Мунк – неразбраният гений

| от |

Много от картините му днес са световноизвестни. Приживе творбите на Мунк предизвиквали шок и неразбиране, в най-добрия случай – присмех. Новаторството на норвежкия експресионист Едвард Мунк и до днес остава стъписващо, пише Дойче веле.

„Разхождах се с двама приятели по залез слънце. Изведнъж небето почервеня като кръв и аз усетих нещо като тъга… Приятелите ми продължиха и аз останах сам, треперещ от страх. Струваше ми се, че чувам един силен, безкраен вик“, пише художникът през 1891, описвайки работата по най-известната си картина „Викът“.

60997570

Мунк, който е роден на 12 декември 1863, загубва майка си още на 6-годишна възраст. След това умира и любимата му сестра, а друга от сестрите му полудява. Момчето открива спасение за душата си в рисуването. Бащата, който е лекар, се бори за физическото оцеляване на семейството: „Той се опитваше да ни бъде и баща, и майка. Но бе мрачен, нервен…с периоди на религиозни пристъпи, граничещи с лудостта, през които в продължение на дни крачеше напред-назад из стаята, призовавайки Бога.“

Публиката е скандализирана

Бащата решава, че Мунк трябва да стане инженер. Но през ноември 1880 Едвард пише в дневника си следното: „Пак се отписах от техническото училище – реших да стана художник“. В този период се появяват неговите натуралистични портрети. Не след дълго започват и първите изложби.

През 1885 Мунк получава стипендия за пътуване до Париж, където открива творбите на Курбе и Дега. Те му оказват огромно въздействие. Завръщайки се в Норвегия, той рисува портрет на смъртноболно дете, обърнало глава към майка си, която е коленичила до леглото. Стилът му е вече съвсем различен – рисува с едри щрихи, наслагва боите една върху друга и прокарва бразди с четката. Цели пасажи от картината изглеждат недовършени, когато я представя пред обществеността.

Както пише творецът: „С „Болното дете“ тръгнах по нов път – то представляваше пробив в изкуството ми и повечето ми по-късни картини дължат появата си на тази творба. Никой друга картина не е скандализирала Норвегия до такава степен. Когато влязох в изложбената зала, хората се бяха скупчили около картината – и оттам се чуваха глъчка и присмех“.

Рисунъкът и темата шокират обществото. Но Мунк е открил стила си: експресивните му картини изобразяват болест и смърт, страх и самота, любов, ревност и надежда – някои от най-дълбоките и същевременно прости човешки преживявания.

0000133802-article3

Художник на душата

Изкуствоведката Карин Орхард, организатор на една новооткритата изложба на Мунк в Хановер, вижда основния принос на Мунк в това, че успява по силно индивидуализиран начин да представи цяла палитра от проблеми и сложни психологически състояния.

В продължение на години Мунк води много интензивен живот: пътува между Норвегия, Франция и Германия, общува с Ибсен, Стриндберг и Арно Холц. През 1892 е организирана първата му изложба в Берлин, включваща актови картини на изкусително-демонични жени. Публиката реагира с възмущение и се налага изложбата да бъде закрита, а списанието „Кунстхроник“ пише: „Няма никакъв повод да си губим времето с разговори за картините на Мунк – тъй като те изобщо не представляват изкуството“. И тъй като никой не купувал картините му, в средата на 90-те години на 19 век Мунк започва да се занимава с дърворезба и гравюри.

През 1909, след преживян психически срив, Мунк се установява недалеч от Кристияния /старото име на Осло/. Междувременно се е утвърдил като художник и започва да проявява интерес и към сюжети, които не са свързани с душевното състояние на личността – рисува пейзажи, а след Първата световна война и руската революция – и портрети на работници.

През 1933 Мунк е нарочен от националистите за „упадъчен творец“, затова по време на окупацията на Норвегия те правят опит да му отнемат един от имотите. Най-известният скандинавски художник умира през януари 1944.

 
 

Ролята, за която Никол Кидман се промени до неузнаваемост

| от chronicle.bg |

Напук на всички, които изпращаха кариерата на Никол Кидман в някоя черна дупка и подиграваха актрисата за не дотам сполучливите хирургически намеси, тази прекрасна жена показва, че няма намерение да слезе от екран.

