shareit

Момичетата, които Слендърмен накара да убиват

| от |

Пейтън си измислила прякора „Бела“, когато тръгнала на училище. Моргън е най-добрата й приятелка от четвърти клас. И двете момичета обожават котки и игрите на въображението.

Моргън е обсебена от Хари Потър и докато обядват в училище, често си представят, че Волдемор е в същото кафе и ги преследва. Двете са вече в шести клас.

На 30 май 2014 година, петък, Моргън празнува рождения си ден. Планът е да има парти с преспиване. Ще бъдат три момичета – Моргън, Бела и тяхната нова приятелка Аниса, която живее в същия блок. Моргън и Аниса се запознават в училищения автобус.

В училище Аниса е аутсайдер, а Моргън –фантазьорката, която си измисля истории и живее в тях. Бела е най-социалната от трите. Съучениците й смятат, че е доста забавна. Трите момичета не били сред най-популярните в училището. Една от майките на съучениците им ги определила като „момичета, които приличат на момчета”.

Истината е, че Бела, Моргън и Аниса не се и интересували от момчета, нито от музикални групи, нито пък от това да бъдат приети в популярния местен танцов ансамбъл на гимназията в Уокеша – Милуоки, доста мрачно и политически консервативно място, въпреки позиционирането му в списъка с най-добрите места за живеене. Комплекът Сънсет Апартмънтс, където живеят Аниса и Моргън се състои от 72 жилища, оградени с дворове, затворени врати, малки завеси по прозорците и бозава фасада. Центърът на затворения комплекс е пуст, като покрай него минават товарни влакове и има велосипедистки бар. За децата няма достатъчно места, където да могат да се събират, така че се организират само когато трябва да спортуват заедно.

Но има едно място, наречено Skateland – затворено място за скейтбордисти с рампа, доста популярно за срещи в петък вечер. Има DJ, който пуска най-новите хитове от TOP 40, като част от интериора са модерните през 90-те години диско топки, които осветяват пода. Зелено-лилави пикник масички и лепкави следи от разлята Кока-кола са отличителните белези на заведението.

В онзи петък Моргън, Бела и Аниса отиват точно там, докарани с кола от бащата на Моргън – Мат, който останал с тях до 21.30 часа. Моргън иска да се прибере вкъщи в средата на вечерта. Предлага на гостите си да тъпеят пред лаптопите и после да се шмугнат в леглото – Аниса и Моргън една до друга, а Бела хоризонтално над главите им. По-късно Аниса си спомня, че Бела внезапно я ритнала в лицето и тя отвърнала.

На следващата сутрин на някоя от трите й хрумнала брилянтната идея да хапнат мюсли в Сили Пити и да се поровят в хаоса на тавана, което и направили. След това започнали въображаемите си игри с костюми – всяко момиче се облякло като любимия си аватар: Моргън като лейтенант Дейта от Стар Трек, Бела като принцеса в розово, а Аниса като „прости-трол” – герой, който си измислила, но според Моргън бил скучен. Имало понички и ягоди за закуска, след което Моргън попитала майка си дали могат да излязат и да играят навън.

Игра на криеница

Трите момичета тръгнали заедно към David Park- Бела вървяла отпред, а Моргън и Аниса изостанали. Точно тогава Моргън бръкнала от ляво в черно-бялата си карирана риза и показала това, което тайно взела от кухнята – тънък нож за рязане на зеленчуци и месо. Аниса казва, че той бил с черна дръжка и сив кант. Аниса и Моргън се погледнали косо. „Мислих си, мили Боже, това наистина се случва”, обяснява по-късно пред полицията Аниса. Моментът, който си е фантазирала през всички тези месеци най-накрая се превръща в реалност.

David Park е горист и зелен, обрасъл с висока трева с мащабите на малък жилищен блок. Има обществени тоалетни за мъже и жени в северната си част. Именно там Аниса и Моргън нападнали Бела. Докато се боричкали Моргън успяла да удържи Бела, а Аниса блъснала главата й в тухлената стена. В този момент Моргън се разколебала, започнала да крачи напред-назад и да си пее нещо. Тогава Аниса влязла в ролята на по-голяма сестра и изпратила Бела да си поиграе встрани, докато утеши Моргън. Започнала да я гали като че ли е котка, разказва самата тя. Аниса предложила да си поиграят на криеница между дърветата в отдалечения край на парка. Моргън вече се успокоила от ласките на Аниса и трите момичета се отправили натам.

Трудно разбираемо е решението на Бела да последва момичетата, въпреки че е била нападната от тях в тоалетната. Помислила си, че криеница в гората си е забавно преживяване (най-вероятно е сметнала, че нападението в тоалетната е част от техните игри на въображението – възможно е Аниса и Моргън също да са мислили, че всичко е само игра точно в този момент).

