shareit

Книги, които всеки мъж трябва да прочете

| от |

oie_1394738jDVVGbAD

Има книги, които всеки мъж би трябвало да прочете. Кои обаче са те? Мненията, публикувани от различни източници, в голямата си част се припокриват. Предлагаме ви събирателен списък от книги, изготвен на базата на задълбочени проучвания, който селектира задължителните заглавия за силния пол. Листата е публикувана в huffingtonpost.com.

„Кланица 5” от Кърт Вонегът. С няколко думи – извънземни отвличат войник, на име Били, направо от Световната война. Война + извънземни = перфектна мъжка книга.

„За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей. Различни човешки съдби, странни обстоятелства, любов, омраза, отмъщение и един мъж, изправен пред лицето на смъртта.

„Параграф 22” от Джоузеф Хелър. История за човек, който опитва да запази разсъдъка си, по време на война.

„Война и мир” от Лев Толстой. Мъжкият избор за Толстой. Ако жените искат да четат този голям руски автор, да изберат „Ана Каренина”.

„The Naked and the Dead” от Норман Мейлър. Още една военна книга. Заслужава си да се отбележи, че авторът Мейлър веднъж вкарва кроше в лицето на Гор Видал.

„Братя Карамазови” от Фьодор Достоевски. Дискутира връзката между трима братя през годините. Основни теми са Бог, свободната воля и тленността. Само мъже са главни герои – значи трябва да е за мъже.

„Хамлет” от Уилям Шекспир. Всеки мъж иска да бъде Хамлет. Това е най-силният мъжки персонаж в творчеството на Шекспир.

Разкази от Джон Чийвър. Често в тях основна тематика е братството, което ги прави добър избор за мъжко четиво.

„Пътят” от Кормак Маккарти. Баща и син са в пост-апокалиптична изгубена земя, опитвайки да оцелеят. Няма какво повече да се каже.

„The Autobiography of Malcolm X” от Малкълм Екс. Има политика, расови дебати, секс, наркотици, затвор, религиозни дискусии. Няма как да е за жени.

„Американски пасторал” от Филип Рот. История за американски бизнесмен от еврейски произход, чийто живот е съсипан от социалните промени през 60-те години.

„Повелителят на мухите” от Уилям Голдинг. Група момчета остават на самотен остров. Веднага става ясно, че само най-силните ще оцелеят.

„CivilWarLand in Bad Decline” от Джордж Сондърс. В този сборник с разкази Сондърс предлага не само отлични антиутопични истории, но има и политически теми.

„Цялото кралско войнство” от Робърт Пен Уорън. Още една силна политическа книга с колоритни мъжки персонажи.

„Тропик на Рака” от Хенри Милър. Защото сексът е основното, за което мислят мъжете.

„Прекрасният нов свят” от Олдъс Хъксли. Обществото се пристрастява към удоволствието и повърхностните неща, като забравя кои са истинските ценности. Изключително актуална книга.

„Заеко, бягай” от Джон Ъпдайк. „Ако имаш куража да бъдеш себе си, останалите ще те оценят”, казва философски Ъпдайк.

„Lucky Jim” от Кингсли Еймис. Борбата на един мъж за благополучие. По пътя го разсейва красива жена.

„Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд. Тук един красив мъж забогатява и омайва всички жени. Красотата и суетата са основни теми. Уайлд обаче напомня, че никой не бива да забравя кой е всъщност.

„Островът на съкровищата” от Робърт Луис Стивънсън. Приключения и пирати, битки до смърт. Страхотна книга за мъжката аудитория.

„Приключенията на Хъкълбери Фин” от Марк Твен. Епична история за момче, което се превръща в мъж.

„Дивото зове” от Джек Лондон. Главният герой е куче, на име Бък. То е откраднато от любвеобилния си стопанин и става впрегатно куче. Бък, разбира се, е алфа и става лидер. Състезание, конкуренция, борба за оцеляване – все теми, присъщи за мъже.

