shareit

Може ли да се предвиди кой ще спечели Нобелова награда за литература, без да се чете?

| от |


За да познаеш кой ще получи наградата на шведската академия в областта на литературата са необходими доста познания. Най-малкото е да познаваш произведенията на номинираните кандидати. Звучи логично, но дали наистина е така?

През последните осем години фирмата Ladbrokes точно е предвидила носителя на Нобеловата награда за литература в над 50 на сто от случаите, повече от който и да е литературен критик.

Тайната на техния успех обаче не се състои в експертното познаване на произведенията на авторите, чиито имена фигурират в списъците на пунктовете за залагания. Става дума за познания, но в една друга област – психологията. Именно „мързеливите журналисти“, както ги нарича говорителят на тази фирма, които в техните текстове само цитират коефициентите (като настоящият 3/1 за Мураками), всъщност помагат в създаването на ефект известен като „bandwagon effect“, т.е. ефекта на присъединяването към някаква тълпа (разбирай: човешко стадо ), без критично преразглеждане на това, което тя прави или мисли. В случая фаворита на букмейкъра бавно, но постепенно става истински фаворит. Този ефект от общата аудитория си пробива път нагоре до всички „познавачи“ и критици, дори до Комитета.

Крис Райт от Бостън Глоуб обяснява: „Защо фаворит е Мураками? Много просто. Неговото име постоянно се появява в спекулациите и има доста голям шанс той да спечели, следователно вероятността се оценява на 3-1. Разбира се, тази вероятност няма нищо общо с истинската стойност на неговите произведения. Този, който определя коефициента в повечето случаи дори не е чел произведения на въпросния автор.“


Така се създава „ехо“. Разбира се, прякото влияние върху окончателните решения не може да бъде доказано. Петер Енглунд, постоянният секретар на Нобеловия комитет, казва, че те никога не слушат слухове. Но, разбира се, че е трудно да си представим , че тези слухове нямат никакво влияние върху обсъжданията в комитета. Скоро ще разберем дали някой от тези, които сега са начело в прогнозите – Мураками, Джойс Карол Оутс или Петер Нада ще бъдат сред победителите .

 
 
Коментарите са изключени

Първата панацея в историята – трепанацията

| от |

По-стари от писмения език, доказателства за медицинското пробиване на дупки в нечия глава с цел подобряване на здравето свидетелстват за трепанация още от 6 500 г. пр. н. е. Въпреки че днес повечето отговорни лекари я намират за суеверие, традицията все още има привърженици.

Трепанацията се е практикувал във Франция преди близо 10 000 години, а доказателства за нея са открити още и в Азербайджан от 4 000 г. пр.н.е. В Централна и Южна Америка първите преки доказателства за това цепене на глави датират около 2000 пр. н. е.

Тя продължава да се практикува и през Средновековието в Европа, където се разглежда като лек за фрактури на черепа, както и за гърчове. Тъй като много черепи показват знаци на лечение на дупката, смята се, че процентът оцелели е сравнително висок, предвид характера на процедурата.

Продължава дори при бръснари-хирурзи от Ренесанса го използват като метод на лечение – конструира се дори специално устройство от две зъбни колела с цел пробиване на черепа.

Trivelle 1849

Шнек с различни приставки

Самата дума произлиза от френската trepan, която пък идва от гръцка дума trypanon, което означава шнек (устройство, което пробива дупка). Това е в съответствие с процедурата, описана през XII век от н.е. от Абу ал-Касим ал Сахрауи, който отбелязва, че заострена бургия се използва за направата на кръг от малки дупки, а след това една с формата на копие се ползва за премахване на кръга.

Международната група за трепанация (International Trepanation Advocacy Group, ITAG) продължава да популяризира практиката като безопасен и ефективен метод за хората да „запазят и подобрят умствените си функции“. И всъщност, сравнително наскоро Уилям Юджийн Лайънс, на 56, и Питър Еван Халворсън, на 54 (който веднъж вече се е трепанирал в началото на 70-те) извършват процедурата върху неидентифицирана жена (която е дала съгласието си) и я заснемат. По някакъв начин записът попада в репортера Крис Куомо и е излъчена на 10 февруари 2000 г. епизод на предаването „20/20″.

На 13 октомври 2000 г. съдът разпорежда на ABC News да предаде кадрите и г-н Куомо е привикан да даде показания срещу двамата мъже. Въпросът така и не стига до съдебния процес, тъй като през април 2001 г. двамата подсъдими се признават за виновни за практикуване на медицина без лиценз и са пуснати с 3 години изпитателен срок и глоба от по 500 долара.

