Кой е човекът, заради когото се организира Луковмарш?

| от chronicle.bg, по данни от Wkipedia |

Тази събота в София отново ще се проведе спорния Луковмарш – възпоменателно траурно факелно шествие в памет на генерал Христо Луков, което от 2003 г. ежегодно се провежда през февруари.

Политическата и обществена съпротива срещу марша е налице всяка година. Срещу провеждането на Луковмарш през 2011, 2012 и 2013 г. се обявяват Българският хелзинкски комитет, Младежкото обединение в БСП — София и други организации. През 2013 г. Маргарита Илиева, директор на правната програма на Български хелзинкски комитет, изпраща до тогавашния национален омбудсман Константин Пенчев писмо, в отговор на отказа му да съдейства за забрана за провеждане на шествието. В становището си Илиева прави критичен прочит на аргументите на омбудсмана да откаже намеса по случая. Според нея „демонстративното, публично честване на Луков, който е емблема на войнстващия български нацизъм и антисемитизъм, е именно една от тези, всички форми на изразяване, които разпространяват, подтикват, насърчават или оправдават расова омраза – при това, една доста явна, директна и брутална форма“. Тя посочва, че забраната на събитието ще предотврати „поругаването на паметта на всички избити от нацистите, включително с помощта на България и Луков, евреи, роми и хомосексуални хора“.

През 2012 г. активисти на правозащитната организация „Хора срещу расизма“ внасят в Столичния общински съвет отворено писмо с вх.№ 94-А-52/07.02.2012 г, с което настояват да се забрани провеждането на марша. В писмото се казва: „В днешно време малко публични личности ще заявят открито „Аз съм нео-нацист”. За да се защитим, трябва да се научим да разпознаваме нео-нацизма. Организаторите на Луковмарш обичат да казват, че не са нео-нацисти, а съвсем безобидни „патриоти”. Но нима вече на всички ни не е напълно ясно в какво се изразява на практика идеологията на “родолюбците” с факлите?“

От организацията правят аналогия между участващите в Луковмарш младежи с военни униформи от спортната организация на БНС, и младежките паравоенни организации Хитлерюгенд. В своя статия, публикувана от Български хелзинкски комитет, философът Светла Енчева прави същата аналогия. Тя подчертава, че униформите на младежите имат емблеми с надпис „СО“, означаващ спортната организация на Български национален съюз, чийто девиз е „Всекиму своето“, който по аналогия се свързва с надписа на входа на нацисткия концлагер Бухенвалд. Според Енчева, ако от логото на СО се обърне едно ъгълче, то се превръща в руната Одал, използването на която е забранено в някои страни и незаконно в доста други, поради употребата от редица нацистки и неонацистки организации.”

Въпреки това, до момента Луковмарш не е проведен единствено през 2015г.

На 2-ри февруари тази година Световният Еврейски Конгрес връчи на министър-председателя Бойко Борисов подписка от 175 000 лица по цял свят и настоява за забрана на шествието.

Но коя е историческата личност, която поражда толкова противоречиви (или не чак толкова противоречиви) реакции у българите?

христо луков

Христо Николов Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик. Министър на войната на Царство България в периода 1935 – 1938 г. и ръководител на ултранационалистическата организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) (1942 – 1943), убит от комунистическа терористична група.

Поради близките си връзки с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх, както и заради дейността си като ръководител на силно повлияния от националсоциализма и фашизма СБНЛ, Луков често е критикуван остро и получава противоречиви исторически и политически оценки.

Той е роден е във Варна на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин подпоручик. Участва във войните за национално обединение 1912 – 1918 г. като адютант на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин майор. По време на Първата световна война служи в Първа пехотна софийска дивизия и Пета пехотна дунавска дивизия.

След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа (1924 – 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 – 1934 г.), командир на Втора и Трета пехотна балканска дивизия. Награден е с военния орден „За храброст“ IV ст. 2 кл.; ордена „Св.Александър“ V ст. с мечове по средата.

От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. На този пост той участва в започналото след Деветнадесетомайския преврат през 1934 година ликвидиране на Вътрешната македонска революционна организация, за която пише: „След като силата и строгостта на българските закони се разпростря и по отношение на тия два окръга, цялата тая престъпна дейност блесна с естествената си величина.“

Наред с това, ръководеното от него министерство извършва значителна дейност за оперативното и стратегическо планиране, в т.ч. планове за случай на война с Гърция, едновременно с Гърция и Турция, за действия срещу Румъния в конкретна обстановка, както и за прикриване на южната граница при гранични инциденти. Разработват се нови нормативни документи, които осъвременяват уредбата на въпросите за бойната готовност на армията, правилници на родовете войски и усъвършенстване на структурата и подструктурите на Министерството на войната и Щаба на армията.

