Изтокът се завръща в Борисовата градина

| от | |

Фестивалът, представящ културното разнообразие на Азия, се завръща – по-голям и по-многоцветен

Изток в София? Не, не става дума за квартала, а за полъх на нещо различно, за аромат на чай, къна и подправки, на екзотични цветя и ориенталски благовония. Ухания от Арабия, Индия и Корея, от Япония, Виетнам и Китай – страни наглед далечни, но всъщност учудващо близки! Изкуства и традиции от цяла Азия, които човек може да открие из столицата, ако потърси добре. Или пък да ги срещне събрани на едно място – на фестивала Изток в парка на 5 и 6 юли в Борисовата градина.

Идеята да се организира подобна среща с Изтока хрумва на организаторите от Сдружение АРАБИС още през 2012 г., а на следващата година предложението печели подкрепата по Столична програма „Култура“ и финансиране от Столична община. Първото издание на Изток в парка се проведе на 7 септември 2013. Участие взеха над 20 артисти и организации, а хиляди софиянци и гости на града станаха свидетели на ориенталски танци, тай-чи и К-поп, включиха се в работилници по икебана и йога, усетиха аромата на арабски подправки и индийски бои. Събитието се превърна в същински празник за децата, но не липсваше и сериозна социална нотка – събрани бяха дарения за бежанските центрове.

Успехът на първия фестивал още повече амбицира АРАБИС и техните партньори – Мулти култи колектив, Движение за хармонично развитие на човека (BMST), Танцова школа „Алима“ и Национален аниме и манга клуб НАКАМА. Тази година те ще предложат на публиката едно още по-голямо, по-пъстро и по-богато преживяване – вече не в един, а в два дни.

Събота, 5 юли, е посветена на мъдростта и хармонията, въплътени в движение – източните бойни изкуства. Ефектните демонстации на различни стилове ще бъдат съчетани с информация за целта и философската нагласа, които стоят зад всеки един от тях. Клубовете „Беймо“ и „Винг Чун Кунг Фу“ ще представят аспекти от изкуството на Винг Чун, а BMST ще ни покажат различни форми на Тай Чи. Кунг фу То‘А академия ще демонстрира доскоро слабо познатия, но бързо набиращ популярност едноименен боен стил от Иран. На сцената ще се качат още титулованите майстори от клуб ABC Таекуон-до, Дайдо-Джуку Кудо клуб „Ка Спорт“ и други. За финал ще се потопим в ритмите на група Soulfia.

В неделния ден пък зрителите ще могат да се насладят на изяществото и енергията на източния танц. Трайбъл фюжън изпълненията на Милена Давидова и школа „Алима“ ще разкрият необятния свят, който се получава, когато лъчите на Изтока се пречупят през лещата на Запада. Школа „Натараджа“ пък ще въплътят древната индийска традиция, пресъздаваща космическия танц на боговете. Не са подминати и характерни за Изтока музикални инструменти – от корейските самулнори до арабския уд.

Освен сцената, фестивалът ще обхване и околните алеи. И в двата дни над десет павилиона ще представят занаяти, изкуства и обичаи от цяла Азия. Арабски татуировки с къна от АРАБИС, грим и мода от студио „Женската красотавиндийската култура“, йога от Lotus Spirit, изящни ориенталски предмети и дрехи от „Дар за горене“ и „Притхви“, икебана от школа СОГА и чайна церемония от център „Урасенке“, както и цяло дърво с плодове от хайку поезия – всичко това на едно място. Най-малките посетители на фестивала пък ще послушат приказки от разкзвачите на АРАБИС и ще се забавляват с игрите на Корейския детски клуб.

Улисани в делничното, често пропускаме да забележим, че София далеч не е просто една балканска столица на половината път от Европа към Изтока. Днес тя е много повече от това, а именно – космополитен град, в който среща си дават епохи и култури. Едно събитие в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г., Изток в парка въплъщава този космополитен дух и обръща погледа към мъдростта и красотата на Изтока около нас.

Заповядай и ти! Фестивалът започва от 17:00 часа в събота и неделя, 5 и 6 юли, на Лятната сцена в Борисовата градина. Научи повече за всичко, което те очаква там, от сайта на събитието: http://www.iztokvparka.eastories.com/ и от неговata страница във Фейсбук.

Сдружение АРАБИС (Асоциация за развитие на арабо-български инициативи и сътрудничество) е неправителствена организация в обществена полза, създадена през март 2010 г. За периода на съществуването си Сдружението развива активна културна, социална и образователна дейност. То организира културни вечери на Алжир, Судан и Палестина, участва в прояви като „София диша“ през 2012 и 2013 г. и „Включи града“ в гр. Бургас, включи се в глобалната онлайнд дискусия MENA+SocialGood, посветена на социалните медии в Близкия изток. През 2013-14 г. АРАБИС проведе проекта „Български арабисти и арабски мигрнти – заедно за социално включване“, финансиран от програма „Младежта в действие“. Членове на организацията вземат участие в европейски проекти и обучения, извършват доброволческа дейност в бежански лагери, провеждат дискусионни срещи и работилници („диуании“) и преподават арабски език на начинаещи. През семтември 2013 г. АРАБИС организира и първото издание на фестивала „Изток в парка“ с подкрепата на Програма „Култура“ на Столична община.

