Класически албуми оживяват в Google Street View – снимки

| от | |

От Pink Floyd да PJ Harvey, Google Street View специалистът на The Guardian ни показва популярни места през призмата на известни корици на албуми.

3cc90410-8f84-4760-96da-3ceb863d77bb-620x372

Moving Pictures от Rush. Канадските прогресив легенди илюстрират албума си със снимка, направена пред  Ontario Legislature в Торонто през 1981г.

6f97df33-8051-445b-8184-1e8c1d120d42-620x372

Original Pirate Material от the Streets. Kestrel House в Лондон от 2002 година.

34e3ab78-69ac-43cd-9eca-f44a4c27ae5c-620x372

The Freewheelin’ Bob Dylan от Bob Dylan. 22-годишният Боб се разхожда надолу по Jones Street в Уест Вилидж, New York  с приятелката си Suze Rotolo през 1963 г.

41c98ce3-1e3d-40e6-81d6-12e621cfd219-620x372

Physical Graffiti от Led Zeppelin. Блоковете в The East Village на площад Сан Марко , New York , са почти идентични с това как са изглеждали през 1970 г., с изключение на някои по-нови графити.

46aaa606-7901-4174-aee1-88529ee491fc-620x372

Late for the Sky от Jackson Browne.  Снимката е от 1974г. и е правена в Лос Анджелис.

46e806bb-84d7-4757-bdb5-115d2813e78c-620x372

(What’s the Story) Morning Glory от Oasis . Тази брит-поп класика от 1995 е заснета на Berwick Street в лондонския квартал Soho, който тогава беше истински оазис на музикалните магазини.

120a10aa-e45d-47c4-a0b8-1b5483aba48d-620x372

Abbey Road от Бийтълс . Най-известната  корица от последния студиен албум на великолепната четворка е от 1969 г.

355f71f5-c023-4ec7-a6db-b5d55f23143f-620x372

Stories from the City, Stories from the Sea от PJ Harvey . Заснет на Times Square , Ню Йорк , през 2000 година.

985cec38-c916-4e04-a698-cc72ac48cc38-620x372

Willy and the Poor Boys от Creedence Clearwater Revival . Снимката е направена на рибния пазар на улица Hollis Street в Оукланд , Калифорния през 1969 година.

2971ca28-628b-4b15-813f-3bb01cb5cbbe-620x372

The Marshall Mathers LP от Eminem. Рапърът седи пред дома си на улица Dresden, север Детройт, малко по-надолу по пътя от филма „Осмата миля“. Къщата е била разрушена през миналата година.

df231e68-7eeb-496d-8214-edb498b01c9e-620x372

Animals от Pink Floyd . В Battersea Power Station в Уондсуърт , Лондон има по-малко летящи прасета сега, отколкото през 1977 г., но иначе е почти същото.

ed2aeb45-a955-4431-90a8-25f541968494-620x372

Paul’s Boutique от Beastie Boys. Магазин за дрехи през 1989 г. на ъгъл на  Ludlow и Rivington в Долен Ийст Сайт, Ню Йорк.

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

„Devilman Crybaby“ – агресия и секс от Netflix

| от |

Към края на първия епизод на новото аниме от Netflix „Devilman Crybaby“, ученикът Акира Фудо и най-добрият му приятел Рио Асука се озовават по средата на оргия сред голи, мърдащи тела и неонова светлина. Партито прераства в кървава баня, когато Рио атакува някои от непознатите хора. Миризмата на кръв привлича демони, които също разкъсват хората или ги правят зли.

Не е възможно да погледнеш настрани от тази сцена, която перфектно подготвя нещата предстоящия ужас.

„Devilman Crybaby“, режисьор Масааки Юаса, е оригинална адаптация на мангата Devilman от 70-те години. Светът е атакуван от смъртоносни демони и Рио вярва, че за да се преборим с тях, човешко същество трябва да се съедини с един от демоните и да се превърне в супер силният „devilman“ (човек-демон). Неговият приятел Акира се превръща точно в това и става важно оръжие в борбата срещу демоните.

Въпреки новите хоризонти на безпощадна агресия и секси външен вид (всички стават много по-готини, след като са обладани от демон), Акира запазва голяма част от идентичността си. Доброто му сърце компенсира за тъмните импулси на неговия демон, Амон, вместо да бъде погълнат от тях.

„Devilman Crybaby“ може да бъде доста труден за храносмилане – гледайте на собствена отговорност. Гологръда жена се трансформира в демон докато гърдите й се клатят преди на мястото на зърната й не се отварят усти. Оргазмите често завършват с разрязването на нечие тяло на две.

Потресаващият секс и насилие обаче не е само за шокиращ ефект – те са и за да демонстрират колко разглезен и гнусен може да е човекът и колко ненужна агресия може да пръсне.

Сериалът също така ни кара да погледнем по друг начин на хората, които не разбираме. Човечеството обръща гръб на демоните си и дори на хората демони и сериалът съдържа директно сравнение с модерния фанатизъм.

Доста е лесно да мразите „Devilman Crybaby“ заради това, че е анимиран или заради това, че е толкова кървав и мръсен. Но сериалът счупва очакванията как трябва да изглежда един такава продукция на Netflix. Той преминава от шокиращ до трогателен за един момент.

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.