Отношенията му с цар Борис III се изострят в началото на 1938 г. поради „технически проблеми във войската и военния закон“, както и поради съмнения на царя в опити от страна на Луков да влияе на държавните работи и да назначава министри. Принуден е да се оттегли от правителството и е пенсиониран от армията.[2] На 25 януари 1938 е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Според Васил Митаков има силно напрежение между министъра на вътрешните работи Иван Красновски и генерала. Луков обвинява Красновски, че изпраща агенти да го следят. Напрежението между тях в крайна сметка води до там, че Луков удря три шамара на Красновски и го рита.

hristo_lukov_by_achota2-d8fyjb5

В книгата си „Закъснели отговори“ (1984) партизанката и участничка в Съпротивителното движение по време на Втората световна война Митка Гръбчева разказва за писмо, написано до нея от определящия се като близък приятел на Луков Ангел Илиев. В писмото си Илиев разказва, че на погребението на Луков генерал-майор от запаса на име Узунов получил от началника на Разузнавателната секция при Военното министерство дешифрирана телеграма от Главното командване на германската армия, която съобщава, че при разглеждането на тайните преписки на една от най-големите холандски банки между другите била открита и сметка на името на генерал Луков със сума от 75 милиона холандски гулдена – комисионни от фирмите, които превъоръжавали българската армия по времето на ръководството на Луков във Военното министерство. Предаването на тези подкупи ставало чрез генерал Танинчев, представител на някои от фирмите. В писмото си до Гръбчева Илиев я моли да провери този факт в тайните архиви на министерството.[

От 1942 г. до смъртта си е главен водач на Съюза на българските национални легиони, българска крайнодясна фашистка организация.

В началото на 1943 г. нелегалната Българската комунистическа партия (БКП) взема решение за физическо отстраняване на определени лица срещу евентуално включване на България във войната срещу Съветския съюз. На 2 януари по съветската радиостанция „Христо Ботев“ Вълко Червенков остро критикува общественици като Христо Луков и Никола Жеков, обвинявайки ги, че подготвят присъединяване на България към Германия, подобно на австрийския Аншлус.

Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и запасният ген. Христо Луков. Решението е предадено от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на бойните групи в града Славчо Бочев (наречен Радомирски), който възлага убийството на ген. Луков на Иван Буруджиев и Виолета Якова.

Из спомените на Радомирски за деня на атентата, 13.02.1943 – към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“

Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото. Вторият му изстрел е на халос – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска с тялото си Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор.

В. Якова в спомените на Гръбчева: След първия неуспешен изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.“ След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.“ Въпреки това Луков не умира веднага.

Последователи и близки на убития обаче веднага след атентата обвиняват за смъртта му правителството и цар Борис III, които се опасяват от евентуални политически инициативи на Луков, които да доведат до изпращане на български войски на Източния фронт. Първоначално Москва също се придържа към тази версия. Германският посланик Адолф-Хайнц Бекерле, определя смъртта на Луков като тежък удар срещу германските интереси и дори допуска участието на британското разузнаване в атентата.

Радио BBC дава веднага съобщение за убийството, което ражда версия за английски агенти. Балистичната експертиза обаче доказва друго – сравняват гилзите, намерени при Луковото убийство, с тези на дефектните патрони край тялото на Никола Христов Кутуза, агент провокатор, убит преди това. Установяват, че гилзите си приличат. Заключението е, че изстрелите са от един и същ пистолет, а англичаните нямат интерес да убиват агент-провокатор на полицията като Кутуза, който е агент на Никола Гешев и му помага при серията разкрития срещу БКП през 1942 г. Затова и го убиват в работилницата му на 8.02.1943, пет дена преди убийството на Луков.

Опелото на ген. Христо Луков е извършено в храма на Военното училище, защото се опасяват от повторение на атентата на 16.04.1925 г. в църквата „Света Неделя“. Митрополит Стефан води лично службата. Речи държат изтъквайки заслугите на Луков полк. Попов от действ. офицери, о.з.ген. Илинов от името на Софийското дружество на запасните офицери и Илия Станев от името на легионерите. Сред присъстващите са цар Борис III, принц Кирил, министри и дипломати. До опелото не са допуснати легионери, за да се избегнат сблъсъци, но един легионер все пак прониква в сградата с намерение да нападне министрите и е арестуван. Легионери и граждани правят шпалир от няколко реда от моста на Перловската река на бул. „Евлоги Георгиев“, по входната алея на Военното училище, до черквата. Погребан е в централните софийски гробища, недалеч от гроба на Стефан Стамболов. Радомирски признава, че са пратили Буруджиев на погребението на Луков да гледа и докладва.

