Когато Япония беше изолирана от света

| от Радослав Тодоров |

Съвременна Япония е класически пример за пренаселена страна с ограничени ресурси, която е напълно зависима от контактите си с външният свят, най-вече от вноса на суровини и износа на технологични стоки. Тя обаче има уникален пример от своята история, в който не само оцелява, но и просперира в продължение на над два века при пълна изолация от останалия свят. Повечето изолирани общества обикновено упадат, обедняват или изпадат във вътрешен хаос и раздори в борбата за ограничените ресурси. Нещо съвсем различно обаче се случва в Япония през така наречената епоха Едо.

С установяването на шогуната Токугава в началото на 17 в. е сложен край на междуособиците. След няколкостотин години гражданска война страната най-накрая достига до стабилно обединение и траен мир, което способства за консолидирането на нацията и за икономически и културен подем. Целта на шогуните Тогкугава, които изолират напълно страната, е неутрализирането на външните заплахи за тяхната власт под формата на навлизащи от Китай и Европа религиозни, философски или политически влияния.

В резултат на тази политика сравнително необезпокояваните до момента християнски мисионери и техните местни последователи са набедени за заплаха за властта и реда в страната и са подложени на преследвания, мъчения и екзекуции. Така се стига до събитието останало известно в японската история като Клането в Шимабара – през 1638 г. близо до Нагасаки, където съпротивата на християните е окончателно смазана и всички те са избити заедно със семействата си общо около 30 000 души. След което шогуна изхвърля и всички чуждестранни делегации от страната. От там нататък на всички останали е забранено да посещават Япония, а на японците – да я напускат. Тази изолация продължава два века и половина.

Властта и контрола над населението максимално се затягат, чрез забрани за придвижване без изрично позволение, колективна отговорност и наказания за цели села и общини.

Япония

Крупните феодали (даймьо) от своя страна са задължени да пребивават периодично за определени срокове в столицата Едо, под прекия надзор на шогуна, което ограничава до максимум всякакви техни непредвидени действия, заговори и подривни съюзи. Това ги принуждава и да правят огромни разходи покрай налагащото се често транспортиране и пребиваване на целите им свити в столицата. И съответно им пречи да натрупат големи богатства, докато в същото време стимулира развиването на пътната инфраструктура и малките селца, покрай които свитите преминават на път за Едо.

Възникват множество пътни станции, които отварят работни места за обслужващ персонал от съседните села. Необходимостта от това често пътуване, поражда и необходимост феодалите да могат да се справят с постоянните си разходи свързани с него по-максимално лесен и ефективен начин, което от своя страна стимулира развиването на брокерство, интензивен обмен и напреднала монетарна икономика.

Освен Едо в този период и други градове като Осака и Киото нарастват главоломно и достигат до половин милион души население. Като в тези условия по естествен път започват да се създават и градски средни и ниски прослойки на обществото, покрай тях възход бележат и театърът, изкуството, странноприемниците, публичните домове и най-вече търговците. Възникват крупни търговски къщи, както и търговски философски течения. Търговците имат късмета да останат встрани от вниманието на шогуната, който не ги счита за опасни за властта и съответно не ги подлага на забрани, наказания и постоянно наблюдение.

Япония

Самураите  също се видоизменят коренно в новосъздалата се обстановка на стабилен мир, липса на междукланови и феодални борби, както и външни заплахи. Което практически ги оставя почти без никаква работа и те постепенно от професионални воини се превръщат в администратори и чиновници. За да не останат по-назад скоро и богатите търговци започват да формират свои училища. Възникват дори и напълно безплатни училища за нисшите прослойки, при това – първоначално в селата, които постепенно се пренасят и в големите градове. Обикновено те са в самия храм намиращ се в селото, а учителят е или местния свещеник или някой самурай, отегчен от бездействие и желаещ да покаже собствената си значимост. Нивото на образованието в страната се покачва неимоверно много. Грамотността сред населението достига до 45% при мъжете и 15% при жените или средно за цялото население – около 30%, което е повече отколкото в Европа по това време.

При това положение и при издигащите се големи градски центрове започва голяма миграция от селата към градовете и то на грамотни и бързо адаптиращи се към новата среда хора, отворени и към нови технологии и икономически подходи.

