се представи под името Мелкиадес, свирепо разкри пред всички онова, което той самият наричаше осмото чудо на мъдрите алхимици от Македония. Тръгна от къща на къща, повлякъл две метални слитки, и всичко живо се изплаши, като видя, че казаните, котлите, клещите и мангалите изпопадваха от местата си, а дървените части скърцаха от отчаянието на гвоздеите и винтовете, които се мъчеха да се разковат, и дори отдавна изгубените предмети се появяваха там, където най-много ги бяха търсили, и се мъкнеха в шумен безпорядък подир магическите железа на Мелкиадес.

„Нещата имат собствен живот — тръбеше циганинът грубо, — цялата работа е да им пробудиш душата“. Хосе-Аркадио Буендия, чието безмерно въображение отиваше винаги отвъд находчивостта на природата, и още по-нататък от чудото и магията, си помисли, че е възможно да използува онова безполезно изобретение, за да изтръгне златото от земята. Мелкиадес, който беше почтен човек, го предупреди:

— За това не става.

Но Хосе-Аркадио Буендия по онова време не вярваше в честността на циганите, тъй че размени мулето си и няколко ярета за двете намагнитени слитки. Урсула Игуаран, жена му, която смяташе да разшири западналото домашно имущество с ония животни, не успя да го раздума.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.

 
 

Българин е Фотограф на годината

| от chronicle.bg |

Българинът Веселин Атанасов беше обявен за Фотограф на годината в раздел Любители на конкурса Sony World Photography Award 2018 на церемонията по връчване на наградите в Лондон, за която Атанасов долетя специално.

Атанасов получи награда от 5000 щатски долара, както и цифрово фотографско оборудване от Sony. Печелившият му кадър бе публикуван в Албума на победителите и е част от изложбата на Sony World Photography Awards 2018 в емблематичната Съмърсет хаус, Лондон.

Организиран от Световната фотографска организация, Sony World Photography Awards е най-мащабният фотоконкурс в света. В единадесетото му издание участваха рекорден брой от 320000 снимки на фотографи от над 200 държави. Това са едни от най-добрите съвременни фотографски творби за изминалата година.

Експертно жури избра Атанасов за големия победител в раздел Любители за фотографията му „Ранна есен“ – смайващ кадър, в който слънчевите лъчи си прокрадват път през короните на високи дървета в централния Балкан.

2347_4831_VeselinAtanasov_Bulgaria_Open_LandscapeNature2018Opencompetiti...

Атанасов е IT специалист от Казанлък, чийто любим жанр е пейзажната фотография. Започва да снима през лятото на 2014 г., а през 2016-та вече участва в редица фотоконкурси под патронажа на Международната федерация за фотографско изкуство (FIAP) и е удостоен с престижната титла Артист на FIAP.

 
 

Предаванията от българския ефир, които ни липсват

| от chronicle.bg |

Отвъд обикновената редова носталгия по миналото и нещата, които останаха там, имаше времена, в които телевизията наистина ни обединяваше. Ако не около друго, то поне около това да прекараме няколко часа заедно на вечеря.

Тогава технологиите бяха в зората на развитието си, и ако си дете и изпуснеш епизода на Fox Kids денят ужасно посивяваше. А днес не можем да си представим, че едно телефонно позвъняване може завинаги да те лиши от удоволствието да видиш как убиват Динора в „Трима братя три сестри“.

Но има и още нещо хубаво. Тогава си струваше да си позволим  лека зависимост от тази медия. Не защото нямаше какво друго да правим, а просто тя знаеше с какво да ни задържи. Не да ни привлече вниманието, а да ни направи нейни верни зрители, така че да съпреживяваме. Говорим за времената, в които тя умееше да разказва истории.

Едва ли тези времена са изтекли, защото и днес си струва да се отдели някакво време на малкия екран. Макар и сегашните телевизионни продукти да бледнеят пред тези, за които ще ви напомним, има надежда (справка – Стани богат по БНТ) някой ден да получим повече от лесносмилаеми зрелища.

Завръщането на „Стани богат“ може и да буди противоречиви реакции, но едно е сигурно – то е стъпка в правилната посока. В този ред на мисли, предлагаме ви да разгледате  нашата галерия, където сме събрали телевизионните предавания (и един сериал, на който не устояхме), които ни липсват и искаме пак да гледаме. Помните ли ги?

 
 

Маргита Гошева в звездна компания в „И после светлина“

| от chronicle.bg |

Маргита Гошева е театрална и кино актриса, работила е с най- големите ни театрални режисьори като Галин Стоев и Маргарита Младенова. Превъплъщавала се е успешно в чехови и шекспирови героини.

