Моноспектакъл на Георгия Кадоглу събира средства за болно дете

| от |

„Неточка Незванова“ по Достоевски ще се играе на сцената на театър „Възраждане“.
Благотворителен моноспектакъл събира средства за лечението на 12-годишния Любомир Еленков от София. Момчето се ражда преждевременно, след като на 8 март 2002 г. пиян шофьор блъска на пешеходна пътека майка му и баща му. Майка му почива веднага след раждането, баща му – няколко месеца по-късно. Оттогава за живота на Любчо се бори баба му.

Детето се ражда в тежко увредено състояние. От първия възможен момент му се провежда рехабилитация в България и в чужбина. Преминал е през множество операции, както и през лечение със собствени стволови клетки.

Любчо вече набра необходимите средства за операция на тазобедрените стави в ортопедична клиника Шпайзинг, Виена. Сега трябва да се съберат още около 10 000 евро за изработване на ортези за краката, които ще бъдат поставени във Виена веднага след операцията.

В помощ на Любчо се отзова столичния театър „Възраждане“. В сряда, 20 декември от 20:00 ч. на сцената на театъра младата плувкиня Георгия Кадоглу ще изиграе благотворително „Неточка Незванова“ по Достоевски.

Постановката е дело на Сия Папазова – художествен ръководител и драматург в детско-юношески театър „Златното ключе“ към Общински детски комплекс – Варна.

С моноспектакъла „Неточка Незванова“ Георгия има спечелени две първи отличия: първанаграда за най-добра женска роля на девети национален фестивал за детско-юношеско театрално творчество „Малкият принц“ 2014 г. и първа награда за най-добро цялостно изпълнение на национален театрален фестивал „Вълшебникът театър“ 2013 г.

Това не е първата проява на благотворителност от страна на талантливата ни плувкиня. През 2011 г. тя изигра първия си благотворителен моноспектакъл „Козет“ по Виктор Юго и дари събраните средства от официалната премиера на деца в неравностойно положение на БЧК.

i394574_w480

Билетите са по 10 лв. за учащи и 20 лв. за всичко останали.

Може да помогнете на Любчо и като изпратите SMS на с текст на латиница DMS LUBCHO на номер 17 777 (за абонати на Tеленор, VIVACOM и M-Tel.

Дарителска банкова сметка:

Титуляр: Любомир Ивайлов Еленков

Банка: Райфайзен Банк

IBAN: BG25 RZBB 9155 1000 6461 90

BIC: RZBBBGSF

 

С News7

 
 

Пилот нарисува неприлични знаци със самолета си от скука

| от chronicle.bg |

Работата понякога може да ни доскучае, колкото и интересна да е тя. 

Австралийски пилот изписа в небето, „Скучно ми е“, докато тества новия двигател на самолета си. Но това не е единственото което направи, както можете да видите от снимката.

pilot-spells-out-i-m-bored-in-air-during-test-flight-1098157574246014977

Самолетът, модел Diamond Star, собственост на летателната школа Adelaide, летя 3 часа – между 9 и 12 сутринта във вторник.

Питър Гибсън, говорител на местния орган за контрол и безопасност на полетите, каза пред ABC Australia, че рисуването със самолет е „рядко, но не и нечувано“.  „Докато пилотът управлява самолета безопасно и изпълнява всички изисквания и правила, не ни интересува особено как изглежда пътят му на радара.“

 
 

Отиде си морякът от популярната снимка „V-J Day in Times Square“

| от chronicle.bg |

Американският моряк, който целува непознато момиче на Таймс Скуеър в Ню Йорк, празнувайки края на Втората световна война в популярната снимка V-J Day in Times Square, почина на 95 години.

Джордж Мендоса целува 21-годишната Грета Цимер Фридман на VJ Day (Victory over Japan Day – Денят на победата над Япония, от англ. ез.), а изображението им става иконично за този период от историята на Съединените щати.

Кадърът е снет от Алфред Айзенщад за списание Life. Самият той си отива през 2016 година, на 92.

