Италианските комедии и трагедии на бойното поле

| от Радослав Тодоров |

Всеки от нас е попадал на шеги относно френския войник, вечно бързащ да размаха бялото знаменце. Но дали действително той е най-нескопосаният в историята на Европа? Трябва да се отбележи, че и образът на капитан Берторели от култовият сериал „Ало, ало” съвсем не е случаен и там французите срещат изключително сериозна конкуренция в бранша.

За да докажем това ще разгледаме сега някои от по-малко известните, но не по-малко невероятни подвизи на италианският войник през годините.

Докато през Античността римският легион прегазва всичко живо, което се изправи пред него по бойните полета, то от Средновековието нататък нещата се променят.

През периода на Реформацията на „Ботуша” съществуват редица относително малки републики и никоя от тях не успява да постигне военна мощ съизмерима с тази на големите кралства в Западна Европа от това време. Войни обаче между отделните републики се водят доста интензивно. Тези чести въоръжени конфликти са причина дори Леонардо да Винчи в един момент да започне да се изявява като военен инженер според нуждите на тогавашните потенциални купувачи на изобретенията му. Сред предложените от него чертежи, някои от които стигат и до ниво реално конструиране, се откриват проекти за танкове, подводници, летателни апарати, въртящи се мостове и други значително изпреварващи времето си идеи. Но всички те са задвижвани изцяло с механична система от лагери и сглобки, поради което и се оказват все още неефективни за да се наложат успешно във военното дело на онзи етап.

Още от късното Средновековие там започва все повече да се залага предимно на наемници, докато накрая войските не стават почти изцяло от професионални наемни войници (т.нар. кондотиери). Те служат при различни господари, но много от тях в известна степен възприемат враговете си на бойното поле, също наемни професионалисти като тях, по-скоро като колеги. А целите им са не да се избиват едни други, а просто да изкарват повече пари и изгоди от ситуацията.

италианска армия, италия

Така се стига до уникални случаи като този от битката при Монсамбано по време на Ломбардските войни между Венецианската република и Миланското херцогство. И двете страни изпращат изцяло наемни армии една срещу друга, които пресрещайки се на бойното поле, разиграват по-скоро театър отколкото битка. Засилват се едни срещу други, разминават се на няколко пъти, дават си по няколко удара по щитовете и след това се разотиват по живо по здраво. След което се завръщат при „работодателите” си във Венеция и в Милано, за да им съобщят чудесните новини, че врага е бит и успешно отблъснат. Равносметката от самата битка е като никоя друга в историята: нито един убит войник и само един ранен. Като на всичкото отгоре дори раненият не пострадва от вражески удар, а се оказва един махмурлия, едвам държащ се на седлото, който сам се контузва при падане от коня си.

След обединението на Италия през 19 в. в резултат на т.нар. обществено движение Рисорджименто, тя вече е в състояние да сформира огромна и модерно въоръжена наборна армия, както и да започне опити за включване в колониалната надпревара наред с другите западни империи. Типично по италиански обаче те се спъват още с първата стъпка по този път губейки войната в Абисиния през 1895-96 г. срещу полупървобитната етиопска армия.

Tова е единствения случай дотогава, в който туземци със собствени сили успяват да спрат опита за колонизиране на страната им от европейска колониална сила и да я прогонят.

За тяхно щастие следващият им ход, отнемането на Либия и Додеканезките острови от западащата Османска империя през Итало-турската война от 1911-12 г., преминава успешно.

италианска армия, италия

В избухналата обаче малко след това Първа световна война представянето на италианската армия е точно обратно пропорционално на амбициозните им имперски стремежи.

Първоначално Италия е на страната на Централните сили, но с наближаването на войната все повече се отдалечава от тях покрай споровете си с Австро-Унгария по Иредента и Адриатическия въпрос и с щедрите обещания на Антантата. В крайна сметка многочислената й армия е заета само на един фронт – срещу Австро-Унгария по югоизточните склонове на Алпите. Въпреки възможностите да сразят австро-унгарската армия, италианците не успяват да постигнат никакви съществени успехи срещу тях.