Системата действа безотказно, а шогунската власт е по-стабилна от всякога. Но не след дълго именно собствените мерките започват сериозно да я подкопават. Бързите темпове на развитие на икономиката и издигането на търговците са сериозен удар по установената закостеняла йерархия наложена от Токугава. Стига се до там някои доста задлъжнели към търговците даймьо да изпаднат в пълна зависимост от тях. В един момент йерархията започва да става една излишна и доста пречеща система за по-голямата част от населението.

Шогунатът постепенно изпада в корупция и некомпетентност спрямо възникналите нови належащи проблеми и нужди на обществото. По това време започват и опитите на европейците да се завърнат в Япония, за да използват пристанищата й за отворена търговия и привилегии. До средата на XIX в. натрапниците са успешно прогонвани или екзекутирани, но въпреки това появата им провокира оживени дебати и смут, за това как точно е най-добре да се подходи към тях.

Пристигането на флотилия от американски параходи в залива на Едо през 1853 г. е преломния момент за вътрешните спорове и за съдбата на шогуната. Адмирал Матю Пери, командващ тази флотилия показва на японците, използващи все още дървени ветроходи, колко отчаяно изостанали са в технологично отношение и колко нуждаещи се от отваряне към външния свят са всъщност. Не пропуска да им покаже и оръжията си, както и да обещае, че след година ще се завърне с по-голяма флота и с желание за окончателен отговор – готова ли е Япония да подпише търговски договор със САЩ.

Япония

Съгласието на този договор и даването на търговски привилегии на американците скоро след това довежда и до същото с европейските колониални държави. Импорта и експорта нарастват с огромни темпове, с които Япония все още не е в състояние да се справя и скоро губи контрол над собствените си мита. В страната нахлуват голям брой търговци така и скитащи се авантюристи, стига се до чести сблъсъци със самураите, на които дори не им е необходим повод за да извадят мечовете си срещу „чуждестранните дяволи”. Невъзможността на шогуната да се справи и с това сътресение съвсем го подкопава. Започват вълнения и бунтове на националистите против шогунската власт. Изпратените срещу тях войски са разбити през 1864 г., а това е повратен момент – за първи път домен се противопоставя на шогуна и за първи път Токугава са разгромени.

В тази обстановка императорския двор усеща идеалния момент да се завърне във властта и политиката след 700 г. изгнание под сянката на шогуните. Бързо се установяват връзки между двора и водачите на бунта, които успяват да се сдобият с издаването на императорска заповед за свалянето на шогуната. На 3 януари 1868 г. войските им обсаждат двореца на шогуна и обявяват възстановяването на империята. Съпротивата на привържениците на шогуна продължава още известно време.

Шогунът Йошинобу – 15-ят Токугава, е едва от 1 година на власт и е енергичен и способен управник склонен и към реформи и към диалог с императорския двор. Но в случая събитията го заставят просто да предаде властта и да се оттегли в Шидзуока, където живее необезпокоявано още 45 години.

Оказалият се с възстановена императорска власт е едно 15 годишно момче на име Муцухито, което след смъртта си ще стане известно като „Мейджи” – просветеният владетел. Това име ще бъде дадено и на целия период, през който Японската империя се издигна от прахта и започна своята индустриализация и експанзия. Това е единствената страна, която с такава светкавична скорост усвоява технологиите на Западния свят и започва сама да ги произвежда и подобрява. При управлението на Мейджи, Япония буквално с един гигантски скок през епохите прескача от Средновековието директно в технологичната ера, в която се намира и до днес.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

| от |

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.

 
 

Крахът на съветските танкови войски при Дубно

| от Радослав Тодоров |

Масово битува  неправилното мнение, че най-голямата танкова битка през Втората световна война е била при Курск (юли – август 1943 г.). Това всъщност не е една битка, а мащабна операция, представляваща огромна върволица от отделни сражения, разиграли се по така наречената „Огнена дъга” около град Курск на фронт от стотици километри. Практически на всяко място където се удрят танковите клинове се води отделна битка. Най-голямата от тази поредица е битката в полето край малкото село Прохоровка на 12 юли. На едно място се бият ок. 300 немски танка срещу ок. 600 руски. Там германците нанасят чудовищни загуби на руснаците унищожавайки или повреждайки сериозно близо 400 машини и губейки едва около 70. Макар и с много тежка цена руснаците обаче удържат опитът за немски пробив в южната основа на дъгата  и макар също да не постигат поставените си цели в тази битка, резултатът от положението в дългосрочен план се оказва в тяхна полза.