На 19.02.1943 г. излиза официалното съобщение на полицията – 300 000 лв. награда се обявява за всеки, който даде информация и посочи убийците или спомогне за разкриването им.

Източник: Wikipedia

 
 

Дженифър Лорънс си взима едногодишна почивка от актьорството

| от chronicle.bg, по БТА |

Носителката на награда „Оскар“ Дженифър Лорънс си взима едногодишна почивка от актьорството, съобщи Би Би Си.

Дженифър Лорънс се е посветила на каузата да създаде интерес у младите хора към политиката. Тя е в управителния съвет на организацията Represent.Us заедно с режисьора Дейвид О. Ръсел. Организацията води кампании срещу рушветите в политиката и за приемане на закони срещу корупцията.

Преди да се оттегли, Дженифър Лорънс ще довърши снимките в шпионския филм „Червената лястовица“. В него й партнират Джоел Еджъртън, Матиас Схонартс, Шарлот Рамплинг, Мери-Луиз Паркър и Джеръми Айрънс.

Дженифър Лорънс е известна с политическата си активност. Тя беше една от първите големи звезди, които заговориха за разликите в заплащането на актьорите и актрисите през 2015 г. Миналия месец тя участва заедно с Камерън Диас и Адел в Похода на жените в Лос Анджелис, който призова за равенство между половете и повече права на жените.

Дженифър Лорънс спечели награда „Оскар“ за най-добра актриса за филма „Наръчник на оптимиста“. Тя е номинирана за „Оскар“ също за филмите „Зимен дар“, „Американска схема“ и „Джой“. Голяма популярност й носи поредицата „Игрите на глада“.

 

 
 

Пътуваме повече с Air France-KLM Group

| от chronicle.bg |

Нетният резултат на Air France-KLM Group възлиза на -274 милиона евро за цялата 2017 година. Ако се изключат дългосрочните пенсионни разходи, нетният резултат е +1 155 милиона евро, което представлява ръст от 363 милиона евро в сравнение с миналата година.

Търсенето на маршрути в Северна Америка и дестинации на средни разстояния, е довело до увеличение на трафика съответно с 6,1% и 7,4%. Освен това, възстановяването на маршрутите в Азия и Латинска Америка е оказало силно положително въздействие и увеличението е съответно с 6,5% и 8,3%.

През последната година Air France-KLM направи значителен напредък в разширяване на глобалната си мрежа. Групата значително укрепи съществуващите си партньорства с China Eastern, Jet Airways, Vietnam Airlines и създаде новото северноатлантическо с Delta и Virgin Atlantic.

През декември 2017 ., Air France успешно стартира новата си авиокомпания Joon.

В началото на 2018 г., първите данни показват продължаваща положителна тенденция в търсенето: текущите резервации за дълги разстояния за следващите три месеца надминават нивата от миналата година.

Групата провежда инициативи за намаляване на разходите за единица продукт с 1,0% до 1,5% и ще се постигне чрез по-нататъшно увеличаване на производителността, ефективността и по-ниските разходи на новата авиокомпания Joon.

 
 

Сам Рокуел е рокзвезда

| от Амелия Понд |

През тази година Сам Рокуел ще навърши 50 години в живота и 21 в киното. И макар и двете цифри да ви се струват огромни, то този талантлив калифорниец може спокойно да каже, че 2018-а е една от най-специалните години в живота му.

Защото именно през нея Сам Рокуел ще вземе „Оскар“ за първи път в кариерата си. Освен, ако Академията не реши да му направи сечено и в последния момент не даде наградата на някой друг, но едва ли. Рокуел заслужава статуетката, както и поклон до земята за годините къртовски труд в многобройни и многолики продукции и за изпълнението си на пълния гъз с добро сърце, прикрито зад селташко излъчване, лош език, грубо насилие и глуповато лице Джейсън Диксън в безапелационната южняшка черна филмова поезия „Три билборда извън града“.

Тази година Рокуел каза, че се радва, „че най-накрая участвам във филм, който някой е гледал“. И въпреки, че това звучи като тъпашка шега сега, то малко са хората, които могат да назоват поне три, а камо ли повече филма, в които Сам разгръща своя талант.

MV5BNzU5NTM3YTItYmFjZS00ZmJkLTg5ZjktOWIwYjdkOWUzMDQzXkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_CR0,0,1486,1000_AL_

Останал някак извън листата на големите и важните Рокуел често и предимно получава ролите на аутсайдерите, неуспелите, кретените или злодеите, и никога не успява, както е модерно да се казва – „да открадне шоуто“.

