Книга хвърля светлина върху „Клуб 27”

| от | |

27-club

Нова книга хвърля светлина върху известния „Клуб 27”, съобщи „USA Today”. Творбата „27: A History of the 27 Club” е написана от Хауърд Сунес – автор на биографии на Боб Дилън и Пол Маккартни. Произведението е издадено от „Da Capo Press” и е 384 страници.

Книгата разказва за музикантите, починали на 27 годишна възраст. Тя е съсредоточена върху е Браян Джоунс, един от основателите на „Ролинг Стоунс”, гениалния китарист Джими Хендрикс, рок певицата Джанис Джоплин, вокала на „Дорс” Джим Морисън, вокала на „Нирвана” Кърт Кобейн и певицата Ейми Уайнхаус.

Има много хипотетични версии за тяхната смърт – съпругата на Кобейн, Кортни Лав, е наела някой да го убие, мафията е премахнала Джоунс и Хендрикс, астрологични символи, предричащи, че тяхната смърт ще настъпи докато са на 27 и т.н. Авторът определя подобни хипотези като „глупости”.

Книгата представя общо 50 музиканти, починали на тази възраст.

„Това, че са си отишли на 27, е чиста случайност. Що се отнася до тези 6-има, те са имали трудно детство. Били са наркомани от тийнейджърските си години, повечето са имали и проблеми с личното светоусещане. Със славата всичко това се обостря”, казва Сунес.

Макар Кобейн да е единственият, който сам дърпа спусъка и слага край на живота си, той и останалите са играли руска рулетка с години. А интимните им партньорите само са влошили нещата.

 „Всички те са имали желание да умрат, било то и подсъзнателно. Джоунс е страдал от раздвоение на личността, Джоплин също. Предозирали са, макар да са били предупреждавани, че си играят с живота си. Морисън и Кобейн са били обсебени от идеята за самоубийство, а Уайнхаус доказано е била човек със склонност към самонараняване. Техните партньори са били не само слаби, но и нечестни. Тези артисти са били заобиколени от най-лошия тип хора, обикновено наркомани като тях”, допълва авторът.

 
 

Колко дни трябва да работите за новия iPhone XS?

| от chronicle.bg, по Picodi |

Както всяка година, есента е времето за излизане на новите модели iPhone. Този месец на пазара бяха представени последните „членове“ на семейството на Apple – iPhone Xs, Xs Max и Xr. На българския пазар iPhone Xs ще се появи на 28 септември. 

Повече подробности за техническите характеристики на можете да намерите тук и тук. Новите моделите ще струват 999 дол. (Xs), 1099 дол. (Xs Max)  и 749 дол. (Xr – т.нар. бюджетен модел).

Какво означават тези цени от потребителска гледна точка? На този въпрос отговаря нова статистика, дело на Picodi, която представя цените на новия модел Xs в работни дни за различни държави по света.

Колко дни трябва да работите, за да си купите новия айфон?  Зависи къде живеете.

В Швейцария са необходими 5 работни дена, а във Филипините 156 дена. Това са двете крайности в списъка, който подрежда 46 държави според броя на работните дни, необходими за събиране на пари за новия модел. От показаните резултати става ясно, че страните от Еврозоната най-лесно могат да си позволят iPhone Xs, а към тях се добавят и САЩ и ОАЕ. В челната петица са Швейцария (5 дни), Люксембург (7), Норвегия (7.5), ОАЕ (7,6), Дания (7.7), а на дъното са Филипините (156), Украйна (136), Пакистан (88), Аржентина (60) и Индия (60).

България се нарежда веднага след Индия с необходими 56 работни дена. У нас iPhone Xs (64 GB)  ще се продава на цена от 2329 лв. 

Получените резултати се базират на средния месечен доход във всяка страна. Повече информация за статистиката можете да намерите тук.

kolko-trudodni-struva-iphone-xs

 

 
 

Какъв си ти според рекламите, които ти пускат

| от |

Рекламите са белите конци, които съшиват цялата икономика на света.

За да работят добре, им трябва детайлно дефиниран таргет. Няма смисъл да продаваш играчки, докато гледат майки. Играчките са ексклузивно таргетирани към деца и бащи. Те по-късно с фина манипулация ще убедят майката, че това е правилна покупка и че ако се цупи, е против най-доброто за семейството си. Или нещо от тоя сорт; в такива моменти традиционният страх от чувство за вина е най-често експлоатиран. Както и да е.

Ето една изключително ненаучна разбивка на рекламните публики. Към какви хора са отправени рекламите за:

Лекарства 

Предаването се гледа от най-социално екзотичната прослойка на обществото – средната класа. Само тя има пари за глупости. Бедните нямат пари за глупости, а богатите не си знаят парите. Само средната класа едновременно би имала гъбички и пари за крем против гъбички.

Кредити

Най-вече около риалити предаванията, рекламите за кредити казват: „Оо, виждаме, че се разсейвате от полуробския си живот като гледате резила на другите хора. Искате ли да се почувствате като тях за има-няма една седмица? Чудесно! Вместо да пестите и да покажете воля, отговорност и силен характер, вземете заем.“ Тези реклами са насочени предимно за хората от провинцията или както я наричат някои – Старата София.