 
 
Коментарите са изключени

Странните коледни обичаи: Голямото гледане на Доналд Дък в Швеция

Всяка година на 24 декември в 15:00 ч. половината Швеция сяда пред телевизора, за да гледа специална коледна програма от Disney от 1958, озаглавено „From All of Us to All of You“. Или както е известно на шведски: „Kalle Anka och hans vänner önskar God Jul: Доналд Дък и неговите приятели ви пожелават Весела Коледа“

Кале Анка, за по-кратко, върви без прекъсване за реклами по едно и също време по главния обществен телевизионен канал на Швеция, TV1, на Бъдни вечер (когато шведите традиционно празнуват празника) от 1959 г. Програмата се състои от това щурецът Джимини да представя филмчета на Disney от 30-те, 40-те, 50-те и 60-те години като само някои имат нещо общо с Коледа. Има късометражни филмчета от „Silly Symphonies“, както и откъси от филми като „Пепеляшка“, „Снежанка и седемте джуджета“ и „Книгата за джунглата“. Програмата е почти една и съща всяка година, с изключение на това, че в началото има въведение от водещ на живо (който играе ролята на Уолт Дисни, както е било едно време) и на това, че ежегодно се добавя по един нов фрагмент от най-новия филм на Disney, който фрагмент компанията собственик на TV1, SVT, е договорно задължена да излъчва.

Кале Анка обикновено е едно от трите най-популярни телевизионни събития на годината, като между 40 и 50 процента от страната застава пред телевизорите. През 2008 г. програмата има най-ниските си рейтинги за повече от 15 години, но все пак привлича 36 процента от публика, около 3 233 000 души. Някои от репликите в анимациите навлизат в шведски език. „Nordic Museum“ в Стокхолм има изложба в чест на програмата, озаглавена „Традиции“. Всеки път, когато телевизията се опитва да отмени или промени коледната програма, среща бърза и остра обществена реакция.

Името Kalle Anka идва от главния герой на второто анимационно филмче – „Клоун в Джунглата“ – където Доналд Дък е тормозен от чалната птица Аракуана (аракуана са вид кокошки, но не е напълно ясно дали тази конкретно птица е кокошка)

Културното значение на програмата не може да се надцени. Kalle Anka не се записва или тегли от интернет, за да се гледа по-късно. Никой не прави нищо друго, когато дават Kalle Anka. Няма значение на колко сте години – абсолютно всеки член от семейството сяда мирен и гледа. Както всички правят от 50 години насам. „От 3:00 следобед не можете да правите нищо друго, защото Швеция е затворена“ казва Лена Кеттриом Хьок, ръководител на „Nordic Museum“. „Така че дори и да не искате да го гледате, не можете да се обадите на някого или да правите нещо друго, защото никой няма да го направи с вас.“

Според Лена Кеттриом Хьок, привързаността на Швеция към Kalle Anka има общо с по-старите празнични традиции. „Това е мечтата от старото село, преди хората да се преместят в градовете“, казва тя. „Кале Анка е почти като да се събираш около огъня в старите времена и да слушаш приказки.“

Но как тези телевизионни приказки стават част от фолклора на Швеция? Това до голяма степен е случайност. Програмата за първи път се излъчва през 1959 г., когато шведите тъкмо започват да притежават телевизори. „Тази традиция не би могла да се случи, например, през 1970 г.“, казва Шарлот Хагстрем, професор по етнология и архиватор в университета в Лунд. „Трябваше да е през 1960 г., когато телевизията беше нова.“ Фактът, че до 1969 г. в Швеция има само един канал, а до 1987 само два като и двата са обществена услуга, предоставяна и управлявана от държавата, също помогна. Както и фактът, че от години само по Коледа шведите могат да гледат анимация на Disney или въобще американски анимации по телевизията.

През последния половин век героите и филмчетата са станали толкова голяма част от празника, колкото и коледното дърво. През 70-те Хелена Сандблад, тогава ръководител Детски програми, се опита да изтегли шоуто от ефир, тъй като излъчването на програма на Disney тогава не е в тон с преобладаващите политически настроения. „Всичко беше доста сериозно през 70-те и всичко, което беше капиталистическо или се смяташе за капиталистическо, не беше добро, беше грозно“, казва говорителят на SVT Урсула Хагергерм. След като вестниците обаче научават за плановете за отмяна на коледната програма, разгласяват новината и телевизията е бомбардирана с писма, телефонни обаждания и протести. Сандблад дори получава лични заплахи. „Това беше една от най-бурните обществени реакции в история ни“, каза Хагергерм.