При една от 12-те офанзиви, които Италия предприема, бъдещият диктатор Бенито Мусолини (тогава ефрейтор в пехотата) е тежко ранен в областта на седалищните части и бедрата. Според обяснението записано в собствения му „Боен дневник” калпава италианска минохвъргачка някъде зад гърба му в окопа засича и снарядът се взривява преди да е изстрелян от цевта. Дучето е изхвърлен на метри от експлозията, след което лежи няколко месеца по корем в лазарета докато извадят всичките около 40 шрапнела от задните му части.

Накрая германците решават да поемат нещата на Италианския фронт и след пристигането на техните подкрепления италианската отбрана моментално рухва. Битката при Капорето в края на 1917 г. е страшна катастрофа за италианците, фронтът им се разсипва и армията им понася над 300 000 души загуби. От които убитите и ранените са едва по 10 и 30 хиляди съответно, докато предалите се и хванати в плен – цели 265 000 войници.

Североизточна Италия пада в ръцете на немците и се налага англичаните и французите спешно да прехвърлят войски в Италия за да я спасят от пълен разгром.

В крайна сметка съюзниците им от Антантата печелят войната, но италианците получават недостатъчен дял от плячката, поне според техните виждания по въпроса. Това допринася за радикализирането на страната в следващите години и сближаването й с Третия райх в търсене на промяна в статуквото.

Продължава и стремежът им към придобиване на нови колонии. През 1935-37 г. те наново предприемат инвазия в Етиопия, този път с танкове, самолети и тежка артилерия успяват да окупират страната, но въпреки това кампанията отново е съпроводена с безброй гафове. При една ситуация етиопците успяват с голи ръце да унищожат няколко италиански танкети. Танковата им колона е блокирана на тесен планински път върху който етиопците бутат каменни канари пред и зад колоната, като практически я обездвижват, след което намушкват с копия и щикове италианците през люковете на танкетите.

Друга, може би още по-голяма, загуба е тази срещу албанците през 1920 г. в битката за Вльора. Докато етиопците са сравнително добре въоръжени с огнестрелно оръжие, то в другия случай набързо организираната албанска група от около 4000 доброволци е въоръжена в по-голямата си част само с хладно оръжие, а някои дори с прашки, камъни и тояги, но в крайна сметка успява да прогони ок. 20 000-та италианска модерна армия разполагаща и с артилерия и с подкрепа откъм морето. Както в Абисиния, така и в Албания те пробват втора инвазия през 1939 г., която и там успява да вземе реванш благодарение на вече доста по-модерната техника и на огромното числено превъзходство на дебаркиралите войски.

танкета, италианска армия, италия

 

Още със следващата си операция на Балканите обаче, италианците отново неочаквано удрят на камък при инвазията си в Гърция. Гърците успяват да ги спрат и дори с успешна контраофанзива да ги натикат обратно в Албания и само появата на Вермахта от север спасява положението. Цар Борис ІІІ се съгласява да пусне германците, но отказва да участва с войски в операцията срещу Гърция. Тогавашната италианска преса обяснява провала на операцията срещу Гърция с „лошото време, липсата на късмет и бездействието на българите”.

На фона на трагичното положение при пехотата, като една типична морска нация претендираща и да е велика сила, Италия би следвало да се отличи с флота си – главният инструмент за установяване на морско и световно господство през онази епоха. Е и там нещата в крайна сметка се получават типично по италиански. През март 1941 г. солидният италиански флот от 1 линкор (Виторио Венето), 6 тежки крайцера, 2 леки и 14 есминци, е пресрещнат в открито море от доста по-скромна британска ескадра и като количество на съдовете и като калибър на корабната артилерия. Въпреки това по-малките британски кораби водят доста успешен огън по италианските гиганти. От палубата на британския самолетоносач „Формидайбъл” излитат 6 торпедоносни биплана, които най-нахално прелитат над целия италиански флот с парадната скорост от едва 200 км/ч. Всички дула от италианската корабна артилерия едновременно откриват ураганен огън по тези 6 лесни мишени кръжащи като мушици над флагмана им „Виторио Венето”.

