На един черпак разстояние

| от |

Ричард Морей е американски писател. Преди да започне да пише е бил журналист за „Форбс“. Сред журналистическите му успехи са интервютата с Тони Блеър, Луис Инасио Лула да Силва и Вацлав Клаус.

Най-известната му книга е „На един черпак разстояние“ – негов дебют. Романът е публикуван на английски през 2010 г., но става още по-популярен след неговото филмиране. На български „На един черпак разстояние“ ще излезе до дни, а лентата вече се върти по столичните киносалони. Друга известна негова творба е „Buddhaland Brooklyn“. Представяме ви интервю с Морей пред leitesculinaria.com.

Вие описвате изключително достоверно живота на имигранта в „На един черпак разстояние“. Особено внимание отделяте на храната.

-       Едно от първите неща, за които се сеща човек, който страда от носталгия, е домашната кухня. Когато отидеш в чужбина, през първите месеци всичко за теб е едно голямо приключения. След време обаче си даваш сметка, че храната много ти липсва.

Но главният герой Хасан прави точно обратното. Той се влюбва във френската кухня, нали?

-       Да, но има един момент от неговото детство в Мумбай, когато неговата майка го води във френски ресторант. Хасан се опитва постоянно да пресъздаде онази обстановка от обяда с майка си. Това е ярък спомен за него. Неговият кулинарен път е съпротива, но и лична история.

Мадам Малъри е силен персонаж. Базирана ли е на реална личност, която познавате?

-       Мадам Малъри е базирана на моята баба, която беше истинска оса. Тя беше впечатляващ човек, с много високи стандарти и не прощаваше на другите, които не покриваха невъзможните й очаквания. Но тя имаше и спиритуална страна, която я размекна с времето. Мадам Малъри е базирана и на онези стари и сърдити възрастни швейцарки, като нашата хазайка в Цюрих, която помня от детството си.

Готвихте ли повече, докато работихте по тази книга? А дали си позволявахте кулинарни изкушения?

-       Не ми се налага. Храната така или иначе ме е обсебила. Но аз търсих специална информация – точно тази в книгата, която хората си мислят, че съм си измислил. Като например това, че никога не се мие кефал на чешмата. Използва се гъба, предназначена за риба, за да не се отмие характерния аромат и вкус.

Но сте прекарали време в някои от най-знаменитите кухни в Индия, Лондон, Ню Йорк. Не сготвихте ли нещо?

-       Бях с нагласата на репортер и присъствах там само няколко часа. С изключение на „The Sugar Club“. Там беше единственото място, където готвих. Докато живях в Лондон, един приятел ме покани на лов на бели яребици в Исландия. Отидох и именно в Исландия видях как се приготвя онова коледно ястие, което съм описал в „На един черпак разстояние“. Взех дузина яребици с мен на връщане. Това си е чиста контрабанда. Донесох ги в „The Sugar Club“ и там направихме въпросното ястие.

Кои са любимите ви ястия?

-       Любимите са тези от моето детство. С времето научавам все повече, но все пак любимите ми гозби са тези от детството ми. Португалската кухня е сред най-подценяваните в света. Тя е далеч по сложна от испанската. Прадядо ми имаше ресторант в Лисабон.

Готвите ли у дома?

-       Аз съм типичен мъж. Фукам се, когато имам гости, но през останалото време жена ми върши тежката работа.

Какво представлява писателския ви процес?

-       Аз съм винаги на пътешествие в търсене на дома и артистичното удовлетворение. Едновременно седя в стаята си във Филаделфия, но и съм на пазара във Франция, където си избирам зеленчуци. Това е най-голямото удоволствие от писането на художествена проза. Можеш да бъдеш на няколко места едновременно.

 
 

Ед Шийран ще се жени

| от chronicle.bg, по БТА |

Поп певецът Ед Шийран заяви, че ще се ожени за приятелката си Чери Сийборн, предаде Франс прес. „Сгодихме се в края на миналата година – поясни той в Инстаграм, качвайки снимка, на която се вижда, че целува годеницата си. – Влюбени сме и сме много щастливи. Котките ни също са радостни.“

„Хубаво е да срещащ известни личности, но това не е най-важното – каза миналата година популярният певец и композитор пред в. „Сънди таймс“. – Един ден това ще приключи. Знам, че тогава единствено Чери ще е до мен.“

26-годишният Шийран е сред най-продаваните изпълнители в света. Спечелил е няколко награди „Грами“ и БРИТ. Той стана световноизвестен през 2014 г. с хита си „Thinking Оut Loud“.

Най-новият му албум „Divide“ подобри рекорд в платформата Спотифай – 57 милиона слушания през първия ден след излизането му.

 
 

Kога ще изчезнат мъжете?

| от chr.bg, БТА |

Британски генетици изчислиха, че след няколко милиона години Y-хромозомата ще изчезне, а с нея и мъжкият пол, пише сп.“Сайънс алърт“.

Мъжката хромозома съдържа гени, които не се явяват необходими за живота. В частност генът SRY, определящ развитието на организма от мъжки тип. Y хромозомната ДНК за цялата история на живота на Земята се е изродила, като този процес ще продължи минимум 4,6 милиона години.

Според оценки на изследователите, този процес неизбежно ще протече при влошаване на фертилността. Но израждането на Y-хромозомата не означава, че мъжете ще изчезнат напълно. Генът SRY може да се премести на друга хромозома.

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

„Devilman Crybaby“ – агресия и секс от Netflix

| от |

Към края на първия епизод на новото аниме от Netflix „Devilman Crybaby“, ученикът Акира Фудо и най-добрият му приятел Рио Асука се озовават по средата на оргия сред голи, мърдащи тела и неонова светлина. Партито прераства в кървава баня, когато Рио атакува някои от непознатите хора. Миризмата на кръв привлича демони, които също разкъсват хората или ги правят зли.

Не е възможно да погледнеш настрани от тази сцена, която перфектно подготвя нещата предстоящия ужас.

„Devilman Crybaby“, режисьор Масааки Юаса, е оригинална адаптация на мангата Devilman от 70-те години. Светът е атакуван от смъртоносни демони и Рио вярва, че за да се преборим с тях, човешко същество трябва да се съедини с един от демоните и да се превърне в супер силният „devilman“ (човек-демон). Неговият приятел Акира се превръща точно в това и става важно оръжие в борбата срещу демоните.

Въпреки новите хоризонти на безпощадна агресия и секси външен вид (всички стават много по-готини, след като са обладани от демон), Акира запазва голяма част от идентичността си. Доброто му сърце компенсира за тъмните импулси на неговия демон, Амон, вместо да бъде погълнат от тях.

„Devilman Crybaby“ може да бъде доста труден за храносмилане – гледайте на собствена отговорност. Гологръда жена се трансформира в демон докато гърдите й се клатят преди на мястото на зърната й не се отварят усти. Оргазмите често завършват с разрязването на нечие тяло на две.

Потресаващият секс и насилие обаче не е само за шокиращ ефект – те са и за да демонстрират колко разглезен и гнусен може да е човекът и колко ненужна агресия може да пръсне.

Сериалът също така ни кара да погледнем по друг начин на хората, които не разбираме. Човечеството обръща гръб на демоните си и дори на хората демони и сериалът съдържа директно сравнение с модерния фанатизъм.

Доста е лесно да мразите „Devilman Crybaby“ заради това, че е анимиран или заради това, че е толкова кървав и мръсен. Но сериалът счупва очакванията как трябва да изглежда един такава продукция на Netflix. Той преминава от шокиращ до трогателен за един момент.