Излезе книга за връзката на „Бийтълс” с Би Би Си

| от |

2На англоезичния книжен пазар вече е книга за връзката на легендарната група „Бийтълс” с Би Би Си, съобщи lira.bg. „The Beatles: The BBC Archives: 1962-1970” е дело на познавача на бийтълсите, Кевин Хаулет. Творбата е 336 страници и е издадена от „Harper Design”.

Радио и телевизия Би Би Си изиграват важна роля за световния успех на „Бийтълс”. Книгата описва връзката на бандата с медийната корпорация между 1962 и 1970 г. Изданието включва не само интервюта, но и разговори извън ефир, снимки и дори записи на бандата в студиото на медията. Хаулет пуска произведението на пазара по повод 50-годишнината от първия албум на „Бийтълс”, „Please, Please Me”, която се навършва тази година. За неговото промотиране Би Би Си има ключово значение.На всяка година от кариерата групата е отделена по една глава. Включени са и лични впечатления на автора.

Хаулет, радио продуцент и историк, специалист по „Бийтълс”, коментира:

„Би Би Си им даде ранния пробив. Когато слушаш техни записи, усещаш това невероятно чувство, че тази група свири абсолютно на живо. Няма замазване на грешки. Това е музика в суров вид. Слушането на концерти и участия на „Бийтълс” ще вдъхнови много млади хора. Те нямат остаряло звучене. Имат тази невероятна нагласа, към всичко, която е толкова съвременно и модерно”.

 
 

Може да не ти харесва, че пушим, ама ще търпиш!

| от Вучето |

Тук ще стане дума не толкова за изконното право на човек да има своите пороци, колкото за правото, което българинът (както и белогвардеецът, есесовецът и севернокореецът) обича да налагат. То няма нищо общо с римското право, не се разпростира на хиляди страници и на практика не се практикува в общества, за които легитимността, позитивността и справедливостта  на правото са от особена важност. Затова и правните норми са изградени така, че да се разглеждат не толкова като закони на свободата, а по-скоро като закони на принудата. Lex punit maioris minoris etatis. Законът на мнозинството наказва малцинството. Или казано на по-народен език: Който не е като нас да го духа!

В случая – да духа цигарения дим.

Конкретна причината за този текст беше една реплика, която чух в един от дейли епизодите на популярното реалити ВИП Брадър – Most Wanted. Жени Калканджиева вече си беше пийнала порядъчно, а когато е на градус бившата миска хич не е мила и добра. Затова когато друга съквартирантка, Никита Джонсън, повдигна темата за пушенето и се възмути, че Къщата е заприличала на газова камера, Калканджиева побесня. Общо взето спорът между двете дали да се пуши или да не се пуши постоянно и навсякъде завърши с класически нокдаун на по-гласовития опонент, т.е. на пушача. След като другите непушачи не се оплакват, че димът им пречи, и ти няма да се обаждаш! Няма да проявяваш претенции и няма да ми се правиш на потенциална жертва на белодробения рак!  Така де, ако не ти изнася, взимай си самолетчето обратно за Швеция и си живей там здравословно до 200-годишна възраст с орлите. В България е така – всички пушат!  А нали запомнихте как беше вездесъщото правило: Lex punit maioris minoris etatis…

Нека си припомним, че до забраната на тютюнопушенето на някои обществени места през 2012 г. се стигна след много усилия и мъки. Родилни направо. Депутатите от тогавашното Народно събрание трябваше да съберат цялата си воля, за да се обявят срещу едва ли не най-милото на българина (след ракията).  Ама просто нямаше как – цяла Европа нази гледаше и щяхме да се изложим пред чужденците, ако бяхме останали по-назад от ЕС, където законът действаше ефективно вече от години. След приемането на закона обаче нито броят на пушачите намаля (както се очакваше), нито нетолерантността към непушачите изчезна, нито пък намаля.  Тя просто се трансформира в скрита омраза, зле гримирана като лицемерна търпимост. Никой не харесва непушачи те, защото само мрънкат, че се тровят пасивно заради вредния навик на другите. А пък “другите” от своя страна недоумяват как изобщо съществуват хора, които могат да се кефят на сутрешното кафе, без да си запалят една-две цигарки с него. И после още три-четири… Добре де пет-шест и… хоп!… то станало обед. Идеално, най-после малко време за една цигара, че това не е живот иначе.

През изминалите години обаче законът нито спомогна за намаляване броя на тютюнопушещите в България, нито успя да сплаши бизнеса със заведения по простата причина, че на много места продължи и все още продължава да се прилага само де юре. Де факто обаче там където се е пушило, пак ще се пуши. И имаше даже сериозна опасност това да се случи още тази година, когато депутатите за малко не гласуваха предложението за промени в Закона за здравето. Промените предвиждаха хотелите, заведенията , корабите, летищата и стадионите да имат обособени за пушачите зони. Да му се не види, казаха си пушачите, пак ни прецакаха.