Киното не остава равнодушно пред таланта й, и следват култовите роли в едни от най- добрите и познати не само у нас филми „Урок“ и „Слава“. В последния филм на режиьора Константин Божанов „И после светлина“ Маргита е редом до европейски и световни звезди като Ким Бодниа, Бари Кьоеган и Туре Линдхарт. Зададохме й три бързи въпроса.

1. Как се стигна до работата ти с Константин Божанов?

Този път стандартно, след кастинг.

Аз наистина много исках да бъда част от този проект, да работя с хора, които не познавам, в малка роля ( настройката е съвсем различна) и, разбира се, заради Ким Бодниа. Той ми е любим актьор, с когото, за съжаление, така и не се срещнах лично. Но и косвено пак е добре.

Мисля, че в този филм Константин Божанов въплъщава себе си по-смело, отколкото в Аве. И после светлина е по-поетичен, свръхчувствителен и едновременно чувствен, болезнен и “пънкарски”. Константин добре знае за какво разказва в него, а това е голямо качество за един режисьор.

*Акторът Ким Бониа изпълнява главна роля в първите два сезона на добилия култова слава датско- шведски сериал Bron/Broen

LTA_HR_7V1A4113

2. Къде снимахте, трудно ли се работи в международен екип? Кажи нещо за снимките ти с Бари Кьоеган?

Моите две сцени снимахме в София. Иначе част от снимките са били в Белгия и Лондон. Когато настъпи време за истинската работа, в реални условия и в реално време, сцените започват да живеят собствен живот. Нямат много общо с изграденото на репетиция. Така и тук. Снимахме доста повече от заложеното в сценария.

С Бари се запознах на единствената ни репетиция, а с Ерсин от “Jeremy” директно на терен. С Бари и досега си пишем съобщения от време на време. Докато снимахме той беше в един протяжен кастинг за филм на Спилбърг, който така и не спечели, но пък после работи с Кристофър Нолан в „Дюнкерк“ и с Йоргос Лантимос, в „Убийството на свещения елен“, което е още по-завидно.

Вярвам, че му предстои голямо бъдеще.

3. В „Слава“ те видяхме в ролята на свръхамбициозна жена, която опитва да има дете. В „И после светлина“ си в ролята самотна майка на проблемен тийнейджър. Защо те двамата не се разбират, това вечения конфликт между родител и дете ли е?

Самотна майка, но все пак бивш вокал на рокбанда. Това е диагноза. Не намерила сили да се откаже от бурния си живот. Егоист. Хаотична и нетърпелива. Като ме облякоха в къса поличка и рокерия, някои от екипа се чудеха дали съм същата актриса от Урок.

Една от вълнуващите страни на нашата професия!

В случая, а и в много други случаи, те двамата не се чуват, нямат изградена и отглеждана връзка помежду си. Тя иска да остане вечно млада, той иска да порасне веднага. Тази майка няма време за сина си, и той съответно тръгва да търси любов и разбиране другаде. За съжаление нито едно от двете не се намира лесно.

LTA_HR_7V1A3670

„И после светлина“ e поглед в сложния вътрешен свят на един емоционално нестабилен и социално отчужден младеж, Павел, който тръгва през Европа с надеждата да открие идола си, енигматичния художник Арно, който живее в усамотение във Франция. Самотен и лутащ се, Павел се опитва неуспешно да се сближи с персонажите, които среща по пътя си – път, който го отвежда към познание за самия себе си.

Филмът е заснет в България, Белгия и Великобритания през есента на 2015 г. Участват актьори от различни европейски държави, а освен Маргита, в него ще видим Елица Матева и Станислава Николова. В малка роля ще се появи и Ерсин Мустафов от групата JEREMY?.

В главната роля на Павел – момче от български произход, израснало в Лондон, е ирландската изгряваща звезда Бари Кьоеган, който участва във филма на Кристофър Нолан “Дюнкерк”. В роля ще видим и Ким Бодниа и Туре Линдхард – звезди от хитовия датско-шведски сериал “Мостът”, френската актриса Солен Риго и белгийката Лубна Азабал, участвала в номинираните за Оскар за чуждоезичен филм “Изпепелени” (“Incendies”) и “Раят сега” (“Paradise now”).

Екипът зад камерата е основно български. Оператор е Ненад Бороевич, художник е Сабина Христова, художник костюми Жасмина Василева, звук – Момчил Божков.

„ И после светлина“ вече е бил на кино фестивали в Ротердам, София филм фест, Тарковдки филм фестивал в Санкт Петербург, Русия. А на фестивала Златна роза наградата за операторско майсторство печели операторът на филма Ненад Бороевич.
Филмът е на екран от 13.04.2018. Можете да го гледате в избрани кина в София, Пловдив и Варна.