Заедно трите момичета стигнали до края на Big Bend Road, където асфалта свършва и започва черен път. Местността представлява нещо като гора от крайградски тип – с храсталаци и бурени. От другата страна, на по-малко от миля разстояние, се намира магазин на търговската верига Walmart и паркинг със заведения.

Играта на криеница започнала на случаен принцип. Първо Моргън брояла, докато Аниса и Бела се криели. Тогава Аниса се опитала отново да нападне Бела, но не могла да я удържи. Малко преди това Моргън й дала ножа, но тя отказала да го вземе, тъй като била гнуслива. Докато двете се разправяли коя да държи ножа, Бела се навела в мръсотията, за да си играе с цветя. „Няма да го направям докато не ми заповядаш!”, казала Моргън. Аниса направила около 5 крачки и спряла. „Сега, котенце”, изкомандвала тя. „Разгневи се неконтролируемо, полудей!” заповядала Аниса.

Аниса чула как Моргън казва на Бела: „Не се страхувай. Аз съм само едно малко котенце”, след което се нахвърлила върху приятелката си и я намушкала 19 пъти в ръцете и краката и стомаха, като успяла да засегне дробовете, панкреаса, а острието минало на милиметър от сърцето.

„Муш, муш, муш, муш”, нареждала Моргън.

„Не се усещаше нищо”, разказва Моргън по време на разпита си в полицията, правейки неясни, отпуснати движения, наподобяващи намушкване с лявата си ръка. „Беше като все едно намушкваш въздух.“

Бела крещяла през цялото време: „Мразя те! Вярвах ти!” Опитала да се изправи на крака и да тръгне. Олюлявала се и Аниса я хванала за ръката, отвеждайки я навътре в гората. Казала й да си полегне. Моргън се опитала да превърже раните на Бела с листом след което с Аниса избягали. Измили се от кръвта в тоалетната на магазин Walmart и напълнили бутилките си с вода. След това се помотали в Уокеша няколко часа, поплакали, попели, изнемогвали в жегата, след което били арестувани от полицията, докато седели в тревата близо до входа на магистралата.

„Къде е тялото на Бела сега?” попитала Аниса по-късно по обед, два часа и половина след като започнал разпита в полицията. Бела е оживяла, съобщила й любезно жената детектив. Според доклада на полицията, Бела успяла да изпълзи до пътя. Била открита от колоездач и отведена в болницата. Отнело известно време, докато анестезията подейства, за да може детето да разкаже на полицията какво се е случило. През по-голямата част от разпита Аниса плачела, но когато разбрала, че Бела е жива, следи от облекчение и спокойствие се появили по лицето й. „Ще мога ли да се върна в училище?” попитала тя. Откакто станала трети клас не била пропускала и ден от занятията.

Нападението на Слендърмен

През последната година случаят с нападението в Уокеша се прочу като „Нападението на Слендърмен” . Причината е, че по време на разпитите в полицията Аниса Вайър и Моргън Гейзър, които били на 12 години, казали, че са се опитали да убият Пейтън Лутнър, за да угодят на митичното интернет хорър създание Слендърмен – висок, слаб, костюмиран мъж без лице, който има пипала, излизащи от гърба му и ловува деца. Целта на двете момичета, по думите на Аниса, била да станат пълномощници и помагачи на измисления герой в убийствата – нещо като ритуал-кръщене или кърваво жертвоприношение. По тази логика, с убийството на Бела, Аниса и Моргън щели да получат защитата на Слендърмен. След това, разказват за плановете си те, щели да се преместят и да живеят при него в имението му в гората, превръщайки се някак си в мини-чудовища – по начина, по който хората, ухапани от вампири се превръщат във вампири.

Двете момичета получават обвинения за опит за убийство от първа степен – като възрастни, в съответствие със Уисконсинските закони – и са затворени за 14 месеца в поправителен дом за подрастващи във Вашингтон, на 30 мили от Уокеша. Адвокатите им се опитали да убедят съдиите, че момичетата трябва да бъдат съдени като подрастващи. Тезата им била разбита на пух и прах на 10 август, когато съдия Мишел Борън се позовала на особено тежкия характер на престъплението и постановила, че момичетата ще бъдат съдени като възрастни. Един от резултатите на това решение е, че така съдебните файлове на Аниса и Моргън ще останат отворени – по този начин адвокатите на момичетата няма да могат да отказват те да бъдат подложени на разпити и терапии, а разследващите ще имат достъп до досиетата им и видеозаписите от интервютата с психолози. Много момичета живеят в илюзорни светове, но материалите от разпитите на тези две тийнеджърки са направо спиращи дъха.

