Лилия Маравиля и Владимир Пенев спечелиха „Икар – 2014″ за водещи роли

| от |

Лилия Маравиля спечели „Икар – 2014″ за главна женска роля за „Г-жа министершата“ от Бранислав Нушич на Недялко Делчев в Театър „София“.

„Да не допускаме хора като моята министерша да влизат в политиката – това зависи от нас“, пожела актрисата. Тя не скри, че е много щастлива от наградата и че много се вълнува, тъй като няколко пъти е „играла този мач“ – била е номинирана, но не е печелила. Всъщност в нашата прекрасна професия всяка вечер получаваме награда от публиката, отбеляза Лилия Маравиля.

403843_2966653362786_1157603135_n

Националните театрални награди „Икар“ на  Съюза на артистите в България /САБ/ бяха връчени  тази вечер в Народния театър „Иван Вазов“ на тържество по случай Международния ден на театъра 27 март.

Владимир Пенев посвети на Малък градски  театър „Зад канала“ и неговата директорка Бина Харалампиева наградата си за главна мъжка роля –  за „Скъперникът“ от Молиер на Лилия
Абаджиева. Актьорът благодари и на екипа на представлението, на всичките си колеги, на Джийн Хекман, Теди Москов и Мая Новоселска.

Александър Кадиев излезе тичешком на сцената, за да вземе „Икар“-а си за поддържаща мъжка роля за „Скъперникът“. Актьорът подскачаше радостно и позираше със статуетката. После заяви, че
за него няма абсолютно никакво значение, че печели наградата. Надълго и нашироко благодари на екипа и на директорката на „Зад канала“, че го е взела в трупата веднага след завършването, като я нарече „лельо Бина“. Полусериозни, полушеговити благодарности имаше и към майка му актрисата Катя Евро, приятелката му Таня и към столичния кмет Йорданка Фандъкова, че се грижи за артистите от общинските театри. Иначе заплатите в съсловието са много ниски, затова сме принудени да ставаме тв водещи, отбеляза Кадиев.

10013321_10152084079987725_1471175702_n

За поддържаща женска роля бе отличена Ина Добрева за „Презрението“ по филма на  Годар и романа на Алберто Моравия на Крис Шарков, продукция на Театралната  работилница „Сфумато“ и
„Екзодус арт“.

Иван Добчев предоставя наградата си за режисура за „Възвишение“ по романа на Милен Русков в Пловдивския театър за възстановяването на опожарената сграда на театъра, стана ясно от посланието му, прочетено от директора на театъра Кръстьо Кръстев. Той съобщи, че Добчев е във Франция.

„Професия лъжец“ на Теди Москов във Варненския куклен театър взе „Икар“ за най-доброто представление. Отличието му връчи Йорданка Фандъкова.

„Вече съм стар – станах на 54 години. Няма да се държа като млад режисьор. Уморен съм от всичко – от вас, от себе си, от театъра и ще си ходя. Благодаря ви“, заяви Теди Москов със
статуетка в ръка.
С бурни продължителни аплодисменти и възгласи „Браво!“ беше приветстван от всички присъстващи, станали на крака, актьорът Стефан Мавродиев – носител на „Икар – 2014″ за изключителен творчески принос.

„Това е чест за мен – не мога да използвам друга дума. Всъщност награждавате моето щастие, защото моето щастие е работата ми“, каза Мавродиев. „За мен е чест вниманието ви, вниманието на САБ, на публиката, на журито, чест е за мен, че съм част от българския театър.  Благодаря на всички, които са участвали заедно с мен през годините в този мой принос“, добави артистът.

Залата изправи на крака и актрисата Лина Бояджиева, позната на поколения деца и родители – освен с десетките си роли – с песничката „Аз съм Сънчо, ида от горица“. Тя беше удостоена с наградата за принос в кукленото изкуство от АКТ – УНИМА.

Със стихотворение – равносметка на изминатия път, благодари актьорът Михаил Хаджиилийков за наградата „Икар“ за чест и достойнство, определяна от  председателя на САБ Христо Мутафчиев, който връчи отличието на своя колега.

В стила на баща си режисьора Рангел Вълчанов актрисата Ани Вълчанова се опита да разведри с шеговити спомени атмосферата въпреки тъжния повод, по който излезе на сцената заедно със съпругата на актьора Чочо /Петър/ Попйорданов  Даниела. Двете получиха традиционните почетни награди за близките на отишли си през годината именити артисти, които връчва кметът на Каварна
Цонко Цонев. „Оно, ако е толкова лошо на оня свят, все някой щеше да се е върнал“, коментирал дядо ми според разказите на баща ми, каза Ани Вълчанова. „Ако някой се върне, спукана ни е работата. Значи ни остава само този живот, който толкова не харесваме“, пошегува се актрисата. „И баща ми, и Чочо много обичаха този живот, живееха го яростно, обичаха жените, боготворяха децата, умираха за работата си и най-важното – влюбваха хората в себе си“, каза още Ани Вълчанова.

„Чочо беше истински щастлив на две места – вкъщи и на тази сцена. Знам, че и сега е тук с нас, радва ни се и ни обича, както и ние го обичаме“, каза Даниела Попйорданова. Тя благодари за почетната награда и от името на малката им дъщеря Катя и на бащата на актьора Иван Попйорданов.

„Робин“ от Анна Топалджикова в Камерния театър „Възраждане“ донесе „Икар“ за дебют на режисьорката Тея Сугарева. „Хората от Оз“ на Яна Борисова спечели наградата за драматургия. Получи я актьорът Атанас Атанасов, който благодари на авторката за прекрасния текст и  за репликата: „Благодаря на театъра, който ми осигурява момент на амнезия за всичко, което ме съсипва в
живота“.

