„Иноваторите“ от Уолтър Айзъксън (откъс)

| от |

Увод
Как се появи тази книга

10867088_752274561532783_1094335580_n

Компютрите и интернет са сред най-важните изобретения на нашето време, но малцина знаят кой ги е създал. Те не са измислени в някоя мансарда или гараж от самотни изобретатели, достойни за корицата на списание или да се наредят в един пантеон с Едисон, Бел и Морз. Точно обратното, повечето нововъведения в цифровата епоха са направени в екип. В този процес са участвали голям брой забележителни личности, някои от тях – изключително находчиви и дори неколцина истински гении. Това е историята на тези пионери, хакери, изобретатели и предприемачи – кои са те, как са работили умовете им и кое ги е направило толкова креативни. Освен това е разказ как са си сътрудничили и защо способността им да работят в екип ги е направила още по- креативни.

Историята на съвместната им работа е важна, защото рядко си даваме сметка колко важно е това умение за новаторството. Има премного книги, посветени на хора, които ние, биографите, описваме или митологизираме като самотни изобретатели. Аз самият съм писал такива. Потърсете в „Амазон“ фразата „човекът, който изобрети“ и ще попаднете на около 2000 книги. Но разполагаме с много по-малко разкази за съвместната съзидателност, която е по-важна, ако искаме да разберем как действа съвременната технологична революция. И също може би, по-интересна.

В наши дни говорим толкова много за иновации, че тази дума вече се е превърнала в клише без ясно значение. Затова настоящата книга цели да покаже как стават иновациите в действителност. Как най-находчивите иноватори на нашето време превръщат налудничави идеи в реалност? Спрял съм се на десетина от най-значимите открития на цифровата епоха и хората, които са ги направили. Какво е допринесло за творческите им прозрения? Какви качества са се оказали най-полезни? Как са работили и как са си сътрудничили? Защо някои са успели, а други – не?

Освен това разглеждам социалните и културните сили, които създават средата за иновации. За раждането на цифровата епоха това включва една изследователска екосистема, поддържана с държавно финансиране и управлявана в сътрудничество между военните, индустрията и науката. Тази среда влиза във взаимодействие с неорганизирана общност от местни активисти, хипари комунари, домашни майстори-любители и самоуки хакери, повечето от които се отнасят с подозрение към централизираната власт.

Може да се пише с различни акценти на всеки от тези фактори. Един пример е изобретяването на „Mark I от „Харвард“/ Ай Би Ем – първият голям електромеханичен компютър. Една от програмистите му, Грейс Хопър, разказва неговата история, като поставя акцента върху първоначалния му създател, Хауард Ейкън. Ай Би Ем контрира с друга книга, като описва своите екипи от никому неизвестни инженери, от броячи до оператори на перфокарти, които са допринесли за кумулативните иновации, залегнали в машината. В този дух, въпросът дали акцентът трябва да се постави върху великите личности, или върху културните течения, отдавна е тема на спорове. В средата на ХIХ век Томас Карлайл заявява, че „историята не е нищо друго освен биографията на велики мъже“, а Хърбърт Спенсър отговаря с теория за ролята на обществените сили. Учени и участници често се разми- нават в разбиранията си за този баланс. „Като професор мислех, че историята се движи от безлични сили – казва Хенри Кисинджър пред журналисти по време на една от мисиите си в Близкия изток през 70-те години на XX век. – Но когато видиш нещата на практика, разбираш какво значение имат личностите.“ При иновациите на цифровата епоха, както при миротворческите мисии в Близкия изток, действат най-различни личностни, културни и исторически сили и в тази книга съм се опитал да ги събера в обща картина.

Интернет поначало е създаден за улесняване на сътрудничеството. За разлика от него персоналните компютри, особено домашните, са замислени като инструменти за индивидуална креативност. В продължение на повече от десетилетие, започвайки от 70-те, мрежите и домашните компютри се развиват независимо едни от други. Пътищата им започват да се пресичат едва в края на 80-те, с възникването на модемите, онлайн услугите и светов- ната мрежа. Точно както съчетаването между парната машина и механичните процеси дава тласък на индустриалната революция, комбинирането на компютрите и компютърните мрежи до- вежда до цифровата революция, позволяваща на всеки да създа- ва, разпространява и намира всякаква информация навсякъде.