Слендърмен е един от измислените герои, който най-силно е завладял въображението на Аниса и Моргън. Но той далеч не е единственият. Всяко от момичетата имало различна обсесия с пантеон от въображаеми герои и тяхното приятелство се градяло именно на този момент – част от споделената любов към приказките за демони и свръхестествено зло. Моргън имала доста богата фантазия и дори водела собствен живот в нея. Волдемор и Снейп, злодеите от „Хари Потър“, били жизненоважни за нея. Волдемор тя наричала на галено „Волди” и гледала на него като на домашен любимец. Тя определяла Спок от вида Вулкан от „Стар Трек“ като свой наставник и учител как да потиска емоциите си – знак, че осъзнавала, че поведението й трябва да бъде контролирано. В групата в подкрепа на Моргън във Фейсбук на някои от снимките тя носи уши като тези на Спок. На друга носи черен суичър с човешки скелет. Любимите й модни аксесоари били чифт дантелени черни ръкавици без пръсти, които тя носила по времето на атаката и които, за нейно съжаление, забравила на мивката в Walmart, където отмила кръвта на Бела от ръцете си. Готическите, фантастични импусли на Моргън съществували успоредно със съвсем незабележимите интереси на едно 12-годишно момиче. Описът от спалнята на Моргън, направен по време на обиска след атаката, включва раница, в която разследващите открили 5 тома от поредица „Мъниците” – истории за малки хора с големи опашки, които обитават човешки къщи, както и голям брой листи, изпълнени с порнографски текстове и рисунки – пениси, вагини и др.

Бела от своя страна често ходела на училище, облечена като котка. Майка на неин съученик твърди, че Бела рисувала мустаци по дланите на ръцете си; след атаката връстниците й искали да си нарисуват мустаци по бузите в знак на съпричастност, но училището забранило. Това, което връстниците на Бела не знаели било, че Моргън също обичала да си представя, че е котка – само че от хищнически тип. „Тя каза, че ще си нарисува мустаци, ако Слендърмен я приеме за асистент”, разказва пред полицията Аниса.

„Не се страхувай, аз съм само едно малко коте”, казвала често Моргън, това било нейна запазена марка. В реалния си живот, и Бела, и Моргън имали котки за домашен любимиец и ги боготворели.

Слендърмен и момичетата

слендер ман оригинал

Първото изображение на Слендърмен се появява онлайн през 2009 година и е вдъхновено от безкрайните интерпретации на феновете на ужасите. Аниса показала на Моргън Слендърмен през октромври 2013 година. По това време трите момичета били за първа година в средното училище. Аниса и Моргън били изолирани, а Бела – доста социална. В разпитите си Моргън казва, че Бела е единствената й приятелка от доста дълго време насам, определя я като доста „наивна”.

След като проверяват компютрите на момичетата, разследващите добиват повече яснота по случая. Оказва се, че в края на декември 2013 година и началото на януари Моргън планира да убие Бела заради Слендърмен. Предлага това на Аниса. „Не исках да го правя, но не исках да оставя и Моргън да свърши всичко сама”, казва Аниса в полицията. В разпита си пред разследващите, обаче, Моргън твръди, че идеята не е нейна. „По думите й изглеждаше, че е нужно да направим това и аз го извърших”, казвам Моргън. Версията на Аниса е обратната.

След атаката Моргън направила ужасяващо признание пред Аниса. Казала й, че е обещала на Слендърмен ако не убият Бела, той да се разправи със семействата им. Това станало в „телепатичен разговор“. Аниса рухнала. Започнала да плаче и да се моли да се обадят на майка й.

Странна отличничка

Учителите твърдят, че Моргън е странна, дори „страшничка”. В една от бележките, намерени в стаята й тя сама се определя като „психичен случай”. Откакто е задържана, тя е изучавана от много психоаналитици, които смятат, че е психично болна и по-скоро шизофренична – изключително рядка диагноза за 12-годишно момиче. И въпреки че нито един от експертите по време на процеса не намира доказателство, че тя симулира, именно те са тези, които продължават да разглеждат театралния аспект на поведението й. Учителят на Моргън твърди, че тя понякога се опитва да привлича внимание по странни начини – лае като куче или лови насекоми и ги хвърля по съучениците си. В шести клас родителите разговаряли с майката на Моргън. Тя за кратко спира да ходи на училище. Но според училите поведението на Моргън в училище е по-скоро доброкачествено по странен начин, отколкото вредно. Интелигентстността й е над средното ниво. Оценките й отлични. Отзивчива е, любопитна и талантлива художничка. Понякога изглежда разсеяна, но домашните й винаги са готови навреме.

