Фандъкова: Общината е готова да направи аварийна консервация на археологическите находки в Ларгото

| от |

Столична община е готова да направи аварийна консервация на археологическите находки в Ларгото, ако Министерство на културата й разреши, заяви Йорданка Фандъкова

Трябват спешни и адекватни действия, за да бъдат спасени археологическите находки в Ларгото на София. Това каза в интервю за БТА столичният кмет Йорданка Фандъкова. За две години държавата не успя да проведе процедури и да завърши проекта за консервация на Ларгото; ако ни бяха предоставили обекта, досега вероятно щеше да бъде завършен, каза Фандъкова. Според нея сега не е уместно да се търсят пари от фонда за бедствия в тази тежка ситуация за много населени места в страната. Ако Министерството на културата не може да осигури нужните средства за аварийни действия и няма капацитет да ги изпълни, нека да предостави правото на нас; ние ще направим с наши средства аварийната консервация на обекта, ако получим разрешение затова, заяви Фандъкова.

На 5 септември 2014 г. се очаква решението на журито кой град ще бъде Европейска столица на културата за 2019 г. До финалния етап на състезанието са достигнали София с Югозападен район, Пловдив, Варна и Велико Търново, посочи столичният кмет.

fandakova
Госпожо Фандъкова, как ще коментирате решението на министъра на културата Мартин Иванов за създаване на работна група за взимане на мерки за археологическите находки на Ларгото? Ще бъде ли съхранено културното наследство на Сердика  или има опасност София да го загуби?

Няма време за комисии, експертите отлично знаят 
какво трябва да се направи. Не е уместно да се търсят пари от фонда за бедствия в тази тежка ситуация за много населени места в страната. Причината за състоянието на Ларгото не е природно бедствие, а преди всичко бездействие и мудност на собственика – Министерство на културата. Сегашният министър действително няма никакви вина, но от него очаквам спешни и адекватни действия. За две години държавата не успя да проведе процедури и да завърши проекта за консервация на Ларгото. Ако ни бяха предоставили обекта, досега вероятно щеше да бъде завършен. Показали сме, че реализираме много по-мащабни и сложни проекти като метрото и кръстовищата на две нива.

Категорично не приемам обясненията на Министерство на културата, че процедурата се бави – всеки конкурс може да се обжалва, дори да се отмени от съда, но когато това се случва три пъти оправдания с процедурата са еуместни. Сега страната ни е пред риска да загуби и безвъзмездното европейско финансиране за цялостната консервация. По-страшното обаче е друго – защо Министерството на културата като собственик не предприе никакви действия да апази археологическите находки, докато процедурата стои блокирана. Това са две различни неща. Почти две години изпращам писма, правя срещи с министрите на културата и настоявам за аварийни действия- получих бещания, но не и резултат. Затова бях принудена да повдигна въпроса публично с отворено писмо. Безспорно министър Иванов реагира веднага след писмото ми, но ако Министерството на културата не може да осигури нужните средства за аварийни действия и няма капацитет да ги изпълни, нека да предостави правото на нас. Ние ще направим с наши средства аварийната консервация на обекта, ако получим разрешение за това. Хората не се интересуват кой е собственик на обекта и са прави. Те гледат как нещо се съсипва в центъра на София и се обръщат към мен. Аз съм готова да се погрижа, ако собственикът ни даде това право.

През 2019 г. един български и един италиански град ще носят престижното звание „Европейска столица на културата“. Какво ще спечели София, ако бъде избрана?

За първи път България има възможност да издигне Европейска столица на културата през 2019 г. Затова много важно е избраният български град да бъде успешен модел и да представи България по най-добрия начин. София кандидатства заедно с Югозападен регион и сме категорични, че сме подготвени, мотивирани и имаме ресурса да представим и региона и страната ни. За нас титлата Европейска столица на културата е катализатор, който ускорява процесите на реформи в културата, привлича различни и нови хора към изкуството, развива регионални културни маршрути, обогатява културното предлагане в града и региона. В изследването „София – град на творческата икономика“,  което реализира „Обсерватория по икономика на културата“ културните и творчески индустрии са на четвърто място по добавена стойност в икономиката на София. От данните се вижда, че София печели мястото си на национален център на културните и творчески индустрии. Всяко десето предприятие или организация е на творческата икономика, а добавената стойност в икономиката на общината е 8 процента. Това е потенциал, който ние искаме да развием и спечелването на Европейска столица на културата ще бъде силен тласък за развитието на туризма, културните и творчески индустрии. В същото време възстановихме и превърнахме
в пространства за култура на открито места в града като моста на влюбените, лятната сцена в Борисовата градина. Станциите на софийското метро също се превръщат в места за култура – това е модерният начин изкуството да напуска галериите и зали и да стига директно и бързо до хората.

