Кой е човекът, заради когото се организира Луковмарш?

| от chronicle.bg, по данни от Wkipedia |

Тази събота в София отново ще се проведе спорния Луковмарш – възпоменателно траурно факелно шествие в памет на генерал Христо Луков, което от 2003 г. ежегодно се провежда през февруари.

Политическата и обществена съпротива срещу марша е налице всяка година. Срещу провеждането на Луковмарш през 2011, 2012 и 2013 г. се обявяват Българският хелзинкски комитет, Младежкото обединение в БСП — София и други организации. През 2013 г. Маргарита Илиева, директор на правната програма на Български хелзинкски комитет, изпраща до тогавашния национален омбудсман Константин Пенчев писмо, в отговор на отказа му да съдейства за забрана за провеждане на шествието. В становището си Илиева прави критичен прочит на аргументите на омбудсмана да откаже намеса по случая. Според нея „демонстративното, публично честване на Луков, който е емблема на войнстващия български нацизъм и антисемитизъм, е именно една от тези, всички форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова омраза – при това, една доста явна, директна и брутална форма“. Тя посочва, че забраната на събитието ще предотврати „поругаването на паметта на всички избити от нацистите, включително с помощта на България и Луков, евреи, роми и хомосексуални хора“.

През 2012 г. активисти на правозащитната организация „Хора срещу расизма“ внасят в Столичния общински съвет отворено писмо с вх.№ 94-А-52/07.02.2012 г, с което настояват да се забрани провеждането на марша. В писмото се казва: „В днешно време малко публични личности ще заявят открито „Аз съм нео-нацист”. За да се защитим, трябва да се научим да разпознаваме нео-нацизма. Организаторите на Луковмарш обичат да казват, че не са нео-нацисти, а съвсем безобидни „патриоти”. Но нима вече на всички ни не е напълно ясно в какво се изразява на практика идеологията на “родолюбците” с факлите?“

От организацията правят аналогия между участващите в Луковмарш младежи с военни униформи от спортната организация на БНС, и младежките паравоенни организации Хитлерюгенд. В своя статия, публикувана от Български хелзинкски комитет, философът Светла Енчева прави същата аналогия. Тя подчертава, че униформите на младежите имат емблеми с надпис „СО“, означаващ спортната организация на Български национален съюз, чийто девиз е „Всекиму своето“, който по аналогия се свързва с надписа на входа на нацисткия концлагер Бухенвалд. Според Енчева, ако от логото на СО се обърне едно ъгълче, то се превръща в руната Одал, използването на която е забранено в някои страни и незаконно в доста други, поради употребата от редица нацистки и неонацистки организации.”

Въпреки това, до момента Луковмарш не е проведен единствено през 2015г.

На 2-ри февруари тази година Световният Еврейски Конгрес връчи на министър-председателя Бойко Борисов подписка от 175 000 лица по цял свят и настоява за забрана на шествието.

Но коя е историческата личност, която поражда толкова противоречиви (или не чак толкова противоречиви) реакции у българите?

христо луков

Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935 – 1938 г. и ръководител на ултранационалистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1942 – 1943), убит от комунистическа терористична група.

Поради близките си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх, както и заради дейността си като ръководител на силно повлияния от националсоциализма и фашизма СБНЛ, Луков често е критикуван остро и получава противоречиви исторически и политически оценки.

Той е роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. По време на Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия.

След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 – 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 – 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия. Награден е с военния орден „За храброст“ IV ст. 2 кл.; ордена „Св.Александър“ V ст. с мечове по средата.

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. На този пост той участва в започналото след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година ликвидиране на Вътрешната македонска революционна организация, за която пише: „След като силата и строгостта на българските закони се разпростря и по отношение на тия два окръга, цялата тая престъпна дейност блесна с естествената си величина.“

Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.

Отношенията му с цар Борис III се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията.[2] На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Според Васил Митаков има силно напрежение между министъра на вътрешните работи Иван Красновски и генерала. Луков обвинява Красновски, че изпраща агенти да го следят. Напрежението между тях в крайна сметка води до там, че Луков удря три шамара на Красновски и го рита.

hristo_lukov_by_achota2-d8fyjb5

В книгата си „Закъснели отговори“ (1984) партизанката и участничка в Съпротивителното движение по време на Втората световна война Митка Гръбчева разказва за писмо, написано до нея от определящия се като близък приятел на Луков Ангел Илиев. В писмото си Илиев разказва, че на погребението на Луков генерал-майор от запаса на име Узунов получил от началника на Разузнавателната секция при Военното министерство дешифрирана телеграма от Главното командване на германската армия, която съобщава, че при разглеждането на тайните преписки на една от най-големите холандски банки между другите била открита и сметка на името на генерал Луков със сума от 75 милиона холандски гулдена – комисионни от фирмите, които превъоръжавали българската армия по времето на ръководството на Луков във Военното министерство. Предаването на тези подкупи ставало чрез генерал Танинчев, представител на някои от фирмите. В писмото си до Гръбчева Илиев я моли да провери този факт в тайните архиви на министерството.[

От 1942 г. до смъртта си е главен водач на Съюза на българските национални легиони, българска крайнодясна фашистка организация.