„Дон Кихот” от Мигел де Сервантес. Един романтик, който е малко луд, решава да съживи кавалерството и класическите мъжки ценности.

„Hell’s Angels” от ХънтърТомпсън. Описан е живота на прословута рокерска банда. Персонажите влизат в свят, от който повечето от нас биха избягали без да се замислят.

„Master and Commander” от Патрик О’Брайън. Исторически роман, развиващ се по време на Наполеон. Всеки мъж иска да бъде мореплавател. Има и страхотен филм с участието на Ръсел Кроу.

„Heart of Darkness” от Джоузеф Конрад. Само мъжете са готови да тръгнат да покоряват джунглата с цел колониализъм.

„Americana” от Дон ДеЛило. Един нарцис решава да се пребори със страданието след раздялата с красива блондинка. Той се отказва от шикозния си живот и тръгва на пътешествие.

 „Бродягите на дхарма” от Джак Керуак. Автобиографична история като повечето на Керуак. Основни теми са каране на колело, планинарство, пътуване на автостоп, джаз клубове, партита с много алкохол.
„Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” от Робърт Пърсиг. Още една история за пътешествие. Жените не карат мотоциклети, значи книгата е за мъже.

„Одисей” от Джеймс Джойс. Първо, това е прекалено сложна книга, за да бъде разбрана от жените. Второ – има бордей. Очевидно е само за мъжките очи.

„Blood Meridian” от Кормак Маккарти. Момче, склонно към насилие, бяга от къщи. Следват доста убийства. Определено книга, подходяща за мъже.

„Моби Дик” от Херман Мелвил. Епос за един капитан, обсебен от идеята на убие известния бял кит. Обсебването обаче е метафора за нещо тотално различно. Прочетете книгата, за да разберете за какво става въпрос.

 
 
Коментарите са изключени

Папа Климент I, който умря, защото напои хората

| от |

Ранната историята на римокатолическа църква е толкова забележително оскъдна, че от I век никой не е абсолютно сигурен кои са били някои от папите и дори когато и защо въобще са управлявали. Години наред някои древни учени смятали, че Климент е наследник на Свети Петър, докато други твърдят, че е Лин. Към объркването добавя и чисто и просто самоличността на един (или двама?) от тези ранни папи: дали Анаклет или Клет е един човек или двама души (а дори не повдигаме въпроса в какъв ред се възкачват на Светия престол).

papi

Днес учените вече са постигнали съгласие относно този прословут ред на папите (като не обръщаме внимание дали се дължи на действителни доказателства или просто защото им е омръзнало от препирнята) и този ред съответства на излизащият ежегодно в папския годишник Annuario Pontifico. Този списък започва с Петър, следван от Лин и Анаклет (който е същият човек като Клет), след това е Климент и накрая, както виждате на картинката от Wikipedia – Еварист.

За разлика от някои от другите ранни папи, за съществуването на Климент има реални исторически доказателства. В писмото на Свети Павел до Филипяните (Фил. 4: 3) Павел разказва за Климент, че се е „борил от моята страна“. Разчитайки на това, много учени смятат, че Климент играе роля в евангелската мисия на Павел към езичниците.

Giovanni Battista Tiepolo 094

Свети Климент, худ. Джовани Батиста Тиеполо

В минали времена някои твърдят, че този Климент всъщност е бил Тит Флавий Клеменс – благородник, свързан с цезарите и племенник на римския император Веспасиан (управлявал 69-79 г. сл. Хр.). Подобно на Климент I, Веспасиан е екзекутиран заради религиозните си убеждения и дори има надпис, описващ неговото мъченичество, издълбан в камъка под църквата „Сан Клементе“ в Рим: „Т. Flavii Clementis Viri Consularis et Martyris Tumulus illustratis“. Въпреки това обаче повечето учени се съмняват, че Флавий Клеменс всъщност е папа Климент, вярвайки, че този папа всъщност е от еврейски произход.

