shareit

Колко е важно да се храним заедно

| от |

След като майка ми почина, а брат ми отиде да учи в Нова Зеландия, първото нещо, което усетих че се променя в къщи бе вечерята, пише Коди Делистари за TheAtlantic.


1

С баща ми започнахме да се храним поотделно, излизахме да ядем с приятели, ядяхме сандвичи пред компютъра и си поръчвахме пици докато стояхме пред телевизора. Някои дни дори не се засичахме. След известно време, няколко седмици преди заминаването ми към университета баща ми дойде при мен и ми каза: “Мисля, че трябва да почнем да се храним заедно, дори и да сме само двамата. Майка ти би желала да е така”. Не беше перфектно – ястията не бяха особено вкусни и ни липсваше присъствието на майка ми и брат ми, но по някакъв начин бе специално. Беше терапевтично и разговаряхме за това как е протекъл деня на всеки.

За съжаление, хората все по-рядко се хранят заедно. Средностатистическият американец например хапва всяко едно на пет ядената в колата си, и повечето споделят, че ядат само веднъж седмично със семейството. Използвайки данни от почти ¾ от държавите по света, нов анализ на организацията за икономическа кооперация и развитие показва, че децата, които се хранят отделно от семейството са много по-склонни да са кръшкачи в училище. Децата, които не вечерят с техните поне два пъти седмично също така са с 40% по-склонни да надебелеят от тези, които го правят, стана ясно от презентация на Европейския конгрес по затлъстяването, проведен в България. Тъкмо обратното е вярно за децата, които редовно се хранят със семейството – по-рядко имат проблеми с алкохола и наркотиците, хранят се по-здравословно, представят се по-добре в училище и споделят, че са по-близко с родителите си.

Има две основни причини за негативните ефекти от това да не се храним заедно: първата е, че когато ядем навън, често се храним в заведенията за бързо хранене, където храната не е особено здравословна. Втората е, че самостоятелното ядене действа отчуждаващо на хората. Вечерната маса служи като обединител за семейството – място, на което всеки може да поговори и да разпусне накрая на деня.

В много страни по света храненето е нещо свещено. Във Франция например, макар и да е приемливо да се яде насаме, никога не трябва да се бърза. Ако ядете салата като обезумял в метрото няма да ви погледнат с добро. Точно затова служителите там разполагат най-малко с едночасова почивка на обяд. В Мексико хората се хранят заедно на публични места като паркове и площади. В Камбоджа пък селяните се простират върху пъстри постелки и носят храна, която споделят с близките си.

В книгата си “Съвместно хранене” Алис Жулиер твърди, че ако ядем с някой това може да разтърси из основи гледните ни точки за света, да намали възприятията ни за неравенство и расизъм.

За средностатистическото американско смейство, което вече харчи пари за бързо хранене, колкото и за хранителни стоки, това не е толкова лесно постижимо. Повечето родители нямат време да готвят, много от тях дори и не могат. За част от американското население идеята да се отдели време за приготовлението на вечеря изглежда донякъде претенциозна.

Как тогава да се храним по-добре, не само от здравословна, но и от психологическа гледна точка?

“Да се яде е необходимост, но да се яде разумно е изкуство”, споделя писателят от XVII век Франсоа дьо Ларошфуко. Той има предвид, че освен храната, контекста също е важен. И не става въпрос за тези, които се вманиячават в това храната им да е “органична”, “био”, и така нататък“

Може би да се храним “интелигентно” значи просто да се храним заедно. Трябва да погледнем да това не като на ангажимент, а като на време за разпускане.

 
 
Коментарите са изключени за Колко е важно да се храним заедно