Мадона била изнасилена в Ню Йорк

| от |

hbz-november-2013-madonna-reem-acra-xln

Мадона разкри, че когато пристигнала от родния Мичиган в Ню Йорк преди години е била изнасилена под заплаха с нож.В изповед за американското списание „Harper’s Bazaar“ Кралицата на попа разказва, че при пристигането си в Ню Йорк, градът не я е посрещнал „с отворени обятия“.

„През първата година ме ограбиха с насочен срещу мен пистолет, изнасилиха ме на покрива на сграда, където ме бутаха с нож в гърба, апартаментът ми бе разбиван три пъти. Не зная защо го правеха, вече нямах нищо ценно, след като ми откраднаха радиото първия път“, споделя певицата .

Тя разказва още за ранните си години на поп звезда, за своята връзка с религията, провокациите към установения ред. Мадона обяснява, че се е преместила в Ню Йорк, за да стане „истински артист…“.

„Имах странни отношения с религията. Аз вярвам много в ритуалите, тъй като те не са във вреда на никого. Но не съм голям фен на правилата. Въпреки това, ние не можем да живеем в свят без ред“. Мадона разказва и за четирите си деца, които учи „да поемат рискове и да решават да правят нещо, защото то е добро за тях, а не защото „така правят всички“.

hbz-november-2013-madonna-agent-provocateur-2-xln

 
 

Бокачо: „Целунатите устни не губят своето богатство…“

| от chronicle.bg |

Той вече е възприеман по-скоро като митологична фигура, отколкото като реална личност, която можем да си представим. Рисунките с неговия лик, стигащи днес до нас, са недостатъчни, за да поберат силата на хилядите думи в „Декамерон“. Става въпрос за Джовани Бокачо – авторът, който заедно с Петрарка поставя основите на хуманизма в световната литература през далечния 14-ти век. Бокачо е Ренесансът.

Хуманизмът на Бокачо не е само между страниците на творбите му и в интерпретациите на древните текстове, но и в опитите му да издигне литературата на онези дни до класика, поставяйки високи стандарти пред работата със словото. Някои смятат, че напредва повече в тази посока от съмишленика си Петрарка, не само защото връща високия статут както на поезията, така и на прозата, но и защото в романите си успява да постигне съвършения синтез между ежедневното, трагичното и комичното.

Без Бокачо литературната кулминация в италианската култура е немислима. Ето част от хилядите думи, които се откриват в книгите, а понякога и между редовете. 

maraviglioso_boccaccio_i_novellatori_foto_umbertomontiroli_0687-light
Кадър от „Чудният Бокачо“

„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.“

„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш“

„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума.“

„Прави каквото казваме, а не каквото правим.“

„Човечност е да имаш състрадание към нещастните.“

giovanni-boccaccio-vita-e-opere_bfad2f4f017cfd399d093e0b6dc84dd7

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин.“

„В този свят само страданието е спасено от завистта“.

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“

„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.“

„По-добре да се разкайваш за това, на което си се насладил, отколкото за това, на което не си се насладил.“

„Целунатите устни не губят своето богатство, а напротив – то се възобновява като растящата луна.“

2216440

„Нищо не е твърде неморално, че да не може да бъде казано на друг човек, стига е облечено в подходящите думи.“

„Раят би бил рай, ако на любовниците са им разрешени същите наслади, като тези, които преживяват на земята.“

„Хората са по-склонни да вярват в лошите намерения, отколкото в добрите.“

„Дъбът не може да бъде повален с един удар на брадвата.“

 
 

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ постави рекорд

| от chr.bg |

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ оглави британската класация за албуми за 19-а непоследователна седмица и постави рекорд за последните 50 години.

Предишният рекордьор – саундтракът към филма „Треска в събота вечер“, оглавяваше британската класация 18 непоследователни седмици през 1978 г.

Най-успешният албум със саундтрак в британската класация обаче е „Звукът на музиката“. Той я оглавява 50 седмици от 1965 г. до 1968 г.

Успехът на саундтрака към филма „Най-великият шоумен“ в британската поп класация обаче е за сметка на новите албуми на Джорджа Смит и „Бийч бойс“. Дебютният албум на Джорджа Смит „Lost & Found“ зае третото място. На второто е „Staying at Tamara’s“ на Джордж Езра. „Бийч бойс“ в сътрудничество с Кралския филхармоничен оркестър заеха четвъртото място. На пето е Ед Шийран с „Divide“.

В класацията на синглите Джес Глин надделя над „Клийн бандит“ и зае първото място с „I’ll Be There“. Така тя подобри рекорда си за най-много хитове на певица в британската класация – 7.

„Solo“ на „Клийн бандит“ зае второто място, а „2002“ на Ан Мари – третото. Четвърти е Джордж Езра с „Shotgun“. Пета е Ариана Гранде с „No Tears Left to Cry“.

 
 

Кристина Агилера пя инкогнито в нюйоркското метро

| от chr.bg |

Кристина Агилера пя „инкогнито“ в нюйоркското метро заедно с телевизионния водещ Джими Фалън, който й акомпанираше на банджо, за да отпразнува излизането на новия си албум.

За изпълнението в метрото Агилера избра костюм от 70-те години на миналия век – с голяма шапка и очила, а Фалън освен очила си беше сложил и брада. Те изпяха песента „Think“ на Арета Франклин. Минаващите бързо я разпознаха и започнаха да я снимат с телефоните си.