Една малка галерия от миналогодишното издание:

 
 

“Аз, Тоня“: няма такова нещо като истина

| от Дилян Ценов |

„Хейтърите винаги казват: „Тоня, кажи истината“. Няма такова нещо като истина. Това са пълни глупости. Всеки си има своя собствена истина“. С тези думи завършва филмът „Аз, Тоня“ на режисьора Крейг Гилеспи, по сценарий на Стивън Роджърс (Kate & Leopold, P.S. I Love You). С тези думи Марго Роби, в ролята на световноизвестната фигуристка Тоня Хардинг, обобщава 23-годишно мълчание, една провалена кариера и история, в която вече е прекалено късно за възмездие, но не и за коректно отразяване на фактите.

Биографичният филм вече беше признат за изпълненията на актьорите в него и Марго Роби(в ролята на Тоня) и Алисън Джейни бяха номинирани за  най-престижните отличия в киното. Втората спечели SAG Award и Golden Globe за най-добра актриса в поддържаща роля.

tonya2

„Аз, Тоня“ не претендира за историческа точност, въпреки в началото е казано, че филмът е базиран на „железни“ източници и интервюта. Историята на 47 годишната Тоня Хардинг е толкова манипулирана, че е безсмислено да се взима страна в нея. Веднъж тя е манипулирана от самите близки на фигуристката и веднъж от медиите и хората, от които зависи кариерата на фигуристите – онези в комитетите и асоциациите, които решават кой и защо да се класира за състезанията. Та по въпроса за истината около Тоня Хардинг нещата са прости – знаем само кой е виновен и кой какво не е извършил и това ни стига. В един от най-добрите филмите на годината Крей Гилеспи успява да направи точно това – да събере истината на всеки един от замесените и да остави зрителя (ако има изобщо желанието) да „отсъди“.

През 1991 г. едно момиче постига немислимото – 20-годишната Тоня Хардинг става първата жена в САЩ, изпълнила троен аксел по време на състезание по фигурно пързаляне. Същата година го изпълнява и на Световното първенство – отново първата жена. Момичето е атлетично, здраво, има всички данни за олимпийско злато. Крахът идва през през януари 1994 година. В САЩ избухва един от най-големите скандали в спорта. След излизане от пързалката по време на тренировка, американската олимпийска надежда, фигуристката Нанси Кериган е ударена с гумена палка в коляното и заради контузията е принудена да спре участието си в Националното първенство в Детройт. Малко повече от месец остава до Зимните Олимпийски игри в Лилехамер, където Кериган ще се изправи пред дългогодишната си съперница, Тоня Хардинг. От следобеда на 6 януари 1994 г. кариерата на Хардинг на теория приключва. Съпругът й Джеф Гилули, в съучастничество със свой приятел, Шоун Екхарт, наемат Шейн Стант, който трябва да извърши нападението над Кериган. Тоня е в пълно неведение за плана на тогавашния си съпруг.

la-et-mn-i-tonya-review-20171207

Точно това чакат всички – особено Американската асоциация по фигурно пързаляне. Идеалният повод момичето, което цял живот не се вписва в стандартите, но се състезава безупречно, да бъде отстранено. Тя не се облича както трябва, не изглежда като принцеса от приказките, за разлика от Кериган, иска да носи дънки, да слуша поп и да се състезава под звуците му, и не е по никакъв начин олицетворение на американската мечта. Спортните умения не са всичко и без имидж няма как да стане. Така че всичко приключва след този скандал. Пускат я на Олимпийските игри, защото скандалът е прекалено сочен, за да бъде изпуснат. Всички искат да видят  сблъсъка. Тоня финишира осма, а Кериган печели сребърен медал. След игрите Тоня е обвинена за прикриване на факти и съучастничество и получава доживотна забрана да се занимава с фигурно пързаляне.

А сега нека започнем отзад напред. Понеже скандалите не са всичко (още един от акцентите на филма).

Сюжетът проследява живота на фигуристката от ранното й детство до периода непосредствено след съдебния процес във връзка с нападението на Нанси Кериган. Документалният характер на лентата помага на стегнатия и точен разказ, а фактът, че нито сценария, нито режисурата взимат страна в многостранния конфликт, помага на нас, зрителите, да разберем версиите на всички, станали част от живота на Хардинг. Филмът наподобява репортаж, в който събитията са разказани от гледната точка на  близките на Тоня – съпругът й Джеф Гилули (Себастиан Стан), майка й Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни), треньорът й Даян Роулинсън (Джулиан Никълсън) и приятелят на Джеф, Шоун Екхарт (Пол Уолтър Хаусер).

