Мунк – неразбраният гений

| от |

Много от картините му днес са световноизвестни. Приживе творбите на Мунк предизвиквали шок и неразбиране, в най-добрия случай – присмех. Новаторството на норвежкия експресионист Едвард Мунк и до днес остава стъписващо, пише Дойче веле.

„Разхождах се с двама приятели по залез слънце. Изведнъж небето почервеня като кръв и аз усетих нещо като тъга… Приятелите ми продължиха и аз останах сам, треперещ от страх. Струваше ми се, че чувам един силен, безкраен вик“, пише художникът през 1891, описвайки работата по най-известната си картина „Викът“.

60997570

Мунк, който е роден на 12 декември 1863, загубва майка си още на 6-годишна възраст. След това умира и любимата му сестра, а друга от сестрите му полудява. Момчето открива спасение за душата си в рисуването. Бащата, който е лекар, се бори за физическото оцеляване на семейството: „Той се опитваше да ни бъде и баща, и майка. Но бе мрачен, нервен…с периоди на религиозни пристъпи, граничещи с лудостта, през които в продължение на дни крачеше напред-назад из стаята, призовавайки Бога.“

Публиката е скандализирана

Бащата решава, че Мунк трябва да стане инженер. Но през ноември 1880 Едвард пише в дневника си следното: „Пак се отписах от техническото училище – реших да стана художник“. В този период се появяват неговите натуралистични портрети. Не след дълго започват и първите изложби.

През 1885 Мунк получава стипендия за пътуване до Париж, където открива творбите на Курбе и Дега. Те му оказват огромно въздействие. Завръщайки се в Норвегия, той рисува портрет на смъртноболно дете, обърнало глава към майка си, която е коленичила до леглото. Стилът му е вече съвсем различен – рисува с едри щрихи, наслагва боите една върху друга и прокарва бразди с четката. Цели пасажи от картината изглеждат недовършени, когато я представя пред обществеността.

Както пише творецът: „С „Болното дете“ тръгнах по нов път – то представляваше пробив в изкуството ми и повечето ми по-късни картини дължат появата си на тази творба. Никой друга картина не е скандализирала Норвегия до такава степен. Когато влязох в изложбената зала, хората се бяха скупчили около картината – и оттам се чуваха глъчка и присмех“.

Рисунъкът и темата шокират обществото. Но Мунк е открил стила си: експресивните му картини изобразяват болест и смърт, страх и самота, любов, ревност и надежда – някои от най-дълбоките и същевременно прости човешки преживявания.

0000133802-article3

Художник на душата

Изкуствоведката Карин Орхард, организатор на една новооткритата изложба на Мунк в Хановер, вижда основния принос на Мунк в това, че успява по силно индивидуализиран начин да представи цяла палитра от проблеми и сложни психологически състояния.

В продължение на години Мунк води много интензивен живот: пътува между Норвегия, Франция и Германия, общува с Ибсен, Стриндберг и Арно Холц. През 1892 е организирана първата му изложба в Берлин, включваща актови картини на изкусително-демонични жени. Публиката реагира с възмущение и се налага изложбата да бъде закрита, а списанието „Кунстхроник“ пише: „Няма никакъв повод да си губим времето с разговори за картините на Мунк – тъй като те изобщо не представляват изкуството“. И тъй като никой не купувал картините му, в средата на 90-те години на 19 век Мунк започва да се занимава с дърворезба и гравюри.

През 1909, след преживян психически срив, Мунк се установява недалеч от Кристияния /старото име на Осло/. Междувременно се е утвърдил като художник и започва да проявява интерес и към сюжети, които не са свързани с душевното състояние на личността – рисува пейзажи, а след Първата световна война и руската революция – и портрети на работници.

През 1933 Мунк е нарочен от националистите за „упадъчен творец“, затова по време на окупацията на Норвегия те правят опит да му отнемат един от имотите. Най-известният скандинавски художник умира през януари 1944.

 
 

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров

| от БАН |

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров по научната програма „Шипка“ ще бъде експонирана от 18 до 22 юни във фоайето на Централната сграда на БАН.  Тя се организира от Института за космически изследвания и технологии и ще се открие на 18 юни от 10 часа в присъствието на големия летец-космонавт. Ще бъдат експонирани оригиналните апарати и системи, разработени специално за тази програма, с които той и други космонавти са провеждали научни експерименти на борда на орбиталната станция „Мир“. Ще бъдат показани също скафандъра и костюма на космонавта, както и научни публикации свързани с подготовката, реализацията и резултатите на тази програма, фото и видео материали и други.

В експозицията ще могат да бъдат видени и други знакови прибори и апаратни системи, разработени от български учени, инженери и специалисти, благодарение на които България продължава да заема достойно място сред космическите държави.

 
 

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“

| от chr.bg |

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“, ако и Джейсън Ориндж се съгласи.

Водещите Филип Скофилд и Холи Уилоуби попитаха Роби Уилямс в британското телевизионно предаване „Тази сутрин“ дали наистина групата замисля отново да се събере в пълен състав за 30-годишнината си през 2020 г. Това означава той и Джейсън Ориндж да се присъединят към Гари Барлоу, Марк Оуен и Хауърд Доналд. Роби Уилямс отговори, че е готов да го направи, но не знае какво е отношението на Джейсън.

Роби Уилямс напусна за пореден път „Тейк дет“ през април 2014 г., а през септември същата година го последва и Джейсън. През март тази година Гари Барлоу каза, че „няма шанс“ Роби да се върне.

Петимата не са пели заедно от 2011 г. Гари Барлоу обаче е доволен от групата и като трио.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.

 
 

СЗО: Транссексуалността не e умствено заболяване

| от chr.bg |

Световната здравна организация (СЗО) счита, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, не трябва повече да се приема за умствено заболяване.

Това става ясно от 11-ата Международната класификация на болестите, която трябва да бъде ратифицирана от членуващите в организацията държави през 2019 г. Новата версия на Международната класификация на болестите, публикувана от СЗО тази седмица, ще бъде представена на Световната здравна асамблея през май 2019 г. в Женева, за да бъде приета от страните-членове и да влезе в сила от 1 януари 2022 г. В нея има нови глави, от които една е за сексуалното здраве. Там е вписано „несъответствие на пола“, или транссексуалност, класифицирана досега сред умствените заболявания.

Един от „много големите проблеми“ е, че „свързването на транссексуалността с умствените болести е стигматизиращо“, обясни Лале Саи, която ръководи дирекцията по репродуктивно здраве към СЗО.

СЗО очаква новата класификация на транссексуалността да „намали стигматизирането, а това може да допринесе за по-добро приемане на тези хора от обществото . . . и дори да им осигури по-добър достъп до здравни услуги“.

На снимката: Андреа Пежич, един от най-известните транссексуални хора на света.