В началото на 1943 г. нелегалната Българската комунистическа партия (БКП) взема решение за физическо отстраняване на определени лица срещу евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. На 2 януари по съветската радиостанция „Христо Ботев“ Вълко Червенков остро критикува общественици като Христо Луков и Никола Жеков, обвинявайки ги, че подготвят присъединяване на България към Германия, подобно на австрийския Аншлус.

Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и запасният ген. Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на бойните групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски), който възлага убийството на ген. Луков на Иван Буруджиев и Виолета Якова.

Из спомените на Радомирски за деня на атентата, 13.02.1943 – към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“

Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото. Вторият му изстрел е на халос – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска с тялото си Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор.

В. Якова в спомените на Гръбчева: След първия неуспешен изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.“ След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.“ Въпреки това Луков не умира веднага.

Последователи и близки на убития обаче веднага след атентата обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват от евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт. Първоначално Москва също се придържа към тази версия. Германският посланик Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в атентата.

Радио BBC дава веднага съобщение за убийството, което ражда версия за английски агенти. Балистичната експертиза обаче доказва друго – сравняват гилзите, намерени при Луковото убийство, с тези на дефектните патрони край тялото на Никола Христов Кутуза, агент провокатор, убит преди това. Установяват, че гилзите си приличат. Заключението е, че изстрелите са от един и същ пистолет, а англичаните нямат интерес да убиват агент-провокатор на полицията като Кутуза, който е агент на Никола Гешев и му помага при серията разкрития срещу БКП през 1942 г. Затова и го убиват в работилницата му на 8.02.1943, пет дена преди убийството на Луков.

Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, защото се опасяват от повторение на атентата на 16.04.1925 г. в църквата „Света Неделя“. Митрополит Стефан води лично службата. Речи държат изтъквайки заслугите на Луков полк. Попов от действ. офицери, о.з.ген. Илинов от името на Софийското дружество на запасните офицери и Илия Станев от името на легионерите. Сред присъстващите са цар Борис III, принц Кирил, министри и дипломати. До опелото не са допуснати легионери, за да се избегнат сблъсъци, но един легионер все пак прониква в сградата с намерение да нападне министрите и е арестуван. Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул. „Евлоги Георгиев“, по входната алея на Военното училище, до черквата. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от гроба на Стефан Стамболов. Радомирски признава, че са пратили Буруджиев на погребението на Луков да гледа и докладва.

На 19.02.1943 г. излиза официалното съобщение на полицията – 300 000 лв. награда се обявява за всеки, който даде информация и посочи убийците или спомогне за разкриването им.

Източник: Wikipedia

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.

 
 

Най-гледаните филми у нас този уикенд

| от chr.bg |

Продължението на приключенията на супергероя Уейд – „Дедпул 2″, съвсем очаквано се хареса най-много на зрителите, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Филмът, изпъстрен с цветни и недотам прилични фрази, в който героят на Райън Рейнолдс се появява и без гащи, е гледан от 31 212 зрители и има 338 852 лева приходи за първите три дни у нас.

На второ място след десет дни на екраните продължава да е българският „Революция Х“. Морското турне на едноименната група, позната и от телевизионния сериал, е гледано от вече 25 331 зрители и има 212 686 лева приходи.

Трета позиция е за престоялия три уикенда на първо място „Отмъстителите: Война без край“. Битката на супергероите от комиксите на „Марвел“ с титана Танос е гледана от общо 133 814 зрители и има 1 528 337 лева приходи след четвъртата седмица по екраните у нас.

Комедията „Зад борда“ е на четвърто място в топ 10. Филмът с Еухенио Дербес и Ана Фарис в главните роли, който повтаря сценария на едноименната комедия от 1987 година, но с разменени роли на героите, е гледан от 8 491 зрители и има 86 179 лева приходи за десетте дни у нас.

На пето място е екшън-комедията „Такси 5″. Познатата история, в която банда крадци обичайно са преследвани от полицията и таксиметров шофьор, но този път с наполовина нови герои, е гледана от 71 440 зрители и има 627 251 лева приходи след месец и половина по екраните у нас.

Шесто място е за „Зайчето Питър“, създаден по едноименната книга на Биатрикс Потър, излязла през 1901 година. Игрално-анимационната история за взаимоотношенията между палавия заек и фермера Макгрегър е гледана от 82 498 зрители и има 676 236 лева приходи за двата месеца у нас.

На седма позиция сред най-гледаните филми у нас е „Пчеличката Мая: Игрите на меда“. За петте седмици по екраните у нас продължението на пълнометражната анимация отпреди четири години е гледано от 21 118 зрители и има 190 833 лева приходи.

Осмо място заема екшънът „Rampage: Унищожителите“, създаден по видеоиграта от 80-те години, в която маймуни и чудовища разрушават градовете. Филмът с Дуейн Джонсън е месец и половина на екраните и за това време е гледан от 42 332 души и има 460 951 лева приходи.