Според някои източници Климент е посочен от Св. Петър за свой наследник, но първоначално отказва тази чест, позволявайки на Лин и Анаклет да служат пред него. Счита се, че тъй като мнозина в по онова време не са били склонни да следват Петър, Климент, поне в началото, се ненавиждал възможността да налага каквато и да е власт.

Все пак в крайна сметка става папа и едно от официалните му решения е толкова важно, че са запазени недвусмислени доказателства за него. Част от писанията на Апостолски отци (произведения, които идват от хора, които са имали толкова близък контакт с апостолите, че думите им са наричани „ехо на истинско апостолско учение“), а именно първото писмо на Климент до Коринтяните (написано някъде между 95 и 140 г. сл. н. е.), включва увещанието му към хора от тази общност, които в резултат на спор с духовните си водачи, ги отстраняват от службите им.

Писмото среща широко внимание като част от църковния канон през ІV в. Някои учени отбелязват, че то съдържа три „грешки“: той говори за феникса като за истинска птица, която се намира в „Арабия и околните страни“; описва Исус като че ли е обикновен човек и не е божество; и предполага, че има други светове отвъд океана.

Clemens Romanus

Климент

Към края Климент бил прогонен от император Траян през Евксиново море (Черно море) до Херсонес (Крим), където се твърди, че е спасил хората от жадна смърт като е накарал „фонтан да избие като по чудо за облекчението на християните“. Както можете да си представите, това впечатлило местните хора и всички веднага последвали вярата му и построили 75 църкви из целия полуостров.

Така нарасналата му популярност разгневява императора и той нарежда да бъде убит по конкретен начин – като завързат котва за врата ми и го хвърлят от кораб далеч в морето. Така и става и Климент, разбира се, умира, но смъртта му дава начало на прекрасна легенда:

На годишнината от смъртта му морето се отдръпна до мястото, където беше удавен, някъде на 5 дълги километра от брега; и след оттеглянето му се появи най-великолепен храм… в който е намерено тялото на светеца. 

Въпреки че се твърди, че това се случва всяка следваща година, като морето всеки път остава отдръпнато за седмица, няма скорошни сведения това да се случва наистина. Вместо това, през IX век, докато пътува из Крим, Св. Кирил уж открива някои кости заедно с котва в една погребална могила. Той ги обявява за останките на Климент I и ги постави във висок олтар на базиликата „Сан Клементе“ в Рим.

 
 
Коментарите са изключени

Изобретяването на острилката за моливи

| от |

На 20 октомври 1828 г. математикът Бернар Ласимон от Париж получава патент с номер 2444 за своето изобретение „taille crayon“, което преведено на български от френски означава „точило за молив“. Година след получаването на патент, за „taille crayon“ се пише във влиятелен вестник за политика и литература и точилото се изтъква като предпочитан начин за заостряне на моливи (спрямо дялкането им с нож). В него са използвани две малки метални пили, поставени в дървено кубче, с които се издялква, изстъргва и смила молива, за да се наостри. Въпреки че това е първата механична острилка, тя оказва се не е много по-бърза, нито изисква по-малко усилие, отколкото подострянето с нож.

Около десет години по-късно, през 1837 г., британците създават свое острило. „Патентованата острилка за молив“ на Купър и Екщайн се появява в The Mechanic’s Weekly – научен седмичник, основан и редактиран от Джоузеф Клинтън Робъртсън. Те наричат своето изобретение „Styloxynon“ и неговото описание в изданието е доста близко до острилката на Ласимон: „две остри пили, плътно поставени заедно под прав ъгъл в малко кубче от палисандрово дърво“. В края на текста обаче пише: „Когато се вкарва чисто нов молив за първи път, той трябва първо грубо да бъде поиздялкан с нож, преди да се използва Styloxynon.“

Pencil sharpener mechanism

Излишно е да казваме, че все още е необходима работа по острилката.

