Копие от непубликувана биография на Селинджър отива на търг в Ню Йорк

| от |

JD Salinger Portrait Session

Нюйоркската аукционна къща „Swann Auction Galleries“ ще предложи на търг непубликуваната биография на знаменития американски писател Джеръм Дейвид Селинджър, съобщи БГНЕС, позовавайки се на ИТАР-ТАСС. Автор на биографията е британският литературен критик Иън Хамилтън.

През 1987 г. Селинджър чрез съда забранява да се издава книгата на основание, че в нея се цитират непубликувани по-рано писма. Тя е била иззета от печатницата и преработена. Новата версия е издадена през 1988 г. и се нарича „В търсене на Селинджър“. Хамилтън умира две години по-късно. Според представители на аукционната къща на търга на 21 ноември ще бъде представен един от екземплярите, напечатан за предстояща корекция.

Организаторите отбелязват, че нито едно от съществуващите копия на тази биография никога не е излагано на търг. Настоящото ще бъде с начална цена около около 6 000 долара. То принадлежи на частен колекционер и се очаква да привлече сериозно внимание, обяснява експертът по литература от ХІХ и ХХ в. в „Swann Auction Galleries“ Джон Ларсън.

Hamilton_1st

През последните десетилетия от живота си Селинджър живееше в доброволна изолация в дома си в Корниш, щата Ню Хемпшир и практически не общуваше с никого. След 1965 г. той престава да публикува нови произведения, заявявайки, че предпочита да пише за себе си. Последната му публикувана творба е повест. Той налага забрана за преиздаване на ранните му произведения и пресича няколко опита да бъдат издавани негови писма. Писателят почина на 27 януари 2010 г. на 92-годишна възраст.

 
 

Леа Седу и Рами Малек в „James Bond“ #25

| от chronicle.bg |

Леа Седу се завръща отново като Маделин Суан в следващия филм за Джеймс Бонд след като участва в „Spectre“. Тя и Бонд може да се изправят срещу персонажа на Рами Малек, който в момента е в преговори да играе антагониста в следващият филм от за агента.

Беше трудно за „Bond 25″ да се задвижи. Първоначално Даниъл Крейг не искаше да участва отново в следващия филм. След това възникват творчески различния между него и Дани Бойл, който в крайна сметка си напуска, а на негово място идва

Кари Фукунага („True Detective“). Именно новият режисьор потвърди завръщането на Леа.

Леа Седу е едва второто момиче на Бонд, което играе в два филма. Първото е Юнис Грейсън, която участва като Силвия Тренч в „Dr. No“, а след това и в“From Russia with Love“. Мод Адамс също се появява два пъти – като Андреа Андерс в „The Man with the Golden Gun“ и след това в „Octopussy“ – но играе различни роли.

CSPJteRWwAA3isF

С Рами нещата още не са сигурни. Ролята на врага на Бонд е много отговорна и съответно се избира много внимателно. Очакваше се Кристофър Уолтс, който игра антагониста в „Spectre“, да се върне, но актьорът не оправда очакванията. Бойл искаше Саид Тагмауи от „Wonder Woman“ за ролята, но плановете му очевидно напуснаха заедно с него. Ако господин Робот вземе ролята, графикът на снимките трябва да бъде съобразен с графикът му в едноименни сериал. Именно там, в ролята си на хакера Елиът в продължение на три сезона (с четвърти и финален, който се снима в момента), Реми показа, че може да играе и мрачни образи.

Малек е първи в списъка с възможности за ролята на Фукунага. Филмът обаче все още няма дори сценарий. Както може да отсъдите по начина, по който го наричаме, няма и заглавие.

„Bond 25″ ще излезе през някъде през 2020.

 

 
 

Секси щерките на рокендрол звездите

| от chr.bg |

 Рокендрол звездите ни подариха не само великолепната си музика, лудостта по всички концерти и незабравими години, но и много, много красивото си поколение.

Освен стотиците часове златна музика, динозаврите на рок културата дариха света и със секси дъщерите си, някои от които са почти толкова талантливи, колкото звездните си татковци.

Ще споменем само Лив Тайлър – една божествена актриса, с която баща й Стивън няма как да не бъде повече от горд.

Кои още се нареждат до Лив в този списък – вижте в галерията горе.

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…

 
 

„Stranger Things“ има нов тийзър за сезон 3

| от chronicle.bg |

Първият тийзър на „Stranger Things“ сезон 3 ни показва всичките заглавия на сериите от предстоящия сезон. Това продължава традицията от сезон 2, където заглавията се показваха, докато темата на предаването тече на фон, без реално да има кадри от сериала.

С новият „Stranger Things“ се връщаме обратно в Хоукинс, Индиана, и пътешествието на ескперимента 11 (Мили Боби Браун). Предния път видяхме последствията от престоя на Уил (Ноа Шнап) в света Upside Down, силите на 11 се развиха и видяхме нови герои като Макс (Сейди Синк) и Боб Нюби (Шон Остин). Другото лято, когато продукцията ще е готова и ще дебютира, можем да видим отново и Фин Улфхард, Дъстин Матарацо, Калеб Маклафлин, Уинона Райдър и Дейвид Харбър.

От тийзъра не можем да разберем почти нищо освен, че някаква част от действието ще се развива в Starcourt Mall. Едно от заглавията го споменава, а един по-ранен тийзър за сериала всъщност е реклама на мола.