„Иноваторите“ от Уолтър Айзъксън (откъс)

| от |

Увод
Как се появи тази книга

10867088_752274561532783_1094335580_n

Компютрите и интернет са сред най-важните изобретения на нашето време, но малцина знаят кой ги е създал. Те не са измислени в някоя мансарда или гараж от самотни изобретатели, достойни за корицата на списание или да се наредят в един пантеон с Едисон, Бел и Морз. Точно обратното, повечето нововъведения в цифровата епоха са направени в екип. В този процес са участвали голям брой забележителни личности, някои от тях – изключително находчиви и дори неколцина истински гении. Това е историята на тези пионери, хакери, изобретатели и предприемачи – кои са те, как са работили умовете им и кое ги е направило толкова креативни. Освен това е разказ как са си сътрудничили и защо способността им да работят в екип ги е направила още по- креативни.

Историята на съвместната им работа е важна, защото рядко си даваме сметка колко важно е това умение за новаторството. Има премного книги, посветени на хора, които ние, биографите, описваме или митологизираме като самотни изобретатели. Аз самият съм писал такива. Потърсете в „Амазон“ фразата „човекът, който изобрети“ и ще попаднете на около 2000 книги. Но разполагаме с много по-малко разкази за съвместната съзидателност, която е по-важна, ако искаме да разберем как действа съвременната технологична революция. И също може би, по-интересна.

В наши дни говорим толкова много за иновации, че тази дума вече се е превърнала в клише без ясно значение. Затова настоящата книга цели да покаже как стават иновациите в действителност. Как най-находчивите иноватори на нашето време превръщат налудничави идеи в реалност? Спрял съм се на десетина от най-значимите открития на цифровата епоха и хората, които са ги направили. Какво е допринесло за творческите им прозрения? Какви качества са се оказали най-полезни? Как са работили и как са си сътрудничили? Защо някои са успели, а други – не?

Освен това разглеждам социалните и културните сили, които създават средата за иновации. За раждането на цифровата епоха това включва една изследователска екосистема, поддържана с държавно финансиране и управлявана в сътрудничество между военните, индустрията и науката. Тази среда влиза във взаимодействие с неорганизирана общност от местни активисти, хипари комунари, домашни майстори-любители и самоуки хакери, повечето от които се отнасят с подозрение към централизираната власт.

Може да се пише с различни акценти на всеки от тези фактори. Един пример е изобретяването на „Mark I от „Харвард“/ Ай Би Ем – първият голям електромеханичен компютър. Една от програмистите му, Грейс Хопър, разказва неговата история, като поставя акцента върху първоначалния му създател, Хауард Ейкън. Ай Би Ем контрира с друга книга, като описва своите екипи от никому неизвестни инженери, от броячи до оператори на перфокарти, които са допринесли за кумулативните иновации, залегнали в машината. В този дух, въпросът дали акцентът трябва да се постави върху великите личности, или върху културните течения, отдавна е тема на спорове. В средата на ХIХ век Томас Карлайл заявява, че „историята не е нищо друго освен биографията на велики мъже“, а Хърбърт Спенсър отговаря с теория за ролята на обществените сили. Учени и участници често се разми- нават в разбиранията си за този баланс. „Като професор мислех, че историята се движи от безлични сили – казва Хенри Кисинджър пред журналисти по време на една от мисиите си в Близкия изток през 70-те години на XX век. – Но когато видиш нещата на практика, разбираш какво значение имат личностите.“ При иновациите на цифровата епоха, както при миротворческите мисии в Близкия изток, действат най-различни личностни, културни и исторически сили и в тази книга съм се опитал да ги събера в обща картина.

Интернет поначало е създаден за улесняване на сътрудничеството. За разлика от него персоналните компютри, особено домашните, са замислени като инструменти за индивидуална креативност. В продължение на повече от десетилетие, започвайки от 70-те, мрежите и домашните компютри се развиват независимо едни от други. Пътищата им започват да се пресичат едва в края на 80-те, с възникването на модемите, онлайн услугите и светов- ната мрежа. Точно както съчетаването между парната машина и механичните процеси дава тласък на индустриалната революция, комбинирането на компютрите и компютърните мрежи до- вежда до цифровата революция, позволяваща на всеки да създа- ва, разпространява и намира всякаква информация навсякъде.