Дъщерята на Мендоса, Шарън Молюр, каза, че баща й получава гърч след като пада в старческия си дом в Мидълтаун, Роудд Айлънд.

Фотографът разказва как вижда моряк, който тича сред тълпата на 14 август 1945 година и хваща всеки, който му попадне. „Аз тичах пред него с моята Leica и се опитвах да хвана хубав кадър, но все не успявах. В един момент обаче, неочаквано, видях, че хвана нещо бяло, обърнах се и ги щракнах. Ако мединската сестра беше с тъмни дрехи, никога нямаше да мога да направя снимката.“

Грета Фридман, работи като асистентка в зъболекарски кабинет, казва, че разбра за фотографията чак през 60-те години. „Не беше кой знае каква целувка. Някой просто празнуваше, нямаше нищо романтично.“

Не всеки обаче вижда снимката като нещо положително. Въпреки че тя е всеприета като момент на искрена радост, в модерните времена тя може да се счете за, както пише списание Time: „документиран акт на публичен сексуален тормоз.“

 
 

Mark Knight: Добрият диджей трябва да има способността да разбира тълпата

| от chronicle.bg |

По собствените му думи, това, което той прави не е професия, а начин на живот. И няма как да е по друг начин. Кариерата му започва преди повече от 20 години и оттогава до сега е обиколил почти всички сцени по света, откъдето звучи електронна музика. Ежедневието му преминава в пътувания между родната Великобритания и най-горещите точки за почитателите на този музикален стил.

Марк Найт е добре познато име у нас от няколко години вече. Световноизвестният диджей и музикален продуцент ще се срещне за пореден път с българските си почитатели на 23 февруари. Мястото е  Yalta Club, а поводът е 28-ият рожден ден на клуба. Създателят на Toolroom Records, номиниран за награда „Грами“, Mark Knight, е неотменна част от историята на клуба, а дългите му сетове са звучали на някои от най-култовите събития като SOLAR Summer, Halloween и SOLAR Christmas.

Mark Knight е водеща фигура в еволюцията на електронната музика от последните две десетилетия. Освен с авторските си парчета, той променя облика на жанра с основаването на компанията Toolroom Records, която вече 15 години търси и създава творци, които допринасят за развитието на този стил.

Дни преди да се качи на пулта в Yalta Club, Mark Knight отговаря на нашите въпроси за поредното си идване в България, личния му принос към музикалната индустрия и развитието на един жанр, който отдавна вече е надминал границите на субкултурно явление.

Много пъти сте идвали в България и сте споделяли впечатленията си. Какво ви връща тук всеки път?

И преди съм го казвал, но България наистина е едно от любимите ми места по цял свят, където пускам. Имам участия в България вече от толкова много години, така че съм установил много специална връзка със страната и хората. Няма място на Земята, където да се чувствам по същия начин, докато пускам: тук е като втори дом за мен. Публиката сякаш наистина оценява това, което правя, и всичко е 100% реципрочно.

Как бихте описали българската публика?

Невероятно е да видиш развитието на клубните сцени навсякъде по света, когато си пътувал толкова, колкото аз и когато си пускал музика в много и различни страни. Сигурен съм, че местното население на всяка страна ще защитава стойността на собствената си клубна сцена и то с право. Както казах, България винаги ще заема специално място в сърцето ми и няма друго място, на което да се наслаждавам повече, докато пускам.

В какъв етап се намира в момента EDM в световен мащаб?

Ако под EDM имате предвид електронната музика като цяло, според мен се намира в прекрасно състояние. Никога не е имало по-голямо внимание върху нея, отколкото сега и за някого, който е на сцената от повече от 20 години, това е прекрасно.

Какви са прогнозите ви за близкото бъдеще на жанра?