Само от неговата палуба огън бълват 70 зенитни оръдия от всички калибри и никое от тях не успява да улучи нито веднъж! Но за сметка на това един от британските биплани с един изстрел на единственото си торпедо поразява жестоко Виторио Венето в кърмата. От торпедния удар линкора излиза извън контрол и поема хиляди тонове вода. С мъка екипажа му успява да го обърне и да го понесе в отстъпление макар и с доста бавна скорост към базата в Таранто. Нова вълна от 6 торпедоносеца успява да избомби и тежкия крайцер „Пола” по време на отстъплението. При опита на другите два тежки крайцера „Зара” и „Фиуме” да се върнат и да спасят „Пола” през нощта са моментално засечени от по-добрите британски радари и разстреляни в тъмното почти от упор с 15 дюймови палубни оръдия без дори да успеят да отвърнат на огъня. Каквото оцелява от италианския флот се прибира по пристанищата и не мърда оттам до 1943 г., когато всички тези кораби дисциплинарно се предават на съюзниците.

Като заключение трябва да се добави, че има и епизоди от войната при които италианците не се предават, а се се бият докрай. Така се случва на Източния фронт, където италианският корпус се бие до последно сред снеговете край Сталинград срещу многократно превъзхождащи го съветски сили докато не го обкръжават отвсякъде. Или пък в битката при Ел-Аламейн сред пясъците на жарката Египетска пустиня, където италианците в един критичен момент от боя с ужас установяват, че не разполагат с оръдие което да може да пробие бронята на прииждащите насреща им британски танкове „Матилда”. Въпреки това никой от тях не тръгва да бяга, всичките са открити от англичаните лежащи мъртви около оръдията си. Не че е имало кой знае какви опции за бягство и в двата случая де. Но причините за незадоволителното представяне на италианците като войници са всъщност съвсем обективни.

Като цяло всички тези войни, които правителството им води, са крайно непопулярни сред обществото, което в голямото си множество е бедно, особено тези живеещи в южната половина на страната. И реално обществото не желае тези войни, като изключим един малък кръг от идеалисти-фашисти. То не е  имало бойния дух и мотивацията, каквито сме имали да дадем българите във Войните за национално обединение, руснаците когато защитават родината на крайния предел на силите си, или пък немците или японците водени от своите идеали и фанатизъм.

 
 

Каузата, която обедини Магдалена Малеева и Юлиан Вергов

| от chronicle.bg |

Човечеството е издигало множество течения, религии, идеи и какво ли още не в култ, в своята история. Днес един от тези култове е здравословният начин на живот, в който влизат редица дейности като здравословното хранене и спортуването, всичките обединени от една идея – грижата за самите нас, чрез грижата за тялото. А колко хубаво би било, ако подхождахме със същата страст и към грижата за околната среда?

Вече ви разказахме за инициативата на National Geographic, „Планета или пластмаса“ Каузата продължава да се развива и вече има своите поддръжници от публичното пространство.

Тенис легендата Магдалена Малеева и актьорът Юлиан Вергов се включиха в кампанията „Планета или пластмаса“. Двамата станаха официални посланици на инициативата, която цели да намали драстично количеството на пластмасови отпадъци за еднократна употреба, изхвърляни в Световния океан.

Вергов и Малеева вдъхновяват с личния си пример и новогодишни обещания. В специално заснети видеа за National Geographic двамата споделят тревожната статистика за кризата с пластмасата и дават алтернативи на най-масово използваните пластмасови предмети за еднократна употреба.

Повече от десет години Магдалена Малеева работи в посока образование и информираност на обществото за проблемите на околната среда, като заедно с близки приятели стартира платформа за разговори и дебати за възможното устойчиво бъдеще на България. До нея застава и познатият на българската театрална и телевизионна публика Юлиан Вергов, който всеки ден дава личен пример за природосъобразен начин на живот – от избора на колело за придвижване в града до използването на торбички за многократна употреба като пазарува.