Или пък не? Понеже на практика пушачите никога не са били прецакани. Е, може би само малко, когато на няколко пъти вдигнаха цените на цигарите, но определено не и когато почнаха да слагат страховити картинки на детски гробове, почернели дробове и разядени от тумори крайници върху кутиите. Никой не се стресна. Никой не се замисли. Понеже пушачите са безсмъртни, а хората от картинките най-вероятно са актьори, така че хайде, моля ви се, ходете плашете гаргите в полето!

Не съм пушачка. От време на време, много рядко, пуша от другите цигари. Но иначе всичките ми приятели пушат. Баща ми пушеше. Бившият ми пушеше. Живея в Дания, където пушенето е разрешено в питейни заведения с определена квадратура. В това отношение страната е изключение не само от другите скандинавски страни, но и от всички останали страни-членки на ЕС. Трябва да си призная, че понякога толкова много ми липсва катраненият въздух, че ходя да си пия бирата точно в тези заведения. И даже ми е мазохистично приятно! Така че би било крайно лицемерно и нагло от моя страна да изляза на някой площад и да почна да скандирам, че искам пушачите на сапун. Това признание  сигурно ви вкарва в леко недоумение за какво тогава е цялата тази дандания, след като на мен лично пушенето не ми пречи.

Ами просто е. Защото пушенето е гадно.  И ако не изглеждаш супер секси с цигара в ръка като Дарил Хана, Джеймс Дийн, Ръсел Кроу или Ума Търман от “Криминале” по-добре изобщо да не пушиш. Колкото и фантастично и невероятно да звучи на българина, подобни закони за забрана на тютюнопушенето на обществени места всъщност са доказали през годините положителния си ефект за драстичното намаляване роя на пушачите, както и за подобряване цялостното здравословно състояние на нациите. Този път обаче ще се въздържа от привеждането на статистически резултати в подкрепа на твърденията си, защото дори  и без тях е очевидно, че “на запад” отдавна вече не е модерно да се пуши. А не непушачите не им се налага да мълчат и да търпят.

 
 

Що е то big d*ck energy и как това се превърна в една от най-търсените фрази на годината?

| от chronicle.bg |

Всяка година Оксфордският речник определя думата на годината, като един от критериите е търсения на потребителите. Тази година, както и предходните, резултатът не е в позитивната гама. Думата „toxic“ е думата на 2018 г. 

Тук обаче ще изясним една друга фраза, която е била сред най-търсените  в базата данни през изминалите месеци и дори е била претендент за титлата.

Big dick energy. Ще я познаете, щом я видите. Ще я усетите. Можете дори да я носите. Може дори да не сте мъж и да я имате в огромни количества.

Това лято тази дума беше сред най-обсъжданите в социалните мрежи. Какво обаче представлява big dick energy (BDE)? И как да разберете дали я притежавате? Ето какво трябва да знаем за това ново наименование на едно иначе не толкова „ново“ качество у хората.

Откъде започва всичко?

Всичко започва с туит (в последствие изтрит) от юни на певицата Ариана Гранде, в който тя описва колко надарен е тогавашният й приятел – актьорът Пит Дейвидсън, познат ни от Saturday Night Live.

Въпреки че певицата много бързо изтрива публикацията, тя плъзва из социалните мрежи, а мъжкото достойнство на Дейвидсън е широко коментирано. Един от туитовете обаче дава начало на „понятието“.

„Пит Дейвидсън е висок 190 см, има тъмни кръгове под очите, има силна big dick energy, изглежда зъл, но очевидно е ангелче и обича публично своето момиче.“ пише момиче на име Тина.

Какво е BDE?

Big dick energy  е описвана като „увереност без превзетост“. Никога не може да бъде сбъркана или симулирана. Тя е сексуалният еквивалент на това да напишете чек за 10 хил. долата, знаейки че разполагате с тях в банковата си сметка.

Мъже с BDE могат да бъдат Рами Малек, Крис Евънс, Том Харди, Робърт Дауни Джуниър, Тимъти Шаламе и други. Но не е необходимо да разполагате с пенис, за да я излъчвате.

Също толкова възможно е и жена да я притежава. Риана? Прелива от BDE. Серина Уилямс? Пръска се по шевовете. Кейт Бланшет? Тя е цял АЕЦ.

Някои хора критикуваха наименованието, тъй като навява асоциации, че това излъчване произтича от големия размер на мъжкото достойнство.

Как да забележите BDE?