 
 
Коментарите са изключени

Улици на историята: Сидер Грънчаров – скромният търговец, който продаде всичко за свободата

| от |

Ако се движите по булевард „Захари Стоянов“ в Люлин 4-и посока центъра и подминете улица „419-та“, следващата ѝ пресечка в ляво ще бъде улица „Поручик Георги Кюмкюрджиев“. Същата завършва в улица „Сидер Грънчаров“. Въпросната улица е в съседство на ул. „Таньо Стоянов“ и най-близкият и интересен обект е детска градина „Иглика“. Днешният герой е именно Сидер Грънчаров. Макар и информацията за него да е оскъдна, кратка справка в Wikipedia показва, че това е един от революционерите, които някога са се борили за свобода.

Сидер Грънчаров е имал честта да бъде поканен в освободителното движение от самия Васил Левски. Историята на дякона е известна на всеки българин, а неговото обкръжение е специално подбрано. Кой точно е Сидер Грънчаров. Местните жители на Горна Оряховица го познават като заможен търговец на кожи и спиртни напитки, негови партньори са братята му Моско и Вичо. Сидер се ражда през 1839 г. и е един от видните революционери на града. Можете да откриете негов паметник в Горна Оряховица.

Сидер се ражда във време, в което родната история има нужда от герои. И щом трябват дела, Сидер решил да заслужи своето име (не само на улица) именно с такива. На 1 май 1876 г. в Търново пристига Стефан Стамболов, чийто бойни задачи се насочват в ръководството на Първи революционен окръг. Мъдрото решение на Стамболов и неговите добри помощници е да се фокусират в по-малък град, където няма да се набиват на очи.

В Горна Оряховица са посрещнати като свидни гости и бързо намират подслон именно в чорбаджийската къща. След споделяне на плана и разговори около нестихващата и толкова желана свобода, Сидер получава много сериозен пост в комитета – касиер. Позицията е получена, след като самият той впечатлява гостите си с невероятна честност и скромност.

След като получил задачите си, Грънчаров започва да ръководи революционната каса и при всяко търговска визита се закупува и крупно количество оръжие. Всеки път, когато се прибира, Сидер казва на турските власти, че пренася търговски стоки. Понеже е познат, никой не прави проверки и не подозира, че горнооряховският търговец има скромно снаряжение за партизанска война.

По ирония на съдбата и най-честа историческа практика е предаден от свои. Грешката на доносниците е, че не знаят кога се правят оръжейните курсове, за да бъде задържан с оръжие. Когато е заловен, прекарва само една вечер в тъмницата и след това е освободен. След като Стамболов разбира случката, изпраща заповед на Грънчаров да се премести в Русе и да потъне в забрава, имайки предвид, че в родния с град ще бъде под постоянно наблюдения. Сидер прекарва известно време Русе и след това се прехвърля във Влашко.

Поредната смяна на локацията позволява за пореден път и спасение. Неговите добри приятели са заловени. Дори и тази подробност не позволява да се откаже от действия. Последните му пари отиват за оръжие и издръжка на бежанците-революционери, които трябва да оцеляват по някакъв начен. Последната радост за Сидер е възможността да се включи в Ботевата чета.

Парите му отиват за оръжие от Русия. За беда последната бойна пратка е спряна на митницата и Грънчаров трябва да я освободи. При завръщането си в Гюргево, където е установен, революционерът с тъга осъзнава, че Ботев вече е тръгнал. Последният вариант да влезе в битка за свободата е през Сърбия, където Филил Тотю се подготвя за включване към Ботев. Влиза в България през Врачанския Балкан.

Още в първите сражения става ясно, че горнооряховецът е решен да умре като свободен мъж. Този боен плам обаче не разпалва останалите бойци, до които стига новината, че Ботев е мъртав. Повечето четници вече мислят за отстъпление и завръщане. С още 54 човека, бившият търговец продължава своя боен поход. Последното му желание е просто някой да разкаже на семейството му какво е правил и как е умрял.

Целта на формираната чета е да се срещне с останалите въстаници от Южна България. Първата среща с врага е някъде в региона на село Елисейна. Там претърпяват тежки загуби и оцеляват едва 12 души. Спират за почивка в манастира „Света Богородица“. Никой не е подозирал, че турците са направили засада и скромната съпротива от 12 души е твърде слаба. Гаврата с убитите не приключва до тук, противника обезглавява безжизнените тела, набучва главите на кол и ги носи в София, символизирайки бъдещата съдба на всеки, който дори помисли за свобода.