Мисля си, че ще се върнем към хауса и това вече е започнало да се случва. Ще има завръщане към вокала и мелодията. Хаусът е наистина обширен жанр, така че има много посоки, в които може да се развие. Забавно е, защото всички говорят винаги за последните трендове, кое ще е следващият голям хит. А хаусът е в основата на всичко, той кипи на задния фон. Сякаш хората не са доволни от нещо, което вече повече от 30 години е установено, а вместо това търсят нови поджанрове, само и само да има нещо ново, за което да говорим.

Как ви се иска да допринесете за развитието на жанра като музикален продуцент?

Мисля, че вече съм дал своя голям принос! Но естествено искам да продължа да правя музика, която хората обичат и към която са ангажирани, на сцената, но и извън нея.

Кой е най-важният елемент от създаването на един сет?

Самият аз повече от всичко харесвам предизвикателството, което поставят дългите сетове, заради факта, че ти си отговорен за това как ще мине цялата нощ. Това не означава непременно да се фукаш, но трябва да задълбаеш по-дълбоко и да си подготвен за много непредвидени ситуации. Преди да започна да създавам сета, обикновено го „разбивам“ на секции по часове: не да пускаш запис по запис, но да имаш идея какви неща ще пускаш по време на първия час, втория час и т. н. Но също така трябва да си способен и да реагираш на момента. След няколко часа настроението може да изисква да нещата да станат по-хард, отколкото си си представял, затова познаването на собствените ти записи и увереността, че можеш да отведеш хората там, където всички искате да отидете, е от изключителна важност.

Кой е онзи аспект от работата на диджея, за който публиката не си дава сметка?

Едва ли ще бъде изненада, но това, което хората не виждат, е подготовката. Аз прекарвам много време просто в слушане на музика и това се случва преди да започна да планирам какво ще пускам в определен сет. След това идва сортирането на записите по жанр, време или ритъм. Дори за кратките сетове може да е необходима часове подготовка.

Как се промени хаусът, откакто основахте Toolroom?

Интересът в електронната музиката се повиши неимоверно за времето, в което аз се занимавам с това. Днес имаме големи брандове, които спонсорират шоута, повече отвсякога има фестивали за електронна музика и други събития, както и хора, работещи в индустрията. Това е фантастично. Благодарение на всичко това, този развиващ се жанр може да се легитимира, и да се надяваме да подсигури безкрайното си съществуване – нещо, което определено не беше сигурно във времето, когато аз започнах.

Какви качества трябва да притежава добрият диджей?

Мисля, че най-важното е да познаваш в дълбочина собствената си музика. Може да имаш хиляди записи в колекцията си, но трябва наистина да ги познаваш, за да можеш да доставиш преживяване. Няма нищо по-неефективно за създаването на хубаво музикално пътешествие от това да пускаш парчета, които просто не вървят заедно, дори сами по себе си да са страхотни. Знанието е ключът! Трябва също да имаш способността да разбереш тълпата, да усещаш времето, кога е подходящо да смениш посоката. И определено трябва да можеш да изненадваш хората, да пускаш парчета, които те никога досега не са чували, но от които ще могат да си вземат нещо.

 
 

Заешкото нашествие в Австралия

| от Радослав Тодоров |

За първи път в Австралия зайците пристигат вероятно още с корабите на първите заселници към края на 18 век. Първоначално те били отглеждани за храна в клетки и по нищо не личало в какъв огромен проблем за околната среда и стопанството ще се превърнат тези наглед безобидни пухкави създания.

Заешката кутия на Пандора била отворена през 1859 г. когато британският заселник и любител на лова Томас Остин решил да пусне на свобода в природата 24 заека с намерението те да се развъдят и да ги ползва като ловен обект. Проблемът обаче е, че този обект в съвсем кратко време придобил гигантски размери. Оказало се че условията в Австралия са идеални за зайците, а освен това меките зими позволявали целогодишно размножаване. Поради липсата на естествени врагове в Австралия зайците претърпели взривна популация и само няколко десетилетия по-късно тези 24 заека нарастнали на около 1 милиард!