С кои градове се състезава София за спечелването на състезанието и с какво нашата кандидатура превъзхожда останалите? Защо именно София трябва да спечели?

До този етап на състезанието достигнахме София, 
Пловдив, Варна и Велико Търново. Ние вярваме, че София и Югозападен регион заслужава тази титла, не само защото ние предлагаме интересна и атрактивна творческа концепция, изработена заедно с гражданите и творците на София и региона, но и защото имаме човешки и финансов капацитет да осъществим такъв амбициозен проект. Всеки един от областните градове в Югозападен регион първоначално бе издигнал кандидатурата си за тази титла, но след това решихме да обединим усилия, за да изпълним по най-добрия начин творческата програма и да представим България на европейско и световно ниво. 

Колко струва на Столичната община съревнованието „Европейска столица на културата“?

В рамките на последните три години са изразходвани 400 000 лева за културни и творчески събития, които са и част от подготовка ни за Европейска столица на културата. Тук е мястото да отбележа, че получихме сериозна подкрепа от бизнеса, а тази година пак с подкрепата на бизнеса стана възможен и Фондът за иновации в културата. Фондът се създава за първи път в България и е в подкрепа на съвременното изкуството и култура. Финансовият
ресурс на фонда се събира от частни дарители (компании и физически лица), които вярват, че културата и изкуството са динамична сфера, допринасяща за икономическото развитие на градовете и регионите. Събраните финансови средства от  дарителите се удвояват от бюджета на Столична община. Фондът  подкрепя проекти, които развиват партньорството между творци и културни оператори на територията на Югозападния регион. В процеса на подготовка ние отделихме минимални средства, като дори и тези средства бяха използвани за устойчиви проекти, чийто резултати остават независимо от резултата от състезанието, като дългосрочната стратегия за развитие на културата в София,  Регионална Академия за мениджъри в културата, Фонда за иновации и т.н. Инвестициите в културата, са инвестиции в развитието на икономиката и в създаването на работни места и мисля, че практиките, които имаме в Столична община през последните години показват това – че един град може да се развива чрез и през култура.


На какъв етап от състезанието е София в момента?

Предстои финалният етап на състезанието, в който нашият екип ще защити концепцията на София 2019 пред международното жури. Решението на журито се очаква на 5 септември 2014 г. 

Какви инициативи предстоят в рамките на кандидатурата до обявяването на града, който ще спечели титлата?

Културната програма на София през лятото традиционно е много богата. Не планираме конкретни инициативи, специално за международното жури. И тази година Културния календар на София подкрепя утвърдени събития и има общ бюджет от над 1.8 милиона лева. Столична община отделя още 1.3 милиона лева за Програма Култура, която е най-голямата меценатска програма в областта на културата.

През 2014 г. в Културният календар са включени общо 134 събития, от тях 59 са лятна програма. През август се провежда петото издание на фестивала „София Диша“, в който за първи път са включени нови места – ул.“Оборище“, където тази неделя акцентса танците. Нова локация са и малките „Пет кьошета“. В момента в града е организиран и Фестивал „Езиците и  градът“ – заедно с 10 чужди културни институти. Кампанията се организира във връзка с Европейския ден на езиците – 27 септември и е на тема Езиците и градът. На билбордове из града са разположение цитати на различни езици, интерпретиращи темата „Езиците и градът“. Така литературата и културата ще заеме 
различни места в градското пространство. В края на август София ще е домакин на концерт на Андреа Бочели, който е член на инициативния комитет на кандидатурата на София. На 22 август на лятната естрада в Борисовата градина ще има концерт на Alexandroff Ragtime Band. На 23 август „Да бъдеш или да не бъдеш на 36″ – Музикален спектакъл по творчеството на Пейо Яворов и Олав Хауге. Същият ден в Южен парк ще има спектакъл за деца от театър „Сириус“, а в парка „Заимов“ ще се представи „Остров на музиката“. На метростанция „Сердика“ 12.30 ч. – Концерт на духова секция от Симфониета  „София“

Столичният общински съвет прие споразумение за превръщането на пространството на подлеза пред централна жп гара в зона за изкуство. Имаме намерение пространството да се превърне в алтернативно място за култура. Досега сме имали съвместни инициативи с младите хора от „Ъндър гара“. Досега е проявен интерес от 30 организации, сред тях и международни.

 
 

Какво се случва с изкопа в градинката „Кристал“?

| от chronicle.bg |

Все още не е отминал шумът от последния скандал около ремонта на центъра на София, а новият, за съжаление, вече се задава. Този път под прицела на недоволните граждани попада любимата на столичани градинка „Кристал“ и в частност, изкопът в нея.