Камелия Николова бе отличена за критически текст за книгата си „Българският театър след 1989 и новата британска драма“.

„Парижката Света Богородица“ от Виктор Юго на Лилия Абаджиева в Театър „София“ взе „Икар“ за майсторско техническо осъществяване.  За музика бе отличен Петър Дундаков – за две
постановки на Стайко Мурджев – „Талантливият мистър Рипли“ от Филис Наги във Варненския театър и „Дисни трилър“ от Филип Ридли в Пловдивския театър, за сценография – житейският и творчески
тандем Венелин Шурелов и Елица Георгиева – за „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир на Крис Шарков в Театър „София“ и „Канкун“ от Жорди Галсеран на Стилиян Петров във Варненския
театър. „Икар – 2014″ за съвременен танц и пърформанс спечели „Тълковен речник“ на Сдружението за съвременно алтернативно изкуство и култура „По действителен случай“.

Победители в кукления театър са „Бурята“ от Шекспир на Катя Петрова в Столичния куклен театър – за най-добър спектакъл, и Свила Величкова – за индивидуално постижение в кукленото изкуство –  за сценографските решения на „Басни“ от Лафонтен в Бургаския куклен театър и  „Джуджето Дългоноско“ от Вилхелм Хауф  в Сливенския куклен театър, и двете под режисурата на Бисерка Колевска.

Цирковите артисти присъдиха „Икар“ в своя жанр на тандема баща и син Сашо  и Алекс Койчеви за приноса им в цирковата клоунада и пантомима. За вариететно изкуство е награден Христо Каранджулов – Ирко, за 50-годишна творческа дейност и приноса му в илюзионното изкуство, а за съвременна българска музика – Shiny Dolls за дебютните им авторски песни „Искам да вярвам“ и
„Be my lover“.

Гилдията на актьорите, работещи в дублажа, отличи със „Златен глас“ Ани Василева  за „Новите съседи“. Двама студенти по актьорско майсторство в НАТФИЗ – на Иван Добчев и на Снежина Танковска, получават годишните стипендии на САБ, обяви заместник-председателят на съюза Валентин Танев. Той съобщи, че тази година Министерството на културата няма да връчи грамоти за най-успешен сезон на един куклен и един драматичен театър.

В основата на празничния спектакъл, озаглавен „Кой печели“ /с алюзия към политическото злободневие/, беше сблъсъкът между национално и космополитно в изкуството – със застъпничеството на водещия Герасим Георгиев – Геро и неговата опонентка Мила Люцканова, студентка в НАТФИЗ. Геро дори изтропа едно Дунавско хоро в акомпанимент на Берковската духова музика, която замалко
„кривна от пътя“ с джазово парче. Националната гордост подхранваха също хорът „Мистерията на българските гласове“, певицата Валя Балканска и гайдарят Петър Янев.

Сценографката Мира Каланова беше „населила“ сцената с крилати бронзови „хора“, а в пространството над нея се рееха уголемени до човешки ръст статуетки „Икар“. Стоян Радев беше режисьор и сценарист на галаспектакъла, който завърши с посланието за Световния ден на театъра, тази година от Брет Бейли – южноафрикански драматург, режисьор и директор на театрални фестивали, прочетено от актьора Мариус Донкин.

 
 

„Формата на водата“ триумфира и на Producers Guild Awards

| от chronicle.bg, по БТА |

„Формата на водата“ на режисьора Гийермо дел Торо получи наградата за най-добър филм на Гилдията на продуцентите, съобщиха световните информационни агенции.
„Формата на водата“ спечели надпреварата с „Дюнкерк“, „Три билборда извън града“, „Лейди Бърд“, „Призови ме с твоето име“, „Бягай!“, „Вестник на властта“, „Болест от любов“, „Аз, Тоня“, „Играта на Моли“ и „Жената чудо“.

Действието във „Формата на водата“ се развива през 60-те години на миналия век. Описана е историята на няма жена, която работи в секретна лаборатория, влюбва се в задържания там човек амфибия и решава да го освободи.

Филмът донесе на Дел Торо приза „Златен лъв“ от кинофестивала във Венеция, отличието „Златен глобус“ за най-добър режисьор и получи 12 номинации за наградите БРИТ, които ще бъдат връчени през февруари.
53-годишният Дел Торо не присъства на церемонията, за да получи лично наградата, тъй като се грижи за болния си баща в Мексико.

С награди на Гилдията на продуцентите бяха отличени също телевизионната драма „Историята на прислужницата“, анимацията „Тайната на Коко“, документалият филм „Джейн“, сериалът на Амазон „Удивителната г-жа Мейзъл“.

Гилдията на продуцентите се ползва с репутацията, че отличените от нея от филми няколко седмици по-късно триумфират на церемонията за „Оскар“-ите.

 
 

Как Ким Кардашиян Уест и Кание Уест кръстиха дъщеричката си?

| от chr.bg, БТА |

След Норт и Сейнт, третото дете на риалити звездата Ким Кардашиян Уест и рапъра Кание Уест – дъщеричка, износена от сурогатна майка, бе кръстено Чикаго, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

„Норт, Сейнт и Чикаго“, е написала на страницата си в Туитър 37-годишната Ким, която има 58 милиона последователи в социалната мрежа.

Освен наскоро появилата се на бял свят дъщеричка, Ким, която е родена в Лос Анджелис, но е отрасла в Чикаго, и Кание имат също 4-годишна дъщеря Норт и двегодишен син Сейнт.

Сурогатната майка, чието име не се съобщава, е получила 45 000 долара за износването на Чикаго, оповести сайтът за знаменитости TMZ.com.

Ким имала проблеми с плацентата, довели до сериозни усложнения, при раждането на Сейнт. Затова лекарите я предупредили, че евентуално трето раждане може да застраши живота й.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.