Книги, които всеки мъж трябва да прочете

| от |

oie_1394738jDVVGbAD

Има книги, които всеки мъж би трябвало да прочете. Кои обаче са те? Мненията, публикувани от различни източници, в голямата си част се припокриват. Предлагаме ви събирателен списък от книги, изготвен на базата на задълбочени проучвания, който селектира задължителните заглавия за силния пол. Листата е публикувана в huffingtonpost.com.

„Кланица 5” от Кърт Вонегът. С няколко думи – извънземни отвличат войник, на име Били, направо от Световната война. Война + извънземни = перфектна мъжка книга.

„За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей. Различни човешки съдби, странни обстоятелства, любов, омраза, отмъщение и един мъж, изправен пред лицето на смъртта.

„Параграф 22” от Джоузеф Хелър. История за човек, който опитва да запази разсъдъка си, по време на война.

„Война и мир” от Лев Толстой. Мъжкият избор за Толстой. Ако жените искат да четат този голям руски автор, да изберат „Ана Каренина”.

„The Naked and the Dead” от Норман Мейлър. Още една военна книга. Заслужава си да се отбележи, че авторът Мейлър веднъж вкарва кроше в лицето на Гор Видал.

„Братя Карамазови” от Фьодор Достоевски. Дискутира връзката между трима братя през годините. Основни теми са Бог, свободната воля и тленността. Само мъже са главни герои – значи трябва да е за мъже.

„Хамлет” от Уилям Шекспир. Всеки мъж иска да бъде Хамлет. Това е най-силният мъжки персонаж в творчеството на Шекспир.

Разкази от Джон Чийвър. Често в тях основна тематика е братството, което ги прави добър избор за мъжко четиво.

„Пътят” от Кормак Маккарти. Баща и син са в пост-апокалиптична изгубена земя, опитвайки да оцелеят. Няма какво повече да се каже.

„The Autobiography of Malcolm X” от Малкълм Екс. Има политика, расови дебати, секс, наркотици, затвор, религиозни дискусии. Няма как да е за жени.

„Американски пасторал” от Филип Рот. История за американски бизнесмен от еврейски произход, чийто живот е съсипан от социалните промени през 60-те години.

„Повелителят на мухите” от Уилям Голдинг. Група момчета остават на самотен остров. Веднага става ясно, че само най-силните ще оцелеят.

„CivilWarLand in Bad Decline” от Джордж Сондърс. В този сборник с разкази Сондърс предлага не само отлични антиутопични истории, но има и политически теми.

„Цялото кралско войнство” от Робърт Пен Уорън. Още една силна политическа книга с колоритни мъжки персонажи.

„Тропик на Рака” от Хенри Милър. Защото сексът е основното, за което мислят мъжете.

„Прекрасният нов свят” от Олдъс Хъксли. Обществото се пристрастява към удоволствието и повърхностните неща, като забравя кои са истинските ценности. Изключително актуална книга.

„Заеко, бягай” от Джон Ъпдайк. „Ако имаш куража да бъдеш себе си, останалите ще те оценят”, казва философски Ъпдайк.

„Lucky Jim” от Кингсли Еймис. Борбата на един мъж за благополучие. По пътя го разсейва красива жена.

„Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд. Тук един красив мъж забогатява и омайва всички жени. Красотата и суетата са основни теми. Уайлд обаче напомня, че никой не бива да забравя кой е всъщност.

„Островът на съкровищата” от Робърт Луис Стивънсън. Приключения и пирати, битки до смърт. Страхотна книга за мъжката аудитория.

„Приключенията на Хъкълбери Фин” от Марк Твен. Епична история за момче, което се превръща в мъж.

„Дивото зове” от Джек Лондон. Главният герой е куче, на име Бък. То е откраднато от любвеобилния си стопанин и става впрегатно куче. Бък, разбира се, е алфа и става лидер. Състезание, конкуренция, борба за оцеляване – все теми, присъщи за мъже.

„Дон Кихот” от Мигел де Сервантес. Един романтик, който е малко луд, решава да съживи кавалерството и класическите мъжки ценности.

„Hell’s Angels” от ХънтърТомпсън. Описан е живота на прословута рокерска банда. Персонажите влизат в свят, от който повечето от нас биха избягали без да се замислят.

„Master and Commander” от Патрик О’Брайън. Исторически роман, развиващ се по време на Наполеон. Всеки мъж иска да бъде мореплавател. Има и страхотен филм с участието на Ръсел Кроу.

„Heart of Darkness” от Джоузеф Конрад. Само мъжете са готови да тръгнат да покоряват джунглата с цел колониализъм.

