Фестивал на виното и културното наследство ще се проведе в Стара Загора

| от |

Стара Загора отново ще бъде домакин на Фестивала на виното и културното наследство „Августиада“. Организаторите обещават дегустация на над 200 вида вина от 30 водещи български, австрийски, гръцки, македонски и турски изби.

Второто издание на Фестивала ще се проведе в Регионалния исторически музей от 18 до 20 октомври, а официалното откриване е в събота от 11.30 часа. От 14 часа в зала 33 на РИМ ще бъде открита конференция Августиада 2013. В 16 часа на 20 октомври ще бъде обявено виното, получило най-много гласове от посетителите на Фестивала и правото да носи знака на Августиада.

augustiada+awards

Сред участниците и гостите ще бъдат представители на винопроизводството; хранително-вкусовата промишленост; хотелиерския и ресторантьорски бизнес; вериги супермаркети; банки; застрахователни компании; тежка и лека промишленост; държавни институции и много други гости и ценители на виното.

Изложението през 2012 година беше посетено от над 1100 старозагорци и гости на града. В първото издание участваха над 30 винопроизводители от България, Италия и Турция. Те представиха близо 200 вида вина, до които имаше възможност да се докосне, чрез организираната дегустация, всеки от посетителите.

Организатори са Община Стара Загора, Търговско-промишлена палата – Стара Загора и компания OINORAMA wine consulting & business solutions

 
 

Бри Ларсън със страхотен шамар срещу хейтърите

| от chr.bg |

Интернет може да е тъмно място и никой не е в безопасност, дори супер героите!

„Капитан Марвел“ е първият филм с главна женска роля на Marvel. Наскоро излезе трейлърът му, а след него заваляха неумесни критики от интернет троловете, че Карол Денвърс не се усмихва достатъчно. Въпреки че на трейлъра ясно се вижда как героинята пада от небето и няма спомен за нищо, някои фенове смятат, че Бри Ларсън (в ролята) трябва да си показва зъбките повече. Някои дори направиха колажи като сложиха усмивки на нейни снимки. Капитан Марвел обаче не смята да търпи такива неща и отговори като поста в коментарите картинки като тези:

DneULfgU0AA6Mas DneULfgVYAMUCzC DneULfiVsAAyzXA

Колажът на Капитан Америка бе постнат в Инстаграм акаунта на Бри!

Това е доста находчив шамар от нейна страна към хейтърите.

 
 

Скрити тайнства от сърцето на Родопите

| от Дарио Диониси |

Напоследък си задавам въпроса „Кой има нужда да ходи на море, когато имаме такива красиви планини?“. Чрез дълги разсъждения със себе си, послушах вътрешното си Аз и отидох в любимите ми Родопи, да търся отговора на този въпрос и да презаредя душата под сянката на вековните гори.

Така прекарах два невероятни дни в сърцевината на Родопите и ще ви разкажа за три различни места, които имах удоволствието да снимам.

P1000181

Смолянски езера

От ранни зори се запътихме към първата ни дестинация преди да стане пълно с хора, които са дошли на почивка. Тръгнахме първо към Смолянските езера или по-точно към най-високо разположено от тях, защото в последствие разбрахме, че сме се объркали и изпуснали другите езера.

P1000272

След обиколките ни по родопските пътеки се озовахме пред Мътното езеро, едно от осемте останали езера в днешно време (преди са били повече от 20). То е най-високото, разположеното на 1500 м, и най-дълбокото – 4,5 м. Трябва да призная, че мигновено ни хипнотизира с красивите си синьо-зелени цветове, които се вписваха невероятно в природата около нас. Придаваха нотка спокойствие, придружена с мириса на иглолистни гори, през които минаваха лъчите на лятното слънце.

P1000312

А, и да не забравя, тук се намира едно от най-фотогеничните дървета, които съм виждал, „Лирата на Орфей“ – едно истинско наследство на българската природа и поредното доказателство, че природата е истинският сътворител на всичко.

IMG_2156

Лирата на Орфей се намира по пътеката за Мътното езеро. Внимавайте и следете малката маркировка, която са поставили (в моя случай беше жълти парчета плат). Не подценявайте това място, а го посетете, защото всяка прекарана секунда тук си заслужава.