Rabbits_MyxomatosisTrial_WardangIsland_1938

Годишно вече се отстрелвали по 2 милиона заека без това въобще да влияе върху популацията им. Биолозите считат, че основната причина за това е, че зайците на Остин са били подбрани да са от няколко различни породи. По този начин много бързо при произволните кръстоски помежду им се е селектирал идеалният вид заек като приспособимост към австралийските условия.

И така само за няколко десетилетия континентът се оказал надупчен като швейцарско сирене от заешки дупки. Редица уникални растителни видове били унищожени от безбройните пришълци. С това започнал да се клати балансът в биологичните ниши, което застрашавало от изчезване и някои местни видове животни. Опустошенията които заешките орди започнали да нанасят на посевите и земеделието били направо неизчислими.

Станало крайно наложително правителството да вземе крути мерки срещу този проблем.

Първоначално решили спешно да започнат изграждането на огради с обща дължина над 3000 километра за да ограничат разселването на популациите поне само до рамките на щата Виктория. Оказало се обаче че зайците се размножават по-бързо дори и от темпото, с което се строят оградите и още преди строежът им да бъде завършен те успявали да ги заобикалят и да плъзнат по останалите щати. Там където успяли да ги заградят напълно също нямало реален ефект, тъй като се оказало че те без проблеми изравят дупки под оградите. През 1887 г. правителството на щата Нов Южен Уелс обявило награда от 25 000 паунда за всеки, който предложи неизпробван до момента ефективен метод за изтребване на зайци.

rabbit-proof-fence-episode

След като акциите по отстрелване и заграждане завършили с пълен провал, през ХХ век дошъл ред и на учените и модерните технологии да опитат късмета си срещу заешката напаст. Така новите лабораторни противници на зайците първоначално ги атакували с химически оръжия, залагайки капани с отрови на фосфорна основа, които да не вредят на почвата, растителността и домашните животни. Нито те, нито другите разработени химически смеси (като соден флуороацетат и пиндон) обаче не могли да затрият гигантските заешки популации. След като химиците се провалили дошъл редът и на молекулярните биолози. Те започнали разработка на нова болест, която да доведе до епидемия сред зайците и да ги изтреби.

Но всички тези опити имали само временен ефект. Опитът да погубят зайците с птича холера например не дал почти никакви съществени резултати. Тогава през 50-те години учените по изкуствен начин пуснали в природата вирусът myxoma, който причинява миксоматоза, смъртоносно за зайците заболяване. Но дори и в този случай ефектът бил много далеч от очакваното. Макар и вирусът да успял да изтреби около половин милиард заека след пускането му, оцелелите удивително бързо се адаптирали и развили естествен имунитет към него.

Все пак на фона на щетите за милиони долари, унищожаването на редица местни растения, а с тях и животни, както и дори причиняването на ерозия на почвата, зайците понякога били и от полза за фермерите. По време на икономическите депресии в края на 19 век и през 30-те години на 20 век, както и по време на световните войни, ловуването на зайци се оказала безплатна опция за подобряване на тежкото положение с финансите. Те практически са неограничен ресурс на храна, а с продажбата на месото и кожите им фермерите си докарвали допълнителни приходи, както и погасявали с тях фермерските си заеми.

026_rabbits sopurce unknwon a

Но въпреки войната на австралийците срещу зайците, водена с всички възможни средства в продължение на близо 150 години, през 2000 г. броят на дивите зайци в Австралия отново е започнал да се увеличава и е достигнал до около 200 000 000. Съвременните учени продължават да разработват нови модификации на миксоматозата, които да са по-смъртоносни и по-трудни за адаптация към тях.  През 2017 г. такъв „подобрен“ вирус-убиец е пуснат в природата, но все още и от неговото действие не е установена някаква съществена ефективност.

Това всъщност е най-бързо развилата се популация на животно в историята на планетата. Както и никое друго животно не е отговорно за изчезването на толкова други видове местни животни, растения и дървета в Австралия колкото зайците.

И въпреки широката употреба на модерни биологически оръжия за масово поразяване войната продължава и до днес, без да има изгледи за категоричен успех в обозримо бъдеще.