Специалистите по история на науката понякога се въздържат да наричат периодите на големи промени „революции“, защото предпочитат да гледат на човешкия напредък като на еволюционен процес. „Няма такова нещо като научна революция и тази книга е за това“ – сприхаво започва един свой труд харвардският професор Стивън Шарпин 2. Един начин, по който Шарпин избягва своето полушеговито противоречие, е, като описва как главните действащи лица през споменатия период „енергично изказват мнението“, че са част от революция. „Нашето чувство за извършващи се радикални промени идва до голяма степен от тях.“

[…]

Започнах да работя по тази книга преди повече от десетилетие. Тя възникна от възхищението ми от успехите на цифровата епоха, на които станах свидетел, а също от биографията ми на Бенджамин Франклин, който е бил иноватор, изобретател, издател, пионер на пощенските услуги, разпространител на информация и предприемач. Исках да се отклоня малко от писането на биографии, които поставят акцента върху ролята на отделни индивиди, и отново да напиша книга като „Мъдреците“, създадена в съавторство с един колега, посветена на съвместната творческа дейност на шестима приятели, формирали политиката на САЩ през Студената война. Първоначалният ми план бе да се съсредоточа върху колективите, които са изобретили интернет. Но когато разговарях с Бил Гейтс, той ме убеди, че едновременното възникване на интернет и на персоналния компютър би било по-интересен разказ. Замразих работата по книгата в началото на 2009 г., когато започнах да работя по биографията на Стив Джобс. Но неговата история засили интереса ми към начина, по който интернет и компютрите се преплитат, затова веднага щом завърших биографията му, отново се захванах с тази история за иноваторите от цифровата ера.

Отчасти защото интернет протоколите са създадени с взаимни усилия на съмишленици, в самия генетичен код на системата е заложено да улеснява такова сътрудничество. Възможността за създаване и предаване на информация е равномерно разпределена във всички пунктове и всеки опит за налагане на контрол или йерархия може да бъде неутрализиран. Без да изпадаме в телеологичната заблуда да приписваме умисъл или личностен характер на машината, спокойно можем да кажем, че подобно на свободната преса, системата на отворени мрежи, свързани с индивидуално контролирани компютри, отне контрола върху разпространението на информация от цензорите, централните власти и институциите, използващи услугите на писари и преписвачи. За обикновените хора стана по-лесно да създават и да обменят съдържание.

Сътрудничеството, дало началото на цифровата епоха, не беше само между съвременници, а и между поколения. Идеите се предаваха от една кохорта иноватори на следващата. Друга тема, която възникна от изследването ми, беше това, че потребителите постоянно предизвикват цифрови иновации, за да създават средства за комуникация и социални мрежи. Освен това интересът ми бе привлечен от факта, че опитите за създаване на машини с изкуствен интелект и самостоятелно мислене се оказаха по-малко плодотворни от стремежа за създаване на партньорство и симбиоза между човека и машината. С други думи, съвместната креативност, отличителна за цифровата ера, включва също сътрудничество между хора и машини.

Накрая, голямо впечатление ми направи как най-истинската съзидателност на цифровата епоха произтича от онези, които съумяват да свържат изкуството с науката. Те вярваха, че красотата е важна. „Като дете винаги съм се смятал за човек на хуманитарните дисциплини, но обичах електроника – сподели с мен Джобс, когато започвах да пиша биографията му. – После прочетох нещо, което един от кумирите ми, Едуин Ланд от „Полароид“, е казал за важността на хората, способни да застанат на пресечната точка на хуманитарните и точните науки, и реших, че и аз искам да бъда такъв.“ Хората, които се чувстваха комфортно в пресечната точка на хуманитарните и точните дисциплини, помогнаха за създаването на симбиозата между човек и машина, която е в основата на този разказ.

Както много аспекти на цифровата епоха, тази идея, че иновациите се раждат там, където изкуство и наука се допират, не е нова. Леонардо да Винчи е ярък пример за креативността, която разцъфтява, когато хуманитарните и точните дисциплини си взаимодействат. Когато изпитвал липса на идеи, работейки над общата теория на относителността, Айнщайн вземал цигулката и свирел Моцарт, докато отново постигнел онова, което наричал „хармония на сферите“.

Когато заговорим за компютри, има една друга историческа фигура, не толкова известна, която въплъщава съчетанието между изкуство и наука. Както прочутия си баща, тя разбирала романтиката в поезията. За разлика от него виждала романтиката в математиката и машините. С нея започва нашият разказ.

 

 

T

http://lira.bg/?p=87615

 
 

Къде можете да гледате „Възвишение“ онлайн?

| от chronicle.bg |

„Възвишение“ вече обиколи родните кина, хареса се на публиката, стана най-популярният български филм за последните 7 години и тръпнем в очакване на телевизионната му премиера. За щастие обаче преди нея, се случва нещо още по-удобно – съвсем скоро „Възвишение“ вече ще може да бъде гледан онлайн.

Филмът на Виктор Божинов влиза в селекцията с български заглавия на HBO. Премиерата в HBO GO е на 1-ви юли, а по HBO – седмица по-късно.

Екранизацията по едноименния роман на Милен Русков, е едно от най-силните заглавия, които стават част от съдържанието на онлайн услугата за филми и сериали. За традиционалистите „Възвишение“ се включва в програмата на телевизионния канал от 8-ми юли.