орфей

Пещера Ухловица

След приятната разходка се насочихме към пещера Ухловица, която се намира малко преди село Могилица, близо до границата с Гърция. Като всяка пещера и тази притежава уникална красота. Гордостта на Ухловица са многобройните образувания на дендрити, или както повечето ги оприличават на корали. Те са наистина много в разнообразни форми и създават усещане, че се намираш на дъното на океан.

Мястото е наистина загадъчно и красиво, цялата структура на пещерата е изградена на няколко етажа, като те се придържат към четирите пропасти, които водят към долния етаж. Дължината на пещерата е 470 метра, като по-голямата част е пригодена за туризъм – 330 метра.

P1090239

Но като най-впечатляваща част от пещерата, като образувание, може да обявим получилия се голям каменен, искрящ в бяло, водопад, който води и към 7 малки езерца, които се образуват всяка пролет, при топенето на снеговете.

Агушеви конаци

Това е едно невероятно място, намиращо се в южната част на Родопите в село Могилица. Агушеви конаци звучи интересно, когато го чуеш за първи път, но дали имаме реалната представа какво представлява? Това е архитектурен и художествен паметник, най-големия запазен феодален ансамбъл. Той е бил построен през 1840 г., на площ от 3000 кв. м. и представлява две големи жилищни помещения с три вътрешни градини, разделени с високи стени една от друга. Но по – внушителните цифри са, че структурата разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

P1000454

От каменната настилка, през различните стаи и тавани, всичко е изпипано до съвършенство, за онези времена. Но един от най- интересните факти за мястото е, че там е била една от най-богатите библиотеки на Балканския полуостров, като е доказано, че са имали повече от 400 тома ръкописи, като повечето от тях се помещават в наши дни в библиотеката на град Пловдив.

P1000433

 
 

Пабло Неруда: „Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

| от chronicle.bg |

Множество критици казват, че той е най-великият поет, пишещ на испански език, за времето си. Труден за превеждане от преводачите, затова например читателите в Северна Америка имат трудности да го възприемат. Това не пречи обаче един критик да го нарече „Уолт Уитман на юга“.

Рикардо Рейес Басоалто е роден в малък град в централната част на Чили през 1904 г. Започва да пише поезия, когато е едва на 10. Баща му не одобрява литературните му амбиции.

Още в юношеските си години се запознава с поета Габриела Мистрал, който го поощрява да продължи да пише. Не подписва творбите с истинското си име и вместо това използва псевдонима, с който ще стане световно известен – Пабло Неруда.

Първите му произведения се появяват в списанията. Използва псевдонима си, за да избегне конфликт с баща си. Когато е на 19 години, стихосбирката „Twenty Love Poems and a Song of Despair“ го правi знаково име в Латинска Америка. Предвид крехката възраст на автора и темата за еротиката в тях, някои ги посрещат с противоречиви мнения. От тях в бъдеще ще бъдат продадени милиони копия.

През 1971 г. печели Нобелова награда за литература. Габриел Гарсия Маркес го нарича „най-великият поет на ХХ век, на който и да е език„.

Днес се навършват 45 години от смъртта на Пабло Неруда. Затова показваме малка част от огромното му наследство.

Close-Up Of Pablo Neruda
Getty Images

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“

„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

„Смехът е езикът на душата.“

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“

Pablo Neruda
Getty Images

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“

„Да чувстваш любовта на тези, които обичаш, е огън, който захранва живота.“

„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Съдбата ми беше да обичам и да се сбогувам.“

Neruda And Publisher
Getty Images

„Душата ми е празна въртележка по залез слънце.“

„Любовта е сблъсък на светкавици.“

„В една целувка ще узнаеш всичко, което не съм казвал.“

„От тъга на тъга любовта преминава през островите си

и посява корени, поливани с плач.“

„Очите ти носят цвета на Луната.“

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави със черешите.“

 
 

Духът на есента: приказка за големи

| от Гост-автор |

Ако снощи сте спели непробудно, вероятно не сте го видели, но в нощта срещу деня на есенното равноденствие, духът на есента се надигна, слезе от Витоша и бавно прелетя над София. Огледа заспалия, поопразнен град, стресна няколко котки, които се изпокриха под колите, духна в пазвите на няколко заспали пияници около Народния театър и се настани на кубетата на Александър Невски да планира какво да прави тази есен.

Повечето хора не го видяха, но много от тях сънено придърпаха одеяло върху чаршафа си за първи път, децата се размърдаха неспокойно, а уличните кучета завиха срещу луната, разтревожени от невидимото присъствие на новия господар в техния град.

