Лара Саба за най-провокативния филм в програмата на Sofia MENAR

| от |

Sofia MENAR Film Festival се организира от „Позор” със съдействието на Посолството на ИР Иран, Посолството на Държавата Палестина, Посолството на Република Ливан, Посолството на Кралство Мароко, Френския център – София, Чешкия център – София, Гьоте инстутит – София, Институт Сервантес – София.

 Повече информация за фестивала можете да намерите в Блога за арабска култура.

Една от новите звезди на ливанското кино – Лара Саба, прие да представи филма си „Обрат за секунди”  в рамките на шестото издание на Sofia MENAR. След като получи наградата за „най-добър филм” на най-големия фестивал за арабско кино в Европа – този в Малмьо, Лара Саба отговори на няколко въпроса специално за българските зрители. Едно интервю за „Позор“.

lara_saba

Каква е пресечната точка между главните персонажи във филма ви „Обрат за секунди?

Филмът разказва историята на трима души от един град… Те идват от различни места, минават един покрай друг, но никога не се срещат, докато ефектът от един инцидент рязко не повлиява върху живота и на тримата! Нур губи своите родители в автомобилна катастрофа и целият й живот се срива… Индия има всичко, за което една жена може да мечтае, освен дете… Маруан е на 12 години и живее с агресивната си майка-алкохоличка, за да сложи край на нейното физическо и емоционално насилие, той решава да напусне дома си. В сценария един инцидент може да доведе до друг и след това до следващ в нечий друг живот. Трима души, уловени в момент, когато животът им се променя драстично под влиянието на сложната взаимосвързаност на чуждите реакции.

Филмът дава светлина на подземния свят в Бейрут, как реагира публиката след премиерата в Ливан. А как стана така, че филмът беше избран за ливанското предложение за чуждоезичен „Оскар?

Хората обикновено казват, че са разтърсени след филма. 80 до 90% от хората са харесали филма и ни благодарят за вълнуващия, макар и много мрачен филм. Много от тях споделят, че той ги е провокирал да мислят за проблеми, които обикновено не представляват повод за притеснение за тях. Колкото до ливанското представяне за наградите „Оскар”, критиците и членовете на филмовата академия сметнаха, че има два ливански филма, които са подходящи да представят страната, но екипът на другата продукция не успя да завърши филма си навреме и така с късмет „Обрат за секунди” попадна в списъка с предложенията.

Откъде ви дойде идеята за „Обрат за секунди”? Как се срещнахте със сценаристката Нибал Аракджи?

Започнах да работя по филма през октомври 2010 г., когато Нибал дойде при мен с един сценарий. Нелинейният ход на сюжета се разкрива докато гледаме филма, искам пълното внимание и участие на публиката, която да разбере и моя принос към него. Това е сценарият на Нибал, но моята гледна точка. Структурата на филма не е нова за киното като цяло, но е може би нова за регионалното кино, според мен във филмите ние имаме тази прекрасна свобода да ходим назад и напред, време/пространство не са твърда концепция. Това, което е важно, не е само историята, която ние разказваме, но и емоциите, които искаме да пресъздадем, взаимодействието с публиката, посланието, което предаваме…

Имате сериозен опит в документалното кино, но това е пълнометражният ви дебют в игралното кино. Къде се чувствате по-комфортно?

Игралното кино е първата ми любов, за която копнеех след дипломирането. Филмите, по които работех, докато бях още студентка, декорите, магическите трансформации на актьорите, светлините, филмовите ролки… Открих документалното кино по-късно и се влюбих в силните характери, с които се сблъсквах. Магията е навсякъде когато се опиташ са разбереш света, хората, тяхната мотивация. Предполагам, никога няма да избера и по някакъв начин да смеся жанровете.

У нас ливански филми се прожектират само в програмата на Sofia MENAR и публиката не е запозната с киното от вашата страна. Разкажете ни каква е ситуацията с киното в Ливан. В България хората гледат предимно чужди продукции, а българските филми са доста слабо посетени. Ходят ли ливанците на кино, за да гледат ливански филми?

Няма ливански обществен фонд, който да поддържа ливанското кино, няма ливанска филмова индустрия, нито сериозни разпределения. Голяма част от ливанските кино комплекси работят на пълен капацитет с американски блокбастъри.

Единственият начин да се финансира филм е той да бъде избран от Международната комисия по фондовете, предимно френски, и това повдига въпроса за кого ние правим филмите. За да бъдеш избран, трябва да съответстваш на образа, който те имат за съответната страна. За щастие, частното финансиране, киното като сериозна бизнес инвестиция всъщност набира голяма скорост. Ние всички правим каквото е по силите ни и е чудесно да виждаш как все повече и повече филми се продуцират. При все това ливанските филми са резултат от лични битки през всички етапи на създаването им… Ливанските режисьори се борят да правят филми и техните филми да бъдат излъчвани. В Ливан, киното все още не е индустрия. Надявам се това да се случи в най-скоро време.

Кажете ни 5-те филма, които ви направиха най-голямо впечатление през 2013.

Бих искала да цитирам само някои от филмите, които много харесах, но не бих ги нарекла „най-добрите 5” – “Зверовете на Дивия Юг”, “Artificial Paradise”, “ The Place Behind the Pines”, “Гравитация”, “Рубинената нощ”…

 

Може да гледате „Обрат за секунди” на 22-ри януари от 18.30ч. в Евро Синема.

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.

 
 

Кралски пиар е най-търсената позиция за работа във Великобритания

| от chronicle.bg, БТА |

Специалист по връзки с обществеността на принцовете Уилям и Хари е най-разглежданата обява за работа в платформата LinkedIn за изминалата година във Великобритания.

Обявата е победила други популярни позиции, като дегустатор на бира и на шоколад. Тя оглавила „невероятно разнообразен“ списък с работни места, „вариращ от бляскави позиции в „Шанел“ и „Джими Чу“ до инвестиционни анализатори“.

Според специалистите от платформата, изключително важно е как е формулирано заглавието на обявата.

Втора по популярност стана позицията за инвестиционен сътрудник на компанията „СофтБанк груп“, а след нея се нареди дегустатор на бира за пивоварната „Мийнтайм“.

По-надолу в списъка се класираха обявите за консултант по управление на консултантска фирма „Бостън“ и за „дегустатор на шоколадови и какаови напитки“ на корпорацията „Монделийз“.