3--lavona-golden-allison-janney-and-her-pet-bird-in-i-tonya-courtesy-of-neon

Марго Роби, която помним предимно с ролята си на приятна блондинка от „Вълка от Уолстрийт“, влиза в кънките на фигуристката. И ни взема умовете. Не можем да искаме по-добро изпълнение – в това на Роби има всичко – емоция, огън, гняв, уязвимост, каквато само най-силните момичета притежават, любов и нежност. Виждаме детето, което още на три години стъпва на ледената пързалка, заведено от майка си Лавона Фей Голдън (Алисън Джейни). Случаят тук не е просто на свръхамбициозна майка, а на такава, която редовно бие дъщеря си , насилва я психически и физически, а оправданието винаги е едно – тя работи на три места, за да може дъщеря й да тренира, дори шие костюмите й сама. Бащата напуска семейството рано и Тоня от малка расте в атмосфера на насилие. Бунтарщината не е самоцелна – тук тя е изначална характеристика на персонажа. Тя е неговата уникалност. Тоня е повече от крехката фигуристка с чуплива фигура. Тя е жилавата жена,  която иска да пробие с уменията си, не с пози.

Алисън Джейни и Марго Роби определено са най-доброто нещо в тази лента. Двете имат страхотно взаимодействие на екрана, а първата дотук е нашата фаворитка за женска поддържаща роля. Лавона бие дъщеря си, дори хвърля нож по нея, а на финала дори отива със скрит диктофон в джоба при нея. Оставя ни с отворена уста.

i-tonya-margot-robbie-sebastian-stan

Именно интровертността, която предполага една такава история, прави филма толкова специален – като стъклена фигура от менажерията на Тенеси Уилямс. Без екшън, като изключим моментите, в които Джеф разбива главата на Тоня в огледалото или двамата се стрелят с пушки. Без претруфен плач в стил „вижте, колко съм зле и ме съжалете“. Не, този филм се вглежда в историята без да съди една от най-добрите фигуристки в историята изобщо, чиято кариера приключва преждевременно именно заради неспособността й да следва установените традиции и да се впише в шаблона.

„Аз, Тоня“ е разказ, който ни учи да емпатираме, а не да съдим. Разказ, който показва каква е цената на успеха и деликатно ни внушава, че независимо колко сме добри, ако нямаме характер, успехът е само път към краха. Филм за нуждата на публиката да обича някого и да мрази някого. Филм за многото различни, но верни истини.

А дали всички са верни? Дали не е по-добре поне един път, Тоня да има думата? Текстът от песента „Тоня Хардинг“ на Суфян Стивънс е добра отправна точка за размисъл по темата:

Has the world had its fun?
Yeah they’ll make such a hassle
And they’ll build you a castle
Then destroy it when they’re done

 
 

Дискусията за Истанбулската конвенция започва в 11ч. в СУ

| от chronicle.bg |

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева организира обществена дискусия по законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Във форума, който ще бъде открит от 11.00 часа в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ще участват депутати, представители на изпълнителната власт, на неправителствени организации, експерти и др.

Текстът на Конвенцията е публикуван на сайта на Народното събрание.

БНТ 2 ще предава дискусията пряко.

Също от 11 ч в градинката между Народно събрание и Софийския университет е организирана демонстрация в подкрепа на ратификацията на Истанбулската конвенция. Организатори на инициативата са близо 200 неправителствени организации, подкрепени от представители на академичните среди и граждани. „Защото за нас всеки един човек, измъкнат от живот с насилие, е огромна победа. Това е нашата кауза“, пишат в отворено писмо организациите.

 
 

Награди в Давос за Кейт Бланшет, Елтън Джон и Шах Рук Хан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмовата звезда Кейт Бланшет, певецът и композитор Елтън Джон и боливудският актьор Шах Рук Хан бяха наградени на Световния икономически форум в Давос за дейности, насочващи вниманието към правата на човека.

Бланшет получи Кристалната награда на форума за работата си с хора, принудени да напуснат домовете си, бягайки от конфликти. Джон получи своето отличие за благотворителната дейност на неговата фондацията за борба със СПИН, а Хан – за защита на правата на жените и децата в Индия.

Кристалните награди се присъждат от Световния икономически форум на хора на изкуството, допринесли за положителни промени в обществото. Отличията бяха връчени на церемония в швейцарското село, където от утре започва среща на световни политически и бизнес лидери.

Кейт Бланшет, носителка на два Оскара, стана през май 2016 г. посланик на добра вола на агенцията за бежанците на ООН. В Ливан и Йордания тя се срещна със сирийски бежанци. Актрисата предупреди, че ако не се направи повече, за да се помогне на бежанците, това ще има сериозни последици. Изгубените поколения от необразовани, лишени от права и напуснали домовете си деца са не само огромна загуба на потенциал, но и заплаха за бъдещата глобална сигурност и просперитет, каза тя.

 
 

Най-добрите Photoshop войни!

| от chr.bg |

Технологиите са велико нещо!

Преди години, когато убие някой от приятелите или близките си, Хитлер го премахваше и от снимките.

Това е най-близкото историческо събитие до днешните Photoshop войни. Целта на занятието е при зададена снимка, тя или някой от елементите й да бъде манипулиран така, че да поражда забавление, хумор или поне звучно издишане в знак на смях.

В галерията ни сме събрали най-добрите резултати от тези графични битки в интернет. Приятно гледане!