Книгите на 2013 г. според „Huffingtonpost“

| от |

books

Представяме ви избора за най-добри книги, излезли през 2013 г., на американския huffingtonpost.com. Включени са както художествени, така и нехудожествени произведения. Ето и избора на редакцията:

 “Going Clear: Scientology, Hollywood & the Prison of Belief“ от Лорънс Райт. Базово четиво за сциентологията, нейния произход, развитие и популяризиране.

Vampires in the Lemon Grove“ от Карън Ръсел. Колекция от фентъзи разкази. Книгата представлява перфектен микс от магия и реалност.

 “How To Get Filthy Rich in Rising Asia“ от Мошин Хамид. Поучителна творба от пакистанския писател Хамид. Той разказва за едно момче, което прекарва живота си в паралелно преследване на любовта и парите.

 “The Woman Upstairs“ от Клеър Месуд. Роман за взаимоотношенията между учителка и семейството на неин ученик. Авторката върши отлична работа, що се касае до обличането на емоциите в думи.

 “The Cuckoo’s Calling“ от Робърт Галбрайт (Дж. К. Роулинг). Това е първата добра книга за възрастни от създателката на Хари Потър. Криминалният трилър, написан под псевдонима Робърт Галбрайт, е доста по-добър от очаквания с нетърпение роман „Вакантен пост“.

 “The Bone Season“ от Саманта Шанън. История за 19-годишно момиче, което притежава суперсили и живее паралелно в друг, антиутопичен свят. Тъй като поредицата на Шанън ще бъде от 7 части, нейната серия често е сравнявана с тази за Хари Потър.

 “The Goldfinch“ от Дона Тарт. Разказва за момче, на име Тео, чиято майка е убита в терористична атака. Макар да има моменти, в които действието се развива бавно (което е нормално, като се има предвид, че книгата е 800 страници), прозата е завладяваща и затрогваща.

 “The People in the Trees“ от Ханя Янагихара. Тази книга трудно се чете – основна тема е насилието над деца. А и авторката не позволява на читателя да си отдъхне. Но ако успеете да издържите, ще се убедите, че си заслужава.

 “Anything that Moves“ от Дана Гудиър. Книгата за кулинарията. Изискана и простовата кухня, критици и майстори готвачи и изобщо хранителната култура в САЩ.

 “Tenth of December“ от Джордж Сондърс. Този сборник с разкази на Сондърс беше признат единодушно от всички критици. Колекцията му засяга различни социални теми.

 “The Isle of Youth“ от Лора вон дер Берг. Още една колекция с разкази. Произведението на Берг е посветено на младите жени и техните опити да сложат живота си в ред.

 “Schroder“ от Амити Гейг. Книга за един баща и битката му за попечителство над неговата дъщеря. Творбата прави препратки към Владимир Набоков.

 “The Circle“ от Дейв Егърс. Книга за грешното в социалните мрежи, пристрастяването на хората към това да са постоянно в контакт един с друг. Книгата на Егърс показва как виртуалната реалност може да унищожи отношенията ни с нашите семейства и любими.

„Detroit: An American Autopsy“ от Чарли ЛеДъф. Носителят на „Пулицър“ ЛеДъф пише за своя роден град – Детройт. Трагедиите и хубавите моменти, които е преживял, както и защо Детройт е най-бедното място в САЩ.

 „Нива на живот“ от Джулиан Барнс. Книгата с автобиографични елементи е посветена на мъката, която Барнс продължава да изпитва след смъртта на неговата съпруга. Барнс затвърждава високото ниво, което демонстрира в „Предчувствие за край“.

 
 

Точно така: да драскаме, но културно!

| от chronicle.bg |

Няма вече Банкси, няма вече Майкъл Мур! Откакто някакви пичове, служители от Националната опера, надраскаха паметника в Хирошима с „Локо София“, има ново течение контракултурното изкуство!

Уволнени и низвергнати от обществото и собствения си отбор, тези мъже са герои! Ние ще последваме техният пример и ще разнесем тази гмеч, наречена „български отбор по футбол“ заедно с посланието за България, навсякъде по рохката плът на майката земя.

Без псувни и грубости, културно! Ето как и къде:

„Локо Пловдив“ на Нагасаки

Те просто така си вървят – по двойки. Нали знаете, красотата е симетрия.

„Ботев Враца“ на Статуята на свободата

Бързо, докато Валери Божинов не си е тръгнал от отбора – нека се разпише и при тази порочна мадама.

„Аре Миньоро“ на Айфеловата кула

Знаете, известна е жарката любов между град Перник и винкела като предмет. А ако съществува на тази планета паметник на винкела, то той е Айфеловата кула.

„Берое Стара Загора“ на паметника на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир

Северна Корея и „Берое“ има едно нещо помежду си: и при двете „няма мое, няма твое…“

„Лудогорец  Разград“ на Ниагарския водопад (някъде отстрани, не върху водата)

Ниагарския водопад е може би най-посещаваната забележителност в света с над 30 милиона посетители годишно. Това би трябвало да им покаже какво е да имаш фенове.

„Само Левски“ на Стоунхендж

Хубавото е, че навсякъде около Стоунхендж има тревичка и зелено. Така там спокойно могат да пасат говеда.

„Само ЦСКА“ на Крепост Хисаря

Крепост Хисаря се намира в Ловеч. Там надписът „Само ЦСКА“ ще седи страхотно, защото където и да ходиш, където и да скиташ, най-хубаво си е вкъщи.

 
 

Новините CHR: какво се случи днес, 17 октомври 2018?

| от chronicle.bg |

В рубриката „Новините CHR“ представяме накратко основни новинарски акценти от страната и чужбина за отминаващия ден. Ето какво се случи днес, 17 октомври 2018 г.

18-годишен студент извърши терористичен акт в колеж в Крим.

Кой и защо драска върху паметник в Хирошима?

Заподозреният за убийството на журналистката Виктория Маринова – Северин Маринов, се очаква да бъде върнат в България.

Много шум за нищо… и телевизия Alfa поднови излъчването си.

Канада легализира марихуаната.

Филмът за Стив Маккуин, който очаквахме, ще открие фестивала Sofia Independent.

Ще можем ли да паркираме до Спортната палата в София?

Промени в закона за кинопродукцията в България.

Кабинетът въвежда по-строг контрол над дроновете.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?