Judge enters not guilty pleas as girls in Slender Man trial stand mute

Психиатрите смятат, че Моргън може да нарани и други хора. „Ако Слендърмен ми каже да вляза в нечия къща и да наръгам някого, мисля, че бих го направила, казва Моргън. По време на разказите й си личи, че тя не иска да се освободи фантазията си за Слендърмен. „Беше странно. Нямам никакви угризения. Все още смятам,че трябваше да направя това”, казва Моргън пред детектива.

Моргън отпразнувала 13-я си рожден ден в затвора и по това време й гостувала социалния работник Дона Бенет. Точно година след атаката над Бела. През цялото време Моргън късала парченца от хляба и ги дробяла в супата си. Когато Бенет й пожелала „Честит рожден ден” Моргън я срязала с думите: „Не е голяма работа, просто още ден, с който се приближавам до смъртта”.

Депресирана и грижовна

Когато Моргън се запознава с Аниса в училищния автобус новата й приятелка все още е депресирана заради развода на родителите си. Докато Моргън изглежда вглъбена в собствените си странности, Аниса е по-скоро докачлива. Тя ударила съученик заради расистки епитет.

Judge enters not guilty pleas as girls in Slender Man trial stand mute

Аниса е видяла в Моргън по-скоро уязвимост и това й дало нова цел – да се грижи за нея. Когато едно момче се приближило до Моргън Аниса така силно го ощипала, че то се разплакало и избягало. По време на разпитите Аниса се тревожела за Моргън като майка. „Понякога е малко глуповата и забравя за какво говори в средата на изречението, казва и че чува гласове”, разказва пред полицията Аниса за Моргън.

Аниса е образцов затворник в специалното общежитие за подрастващи.

Жертвата

Септември, след инцидента, Бела се връща на училище. Справя се добре, социализира се, обича музиката и има много нови приятели, които понякога й гостуват с приспиване. Всяка седмица ходи със семейството си на терапия, но когато порасне, ще трябва да си направи пластични операции.

Фантазиите, които раняват

Възрастните смятат, че известно количество фантазиране е здравословно за децата, и дори полезно в определени моменти. Но ако границата с реалността се размие, то трябва да се търсят начини за справяне с това. Влизането във въображаеми роли може да предизвика регресия в детството. Фантазиите могат да хранят както творческите пориви, така и да са бягство от стреса.

Фантазирането също може да бъде епизодично чувство за контрол върху чуждата среда – това обаче може да има наркотичен ефект на пристрастяване. Изглежда че Аниса и Моргън са с единия крак в детството, фантазирайки че се превръщат в помощници на слаб, висок мъж, който ловува деца. Те искат да контролират, да притежават свръхестествена власт, което няма нищо общо с търсенето на независимост чрез въображението. Във възрастта между 8 и 12 години повечето деца могат да различават реалното от нереалното по същия начин, по който могат и възрастните, смятат психолозите.

Всъщност това, което отличава децата и юношите от възрастните, е контролът върху вътрешните гласове – контролът над емоционалните реакции, които идват като мощни проекции на въображението и узряват с годините. Този контрол е овладян около 25-годишнината на хората. Ето защо в душ сцената от трилъра „Психо” 50-годишният мъж ще завърши изплакването на косата си от пяната, а 16-годишният ще излезе със сапунисана глава, сърцебиене и вода, капеща върху подложката от банята, за да види какво се случва.

Усещането да си в плен на фантазията може да бъде съблазнително, успокояващо, но и хипнотизиращо. В този ред на мисли, приятелството между Аниса и Моргън е на базата на фантазното обсебване, на основата на общите мании и взиманото удовлетворение от въображаемата игра, което е едно забележително усилие на две отчуждени деца да си изградят собствен свят, по-вълнуващ от реалността. Това обаче е балон, който предлага вълнение, принадлежност към нещо несъществуващо, но и чувство за собствена власт и контрол.

anissa morgan

Проблемът е, че Моргън и Аниса не знаят, че живеят във фантастичен свят. В крайна сметка под натиска на възрастните те признаха, че правят разлика между фантазия и реалност. Проблемът е, че не могат да се измъкнат от фантазиите си. „Той не съществува”, казва на полицията Аниса, в деня, в който Бела е наръгана 19 пъти с нож. „Той е художествена творба”, признава и Моргън, която има по-трайна привързаност към приказката за Слендърмен и дори твърди, че той ги отвел до гората. Дори Моргън признава, че атаката срещу Бела е „вероятно погрешна”. „Честно казано, не знам защо направихме това”, признава пред разследващите Моргън.

Ако 12-годишните Аниса Вайър и Моргън Пейзър знаят, че Слендърмен е фантастичен герой, защо искат да убият приятелката си заради него?

 
 
Коментарите са изключени