1256495_10202700847634780_1926411064_n

Понеже Курск е считан за повратна точка във войната и понеже завършва с решаваща съветска победа за тази операция могат да се намерят тонове литература, статии, филми, но когато стане въпрос за операциите от началото на войната изведнъж изобилието от материали рязко секва.

По този начин например битката на линията Дубно-Луцк-Ровно на 23-29 юни 1941 г., която по размери превъзхожда дори и тази при Курск, винаги остава в сянка. Хвърляйки малко светлина върху този сенчест ъгъл от историята лесно можем да се досетим защо следвоенните руски писатели са предпочитали въпросният ъгъл да си остане сенчест. Някои щрихи от събитията:

Dubno-27-06-41

Само ден след началото на немската инвазия в СССР в района на Западна Украйна се завързват колосални сражения в триъгълника Дубно-Луцк-Броди. Удрят се танковите клинове на германската група армии „Юг” в съветския „Югозападен фронт”.

Нахлуващите немски сили под командването на фелдмаршал фон Клайст са: 13-а и 14-а танкова дивизия сформиращи 3-ти армейски корпус, 11-а и 16-а – формиращи 38-и корпус и 9-а танкова дивизия (14-и корпус).

Когато се говори за сблъсък между съветски и германски танкове повечето хора веднага си представят страховитите немски Тигри, които са и по-силно бронирани и по-едрокалибрени от съвeтските Т-34. В случая обаче Тигри все още няма, те се появяват чак в края на 1942 г. при Сталинград, но дори и по-късно на цялата Курска дъга сумарно има едва около 130 Тигъра, което е незначителна бройка на фона на общата масовост на бронираните войски по този фронт. Докато в битката при Дубно руснаците вече разполагат с Т-34 на масово въоръжение, макар и с все още по-малкото 76 мм оръдие, но пък в състава им вече имат и тежки танкове като КВ, каквито германците все още нямат.

В състава на петте немски дивизии има общо 728 танка, като само около половината са с над 50 мм оръдия, включително Panzer-III и Panzer-IV, от леките най-мощни са Panzer 38(t) с 37 мм оръдие, но преобладават Pz-II (20 мм).

В района са съсредоточени крупни съветски сили под командването на генерал Михаил Кирпонос – 30 дивизии сформиращи 10 корпуса плюс 109-а бронирана дивизия от Северния фронт. Всичко 5826 танка, включително 893 Т-34 и КВ общо. Тоест само тежките и средни танкове в състава на руските части, на които немците все още нямат еквивалент, са повече на брой, по-силно бронирани и с по-мощни оръдия от всичките немски в тази битка. А сумарно тук съветските сили превъзхождат количествено немските в бронетехника в съотношение приблизително 8 към 1.

Тези цифри не са съвсем точни поради честата неизправност или полуизправност на много от машините и от двете страни. А и поради шеметното настъпление на немците хванало руснаците изненадани и неподготвени, голяма част от руските сили въобще не схоласват да вземат участие в битката. Това се дължи на общата дезорганизираност в щаба и това, че отбраната не е била построена в дълбочина, което само по себе си благоприятства немския пробив.

Destroyed_19th_tank_division_near_Vojnitsa-Lutsk_highway

Още на 22 юни 1-а танкова армия на фон Клайст се вклинява на стика между 5-а и 6-а съветска армия и за да я спре, щаба на Югозападния фронт планира едно набързо скалъпено и зле проведено контранастъпление. Когато обаче предвидените за него механизирани корпуси настъпват към фронта се оказва, че практически действат без почти никаква връзка и координация по между си, а някои от тях въобще и не успяват да се включат в операцията предимно поради хаоса в щаба, но се случва и цели танкови полкове да заседнат в блатата и да не достигнат до фронта по време на битката.

Първото стълкновение става на 24 юни. В опит да започнат масирана контраатака руските 19-а танкова и 215-а мотострелкова дивизии настъпват по шосето северно от Луцк, където неочаквано попадат на позиции на немската противотанкова артилерия, чийто яростен огън в кратко време унищожава над 50% от бронираните им машини и ги принуждава панически да се изтеглят назад.

На следващият ден 25 юни, 9-и механизиран корпус на ген. Рокосовски и 19-и механизиран корпус на ген.  Фекленко, пробват да нанесат удар по левия фланг на немската 1-а танкова армия, но единствено успяват да изтласкат на югозапад немския 3-и моторизиран корпус. Докато в същото време немските 11-а и 16-а танкови дивизии започват да минават в дълбок обход към тила на руските войски, с което над тях надвисва опасност от обкръжение.

