shareit

Къщата-музей на Христо Смирненски тъне в разруха

| от |

Тъжна е съдбата на къщата музей на Христо Смирненски в София, от която поетът е виждал как „Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води…“.

Често хората се интересуват от състоянието на къщата-музей на Христо Смирненски, питат защо този голям талант и дух, какъвто е Смирненски, няма своя литературен дом. Това разказа пред БГНЕС Соня Кирицова, която е уредник на къщата-музей на поета.

Къщата, която е обитавал Христо Смирненски и семейството му, намираща се на ул. „Овче поле“ 116 в София, на пръв поглед не се различава от останалите не малко на брой занемарени, необитаеми столични къщи. Счупени прозорци, изгнил покрив, рушаща се мазилка, занемарен двор, така изглежда към момента дома на поета. Дори, може би, хората, живеещи близо до нея не предполагат кой някога е живял и творил там. А това е пагубно – пагубно за това до колко ценим обектите от национално културно значение, пагубно за паметта и творчеството на великия поет. В къщата реално не са останали лични вещи на твореца, все пак може да видим някои от творбите му, висящи тъжно от стените, като небезизвестните „Юноша“ или „Москва“, както и няколко портрета на Смирненски.

Къщата е построена през далечната 1913 г., а пристройките към нея са от малко по-късно. Тя е обявена за музей през 1959 г., а от 1976 г., когато се създава Националният литературен музей става част от неговите филиали. Годините се изреждат една по една, когато идва 2004 г.. Тогава достъп до къщата на поета имат само уредникът и паяците, които са се настанили удобно. Това е и годината, когато тогавашният министър на културата издава заповед за затваряне на къщата и идва краят на посещенията в нея, поради това че е опасна за посетителите и уредника.

През 2013 г. Националният литературен музей получава акт за публично-държавна собственост върху имота и той официално преминава под опеката на Министерство на културата. Преди това собственик на музея е била Столична община, район Възраждане.

Почти веднага след като Министерство на културата става стопанин на обекта, прави и първата стъпка към възстановяването на музейната функция на къщата. Министерството отпуска малко над 33 000 лева за основен и неотложен ремонт на покривната конструкция, който ще спомогне за укрепването на къщата. За сравнение, последният ремонт, който къщата е видяла е бил през далечната 1988 г. Ако през тези години бяха полагани поетапно по-сериозни грижи, нямаше да се стигне до трагичното състояние, в което се намира обекта в момента, убедена е уредничката на музея.

Към момента щетите по къщата са изключително много и тежки – и вътрешни и външни. Особено след градушката, която се изсипа на 8 юли, 4-те прозореца на втория етаж, които са откъм улицата са били тотално изпочупени, а стъклата висели опасно. „Обърнахме се към застрахователите на къщата, които ще изплатят щетите. Проблем е по-скоро състоянието на дограмите, които са в окайващо състояние и са нужни доста средства, за да се поставят нови стъкла върху тях“, разказва Кирицова. Според нея, за основен ремонт на къщата ще са нужни няколко стотина хиляди лева, но реално няма как да се отпусне такава сума наведнъж, но все пак има вариант, чрез европейски проекти, но и поетапно отпускане на средства би свършило работа.

Освен всичко друго, се е случвало вандали да влизат на няколко пъти с взлом и да изнасят вещите на поета. Били са откраднати, дори и водомерите в двора, автентичната дървена ограда на къщата, също.

Не е нормално това, което се случва с къщата му. Един народ, който не се грижи за своето културно наследство и сякаш не проявява интерес към състоянието на подобни паметници на културата. Не бих искала да сравня разрухата на този паметник с моралната разруха на обществото ни, каза Соня Кирицова.

Много често се е налагало да обяснявам, че един голям талант и лирик, един прекрасен поет, какъвто е Христо Смирненски, не би трябвало да се политизира по толкова ожесточен начин, по какъвто се наслагва върху някаква политическа идеология. Трябва да прекрачим границата, че Смирненски е бил толкова партийно натоварен, това се вижда в по-ранните му творби. Животът, който е водил е бил изключително тежък и е нормално да иска някаква социална справедливост по начина, по който той я вижда, добави тя.

Когато къщата на поета тъне в разруха, само една е крачката до духовната разруха. Но както се казва – надеждата умира последна.

Надявам се будното българско общество и институциите да си протегнат ръка и да ни помогнат да възстановим този паметник, който има невероятен потенциал за едно бъдещо културно средище, заяви още уредничката на къщата-музей на Христо Смирненски. Това е един апел към всички българи, които ценят творбите на Христо Смирненски и чувстват, че имат желание да помогнат къщата-музей на поета отново да бъде отворена за посетители. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Къщата-музей на Христо Смирненски тъне в разруха