„Americana” от Дон ДеЛило. Един нарцис решава да се пребори със страданието след раздялата с красива блондинка. Той се отказва от шикозния си живот и тръгва на пътешествие.

 „Бродягите на дхарма” от Джак Керуак. Автобиографична история като повечето на Керуак. Основни теми са каране на колело, планинарство, пътуване на автостоп, джаз клубове, партита с много алкохол.
„Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” от Робърт Пърсиг. Още една история за пътешествие. Жените не карат мотоциклети, значи книгата е за мъже.

„Одисей” от Джеймс Джойс. Първо, това е прекалено сложна книга, за да бъде разбрана от жените. Второ – има бордей. Очевидно е само за мъжките очи.

„Blood Meridian” от Кормак Маккарти. Момче, склонно към насилие, бяга от къщи. Следват доста убийства. Определено книга, подходяща за мъже.

„Моби Дик” от Херман Мелвил. Епос за един капитан, обсебен от идеята на убие известния бял кит. Обсебването обаче е метафора за нещо тотално различно. Прочетете книгата, за да разберете за какво става въпрос.

 
 

Да бъдеш или да не бъдеш… в петък 13-и

| от Вучето |

Не съм суеверна. Минавам си под стълби като стой, та гледай! И черните котки не ме плашат – пред жилищния вход отглеждаме поне четири. Чисто черни са. Вече не се знае коя е майката, кой синът, понеже се размножават безпардонно и ирационално помежду си и в един момент майката става кучка на сина си… ако ме разбирате какво искам да кажа. От петък, 13-ти също не ми пука особено. Не съм като тези хора, при които мисълта за злокобното съвпадение на дата и ден от седмицата се разпространява като ракови клетки из органите им, задавя ги и ги кара да виждат опасност дори в капката вода, която виси на върха на носа им, докато си изплакват устата от пастата за зъби. Всъщност точно заради глупостта и суеверието на тези хора датата всъщност може да ви донесе по-скоро дивиденти, отколкото негативи. Знаете ли, например, че може да спестите сума ти пари, ако изберете полет в петък, 13-ти? Мой познат зъболекар, който живее в Южна Норвегия, лети в петък заедно с цялото си семейство за България и не може да се нарадва на факта, че билетите им са стрували почти с 1000 евро по-малко от обикновено, макар че сме в разгара на високия туристически сезон.

Не познавам хора, които са пострадали в петък, 13-ти. Нито такива, които са умрели. Тайно обаче се надявам мен да ме сполети именно такава участ, понеже, нека да помислим антропологически адекватно, ако умра на тринадесети в петък, вероятността хората да виждат логическа причина за смъртта ми е много по-голяма, отколкото ако умра на 28-ми ноември. Дори ако преди това съм боледувала 14 месеца от рак! В крайна сметка хората пак ще кажат: „Как можа да й се случи това ужасно нещо? Сигурно е заради тринайсти, петък!“

По принцип тази дата може да се ползва като оправдание за всички несгоди и провали в живота.
– Нямаше да си изгубя девствеността с тоя боклук, ако не беше петък, 13-ти!
– Автобусът ме блъсна, не защото пресичах на червено, а защото беше петък, 13-ти.
-Жена ми ме напусна на петък, 13-ти. Ако беше 14-ти, нямаше да си тръгне.
-Писаха ми двойка на изпита заради петък, 13-ти. Иначе си бях научил всичко!

Обаче има един неудобен момент – петък, 13-ти се пада само един-два пъти в годината. За лошотиите, които ни се случват през останалите 363-4 дни можем да обвиняваме само Бог, съседите, политическата система, лошите си гени и шефа-потисник.

 
 

Таркан стана баща на дъщеричка

| от chr.bg |

Турската поп звезда Таркан обяви на профила си в Инстаграм днес, че му се е родило бебе, съобщи „Хюриет дейли нюз“.

Изпълнителят се ожени през 2016 г. за своя фенка – Пънар Дилек.

Дъщеричката на Таркан, която е била наречена Лия, се е родила в Германия.

„Тооооолкова сме щастливи, че не можем да го опишем с думи“, споделя Таркан в поста си в Инстаграм.

Лия е име от арабски произход, което означава „най-търпелив“.

Някои семейства в Турция традиционно подбират имена, които носят ислямско значение. Макар името Лия да не се споменава в Корана, ислямската традиция го признава като името на жената на Яков.

Както Таркан, така и съпругата му Пънар Дилек са родени в Германия.

Таркан, познат като „Принца на попа“, издава през 1992 г. дебютния си албум „Отново без теб“, от който са продадени над 700 000 копия в Турция.