След това двамата изпълнители свалиха костюмите си и продължиха с акустична версия на песните „Fighter“ и „Fall in Line“.

Новият албум на Кристина Агилера „Liberation“ излезе в продажба вчера. Тя участва в предаването „Тунайт“, за да го лансира.

 
 

Запознайте се с футболните фенове на четирите фаворита за световната купа

| от WebCafe.bg |

Истинските фенове подкрепят отбора си, без значение дали побеждава, или губи. Те са пламенни и поставят играта над всичко.

Те обичат и живеят за футбола. Следят своите любимци навсякъде, по всяко време и им подражават.

Затова и всички толкова нетърпеливо очакваме началото на предстоящото Световно първенство.

От 14 юни до 15 юли по стадионите в Русия ще премерят сили най-заслужилите 32 отбора от цялата планета в битка за най-важната купа във футбола.

А, докато траят битките на терена, феновете са тези, които с трепет ще очакват мачовете на своите любимци и ще следят всяка една минута в този едномесечен рай за тях, наречен Световно първенство.

Очакват се над 1 милион туристи да пристигнат в Русия заради Мондиал 2018. И това са точно хората, които превръщат футболистите в герои – феновете.

Затова и решихме да ви запознаем с характеристиките на привържениците на четирите големи претенденти за световната купа: Германия, Бразилия, Аржентина и Испания.

Германия

Бундестима е настоящият световен шампион. Преди четири години тимът на Йоахим Льов победи Аржентина със „златния“ гол на Марио Гьотце в продълженията, за да вдигне четвъртата си световна купа.

Германците са луди по футбола и неслучайно немски отбор оглавява класацията за най-висока средна посещаемост. Борусия Дортмунд пълни своя „Сигнал Идуна Парк“ над 98 процента за всеки свой домакински мач, но сега всички усилия ще бъдат пренасочени към подкрепата на националния отбор.

618x346

Част от феновете бяха изненадани от избора на Льов да не повика крилото на Манчестър Сити Лерой Сане, но за Бундестима най-важното винаги е било отборният дух и максималната ефективност.

Със сигурност, руските магазини, капанчета и барове вече са се заредили с милиони литри бира, без която гледането на мач просто не е същото. А за германците тя е абсолютно задължителна и още повече, когато става дума за Световно първенство.

Бразилия

Англичаните може и да са измислили футбола, но бразилците го превърнаха в магия.

Изминаха цели 16 години от последната титла на „селесао“. Сега обаче изглежда, че отново е дошло време за самба.

Погледите на всички привърженици на „зелено-жълтите“ са приковани в голямата звезда Неймар. Заедно с него, селекционерът Тите може да разчита на футболисти като Роберто Фирмино, Филипе Коутиньо, Габриел Жезус, Каземиро и цели двама вратари от световна класа в лицето на Алисон и Едерсон.

За феновете в страната на кафето футболът е нещо повече от страст. Той е религия за тях. А футболистите, окичвали се със световното злато, се превръщат в божества.

618x419

Звездите на Бразилия са готови отново да занесат трофея вкъщи и да „зашият“ шестата звездичка на екипа си и това ще е най-голямата радост за привържениците.

Аржентина

Ако сме свикнали да говори за футбола като за религия за бразилците, то в Аржентина това придобива буквален смисъл.

Страната си има един различен, напълно свой бог и неговото име е Диего Марадона. Наистина – марадониан е официална религия към църквата на Марадона с над 200 000 последователи.

618x367

Мондиал 2018 обаче е последният шанс за Месията да се извиси до образа на бог на Марадона. Последната световна титла на Аржентина е от 1986-а, донесена именно от тима на Марадона и на феновете вече им омръзна да чакат.

Всички знаят, че няма как Лионел Меси сам да я спечели, но при нов провал на „албиселесте“, след този преди четири години срещу Германия, основните критики отново ще бъдат насочени срещу него.

Аржентинците не се интересуват колко трофея има Меси с Барслеона или колко „Златни топки“ е спечелил. Важното за тях е, че все още не е спечелил нищо за тях, за Аржентина.

Ако не пренесеш клубните успехи и в националния отбор, за феновете на Аржентина си просто един мултимилионер, който радва нечии други фенове – от другата страна на океана, в Европа.

Така са устроени привържениците на Аржентина и никой няма право да ги вини.

Испания

Испанските фенове на футбола едва ли има от какво да се оплакват. Те изживяха четири луди години, между 2008 и 2012-а, когато „ла фурия“ триумфира на два пъти с европейската и веднъж със световната купа.

Реал Мадрид, Барселона, Атлетико Мадрид и Севиля пък окупираха клубния футбол и спечелиха 13 от общо 14-те възможни европейски трофея: Шампионската лига, Лига Европа и Суперкупата на УЕФА.

След края на Световното и преди началото на новия сезон за Суперкупата на Европа ще спорят двата мадридски гранда – Реал и Атлетико. А какво по-хубаво от една световна купа между победите им в Шампионската лига и Лига Европа и сблъсъка им за Суперкупата?

Световното първенство идва много навреме, за да обедини, поне за кратко феновете. Последните години са тежки за Испания заради проблемите около референдума за независимост на Каталуния. Националния отбор бе разкъсван от нападки ту срещу звездите на Барселона, ту срещу тези на Реал.

Но сега е време всички отново да запеят в един глас за „ла фурия“. И, бъдете сигурни, ще го направят.

618x346

С любезното съдействие на REXONA MEN LIMITED EDITION

Източник: WebCafe.bg