Десетилетие пък след Styloxynon, друг французин, Тери де Еставо, проектира това, което и до днес ще използваме в острилките за моливи. Еставо прави предмет с конусовидна форма, в който, когато моливът се вмъкне и завърти, всички страни на молива се издялкват веднага и това прави процеса на острене много по-бърз. От този момент нататък острилки с такъв конус се появяват в цяла Европа, макар и с леки промени в дизайна. Всъщност, в Early Office Museum показва, че общината на Ню Йорк закупува механични острилки за моливи за офисите си още през зимата на 1853 г. от английска компания за един долар и петдесет на парче (около 42 долара днешни пари). С нарастването на търсенето на острилки за моливи нараства и необходимостта от масовото им производство, и в процеса цената се понижава.

Тук в картинката се появява и Уолтър К. Фостър, който според много източници патентова първата американска острилка за моливи през 1851 г., която има подобрения по първоначалния конус, така че да може да се произвежда по-лесно масово.

Към 1857 г. материалв търговско списание посочва, че Фостър и неговите служители правят по над 50 долара бруто (7 200 долара днес) на ден от острилките поради „все по-широкото търсене за износ за Европа с всеки изминал ден“. До 1860 г. книгата „The Practical Draughtsman’s Book of Industrial Design“ от Франция пише, че „сега американците вече ни доставят нещо по-просто и по-евтино“.

HighEndSharpener

През следващите тридесет години острилката за моливи ще се произвежда масово в целия свят в различни размери, форми и модели за премахване и остъргване на излишната дървесина от молива. И все пак, острилката за молив все още не е перфектна – основният проблем е, че всички те изискват от човека или да върти молива и да държи острилката стабилно, или да завърти острилката и да държи молива стабилно, за да получи желания остър връх. През 1896 г. Planetary Pencil Pointer на компанията от Чикаго A.B. Dick промени това.

Приличаща малко на резачка за хартия, при тази острилка потребителят вмъкна молив в „патронник“ – специално място за от дърво – а след това два два диска „се завъртат около оста си, докато се въртят и около върха на молива“. За много кратко време човек получава перфектно заточен молив. През 1904 г. острилката за молив Olcott подобрява още повече ефективността с цилиндрична режеща глава за по-чисто рязане.

Някъде по същото време с Planetary Pencil Pointer на A.B. Dick , мъж от Фолс Ривър, Масачузетс, забеляза, че има друг проблем във връзка с острилката за моливи. Джон Лий Лав е дърводелец по професия, така че винаги имаше нужда от молив. Нуждае се обаче от острилка, която е преносима, лесна за употреба и няма да направи много боклук. И така, той сам е проектира и патентова това, което му трябва.

С американски патент №594114, озаглавен просто „Острилка за молив“, се описва проста, лека, с манивелно задвижване острилка за моливи, която улавя боклука при работа с нея. Освен това, както пише в патента, той би могъл да действа и като „орнамент за бюро, тежест за хартия, както и за други по-прости цели“. Този тип острилка е наречена „острилката на Лав“.

SchoolPro Electric Pencil Sharpener

Следващото важно подобрение за острилката за моливи е добавянето на електричество. Въпреки че изглежда електрическите острилки за моливи са били изобретени някъде през 1910 г., те не са били в серийно производство до 1917, когато с това се заема компанията Farnham Printing & Stationery Co от Минеаполис. Дори тогава, въпреки че ги има и се използват от големите офиси, този тип острилки не са били широко достъпни чак до 40-те години.

 
 
Коментарите са изключени

Защо радиосигналите се движат по-далеч през нощта

Не всички радиовълни стигат по-далеч през нощта, отколкото през деня, но някои, къси и средни вълни, които AM радиосигналите улавят, определено правят така при правилните условия. Основната причина за това е свързана със сигнала, взаимодействащ с определен слой от атмосферата, известен като йоносфера и как това взаимодействие се променя по тъмно и светло. Ето и сравнително кратко и ясно обяснение.