National Geographic Планета или пластмаса Магдалена Малеева

Посланието им за кампанията „Планета или пластмаса“ цели не само да информира за задълбочаващата се криза, но и да мотивира по-голяма част от обществото, медиите и институциите да предприемат конкретни действия в името на опазване на Световния океан и планетата като цяло.
До този момент над 4600 души в България са застанали зад инициативата „Планета или пластмаса“, давайки своето собствено обещание на сайта на кампанията за България.

Отброяването на всички, дали обещание, става на специално изработен глобален сайт, активен включително и в много европейски държави като Германия, Франция, Испания и Холандия, както и на Балканите, в САЩ, Латинска Америка и Скандинавия.

До момента са събрани 190 466 443 обещания за намаляване или спиране на употребата на различни видове пластмасови изделия за еднократна употреба.

Към мисията на National Geographic се включват множество обществени личности, които припознават инициативата и се стремят да наберат възможно най-много последователи. Посланик на „Планета или пластмаса“ в Холандия е известната местна актриса Хана Вербуум, а в Словения един от посланиците е световноизвестният фотограф на списание National Geographic Арне Ходалич.

National Geographic Планета или пластмаса Юлиан Вергов

Кампанията „Планета или пластмаса“ е продиктувана от все по-шокиращите данни за замърсяването на световните водни басейни – повече от 5 милиарда пластмасови отпадъка вече плуват в Океана, а всяка година в него попадат 9 млн. тона пластмаса. В същото време по света се продават почти 1 млн. пластмасови бутилки всяка минута, а 40% от пластмасовите изделия се използват само веднъж. Само в САЩ се изхвърлят 500 млн. пластмасови сламки всеки ден, а 73% от боклука по плажовете е пластмаса. Въпреки множеството призиви и инициативи през годините, едва по-малко от 20% от пластмасата се рециклира, а 6,3 млрд. тона пластмасови отпадъци никога не са били рециклирани.

Според проучване на агенция „Talk” за България, направено за National Geographic, 55% от анкетираните българи са силно обезпокоени от глобалния проблем, свързан със замърсяването с пластмаса за еднократна употреба в Световния океан. Анкетирани са 800 мъже и жени на възраст между 15 и 54 години, които редовно използват интернет и са запознати с екологичните проблеми по света.

Замърсяването на Световния океан с огромни количества пластмасови отпадъци за еднократна употреба е проблем, който рано или късно ще засегне пряко всеки един от нас. Все още не е късно да преобърнем негативната тенденция, но за тази цел са необходими усилия от страна на всички. А промяната не трудна и започва тук и сега с една малка чаша, сламка, пликче, бутилка, опаковка…

 
 

Тийзър и плакат на „John Wick 3″, очакваме пълен трейлър

| от chronicle.bg |

Lionsgate пусна тийзър и плакат на „John Wick: Chapter 3 – Parabellum“. Заглавието идва от сентенцията „Si vis pacem, para bellum” или „Ако искаш мир, готви се за война“.

Сценарист е Дерек Колстад, а режисьор – Чад Стахелски (същите, които направиха и първите два филма). Събитията продължават малко след тези в края на втора част. Това можем да видим и от кадрите по-долу. Предстои и пълен трейлър малко преди „John Wick 3″ да дебютира заедно с дългоочаквания „Glass“ този уикенд.

Виждаме, че и тройката ще има характерната естетика от първите два филма. Филмът ще задълбае повече тях, защото ще ни представи директорът на High Table (Анджелика Хюстън) и други личности на високи позиции в сенчестия свят. Дано обаче това не стане за сметка на елементите, които направиха франчайза толкова мощен.

 
 

Колко далеч сме готови да стигнем заради единия „Успех“?

Всеки, който има връзка с Източна Европа, е видял достатъчно такива истории: корупцията, беззаконието, задкулисието и еснафщината са завладели всички обществени прослойки. И някъде между всичко това се прокрадва по някой лъч светлина, който с малко повече късмет може и да пробие мрака.