Следобеда на същия ден опитът на 15-и механизиран корпус на ген. И. Карпезо да пробие немските позиции и да се съедини с вече обкръжените 124-а и 87-а стрелкови дивизии е спрян отново с обстрела на противотанковата артилерия, както и от масираните удари на 5-и въздушен флот на Луфтвафе, при които и самия ген. Карпезо е тежко ранен. Атаката на немската авиация е неудържима, докато руската все още не успява да се организира против нея. Така стотици руски самолети са разбомбени както си стоят паркирани в хангарите без въобще да успеят да излетят, а тези които влизат в боя се заемат да пазят населени места и летища, а не танковите колони пътуващи към фронта, бомбардировачите пък получават заповеди за удари по второстепенни цели и въобще в този критичен момент заповедите, които идват от щаба на ВВС са доста неадекватни. В крайна сметка заради катастрофалните загуби командирът на щаба Е. Птухин е изправен пред военен съд и разстрелян по бързата процедура.

През същия ден немските 13-а и 14-а танкови дивизии превземат Луцк и напредват към Ровно. Южно от Ровно немската 11-а танкова дивизия се сблъсква с общо 6 съветски танкови дивизии и цял ден се бие сама срещу тях докато й пристигнат подкрепленията.

На 26 юни в Броди пристига 8-и механизиран корпус на ген. Рябишев след 500 километров марш от базата си към фронта, по време на който немската авиация успява да унищожи близо половината от танковете и артилерията в състава му. Планът му да настъпи към Дубно пропада, защото още преди да достигне фронта над 400 танка са изоставени заради технически повреди или унищожени от ударите на Луфтвафе. Въпреки това на същото място са струпани цели 4 съветски корпуса, чиито атаки немската 1-а танкова група подкрепена от 5 пехотни дивизии успява да отбие макар и с доста загуби.

1499326846_0-60-3026-1773_600x0_80_0_0_3b5158e6fbcf65fc1ad7dca38d7a5a2c

До 29 юни руските танкове са останали почти изцяло без гориво и боеприпаси. Поради което остатъците от 12-а и 34-а танкови дивизии са напълно доунищожени и то само от немската пехота.

На следващия ден немската 9-а танкова дивизия отрязва пътя на руските 8-а и 10-а танкови дивизии поставяйки ги в пълно обкръжение. Това окончателно заставя щаба на 6-а съветска армия да заповяда всеобщо отстъпление от района на Лвов.

На 1 юли остатъците от съветските сили правят последен отчаян опит да спрат германското настъпление, но успяват да го задържат само за ден, в някои участъци успяват да напреднат до 10 км, но поради дезорганизираност или пълна липса на комуникации частите не могат да си оказват взаимна помощ и немците бързо възстановяват положението с помощта на Луфтвафе.
В руския щаб цари пълен хаос – случва се например ген. Рабишев да получи заповед за отстъпление от ген. Кирпонос, а в същото време от ген-щаба Жуков да му заповяда точно обратното да остане на позицията и да отбива немските атаки до последно, като подобни противоречащи си заповеди въобще не са прецедент през този период.

Така в резултат на тези злощастни събития се отваря широка пролука между съветските 5-а и 6-а армии, цялата отбрана на Югозападния фронт рухва, а Вермахтът вече уверено марширува към Киев…

a53ba84c27339fd7660c3679eeff4e77-quality_70Xresize_1Xallow_enlarge_0Xw_700Xh_0

Към 1 юли всички участващи в тези боеве съветски механизирани корпуси съставляващи Югозападния фронт вече са тотално разгромени. Най-катастрофални са загубите на 22-и механизиран корпус – над 90% от танковете му са унищожени, 8-и мехкорпус – също с близо 90% загуби, 15-и корпус – 85% загуби, 9-ти и 19-и – по около 70% …

Точният брой на пораженията понесени от руснаците е трудно изчислим. Но може да се добие приблизителна представа за размерите им. Въпреки смазващото числено превъзходство на руснаците в началото, немците губят едва 168 танка, част от които дори успяват да поправят в последствие и отново да вкарат в боя. Докато Червената армия губи безвъзвратно над 2648 танка в тези боеве. Или с други думи съотношението в количеството унищожени танкове е около 15 към 1 в полза на немците.