Специалистите по история на науката понякога се въздържат да наричат периодите на големи промени „революции“, защото предпочитат да гледат на човешкия напредък като на еволюционен процес. „Няма такова нещо като научна революция и тази книга е за това“ – сприхаво започва един свой труд харвардският професор Стивън Шарпин 2. Един начин, по който Шарпин избягва своето полушеговито противоречие, е, като описва как главните действащи лица през споменатия период „енергично изказват мнението“, че са част от революция. „Нашето чувство за извършващи се радикални промени идва до голяма степен от тях.“

[…]

Започнах да работя по тази книга преди повече от десетилетие. Тя възникна от възхищението ми от успехите на цифровата епоха, на които станах свидетел, а също от биографията ми на Бенджамин Франклин, който е бил иноватор, изобретател, издател, пионер на пощенските услуги, разпространител на информация и предприемач. Исках да се отклоня малко от писането на биографии, които поставят акцента върху ролята на отделни индивиди, и отново да напиша книга като „Мъдреците“, създадена в съавторство с един колега, посветена на съвместната творческа дейност на шестима приятели, формирали политиката на САЩ през Студената война. Първоначалният ми план бе да се съсредоточа върху колективите, които са изобретили интернет. Но когато разговарях с Бил Гейтс, той ме убеди, че едновременното възникване на интернет и на персоналния компютър би било по-интересен разказ. Замразих работата по книгата в началото на 2009 г., когато започнах да работя по биографията на Стив Джобс. Но неговата история засили интереса ми към начина, по който интернет и компютрите се преплитат, затова веднага щом завърших биографията му, отново се захванах с тази история за иноваторите от цифровата ера.

Отчасти защото интернет протоколите са създадени с взаимни усилия на съмишленици, в самия генетичен код на системата е заложено да улеснява такова сътрудничество. Възможността за създаване и предаване на информация е равномерно разпределена във всички пунктове и всеки опит за налагане на контрол или йерархия може да бъде неутрализиран. Без да изпадаме в телеологичната заблуда да приписваме умисъл или личностен характер на машината, спокойно можем да кажем, че подобно на свободната преса, системата на отворени мрежи, свързани с индивидуално контролирани компютри, отне контрола върху разпространението на информация от цензорите, централните власти и институциите, използващи услугите на писари и преписвачи. За обикновените хора стана по-лесно да създават и да обменят съдържание.

Сътрудничеството, дало началото на цифровата епоха, не беше само между съвременници, а и между поколения. Идеите се предаваха от една кохорта иноватори на следващата. Друга тема, която възникна от изследването ми, беше това, че потребителите постоянно предизвикват цифрови иновации, за да създават средства за комуникация и социални мрежи. Освен това интересът ми бе привлечен от факта, че опитите за създаване на машини с изкуствен интелект и самостоятелно мислене се оказаха по-малко плодотворни от стремежа за създаване на партньорство и симбиоза между човека и машината. С други думи, съвместната креативност, отличителна за цифровата ера, включва също сътрудничество между хора и машини.

Накрая, голямо впечатление ми направи как най-истинската съзидателност на цифровата епоха произтича от онези, които съумяват да свържат изкуството с науката. Те вярваха, че красотата е важна. „Като дете винаги съм се смятал за човек на хуманитарните дисциплини, но обичах електроника – сподели с мен Джобс, когато започвах да пиша биографията му. – После прочетох нещо, което един от кумирите ми, Едуин Ланд от „Полароид“, е казал за важността на хората, способни да застанат на пресечната точка на хуманитарните и точните науки, и реших, че и аз искам да бъда такъв.“ Хората, които се чувстваха комфортно в пресечната точка на хуманитарните и точните дисциплини, помогнаха за създаването на симбиозата между човек и машина, която е в основата на този разказ.