В информация, излязла в медиите тази сутрин, се изказват опасения, че „по-всичко личи“, че дупката в градинката „Кристал“ ще бъде напълнена с почва и изравнена. Приложени са снимки, на които се виждат огромни насипи пръст в самия изкоп. Източник на информацията (че дупката може да се запълни) не се съобщава. В резултат на това социалните мрежи реагираха с недоволство и случаят заприлича на този от преди няколко дена с ремонта на градинката „Св. Седмочисленици“.

За да внесем яснота по въпроса, ще се опитаме да изясним какво всъщност предстои да се случи наистина с градинката „Кристал“? Или поне ще съобщим информацията, която е общественодостъпна, но очевидно труднооткриваема… 

Още през 2014 г. планът за преустрояване на т. нар. Зона 4 в София (в която попада градинката „Кристал“) е приет и до него е осигурен публичен достъп. Ето тук можете да видите проекта в снимки. Според обществената поръчка, дупката трябва да  бъде превърната в езеро. Фирма изпълнител на поръчката е А.Д.А., която и в момента отговаря за ремонта в центъра.

Проектът, по който в момента се извършва ремонтът обаче (публикуван през 2015 г.) се различава от публикувания през 2014 г. И от него, и от информация, публикувана на фейсбук страницата на Йорданка Фандъкова, става ясно, че изграждане на езеро няма има. Вместо това се подготвя обновяване на терена в дупката и създаване на зони за отдих с пейки. За целта е необходимо да се изгребе най-горният слой от почвата (т.нар. хумусен слой, с дебелина от 20 до 30 см), който да се подмени с нов, с по-добри свойства. В момента се извършва именно това. Но според проекта и според думите на кмета на София, изкопът няма да бъде изравняван.

Историята на „дупката“ започва през 1914 г., когато е направен изкоп за основите на сграда на Народната библиотека и музей. Строежът не е реализиран за войните и в последствие пространството е оформено като част от парковото пространство на градината.

кристал
Ето така би трябвало да изглежда градинката след ремонта.

Проектът от 2015 г. е достъпен тук.

Снимка: Aleksandar Mihaylov Mihaylov

 
 

Какво да сготвим набързо, когато гаджето на съквартиранта е в кухнята

| от chronicle.bg |

За някои хора е трудно да си сготвят, когато има непознат в кухнята им. Ако съквартиранта ви си води непознати хора вкъщи през ден или пък един конкретен човек, с който обаче никога не сте се запознавали, ситуацията лесно може да стане неловка. Особено ако завземе „ничията земя“, която обикновено е кухнята.

Галерията ни може да си приложи и за всякакви други моменти  – прекалено зает ден, прекалено много мързел, досада от готвенето…

Събрахме няколко бързи ястия за ваше удобство, а и за това на госта ви. С тях контактите и неловкото мълчание се свеждат до минимум, което е добре и за двете страни.

Имайте предвид, че непознат в кухнята означава военно време. Това пък означава, че предложенията ни може и да не са от най-здравословните. После може да се наложи една разходка, за да свалите поне срама от гастрономичното злодеяние. Вие решавате.

 
 

Ролята, за която Никол Кидман се промени до неузнаваемост

| от chronicle.bg |

Напук на всички, които изпращаха кариерата на Никол Кидман в някоя черна дупка и подиграваха актрисата за не дотам сполучливите хирургически намеси, тази прекрасна жена показва, че няма намерение да слезе от екран.

За това свидетелства не само филма „Boy Erased“, който очакваме да излезе, но и следващият й филм, „Destroyer“. В него Кидман е неузнаваема и претърпява трансформация почти колкото тази в „Часовете“, където влиза в ролята на Вирджиния Улф.

Първия трейлър на „Destroyer“ ни запознава с Ерин Бел, детектив от полицейския отдел на LA, която е преследвана от спомен за неразрешен случай с престъпна банда от Калифорнийската пустиня. Операцията е завършила трагично, а днес, години по-късно, лидерът й отново е готов за действие. А това означава Ерин да се изправи срещу всички демони от миналото.

Режисьор на филма е Карин Кусама, а сценарият е на Фил Хей и Мат Манфреди. Освен Кидман, във филма ще видим и Себастиан Стан, Татяна Маслани, Брадли Уитфорд и Тоби Кебъл.

Първото показване на „Destroyer“ беше тази година на Telluride Film Festival  и до този момент критиците се изказват повече от хвалебствено за изпълнението на Никол Кидман.

Световната премиера на филма по кината ще бъде на 25 декември. А ето и трейлъра:

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?