Мобилни оператори

Публиката на тези реклами е, или поне Операторите се надяват да е, като публиката на Кредитите, само че вече изтеглила кредит.

Лотария

Лотарията на практика е  българската Коледа, когато не е Коледа – тя също взима по 1-3-5-10 лева от много и накрая ги дава на малцина. За разлика от българската Коледа обаче, лотарийните реклами не таргетират хора с добри сърца, а хора с празни джобове.

Храна

Рекламите на храна таргетират хората, за които храната е единственият лукс в живота.

Алкохол

„Хората от рекламата са на практика хората, които ние си мислим, че вие си мислите, че сте след като се напиете. Затова ви ги показваме.“ Ето защо рекламите на бира обикновено показват свободни млади хора хора сред природата. Защото бира се пие предимно след работа – след като като си бил заключен в един офис за пореден ден за поредна година. Рекламите за водка показват мъже с достойнство. Рекламите за ракия показват семейно щастие на мъжете, които не бият жените си… И така нататък.

Има страхотен шанс фирмите да ни познават по-добре от нас самите. Затова нека поиграем една забавна игра. Всеки път, когато в някоя реклама се появи човек, който някак си прилича на вас, забележете за какво е рекламата. Направете това и след една седмица ще сте много по-наясно със себе си, със своите демони и мечти. Приятно хоби само за 9.99 лв.

 
 

Ежедневието на една продавачка

| от |

Имаше една прекрасна сцена от „Женени с деца“, в която Ал Бънди отива на работа, отключва магазина, влиза, сяда на един стол, слага лицето си в шепи, следва близък кадър на часовника на стената, който се сменя от 9:00 сутринта на 17:00 следобяд, Ал вади лице от шепите си и си тръгва.

Това ли е ежедневието на продавачите?

Не, това си е нормална работа. Има обаче една порода продавачки, които се открояват от всички други. Много добре знаете за кои говоря. То е до характера на човек.

Тя става сутрин, слага си сух шампоан, бялото потниче и скъсаните, изтъркани, брокатени дънки и бърза за работа, че закъснява и шефката пак ще им се кара. Тя и шефката са една порода хора – просто продавачката е кифла level 3, а шефката е кифла level 17. Левелът идва от това колко години след 18 си. Защото с всяка изминала година кифлите стават все по-кифли. Шефката вече е омъжена, което помага освен в отварянето на магазин, и в усвояване на викането като основен метод на комуникация.

Кифла левел 3 слиза от тролея и отива към работното място. Малко е кисела, защото изкуственият маникюр й пречи да цъка в месинджър на телефона. Но понеже и телефона и портмонето й са възголеми, трябва да ги носи в ръка, за което пък орловия маникюр помага много.

По пътя зарежда провизии за деня – 3 в 1 с вода догоре и шарена Карелия.

Отключва стъклената врата и се залавя да позабърше пода с още влажния парцал от вчера. Подът се забърсва елегантно по диагонал и сега вече продавачката е готова. Време е да седне на работното си място – перваза пред витрината – и да отблъсква клиенти.

На въпросната витрина най-често има дрешки. Може да има и обувки, може да има и само обувки, а може и очила, но най-често са дрешки.

Кафенцето се изпива, докато чакаме да дойде Лилето от съседния магазин, с която си писахме допреди малко в тролея, ама тя не писа, че ще закъснява. Сигурно заради маникюра.

Чашката от кафенцето вече е пепелник, а водата с изминаването на деня става по-мръсна и от водата в кофата на вечно влажния от предния ден парцал. По принцип често се ползват и пепелници, но това се прави от по-висок левел кифли. Когато си на 21 като примера ни, още се учиш.

Минаващите хора, които се заглеждат по витрината са поглеждани с упрек. „Говорим си на лични теми с Лилето. Ако обичате.“ говорят очите на продавачката през дима на току-що запалена цветна карелия. Винаги е току-що запалена.

Някои нагли хора не знаят какво е възпитание и влизат. Цигарата тогава се оставя върху перваза с филъра навън. Или се гаси директно в чашката, за да се покаже на протоклиента, че действията му водят до разхищение на материал и невинни жертви.

Продавачката влиза след човека и се лепва тихо за него. След няколко секунди следва добре познатият разговор:

- С нещо да помогна?
– Не, само гледам.

Е, не може ли да гледа някъде другаде? Айде, че Лилето ще си забрави мисълта! Човекът излиза, с него излиза и продавачката, ама Лилето я няма. Палим наново цигарата – единственото хубаво на горските пожари е, че заради тях почнаха да правят цигарите да се гасят сами. Цикълът цигара-клиент-мръщене-Лиле-кафе-цигара се повтаря цял ден до вечерта.

След като забърше магазина и остави парцала да влажнее до утре, продавачката заключва и се прибира вкъщи. Там съблича кожата си, за да й подишат малко перата и сяда в полога да погледа малко телевизия – ВИП Брадър, Фермата, TLC. Абе тоя Ванко какво го направиха бе! Беше зачела нещо, някой беше пуснал нещо във Фейсбук по въпроса, ама нали не може да пипне екрана с тоя маникюр.

Кълве нещо за вечеря, грозде например, и си ляга, защото трябва да става рано, че клиентите са й скъпи.

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.