Роден в слънчева Калифорния, а по-късно живял в Ню Йорк и Сан Франциско, Рокуел прави дебют на голям екран едва 10-годишен рамо до рамо с майка си, също актриса. Големият пробив, ако може да се нарече такъв, пристига близо 10 години по-късно, когато Рокуел изиграва една от основните роли в безумния трилър Clownhouse. Следват сериал на фамилната ABC, от който Сам е уволнен за лош език и лошо поведение, и купчина trash-и роли, в които никой не го помни и по-добре. От „Костенурките нинджа“ до „Джери и Том“ (да не се бърка с „Том и Джери“) Сам Рокуел може да се похвали, че има повече филмов боклук зад гърба си, отколкото някоя нещастница участвала само в романтични комедии за Hallmark.

сам рокуел

И въпреки това Рокуел някак успява да намери своето място под слънцето на Холивуд и един ден да се появи във филм на Уди Алън. Годината е 1998-а, а филмът е „Знаменитости“. Нищо особено за кариерата на Алън, но голяма червена точка за тази на Рокуел.

След тази продукция пътят към Холивуд, който винаги е послан с добри намерения, за Сам е малко по-широк. Следват „Зеленият път“, „Сън в лятна нощ“ и „Ангелите на Чарли“, а с тях и настъпването на новото хилядолетие.

MV5BZmIyMDlkN2QtMzkxOC00ZDdlLWFmYzYtNWMwNmUwNmViZDQ1XkEyXkFqcGdeQXVyNDg2MjUxNjM@._V1_SY1000_SX1500_AL_

Сам Рокуел е като доброто уиски. С годините той става все по-талантлив, по-избирателен към продукциите, в които се появява, по-хубав, по-умен, по-смел. Феновете на киното започват да го забелязват и да го преглъщат все по-лесно и с все по-голямо удоволствие.

Новият век носи на Рокуел участия в купчина качествени продукции и работа с чудесни режисьори, като Ридли Скот (в „Кибритлии“), Андрю Доминик (в „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд“), Дейвид Мамет (в „Обир“) и дори с Джордж Клуни (в „В самопризнанията на един опасен ум“). Някъде там се появява и „Пътеводител на галактическия стопаджия“, където Рокуел влиза в лачените обувки на Зафод Библброкс. На бас, че не знаехте за това, нали?

сам рокуел

Големите залъци в кариерата на Рокуел обаче тепърва предстоят. Точно 10 години преди днес Сам прави една от по-добрите си роли. Той играе пристрастения към секс измамник Виктор Манчини в Choke – адаптация по вулгарния саркастичен роман на Чък Паланюк. Фестивалът „Сънданс“, където филмът прави премиера го аплодира горещо и посреща с отворени обятия новата си любима звезда.

Времето е най-добрият мерител за повечето неща и погледнато с днешна дата можем спокойно да кажем, че Choke е грандиозно събитие в кариерата на Рокуел и доста прилично такова във филмово отношение. Дали е шедьовър? Не, не е. Но е великолепен филм, който позволява на Рокуел да разгърне таланта си и да покаже, че всъщост го бива.

Следват два от най-силните филми за Рокуел до момента – „Фрост/Никсън“ и „Луна“. И двата получават номинации за различни награди и са посрещнати с възторг от публиката. Някъде там, по същото време, се нареждат и двете най-комерсиални заглавия, в които Сам Рокуел взима учестие – като злодея в „Железния човек 2“ и като доктора в „Каубои и извънземни“.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

2012-а е годината, която среща Рокуел с Мартин Макдона. Двамата правят първата си колаборация заедно в „Седемте психопата“. На Рокуел отново е дадена ролята на неудачника, най-добрия приятел на персонажа на Колин Фарел, който се опитва да го измъкне от творческа дупка. Първата среща на Рокуел и Макдона е важна, защото постиля килима за онова, което ще се случи шест години по-късно в „Три билборда извън града“. И макар „Седемте психопата“ да изпада на по-долно място от останалите заглавия на своя създател, каквито са „В Брюж“ и вече сто пъти споменатия „Три билборда“, то той може да се похвали със същото чувство за безхаберие и хумор, със същия остър език и безапелационно и дори грубо отношение, както към света навън, така и към съдбата на своите персонажи. И със Сам Рокуел, разбира се. Който е бъдеща рокзвезда и всеки, който разбира от кино го е забелязал още тогава.