Както много аспекти на цифровата епоха, тази идея, че иновациите се раждат там, където изкуство и наука се допират, не е нова. Леонардо да Винчи е ярък пример за креативността, която разцъфтява, когато хуманитарните и точните дисциплини си взаимодействат. Когато изпитвал липса на идеи, работейки над общата теория на относителността, Айнщайн вземал цигулката и свирел Моцарт, докато отново постигнел онова, което наричал „хармония на сферите“.

Когато заговорим за компютри, има една друга историческа фигура, не толкова известна, която въплъщава съчетанието между изкуство и наука. Както прочутия си баща, тя разбирала романтиката в поезията. За разлика от него виждала романтиката в математиката и машините. С нея започва нашият разказ.

 

 

T

http://lira.bg/?p=87615

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Какво се случва с изкопа в градинката „Кристал“?

| от chronicle.bg |

Все още не е отминал шумът от последния скандал около ремонта на центъра на София, а новият, за съжаление, вече се задава. Този път под прицела на недоволните граждани попада любимата на столичани градинка „Кристал“ и в частност, изкопът в нея.

В информация, излязла в медиите тази сутрин, се изказват опасения, че „по-всичко личи“, че дупката в градинката „Кристал“ ще бъде напълнена с почва и изравнена. Приложени са снимки, на които се виждат огромни насипи пръст в самия изкоп. Източник на информацията (че дупката може да се запълни) не се съобщава. В резултат на това социалните мрежи реагираха с недоволство и случаят заприлича на този от преди няколко дена с ремонта на градинката „Св. Седмочисленици“.

За да внесем яснота по въпроса, ще се опитаме да изясним какво всъщност предстои да се случи наистина с градинката „Кристал“? Или поне ще съобщим информацията, която е общественодостъпна, но очевидно труднооткриваема… 

Още през 2014 г. планът за преустрояване на т. нар. Зона 4 в София (в която попада градинката „Кристал“) е приет и до него е осигурен публичен достъп. Ето тук можете да видите проекта в снимки. Според обществената поръчка, дупката трябва да  бъде превърната в езеро. Фирма изпълнител на поръчката е А.Д.А., която и в момента отговаря за ремонта в центъра.

Проектът, по който в момента се извършва ремонтът обаче (публикуван през 2015 г.) се различава от публикувания през 2014 г. И от него, и от информация, публикувана на фейсбук страницата на Йорданка Фандъкова, става ясно, че изграждане на езеро няма има. Вместо това се подготвя обновяване на терена в дупката и създаване на зони за отдих с пейки. За целта е необходимо да се изгребе най-горният слой от почвата (т.нар. хумусен слой, с дебелина от 20 до 30 см), който да се подмени с нов, с по-добри свойства. В момента се извършва именно това. Но според проекта и според думите на кмета на София, изкопът няма да бъде изравняван.

Историята на „дупката“ започва през 1914 г., когато е направен изкоп за основите на сграда на Народната библиотека и музей. Строежът не е реализиран за войните и в последствие пространството е оформено като част от парковото пространство на градината.

кристал
Ето така би трябвало да изглежда градинката след ремонта.

Проектът от 2015 г. е достъпен тук.

Снимка: Aleksandar Mihaylov Mihaylov

 
 

Новият филм на Ралф Файн „Рудолф Нуреев: Бялата врана“ – къде, кога и защо

| от Киномания 2018 |

Новият филм на Ралф Файнс за живота на виртуозния балетист Рудолф Нуреев е сред акцентите на Киномания 2018. Единствената прожекция е на 23 ноември от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

„Рудолф Нуреев: Бялата врана“ е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете“, „Четецът“).

Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът“ от Джули Кавана и се фокусира основно върху установяването на артиста в Париж в разгара на Студената война.

По думи на самия Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев, е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек. Силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват. Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо“.

Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров“ (името в съветския период на днешния Мариински театър), талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството, и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент.

Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия,едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство, когато страстно отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във времена, в които Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера.

Главната роля се изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт – жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос (позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013). Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин (не поетът от XIX век), който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува.

Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.