За това свидетелства не само филма „Boy Erased“, който очакваме да излезе, но и следващият й филм, „Destroyer“. В него Кидман е неузнаваема и претърпява трансформация почти колкото тази в „Часовете“, където влиза в ролята на Вирджиния Улф.

Първия трейлър на „Destroyer“ ни запознава с Ерин Бел, детектив от полицейския отдел на LA, която е преследвана от спомен за неразрешен случай с престъпна банда от Калифорнийската пустиня. Операцията е завършила трагично, а днес, години по-късно, лидерът й отново е готов за действие. А това означава Ерин да се изправи срещу всички демони от миналото.

Режисьор на филма е Карин Кусама, а сценарият е на Фил Хей и Мат Манфреди. Освен Кидман, във филма ще видим и Себастиан Стан, Татяна Маслани, Брадли Уитфорд и Тоби Кебъл.

Първото показване на „Destroyer“ беше тази година на Telluride Film Festival  и до този момент критиците се изказват повече от хвалебствено за изпълнението на Никол Кидман.

Световната премиера на филма по кината ще бъде на 25 декември. А ето и трейлъра:

 
 

Творческо писане за мечтатели

| от chronicle.bg |

Всеки четвъртък в уютната „Кафе-книжарница на мечтите“ собственичката Петра организира курс по творческо писане. Сгушено в сърцето на Милано, очарователното кафене със старинни дървени рафтове, затрупани с книги и аромат на горещ шоколад, е идеалното място да се отпуснеш в търсене на своята мечта между страниците на някоя книга.

Петима души – всеки със своята необикновена житейска история, постепенно се сближават. Техните лични истории се преплитат, докато се стремят към собствения си щастлив край.

Заедно с ексцентричния и обаятелен учител Дилън те се впускат във вълшебния свят на книгите, за да открият магията на литературата, вкуса на мечтите, но и да се изправят пред страховете и грешките си.

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Какво се случва с изкопа в градинката „Кристал“?

| от chronicle.bg |

Все още не е отминал шумът от последния скандал около ремонта на центъра на София, а новият, за съжаление, вече се задава. Този път под прицела на недоволните граждани попада любимата на столичани градинка „Кристал“ и в частност, изкопът в нея.

В информация, излязла в медиите тази сутрин, се изказват опасения, че „по-всичко личи“, че дупката в градинката „Кристал“ ще бъде напълнена с почва и изравнена. Приложени са снимки, на които се виждат огромни насипи пръст в самия изкоп. Източник на информацията (че дупката може да се запълни) не се съобщава. В резултат на това социалните мрежи реагираха с недоволство и случаят заприлича на този от преди няколко дена с ремонта на градинката „Св. Седмочисленици“.

За да внесем яснота по въпроса, ще се опитаме да изясним какво всъщност предстои да се случи наистина с градинката „Кристал“? Или поне ще съобщим информацията, която е общественодостъпна, но очевидно труднооткриваема… 

Още през 2014 г. планът за преустрояване на т. нар. Зона 4 в София (в която попада градинката „Кристал“) е приет и до него е осигурен публичен достъп. Ето тук можете да видите проекта в снимки. Според обществената поръчка, дупката трябва да  бъде превърната в езеро. Фирма изпълнител на поръчката е А.Д.А., която и в момента отговаря за ремонта в центъра.

Проектът, по който в момента се извършва ремонтът обаче (публикуван през 2015 г.) се различава от публикувания през 2014 г. И от него, и от информация, публикувана на фейсбук страницата на Йорданка Фандъкова, става ясно, че изграждане на езеро няма има. Вместо това се подготвя обновяване на терена в дупката и създаване на зони за отдих с пейки. За целта е необходимо да се изгребе най-горният слой от почвата (т.нар. хумусен слой, с дебелина от 20 до 30 см), който да се подмени с нов, с по-добри свойства. В момента се извършва именно това. Но според проекта и според думите на кмета на София, изкопът няма да бъде изравняван.

Историята на „дупката“ започва през 1914 г., когато е направен изкоп за основите на сграда на Народната библиотека и музей. Строежът не е реализиран за войните и в последствие пространството е оформено като част от парковото пространство на градината.

кристал
Ето така би трябвало да изглежда градинката след ремонта.

Проектът от 2015 г. е достъпен тук.

Снимка: Aleksandar Mihaylov Mihaylov