Заедно с филма на Виктор Божинов, съвременните български заглавия в HBO GO са общо 19 – игралните „Възвишение“, „Източни пиеси“, „Маймуна“, „Никой“, „Докато Ая спеше“, „Подслон“, „Дзифт“, „Love.net”, “TILT”, „Граница“, „Събирач на трупове“, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“, „Прелюбодеяние“, „Отчуждение“, „Обърнатата елха“, „Писмо до Америка“ и документалните „Чия е тази песен?“, „Хотел „Рай“ и „Пощальонът“.

Желанието на българското представителство е този подбор от заглавия е платформата да се адаптира към променящите се навици за гледане на видео съдържание у нас и в чужбина.

Онлайн стрийминг платформата дава лесен и напълно легален достъп до хитови български заглавия, за феновете, които искат да ги видят и извън кино салоните. Възможността да се гледа навсякъде и по всяко време улеснява и увеличава любителите на българското кино и позволява съвременните филми да стигнат до още по-широка аудитория.

От май месец абонатите на HBO GO от България имат достъп до съдържанието на онлайн стрийминг платформата на територията на страните в ЕС. Това позволява гледането на български и чужди филми и сериали с приложението и по време на летните ваканции в чужбина. Възпитаването на интерес към родните заглавия е дългосрочна кауза на HBO у нас, както и осигуряването на възможност успешните ни продукции да имат легален живот онлайн.

 
 

Антония Петрова публикува снимки от сватбата си

| от |

Антония Петрова публикува във Facebook снимки от сватбата си. Към тях са добавени думите: „Нашата луда, плажна, гръцка, приказна, магична, слънчева сватба“.

Статусът на Мис България 2009 във Facebook вече е „омъжена“. Новата фамилия на русокосата красавица е Батинкова.

На 21 март 2012 г. в Москва тя сключи първят си брак – с дългогодишния си приятел Александър Бередин. След караници, събирания и раздели обаче двамата се разведоха.

 
 

Ксавие Долан се изправя срещу Пениуайз в „It: Chapter Two“

| от chronicle.bg |

Точно от това имахме нужда. Канадският режисьор и актьор Ксавие Долан се присъдинява към актьорския състав на „It: Chapter Two“, потвърждава Deadline. 

Така един от най-младите големи творци на европейското кино застава редом до Джесика Частейн, Джеймс Макавой и Бил Хейдър в дългоочакваното продължение на блокбъстъра от миналата година.

„Chapter Two“ отново ще бъде режисирана от Анди Мускети и се базира на романа на Стивън Кинг. Историята отново е за „Клуба на загубеняците“, които вече са възрастни и се връщат в Дери, за да се изправят срещу Пениуайз.

Долан ще играе Ейдриън Мелън, гей, който живее в Дери. Това ще е поредната поддържаща роля за Долан след участието му в „Boy Erased“, където си партнира с Лукас Хеджис. След като сме гледали Долан, който участва в повечето от режисьорските си проекти, сме спокойни, че той ще се справи и с двете роли.

Другите попълнения в актьорския състав на „It: Chapter Two“ са Джей Раян, Джеймс Рансън, Анди Бийн и Бил Скарсгард, който се връща отново като Пениуайз.

В момента филмът се заснема в Торонто, а премиерата е насрочена за септември 2019 г. 

 
 

Хан Соло продаде пистолета си

| от chr.bg |

Лазерният пистолет на Хан Соло от филма „Междузвездни войни: Епизод VI – Завръщането на джедаите“ бе продаден за 550 000 долара на търг в Лас Вегас.

От аукционна къща „Джулиънс окшънс“ оповестиха, че лотът е купен от компанията Ripley’s Believe It or Not.

Дългият около 40 сантиметра лазерен пистолет бил съхраняван над 30 години от Джеймс Шоп, сценографа на филма, излязъл по екраните през 1983 г., поясниха от тръжната къща.

На търга „Легенди на Холивуд“ бе изложен също цял костюм на Супермен, носен от актьора Кристофър Рийв във филма „Супермен 3″. Костюмът на супергероя бе продаден за 200 000 долара. Платената сума значително надхвърля първоначалната му оценка.

Черна вълнена рокля, носена от Мерилин Монро, пък намери купувач за 20 000 долара, които ще бъдат предоставени на фондацията на президентската библиотека „Ейбрахам Линкълн“.

Търгът се състоя в комплекса „Планета Холивуд“.

През юни м.г. роботът R2-D2 от „Междузвездни войни“ бе продаден за 2,76 милиона долара на търг, докато за лазерния меч, размахван от Люк Скайуокър в два филма от поредицата, бяха платени 450 000 долара.