 

 
 

Скарлет Йохансон отказа роля на трансджендър

| от chr.bg |

Скарлет Йохансон отказа да изпълни роля на трансджендър във филма „Rub & Tug“, след като решението да й бъде поверена въпросната роля предизвика полемика, съобщиха световните информационни агенции.

Тридесет и три годишната актриса бе избрана да се снима в главната роля във филм, който ще проследи живота на Данте „Текс“ Гил, собственик на салон за масажи и сводник, станал една от големите фигури на престъпния свят в САЩ през 70-те и 80-те години на миналия век. Роден като Лоис Джийн Гил, той се идентифицира като мъж.

„Като се имат предвид неотдавнашните въпроси от етично естество, които бяха повдигнати, след като бях избрана да изпълня ролята на Данте „Текс“ Гил, реших да се оттегля от проекта – заяви Йохансон пред сп. „Аут“. – Разбирането ни на трансджендърите продължава да се увеличава. Научих много за общността им и си дадох сметка, че да се снимам в този образ е неделикатно.“

Изборът Скарлет да изпълни ролята предизвика полемика в социалните мрежи. Транссексуалните актриси Трейс Лизет и Джейми Клейтън разкритикуваха продуцентите, че не са поверили ролята на представители на общността на трансджендърите.

От обкръжението на Йохансон все пак отбелязаха, че Джефри Тамбор, Джаред Лето и Фелисити Хъфман успешно изпълниха роли на транссексуални.

 
 

Синтия Никсън има нужните подписи, за да се кандидатира за губернатор на Ню Йорк

| от chr.bg |

Петдесет и две годишната американска актриса и демократка Синтия Никсън, която изпълни ролята на амбициозната адвокатка Миранда в „Сексът и градът“, съобщи, че е събрала необходимите подписи в своя подкрепа, за да се кандидатира за губернатор на щата Ню Йорк, предаде Франс прес. На актрисата й бяха нужни 15 000 подписа, а тя каза, че е събрала 65 000.

Първичните избори в Демократическата партия са предвидени за 13 септември, два месеца преди самия вот за губернатор. На първичния вот Никсън ще се изправи срещу настоящия губернатор Андрю Куомо.

Последните допитвания от средата на миналия месец дават малки шансове на Никсън пред Куомо, водещата фигура на Демократическата партия, който е начело на щата от осем години и за когото се говори, че може да се кандидатира на президентските избори през 2020 г. Според допитванията Куомо има 35 процентни пунка преднина пред Никсън.

Но тези данни са отпреди миниземетресение да разтърси демократическата върхушка. В края на юни млада и никому неизвестна дотогава нюйоркчанка, която се определя като социалистка, спечели първичните избори на демократите за междинните избори за Конгрес наесен. Въплъщение на новата вълна в Демократическата партия, която се противопоставя на Тръмп и която критикува съучастничеството на партийния елит и Уолстрийт, младата Александра Окасио-Кортес победи в Ню Йорк една от водещите фигури на демократите Джо Кроули. Сега анализатори се питат дали тази победа, означаваща, че се надига вълна срещу върхушката в Демократическата партия, няма да е от полза и за Никсън.

„Както показа Александра Окасио-Лопес върхушката вече няма тежест в Ню Йорк“, каза Синтия Никсън. Според нея победата на Окасио-Лопес е увеличила нейните собствени шансове. Никсън вече се определя като социалистка и засили нападките срещу настоящия губернатор. Тя използва активно социалните мрежи и събира малки дарения за кампанията си. Така тя илюстрира това, че отхвърля на големите капитали.

„Социологическите анкети не предсказаха победата на Александрия“, припомня освен това Синтия Никсън. Според нея сега хората са недоволни от изборната система в САЩ и искат промяна както никога досега.
Никсън обвинява Куомо, че е пренебрегнал електората на партията и че е приемал пари от бизнеса, в това число и от Доналд Тръмп, преди да стане президент, за да финансира кампаниите си.

Никсън се представя за защитничка на правата хомосексуалните, на общественото образование, на бедните избиратели, на цветнокожите и латиносите, които, според нея, са изоставени от демократите. Тя иска легализиране на канабиса за развлекателни цели в Ню Йорк и модернизация на метрото в Голямата ябълка. В последно време настоява и за премахване на граничната полиция.

Синтия Никсън има три деца. Първоначално бе омъжена, а после призна бисексуалността си и сега е женена.

Андрю Куомо, който разполага с около 30 милиона долара за кампанията си, си дава сметка за опасностите, които крие разделението в Демократическата партия. Ето защо в последно време той стана все по-нападателен срещу администрацията на Тръмп по въпроса за правата на мигрантите, за равенството между мъжете и жените и за правото на аборт.