Тя е нещо, което или имате, или нямате. Тя е тиха увереност, която при някои я има от раждането, други я развиват с времето. Но ключовият фактор е, че тя не се натрапва. Човекът с big dick energy е спокоен и уверен в себе си. Не е срамежлив или тих, но не и арогантен. И определено не се старае да компенсира с нещо. Ако я носи, вероятно има леко дръпнато поведение – но не самоцелно. Не иска на всяка цена да привлича внимание върху себе си, просто се чувства добре в кожата си.

Това е енергия, която привлича хората към него и прави впечатление, че държи живота си в ръце. Ако някой/я има BDE, вероятно е харесван и лесно се общува с него/нея. Хората обичат да са в компанията на този човек, защото ги кара да се чувстват добре.

Има ли little dick energy?

Напълно възможно е. Докато някои хора твърдят, че т.нар „токсична мъжественост“ е антоним на BDE, други предлагат простата концепция за little dick energy (LDE) или mediocre dick energy (MDE). Това са хората, които са арогантни, лъскави, нахакани и дразнещи в своята самоувереност.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. според TIME

| от chronicle.bg, по Тime |

Годината върви към края си, а с това идват и неизбежните равносметки за това какво ни показа киното. Съвсем скоро различните асоциации, връчващи награди, ще започнат да обявяват своите списъци с най-добрите на годината.

При нас вече е първият подбор на 10-те най-добри заглавия на 2018 г. Зад него застава списание Time и неговият критик Стефани Закарек, която прави своя спорна според нас класация.

Списъкът е първият легитимен критически поглед над добрите заглавия, които се появиха през 2018 г. 

По наше скромно мнение, едва ли филмите в списъка ще оберат всички награди (с изключение на два или три от  тях). За да разберете защо, вижте кои са те в галерията горе. Филмите са подредени от „най-малко добрия“ до „най-добрия“ според Закарек.

 
 

Хиляди блокчейн платформи са в опасност

| от chronicle.bg |

Във вечно променящото се киберпространство онлайн платформите за обмен на криптовалути не са толкова защитени от заплахи колкото вярват. От 2017 насам 14 блокчейн платформи са били жертва на кибератаки, което е довело до загубата на над 800 милиона долара. Нова дългосрочна атака е била открита и предотвратена от TAD GROUP, това е спряло кражбата на половин милион долара в криптовалута от голяма платформа за обмен.

Дългосрочната атака е била открита по време на пенетрейшън тест на една от най-големите платформи за обмен на криптовалута. Тя се е случвала в продължение на две години. В момента стотици платформи все още са застрашени от подобни атаки.

Блокчейн платформите са били цел на кибератаки още от самото си начало. Анонимността на транзакциите позволява на престъпниците да крадат безкомпромисно. Кражби на относително малки суми криптовалута следователно се случват често, но големите също не са изключение. Най-голямата кражба на Биткойн се случва през 2011, когато Mt. Gox, най-голямата платформа за обмен по това време, става жертва на кибератака за втори път. Откраднати са повече от 750,000 биткойна, което се равнява на около 350 милиона долара. Mt. Gox фалира преждевременно. За съжаление, повечето платформи не си взимат поука от това и атаките продължават. Много от атакуваните платформи са фалирали в следствие на това и потребителите са загубили парите си.

През 2017 количеството на кибератаките достига своя връх. Над 10% от ICO средствата са откраднати. През 2018, хакерите атакуват и частни ICO-та. Проектът TON на създателят на Telegraph – Пол Дурвон, е бил атакуван тази година. Киберкрадците са успели да откраднат над 35,000 долара.

TAD GROUP не може да разкрие името на тази скорошна атакувана платформа заради клиентската конфиденциалност. Въпреки това, техният Директор по Сигурността, Джошуа Алекзандър, ни предупреди, че вероятно много други платформи са застрашени. Алекзандър, който скоро е бил назначен в европейското представителство в Чертси, Обединеното Кралство, казва: „Колкото и страшно да звучи, за съжаление, това е слабост, която присъства в огромен брой ICO-та, които дори не подозират за нея.“

Има вероятност пробойните в сигурността да са основни, което потенциално може да позволи дори и лица с ограничени технически умения да превземат неопределен брой сметки и чрез това да стигнат до портфейла на потребителя. Подобен е случаят през 2016, когато платформата BITFINEX е била атакувана заради слабостите в сигурността на тяхната multi-sig wallet система. Това е вторият най-голям биткойн хак след Mt. Gox. В резултат, пробивът е присвоил 120,000 биткойна, на стойност около 72 милиона долара. Но, методът, използван в най-скорошна атака експлоатира слабост, която не е характерна за конкретен софтуер  и не разчита единствено на технически средства. Това прави методът по-опасен и разпространен.

Количеството кибератаки най-вероятно ще нарасне в следващите години. Киберсигурността, следователно, става много по-необходима. Ако компаниите, които се занимават с киберсигурност работят заедно, за да разпознаят слабостите на платформите и ICO-тата, ще успеят да изпреварят киберпрестъпността.