Действителността е дотолкова втръснала на мнозина, че е нормално поредното й пресъздаване в киното или телевизията да породи първоначална реакция на скептицизъм. Още един сериал за гадната страна на Източна Европа? Пак корупция? Пак мафия? Пак леки жени и тежки мъже? Това не сме ли го виждали достатъчно пъти вече в последните 30 години това? Абсолютно!

И все пак достатъчно е да гледате началото на първия оригинален сериал на HBO Adria, “Успех“ (Uspjeh/Success), за да промените представата си. Защото сериалът, който е част от уголемяващия се каталог с оригинални продукции на HBO Европа, успява да надскочи ситуационния характер на източноевропейския космос и превръща генерално скучноватата история с предвидим край, в микроскопично изследване на човешката душа, поставена на кръстопът. От едната страна са общочовешките и универсални принципи, които всички хора сме „програмирани“ да следваме, а от другата – Успехът, който за всеки приема различна форма, а понякога идва и на прекалено висока цена. А когато ситуацията е пропита с лъжи, корупция и безскрупулност, тези два пътя не могат да се пресекат.

Това е измислената действителност, в която трябва да лавират четиримата главни персонажи. Тя се създава още преди две години, когато HBO обявява конкурс за сценарии на бъдещия хърватски сериал. Историята, която печели, е дело на сценариста Марян Алчевски, а за режисьор на проекта е привлечен носителят на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Данис Танович (за“No Man’s Land”, 2001).

_MG_3881
Тони Гоянович в ролята на Кики; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Първата работа на сериала е да ни запознае постепенно с историите на четирима души. Винка е служител в банка, занимаващ се с дела, свързани с недвижими имоти. Бланка е тийнейджър бунтар – от онези „проблемни“ деца, които се сблъскват със суровата действителност още от ранна възраст, а след това действителността блъска самите тях. Кики е млад баща, който се опитва да осигури нормален живот на семейството си, като първата му задача е да попречи на банката да отнеме жилището им. Харис е един от най-авторитетните и известни архитекти в Загреб, от чийто подпис зависи не само облика на хърватската столица, но и безопасността на нейните жители. Животите на четиримата нямат предпоставки да се преплитат. И все пак една вечер всички се оказват на (не)точното място в (не)точното време.

Както бе казано по-горе, на пръв поглед сюжетът в „Успех“ наподобява всяка трета продукция излязла в последните 30 години изпод ръцете на държавите от Източна Европа, и в частност Балканите. Силата на сериала не е в действието или в извънредността на ситуациите. Решенията често са прекалено лесни или неоправдани от драматургична гледна точка, без причинно-следствени връзки между случките. В допълнение към това, ситуацията е усложнена от преплитането на няколко сюжетни разклонения, които отнема време, докато бъдат фиксирани в съзнанието на зрителя на фона на толкова много персонажи и мафиотски схеми. Тези недостатъци обаче, не успяват да провалят сериала. Най-голямото постижение на Марян Алчевски е да успее да извади на преден план вътрешния свят на персонажите и конфликтите, които бушуват вътре в тях. Това, което започва като злощастно стечение на обстоятелствата, полицейска операция или мутренско нападение, води след себе си още повече трудности за персонажите. Алчевски поставя четиримата си герои в ситуации на постоянно преодоляване и избиране. Между трудното и лесното; правилното и грешното; незаконното и законното; опасното и безопасното; низкото и възвишеното…

_DSF2941
Тара Талер в ролята на Бланка; © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

А когато разполагаш с добър актьорски състав, предвидимият на места диалог и изсмуканите от пръстите ситуации, остават на заден фон.

От актьорите в „Успех“ две имена заслужават кариера, далеч надхвърляща пределите на родната им Хърватия. Това са младата Тара Талер в ролята на Бланка и известната в Хърватия Ива Михалич в ролята на Винка. Докато първата може да бъде наречена свежото откритие на сериала (за което много спомага и това, че играе най-яркия и краен персонаж в тази история), то втората е неин пълен антипод, който успява да запази самообладание в най-екстремните ситуации. Този контраст прави общите им сцени, добре заснети на фона на подбрани локации в Загреб, едни от най-добрите в тези 6 епизода. Макар и да не се отличават с особено силни изпълнения, останалите актьори не остават длъжни на историята и изваждат достатъчно ясно посланията и идеите на сценария.