А върховен главнокомандващ на всички изброени тук руски генерали и дивизии по това време в качеството си на Началник на Ген-щаба на Червената армия е Георгий Жуков, считан днес за най-великият победител в най-великата война.
Причините за печалният резултат от този сблъсък разбира се са обективни – елементът на изненадата, все още успешното прилагане на тактиката на блицкрига, далеч по-добрата организираност на немския щаб, както и по-големия натрупан боен опит на немските танкисти си казват думата. Само след 2-3 години ситуацията дотолкова се изменя, че и помен не остава от тези първоначални шеметни немски победи. Но от гледна точка на коректността и статистиката, не бива умишлено да се забравят подобни толкова значими събития.

 
 

Новите кадри от предстоящия филм „Имението Даунтън“ се гледат на чаша чай

| от chronicle.bg |

It’s teatime… again. Вадете чайника, фенове на „Имението Даунтън“, защото от вчера разполагаме с нови кадри от предстоящия филм по един от най-популярните сериали на това десетилетие. 

След първия тийзър трейлър, за който ви разказахме, екипът на „Имението Даунтън“ пусна кадри от пълнометражния филм, който трябва да излезе тази есен. Макар 6-те снимки да са крайно недостатъчно, за да задоволят глада на феновете, е прекрасно да видим как Лейди Мери (Мишел Докъри) прегръща Хенри Толбът (Матю Гуд) докато танцуват (предполагаме на романтична музика) на връх Св. Валентин.

Дори да сте върли противници на западното влияние в празничния източноправославен календар, кадърът ще стопли сърцето ви така както само чаша чай от кухнята на Даунтън може.

Последно бяхме с голямата фамилия Кроули и техните слуги на 1 януари 1926 г. Или поне в този момент приключи действието в последния коледен епизод на сериала на PBS. Сега цялата компания от последния сезон се събира в имението 18 месеца по-късно за едно голямо и мистериозно събитие, както става ясно от снимките, публикувани от Entertainment Weekly.

Какво правят всички тези наши любими персонажи между стените на готическия Даунтън, ще разберем 13 септември, когато е премиерата на филма. А като за начало, вижте галерията горе, където са събрани красивите кадри, напомнящи за хубавите времена, когато всяка година получавахме своята доза „Имението Даунтън“.

 
 

Учениците във Великобритания може да започват училище в 10:00 часа

| от chronicle.bg |

Петиция за това занятията за децата в средно училище да започват в 10:00 часа получи одобрение от британските членове на парламента. 

Тя беше пусната от 18-годишната Хана Киндер от Тивъртън и събра над 183 000 подписа, което е повече от нужните 100 000, за да се разгледа в Камарата на общините.

Проучване в Америка, Канада и Сингапур разкрива, че режимът на спане на учениците не стимулира ранното ставане и ако училището започва в 10:00, това може да подобри психическото им здраве и продуктивност.

Даниел Зайкнър от работническата партия каза: „Петицията е чудесен пример за демокрация, водена от хората. Тя беше започната едва преди 3 месеца и вече има 180 000 подписа, което доказва, че имаме и други проблеми освен отношенията ни с Европейския съюз. Има и значителни научни причини за промяна. Много проучвания през годините, най-вече в САЩ, показват, че по-късният старт на занятията може да се отрази положително на учениците. Ясно е, че идеята се приема добре.“ И добавя цитат от родител: „Бих предизвикала всеки да се опита да вдигне 5 тийнейджъра от леглото в 6:30 сутринта без да чувства, че това е прекалено рано.“

„Да се опитваш да събудиш 5 тийнейджъра в 6:30 всеки ден е все едно да се опитваш да вдигнеш мъртвите.“

Други членове на парламента отбелязаха ползите от по-късния край на училището. Вики Фокскрофт обясни, че ако училището приключва в 6 вечерта, нова може да намали хладнокръвните нападения и да подобри здравето на тийнейджърите. Майк Кейн добави: „Децата навсякъде по света спят по-малко. Във Великобритания здравните организации виждат, че проблемът е сериозен, защото болничните посещения на деца под 14-годишна възраст с нарушения в съня се е удвоил в последните 10 години.“

Трябва да се отбележи, че по-късното лягане може да се дължи, разбира се, на телевизията, компютърните игри или мобилните телефони.