Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“

 
 

„Джейн Фoнда в пет действия“ – историята на една жива икона

| от chr.bg |

Момичето в съседство, секс символът, активистката, фитнес магнатът – носителката на „Оскар“ Джейн Фонда е живяла живот, белязан от противоречия, трагедии и трансформации, като през цялото време е била в светлината на прожекторите. Режисиран и продуциран от награждаваната документалистка Сюзaн Лейси, филмът е интимен портрет на живота на Джейн до момента. Включени са интервюта с Робърт Редфорд, Лили Томлин, продуцентката Пола Уайнстийн и бившите й съпрузи Том Хейдън и Тед Търнър. Първите четири действия са посветени на четирима мъже, с които е била и които са повлияли професионалните и личните й амбиции. Петото действие е посветено на самата Фонда, която най-после се изправя срещу демоните си, намира път към семейството си и продължава кариерата си като актриса и активистка, която слуша вътрешния си глас.

Документалният филм „Джейн Фoнда в пет действия“ на HBO се базира на 21 часа интервюта с Фонда, която говори скромно за живота и грешките си. Тя изследва болката от самоубийството на майка си, емоционалната липса на баща й, 30-годишна борба с хранителни разстройства и три брака с влиятелни и тотално различни един от друг мъже. „Джейн Фoнда в пет действия“ също така включва интервюта със семейството и приятелите й, както и лични видеа и кадри от 80-годишния живот на Фонда до днес, както тя сама та го нарича – „началото на последното действие, в което играя“.

© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved_1

Премиерата на „Джейн Фoнда в пет действия“ по HBO GO е днес, 25 септември, а любителите на традиционната телевизия могат да го гледат по HBO на 4 октомври от 22:45 часа. Трейлърът можете да видите накрая на текста

Нейните спомени разкриват степента, в която е била определяна и контролирана от желанията, амбициите и богатството на влиятелните мъже в живота й и колко много нейните несигурност, страхове и импулсивни действия са й пречили да бъде човекът,  когото се стреми да бъде.

Джейн си спомня, че израства „под сянката на национална икона“  –  баща си Хенри. Един от най-обичаните актьори на своето време, Фонда е дистанциран баща в личния живот, пренебрегващ семейството си и забъркал се в афера, която води до разклатеното психическо състояние и самоубийството на майката на Джейн.

Пътят на Джейн я води импулсивно във Франция, за да преживее кинематографичната революция на френската Нова вълна. Там тя се омъжва за режисьора Роже Вадим, съгласявайки се да живее „оживен и хедонистичен“ живот. Близостта на Фонда с лявото политическо движение в Париж я вдъхновява да говори за ролята на Америка във Виетнам. Тя се е включва в антивоенния активизъм и с дейностите си печели прякора „Ханой Джейн“ и познанства в администрацията на Никсън, където се среща с втория си съпруг, политика Том Хейдън.

© 2018 Home Box Office, Inc. All rights reserved_2

„Горда съм за повечето от онова, което направих“, спомня си Фонда за периода, когато тя се превърна в раздвояваща политическа фигура, „но и много съжалявам за някои неща, които направих“. Паралелно с активисткото й пробуждане актьорската й кариера се развива с филми като „Клут“ и „Завръщане у дома“, а „Барбарела“ поставя завинаги отпечатъка на секссимвол към името й, тя създава касета с упражнения, която да финансира активистките и начинания и се развежда със съкрушения Хейдън, от който има син. Погълната от привързаността си към третия си съпруг, милиардерът-магнат Тед Търнър, се оттегля от светлините на прожекторите, докато не осъзнава, че има с какво още да допринесе и на двата фронта, в които се развива.

Днес Джейн Фонда се занимава с актьорска и политическа активност и продължава да демонстрира, че няма ограничения за възможностите в един живот, когато е пълен със самоосъзнаване, честност и упорита работа. Като такава я показва и Сюзан Лейси в двучасовия документален филм на HBO.

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Скрити тайнства от сърцето на Родопите

| от Дарио Диониси |

Напоследък си задавам въпроса „Кой има нужда да ходи на море, когато имаме такива красиви планини?“. Чрез дълги разсъждения със себе си, послушах вътрешното си Аз и отидох в любимите ми Родопи, да търся отговора на този въпрос и да презаредя душата под сянката на вековните гори.

Така прекарах два невероятни дни в сърцевината на Родопите и ще ви разкажа за три различни места, които имах удоволствието да снимам.

P1000181

Смолянски езера

От ранни зори се запътихме към първата ни дестинация преди да стане пълно с хора, които са дошли на почивка. Тръгнахме първо към Смолянските езера или по-точно към най-високо разположено от тях, защото в последствие разбрахме, че сме се объркали и изпуснали другите езера.

P1000272

След обиколките ни по родопските пътеки се озовахме пред Мътното езеро, едно от осемте останали езера в днешно време (преди са били повече от 20). То е най-високото, разположеното на 1500 м, и най-дълбокото – 4,5 м. Трябва да призная, че мигновено ни хипнотизира с красивите си синьо-зелени цветове, които се вписваха невероятно в природата около нас. Придаваха нотка спокойствие, придружена с мириса на иглолистни гори, през които минаваха лъчите на лятното слънце.

P1000312

А, и да не забравя, тук се намира едно от най-фотогеничните дървета, които съм виждал, „Лирата на Орфей“ – едно истинско наследство на българската природа и поредното доказателство, че природата е истинският сътворител на всичко.

IMG_2156

Лирата на Орфей се намира по пътеката за Мътното езеро. Внимавайте и следете малката маркировка, която са поставили (в моя случай беше жълти парчета плат). Не подценявайте това място, а го посетете, защото всяка прекарана секунда тук си заслужава.

орфей

Пещера Ухловица

След приятната разходка се насочихме към пещера Ухловица, която се намира малко преди село Могилица, близо до границата с Гърция. Като всяка пещера и тази притежава уникална красота. Гордостта на Ухловица са многобройните образувания на дендрити, или както повечето ги оприличават на корали. Те са наистина много в разнообразни форми и създават усещане, че се намираш на дъното на океан.

Мястото е наистина загадъчно и красиво, цялата структура на пещерата е изградена на няколко етажа, като те се придържат към четирите пропасти, които водят към долния етаж. Дължината на пещерата е 470 метра, като по-голямата част е пригодена за туризъм – 330 метра.

P1090239

Но като най-впечатляваща част от пещерата, като образувание, може да обявим получилия се голям каменен, искрящ в бяло, водопад, който води и към 7 малки езерца, които се образуват всяка пролет, при топенето на снеговете.

Агушеви конаци

Това е едно невероятно място, намиращо се в южната част на Родопите в село Могилица. Агушеви конаци звучи интересно, когато го чуеш за първи път, но дали имаме реалната представа какво представлява? Това е архитектурен и художествен паметник, най-големия запазен феодален ансамбъл. Той е бил построен през 1840 г., на площ от 3000 кв. м. и представлява две големи жилищни помещения с три вътрешни градини, разделени с високи стени една от друга. Но по – внушителните цифри са, че структурата разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

P1000454

От каменната настилка, през различните стаи и тавани, всичко е изпипано до съвършенство, за онези времена. Но един от най- интересните факти за мястото е, че там е била една от най-богатите библиотеки на Балканския полуостров, като е доказано, че са имали повече от 400 тома ръкописи, като повечето от тях се помещават в наши дни в библиотеката на град Пловдив.

P1000433

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!