Минавайки през още няколко страшни тъпотии и лоши продукции, Рокуел и Макдона започват работа по „Три билборда извън града“ още през 2015-а, когато филмът най-накрая получава финансиране. Към екипа впоследствие са притеглени Франсис Макдорманд и Уди Харелсън. Всички знаем какъв е резултатът от тази колаборация, а тези, които още не са го разбрали, е редно да го направят възможно най-скоро.

Сам Рокуел не може да се похвали, че има шедьоври във филмографията си. Дори ще е силно да кажем, че има поне пет задължителни филма, които трябва да сте гледали преди да умрете. И все пак неговата рокендрол особа заслужава място на големия екран и тази година, както и купчината награди, които е спечелил до момента, са доказателството за това.

75th Annual Golden Globe Awards - Press Room

С височина само от 1.73 см, с излъчване на нахакан гадняр, език на гамен и без да е красавец Сам Рокуел е модерно нешлифовано бижу, което киното заслужава. Той и неговият Диксън са препъни камъка на политическата коректност и вечно толерантния класически красив американски утопичен идеалист. И да, Сам Рокуел е рокзвезда. Така че, насладете му се.

 
 

Тежки последствия от тежки признания в „Скъпи наследници“

| от chronicle.bg |

Кое боли повече – да признаеш, че си изневерил, или да криеш тайната си от любимия човек?

Пред този въпрос се изправя Ани (Лорина Камбурова), която въпреки усилията си да не сподели с Борис (Орлин Павлов), че е преспала със софийския тарикат Станислав (Петко Венелинов), в крайна сметка му казва истината. Ще има ли прошка за предателството тепърва ще разберем, макар че преди време в разговор с Катя (Даяна Ханджиева) спортистът категорично заяви – за подобно нещо прошка няма!

Емоциите, които бушуват в Ани са многополюсни. Освен дилемата, пред която е изправена за връзката си с Борис, самата тя се оказва в центъра на най-голямата тайна на Снежи (Искра Донова). След години на мълчание кръчмарката разкрива пред момичето, че двете всъщност не са сестри, а майка и дъщеря. Съвсем невръстна, Снежи забременяла на 16-годишна възраст от женен музикант, който успял да я омае с изтънчения си изказ и добри маниери. Изправена от родителите си пред дилемата дали да остави бебето за осиновяване или да се представя като нейна сестра, Снежи прави своя на пръв поглед по-безболезнен избор. Поне момиченцето й ще расте до нея. А бащата не е някой безименен съселянин, с когото тя веднъж е съгрешила, а Марин Дочев (Димитър Баненкин) – един от бъдещите милионери на фамилията, който се завърна с останалите членове на родата в Бели Вит, за да се бори за наследството на баща си.

27788118_2140310589522640_7415600463102721584_o

Шокът за Ани е пълен – тя разбира, че също е сред наследница на милионите на бай Дочо, кои са истинските й родители, осъзнава, че е преспала с първия си братовчед и най-важното – че Катя, от която безумно ревнува Борис, всъщност е нейна биологична сестра. Това води до разрив в отношенията със Снежи и Ани отказва повече да я вижда.

27913213_2141425879411111_7340477848290123062_o

Все още в неведение, че има не една, а две дъщери, Марин е изправен пред сериозни семейни проблеми. Съпругата му Венета (Ивана Папазова) припада, което предизвиква паника в бизнесмена. Притеснението му за здравословното й състояние го кара да промени коренно отношението си към нея и от взискателен и вечно критикуващ, той се превръща в най-грижовния съпруг. Годишнината от сватбата им пък от уж весело парти се превръща в екшън сцена – Марин е арестуван от полицията по подозрение, че е предизвикал горския пожар до Бели Вит. Макар че истината е ясна – той е бил натопен, виновницата за инцидента не иска да признае, за да не ядоса баща си. Ще изгуби ли наследството Марин, питат се всички. И докато семейството му се притеснява, сестра му Милица (Койна Русева) е на върха на щастието, че може би най-накрая е премахнала един от конкурентите си за милиона.

28061012_2142536185966747_5696072136783936956_o

И докато тайната връзка на Снежи и Иван (Вальо Танев) се оказва тайна само според тях самите, но не и за съселяните им, се заражда друга тайна връзка – тази между Васко (Антоний Аргиров) и Диди (София Бобчева). Поредният момент на близост и една споделена целувка в горската беседка ще се окажат запечатани в снимка от човек, който ги следи. Истерията е пълна, тъй като от разкриването й Диди може да загуби любовта на Чочо (Юлиян Петров), а Васко – възможността да се вижда с дъщеря си Рая.