_DSF7059
Уликс Фехмиу в ролята на Харис; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Другата силна черта на „Успех“, която досега липсваше в телевизията от нашия край на Европа (и особено в България), е неговото техническо оформление. За това е отговорна главно намесата на HBO, които освен че предоставят възможността на редица локални продукции от този регион да получат международно разпространение, вкарват своя собствен маниер на създаване на сериали. Както и при повечето добри техни сериали, всички допълващи средства са използвани до край. Декорът е така направен, че да говори от името на персонажа, който попада в него, музиката е в унисон с видяното, а кадърът, независимо дали ще бъде близък или далечен, помага да разберем още повече. И така, обединявайки всички изброени компоненти, зрителят получава 6 епизода, изпълнени със съспенс, задоволително количество обрати, плътни персонажи и най-важното – идея, която всеки е провокиран да дефинира според своите собствени критерии за успешно и неуспешно.

„Успех“, макар и добър сериал, вероятно не цели да застава рамо до рамо с някои от най-добрите сериали на годината. Но определено има своите неоспорими достойнства.  Този сериал доказва, че при осигуряването на подходящите условия, добрият продукт може да се появи навсякъде. Поставянето на едни продукции по-долу от други на база техния произход, от тук нататък вероятно ще става все по-рядко. „Успех“ е един от 10-те проекта на HBO Европа, достъпни в онлайн платформата HBO GO, заедно с румънския „Хакервил“, полския „Заслепени от светлините“, унгарския „Златен живот“, „Глутница“, „Пактът“, „В сенките“, „Мълчаливата долина“ и чешките „Пустош“ и „Мамон“.

Що се отнася до родната публика… От позицията на близка до ситуацията в „Успех“ (и нямаме предвид близка само заради панелките), тя би имала още по-голяма полза от този сериал. Защото май все по-рядко се питаме, докъде сме готови да стигнем заради единия Успех? Дали? Винка, Бланка, Кики и Харис имат какво да кажат по въпроса. Чуйте ги.

Всички 6 епизода на „Успех“ са може да гледате на HBO GO

 
 

Мъжете за неписаните правила на писоара

| от chronicle.bg |

Етикетът при писоарите не се засяга достатъчно, а трябва, защото се оказва, че има доста правила. Някои от тях, а може би всички, мъжете изпълняват инстинктивно. Но какви са всъщност?

Питър

Оставяйте пространство между вас и другия човек, ако е възможно. Не е окей да застанете точно до някой друг, особено ако са двама човека и вие се мушнете между тях. Някои хора си цъкат на телефона или си носят бирата, ако сме в заведение. Това според мен е гадно и не трябва да се прави, защото после тези предмети отиват на масата и колкото и да се пазиш, все пак си в тоалетна и мръсотиите се пренасят.

Стивън

Като цяло гледам да използвам кабинка, ако има свободна, защото се притеснявам. Ако все пак ползвам писоар – погледът напред и никакъв визуален контакт.

Сам

Ако е дълга линия от писоари, отивам на най-далечния, фокусирам се върху задачата си и се правя, че не забелязвам кой идва и си отива.

Майкъл

Никога не заставам до някой, ако имам избора – независимо дали писоар или кабинка. Също така, винаги използвам сешоарите за ръце, за да избегна неловката тишина и да дам възможност на останалите да си вършат работата на спокойствие. И още нещо основно – никога не трябва да ви хващат, че излизате от женската тоалетна.

Дарън

Ако има три писоара и всеки от крайните е зает, никога не ползвайте този по средата. Отиде в кабинка.

Джоел

Оставате възможност на тези, които идват след вас, да не застават до вас. Заемайте първо най-крайните писоари. Не заговаряйте никого, не гледайте никого, не си тананикайте и не привличайте внимание като цяло. Свършете си работата, измийте си ръцете и напуснете.