На девето място е комедията „Диагноза: Секси!“. Историята, в която героинята на Ейми Шумър след удар във фитнеса се превръща в най-красивата жена в собствените си очи, е гледана от 13 222 зрители и има 119 529 лева приходи за месец на екраните у нас.

Руската анимация „Сръчковците: Строго секретно“ е на десето място по зрителски интерес. Разказът за това как миниатюрните същества, живеещи в уредите и машините, трябва да спрат своят другар Файер преди да пусне енергийната гривна, която може да разрушава всичко, е гледан от 6 166 зрители и има 49 212 лева приходи за трите седмици у нас.

Трите останали премиери от миналия уикенд са извън първите десет най-гледани филма. Унгарският „За тялото и душата“, който беше номиниран за Оскар за най-добър чуждестранен филм тази година, е гледан от 929 зрители и има 6 840 лева приходи. Българската детска история „Случаят Кюри“ на Андрей Хадживасилев е гледана от 205 зрители и има 1 032 лева приходи. Руската драма „Собибор“, направена по действителната история за едноименния концентрационен лагер през 1943 година, е гледана от 218 зрители и има 1 646 лева приходи.

 
 

Амелия Еърхарт: „Не бях смела. Просто нямах време да бъде уплашена.“

| от chronicle.bg |

Амелия Еърхарт е жена, променила курса на историята, идеен водач на милиони авиатори по света и икона. Тя е първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан и е могла да бъде първата жена, направила околосветски полет, ако самолетът й не изчезва мистериозно от радарите през 1937 г.

И до днес никой не знае какво се е случило някъде над Тихия океан. Тялото на Еърхарт така и не е открито.

Амелия Мери Еърхарт е родена в Канзас през 1897 г., шест години преди братята Райт първи да полетят във въздуха. През 1932 г. в книгата си „Последен полет“ пише, че първият път, в който вижда самолет е през 1910 г. на панаир в Айова, но по онова време е била по-заинтересована от кошницата с праскови за 15 цента.

През 1920 г. тя лети за първи път с авиатора Франк Хоукс, а година по-късно става една от малкото жени, посещаващи училище за авиация. През 1923 г. става 16-тата жена пилот. През 1927 г. Чарлз Линдбърг се завръща от първия си самостоятелен полет над Аталнтическия океан. Следващата година Еърхарт прелетява Атлантика над борда на самолет, но мисълта, че е била само пътник не й дава покой. Въпреки това, след завръщането си, вече е знаменитост.

През 1930 г. Амелия Еърхарт купува самолетът, който ще я постави в историята – червеният Lockheed 5B Vega, който кръщава „Старата Беси“. Две-години по-късно, на 20 май 1932 г., отпътува от Америка към Париж с последния брой на Telegraph Journal в себе си. Почти 15 часа по-късно се приземява в Северна Ирландия и става вторият пилот и първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан.

Undated picture taken in the 30' s of American fem

Към 1937 г. Еърхарт вече е известен автор, лектор, знаменитост и модел на подражание за всички жени.

Същата година тя решава за втори път да опита да стане първата жена, направила околосветски полет. Първият зачършва с неуспех, но без сериозни наранявания. На 2 юли тя и единственият член на екипажа, Фред Нунан излитат от площадката на остров Лае в Папуа Нова Гвинея и трябва да се насочат на изток. Последният сигнал от самолета е получен малко преди 9 часа сутринта. Амелия Еърхарт изчезва безследно и се превръща в легенда.

Теориите са много, нито една не е доказана до край. Думите и делата на Еърхарт обаче са тук и са неоспорими. Ето някои от посланията й.

„Да си самотен е плашещо, но не толкова, колкото това да си самотен във връзка.“

„Подготовката, често пъти съм казвала, е две трети от цялото начинание“

„Най-трудното нещо е решението да действаш. Останалото е обикновено постоянство. Страховете са тигри от хартия. Можеш да направиш всичко, което решиш. Можеш да промениш и контролираш живота си. И този процес сам по себе си е награда.“

„Реши дали целта ти си струва рисковете. Ако да, спри да се тревожиш.“

„В живота си съм осъзнала, че когато нещата вървят прекрасно, точно тогава трябва да очакваш бедата.“

252469main_GPN-2002-000211_full

„Никога не прекъсвай някого, който прави нещо, което ти самия си казал, че не може да бъде направено.“

„Най-ефективният начин да направиш нещо, е да го направиш.“

„Смелостта е определената от живота цена на покоя.“

„Колкото повече човек прави, вижда и чувства, толкова по-способен е да прави тези неща.“

„Искам да разбереш, че няма да те впримчвам в средновековен кодекс на вярността, нито ще се чувствам прикачена към теб по същия начин.“ (към своя съпруг, Джон Путнам, в деня на брака им)

VKQLNH3WTND37A2FZYAYR253FU

„Искам да го направя, защото искам да го направя.“

„Приключението е полезно само по себе си.“

„Съществуват два вида камъни, както всички знаят, единият просто се търкаля.“

„Не бях смела. Просто нямах време да бъда уплашена.“

„Не си виждал дърво, докато не си зърнал сянката му от небето.“