 
 
Коментарите са изключени

Изобретяването на острилката за моливи

На 20 октомври 1828 г. математикът Бернар Ласимон от Париж получава патент с номер 2444 за своето изобретение „taille crayon“, което преведено на български от френски означава „точило за молив“. Година след получаването на патент, за „taille crayon“ се пише във влиятелен вестник за политика и литература и точилото се изтъква като предпочитан начин за заостряне на моливи (спрямо дялкането им с нож). В него са използвани две малки метални пили, поставени в дървено кубче, с които се издялква, изстъргва и смила молива, за да се наостри. Въпреки че това е първата механична острилка, тя оказва се не е много по-бърза, нито изисква по-малко усилие, отколкото подострянето с нож.

Около десет години по-късно, през 1837 г., британците създават свое острило. „Патентованата острилка за молив“ на Купър и Екщайн се появява в The Mechanic’s Weekly – научен седмичник, основан и редактиран от Джоузеф Клинтън Робъртсън. Те наричат своето изобретение „Styloxynon“ и неговото описание в изданието е доста близко до острилката на Ласимон: „две остри пили, плътно поставени заедно под прав ъгъл в малко кубче от палисандрово дърво“. В края на текста обаче пише: „Когато се вкарва чисто нов молив за първи път, той трябва първо грубо да бъде поиздялкан с нож, преди да се използва Styloxynon.“

Pencil sharpener mechanism

Излишно е да казваме, че все още е необходима работа по острилката.

Десетилетие пък след Styloxynon, друг французин, Тери де Еставо, проектира това, което и до днес ще използваме в острилките за моливи. Еставо прави предмет с конусовидна форма, в който, когато моливът се вмъкне и завърти, всички страни на молива се издялкват веднага и това прави процеса на острене много по-бърз. От този момент нататък острилки с такъв конус се появяват в цяла Европа, макар и с леки промени в дизайна. Всъщност, в Early Office Museum показва, че общината на Ню Йорк закупува механични острилки за моливи за офисите си още през зимата на 1853 г. от английска компания за един долар и петдесет на парче (около 42 долара днешни пари). С нарастването на търсенето на острилки за моливи нараства и необходимостта от масовото им производство, и в процеса цената се понижава.

Тук в картинката се появява и Уолтър К. Фостър, който според много източници патентова първата американска острилка за моливи през 1851 г., която има подобрения по първоначалния конус, така че да може да се произвежда по-лесно масово.

Към 1857 г. материалв търговско списание посочва, че Фостър и неговите служители правят по над 50 долара бруто (7 200 долара днес) на ден от острилките поради „все по-широкото търсене за износ за Европа с всеки изминал ден“. До 1860 г. книгата „The Practical Draughtsman’s Book of Industrial Design“ от Франция пише, че „сега американците вече ни доставят нещо по-просто и по-евтино“.

HighEndSharpener

През следващите тридесет години острилката за моливи ще се произвежда масово в целия свят в различни размери, форми и модели за премахване и остъргване на излишната дървесина от молива. И все пак, острилката за молив все още не е перфектна – основният проблем е, че всички те изискват от човека или да върти молива и да държи острилката стабилно, или да завърти острилката и да държи молива стабилно, за да получи желания остър връх. През 1896 г. Planetary Pencil Pointer на компанията от Чикаго A.B. Dick промени това.

Приличаща малко на резачка за хартия, при тази острилка потребителят вмъкна молив в „патронник“ – специално място за от дърво – а след това два два диска „се завъртат около оста си, докато се въртят и около върха на молива“. За много кратко време човек получава перфектно заточен молив. През 1904 г. острилката за молив Olcott подобрява още повече ефективността с цилиндрична режеща глава за по-чисто рязане.

Някъде по същото време с Planetary Pencil Pointer на A.B. Dick , мъж от Фолс Ривър, Масачузетс, забеляза, че има друг проблем във връзка с острилката за моливи. Джон Лий Лав е дърводелец по професия, така че винаги имаше нужда от молив. Нуждае се обаче от острилка, която е преносима, лесна за употреба и няма да направи много боклук. И така, той сам е проектира и патентова това, което му трябва.

С американски патент №594114, озаглавен просто „Острилка за молив“, се описва проста, лека, с манивелно задвижване острилка за моливи, която улавя боклука при работа с нея. Освен това, както пише в патента, той би могъл да действа и като „орнамент за бюро, тежест за хартия, както и за други по-прости цели“. Този тип острилка е наречена „острилката на Лав“.

SchoolPro Electric Pencil Sharpener

Следващото важно подобрение за острилката за моливи е добавянето на електричество. Въпреки че изглежда електрическите острилки за моливи са били изобретени някъде през 1910 г., те не са били в серийно производство до 1917, когато с това се заема компанията Farnham Printing & Stationery Co от Минеаполис. Дори тогава, въпреки че ги има и се използват от големите офиси, този тип острилки не са били широко достъпни чак до 40-те години.

 
 
Коментарите са изключени