Духът на есента се настани удобно по турски на върха на храм-паметника, извади златния си тефтер, и взе да прави списък на задачите си през този сезон. Ако можехте да надзърнете в страниците му, направени от кестеново листо, щяхте да видите следното:

– Да ги пазя от Зимата, която пак ще се събуди по-рано, за да скове пръстите на краката им до синьо и да затрупа булевардите със сняг, така че никой да не се сети, че под снега отново е мръсно

– Да подсетя другия месец Циганското лято да намине поне за седмица, защото има хора, които още не са ходили в Гърция на море, а има и такива, които не са готови за Зимата и надеждата им за няколко последни, откраднати топли дни е онова, което ги поддържа да не си сложат на очите черна превръзка

– Да разпръсна навсякъде миризмата на печени чушки и варени кестени

– Да им припомня да си наредят кратунки по первазите и да запалят камините, лампите, свещите – да вземат светлината у дома си, защото колкото по-тъмно е навън, толкова по-светло е вътре

– Да ги подсетя колко е вкусна печената тиква с мед и пресни орехи

– Да им кажа, че не е толкова важно, че Хелоуин е американски празник. Не пречи на 31 октомври да се маскират, да раздадат бонбони на хлапетата и да се замислите как да бъдете страшни за злото

– Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод

– Да им припомня, че…

Хоп. Духът на есента усети зад себе си леко тупване и се обърна назад. Мамка му, знаеше си, че няма да се размине без среща с този наперен, дребен невротик.

Духът на Лятото беше много по-млад, макар че по челото му вече си личаха издайнически бръчки, ако някой можеше да ги види от аполоновския, нагъл загар.

– Пак ли пишеш в тоя тефтер, брат? – попита го духът на Лятото.

– Не е твоя работа какво пиша. – отвърна духът на Есента.

Младият надзърна в тефтера и издекламира подигравателно:

–  „Да направя есента още по-красива, за да може от време на време да спрат, да погледнат нагоре и като видят жълтите листа на фона на излизаното синьо небе, да се усмихнат така, без да имат повод„. Не разбра ли вече, че хората не се усмихват без да имат повод? Усмихват се през лятото, защото ги забавлявам, защото пият по цяла нощ, откриват и преоткриват кратката любов, пътуват, снимат се, слънцето не се скрива за повече от ден…Ти не можеш да ги направиш щастливи.

Духът на есента обаче не беше съгласен.

– Ти ги караш да правят всички тези неща, дори когато имат нужда от покой. Ти си нервен, натискаш ги, превръщаш забавлението в задължителност, а почивката – в тревожност. След твоите месеци онова, от което имат нужда, е облекчение и въздух. Осъзнаване, че не е подсъдимо да си меланхоличен, че не е непростимо да си тъжен и мълчалив, че не си смотан, ако не си отишъл на три морета само през август.

– Нищо не разбираш. Забавлението Е задължително! Затова имаме младостта, за да се се забавляваме. Тя трябва да бъде едно безкрайно удоволствие и забавление. Иначе от нея няма смисъл. Хората, които я проспиват в тревоги и глупости и директно се гмурват в твоето прехвалено спокойствие, само съкращават пътя си към Зимата и Края.

– А онези, които са болни? Които преживяват загуба? Или които са объркани или просто нямат желание да се забавляват?

– Отпадат по естествен път. Такъв е животът.

Духът на есента поклати глава. Всяка година лекуваше рани, които духът на лятото нанасяше на хората с егоцентризма и диващината си. Повечето искаха да го запазят, за да им свети, когато дойде Зимата: складираха мъртвите миди в аквариуми, пазеха спомена за плажните следобеди в безвъзвратно изстинал пясък в буркани.

За някои обаче лятото не беше топъл спомен. Тези души с радост приемаха есента с нейните тихи, умиротворени вечери. Както онези, в които омаломощеното слънце се разпадаше като шепа мед на пара върху градовете и селата, така и онези, в които вятърът започваше да съска като уплашен котарак в преждевременния мрак на октомври.

Духът на есента всяка година се грижеше да напомни на всички, че неговият сезон не е само прелюдия към зимата, която, без да искат, навяваше на хората мисли за Края. Тази година също ще го направи.

Ще видите ли знаците, които ни оставя?