Йоносферата получава името си, защото се йонизира от слънчева и космическа радиация. С много прости думи рентгеновите, ултравиолетовите и по-късите дължини светлина, излъчвана от Слънцето (и от други космически източници), освобождават електрони в този слой на атмосферата, когато тези конкретно фотони се абсорбират от молекули. Тъй като плътността на молекулите и атомите е доста ниска в йоносферата (особено в горните слоеве), това позволява свободните електрони да бъдат свободни за кратък период от време преди в крайна сметка да се рекомбинира. По-ниско в атмосферата, където плътността на молекулите е по-голяма, тази рекомбинация се случва много по-бързо.

Без смущения радиовълните пътуват по права линия от източника си и стигат йоносферата. Това, което се случва след това, зависи от различни фактори, най-вече от честотата на вълните и плътността на свободните електрони. За AM вълните, при подходящи условия, те по същество ще отскачат напред-назад между земята и йоносферата, разпространявайки сигнала все по-далеч и по-далеч. Става ясно, че йоносферата може да играе важна роля в радио предаването.

Нива на йоносферата

Съставът на йоносферата се променя най-драстично през нощта, предимно защото, разбира се, Слънцето изчезва за малко. Без този изобилен източник на йонизиращи лъчи, нивата на D и E на йоносферата престават да бъдат много йонизирани, но F регионът (особено F2) все още остава доста йонизиран. Освен това, тъй като атмосферата е значително по-плътна тук, отколкото в регионите E и D, това води до повече свободни електрони (плътността на които тук е ключова за пътя на радио вълните).

 
 
Коментарите са изключени

Хеликоприонът – когато акулите не са достатъчно страшни

През 2011 г. в местността Фосфория в Айдахо, САЩ, е открита кръгла челюст със зъби (зъбна въртележка) от съществото хеликоприон. Тя е с дължина 45 см.

Сравненията с други подобни екземпляри показват, че животното, което е носило тази челюст, би било с дължина около 10 метра. Друга, още по-голяма такава челюст, която е открита през 1980 г. (но откритието й не е оповестено до 2013 г.), всъщност е открита на същото място. Тя е непълна, но може да се прецени, че би била около 60 см и би принадлежала на животно, което вероятно е надвишило 12 м дължина

До 2013 г. единствените известни вкаменелости от тази риба са били зъбите й, които са държани от зъбна кост и силно напомнят на циркуляр. Тъй като скелетите им са направени от хрущял, те се разлагат, след като умрат. Освен ако някаква случайност не ги запази – за челюстта не се знае, че е долна чак до откриването на череп на един подобен вид, Ornithoprion.

Разбира се, правени са модели на челюстта на Helicoprion. В книгата от 1994 г. „Planet Ocean: A Story of Life, the Sea, and Dancing to the Fossil Record“ авторът Брад Матсен и художникът Рей Трол описват и изобразяват пример за такъв модел. Техният модел предполага, че звярът няма зъби на горната челюст, освен тези, срещу които долните режат. Двамата предполагат също, че животното има дълъг и много тесен череп с дълъг нос, близък до този на съвременната акулата гоблин.

Helicoprion ferreri1DB

Повече от век не е ясно дали кръглата челюст е долна или горна (или странична…). По-старите реконструкции я поставят в предната част от долната страна. Реконструкция от 2008 г., създадена от Мери Периш под ръководството на Робърт Пърди, Виктор Спрингер и Мат Карано за Smithsonian, я поставя по-дълбоко в гърлото, въпреки че други проучвания не приемат тази версия. Проучване от 2013 г., основано на нови данни, поставя зъбното колело в задната част на устата, където то заема цялата долна челюст.

 
 
Коментарите са изключени