Фандъкова: Общината е готова да направи аварийна консервация на археологическите находки в Ларгото

| от |

Столична община е готова да направи аварийна консервация на археологическите находки в Ларгото, ако Министерство на културата й разреши, заяви Йорданка Фандъкова

Трябват спешни и адекватни действия, за да бъдат спасени археологическите находки в Ларгото на София. Това каза в интервю за БТА столичният кмет Йорданка Фандъкова. За две години държавата не успя да проведе процедури и да завърши проекта за консервация на Ларгото; ако ни бяха предоставили обекта, досега вероятно щеше да бъде завършен, каза Фандъкова. Според нея сега не е уместно да се търсят пари от фонда за бедствия в тази тежка ситуация за много населени места в страната. Ако Министерството на културата не може да осигури нужните средства за аварийни действия и няма капацитет да ги изпълни, нека да предостави правото на нас; ние ще направим с наши средства аварийната консервация на обекта, ако получим разрешение затова, заяви Фандъкова.

На 5 септември 2014 г. се очаква решението на журито кой град ще бъде Европейска столица на културата за 2019 г. До финалния етап на състезанието са достигнали София с Югозападен район, Пловдив, Варна и Велико Търново, посочи столичният кмет.

fandakova
Госпожо Фандъкова, как ще коментирате решението на министъра на културата Мартин Иванов за създаване на работна група за взимане на мерки за археологическите находки на Ларгото? Ще бъде ли съхранено културното наследство на Сердика  или има опасност София да го загуби?

Няма време за комисии, експертите отлично знаят 
какво трябва да се направи. Не е уместно да се търсят пари от фонда за бедствия в тази тежка ситуация за много населени места в страната. Причината за състоянието на Ларгото не е природно бедствие, а преди всичко бездействие и мудност на собственика – Министерство на културата. Сегашният министър действително няма никакви вина, но от него очаквам спешни и адекватни действия. За две години държавата не успя да проведе процедури и да завърши проекта за консервация на Ларгото. Ако ни бяха предоставили обекта, досега вероятно щеше да бъде завършен. Показали сме, че реализираме много по-мащабни и сложни проекти като метрото и кръстовищата на две нива.

Категорично не приемам обясненията на Министерство на културата, че процедурата се бави – всеки конкурс може да се обжалва, дори да се отмени от съда, но когато това се случва три пъти оправдания с процедурата са еуместни. Сега страната ни е пред риска да загуби и безвъзмездното европейско финансиране за цялостната консервация. По-страшното обаче е друго – защо Министерството на културата като собственик не предприе никакви действия да апази археологическите находки, докато процедурата стои блокирана. Това са две различни неща. Почти две години изпращам писма, правя срещи с министрите на културата и настоявам за аварийни действия- получих бещания, но не и резултат. Затова бях принудена да повдигна въпроса публично с отворено писмо. Безспорно министър Иванов реагира веднага след писмото ми, но ако Министерството на културата не може да осигури нужните средства за аварийни действия и няма капацитет да ги изпълни, нека да предостави правото на нас. Ние ще направим с наши средства аварийната консервация на обекта, ако получим разрешение за това. Хората не се интересуват кой е собственик на обекта и са прави. Те гледат как нещо се съсипва в центъра на София и се обръщат към мен. Аз съм готова да се погрижа, ако собственикът ни даде това право.

През 2019 г. един български и един италиански град ще носят престижното звание „Европейска столица на културата“. Какво ще спечели София, ако бъде избрана?

За първи път България има възможност да издигне Европейска столица на културата през 2019 г. Затова много важно е избраният български град да бъде успешен модел и да представи България по най-добрия начин. София кандидатства заедно с Югозападен регион и сме категорични, че сме подготвени, мотивирани и имаме ресурса да представим и региона и страната ни. За нас титлата Европейска столица на културата е катализатор, който ускорява процесите на реформи в културата, привлича различни и нови хора към изкуството, развива регионални културни маршрути, обогатява културното предлагане в града и региона. В изследването „София – град на творческата икономика“,  което реализира „Обсерватория по икономика на културата“ културните и творчески индустрии са на четвърто място по добавена стойност в икономиката на София. От данните се вижда, че София печели мястото си на национален център на културните и творчески индустрии. Всяко десето предприятие или организация е на творческата икономика, а добавената стойност в икономиката на общината е 8 процента. Това е потенциал, който ние искаме да развием и спечелването на Европейска столица на културата ще бъде силен тласък за развитието на туризма, културните и творчески индустрии. В същото време възстановихме и превърнахме
в пространства за култура на открито места в града като моста на влюбените, лятната сцена в Борисовата градина. Станциите на софийското метро също се превръщат в места за култура – това е модерният начин изкуството да напуска галериите и зали и да стига директно и бързо до хората.

С кои градове се състезава София за спечелването на състезанието и с какво нашата кандидатура превъзхожда останалите? Защо именно София трябва да спечели?

До този етап на състезанието достигнахме София, 
Пловдив, Варна и Велико Търново. Ние вярваме, че София и Югозападен регион заслужава тази титла, не само защото ние предлагаме интересна и атрактивна творческа концепция, изработена заедно с гражданите и творците на София и региона, но и защото имаме човешки и финансов капацитет да осъществим такъв амбициозен проект. Всеки един от областните градове в Югозападен регион първоначално бе издигнал кандидатурата си за тази титла, но след това решихме да обединим усилия, за да изпълним по най-добрия начин творческата програма и да представим България на европейско и световно ниво. 

Колко струва на Столичната община съревнованието „Европейска столица на културата“?

В рамките на последните три години са изразходвани 400 000 лева за културни и творчески събития, които са и част от подготовка ни за Европейска столица на културата. Тук е мястото да отбележа, че получихме сериозна подкрепа от бизнеса, а тази година пак с подкрепата на бизнеса стана възможен и Фондът за иновации в културата. Фондът се създава за първи път в България и е в подкрепа на съвременното изкуството и култура. Финансовият
ресурс на фонда се събира от частни дарители (компании и физически лица), които вярват, че културата и изкуството са динамична сфера, допринасяща за икономическото развитие на градовете и регионите. Събраните финансови средства от  дарителите се удвояват от бюджета на Столична община. Фондът  подкрепя проекти, които развиват партньорството между творци и културни оператори на територията на Югозападния регион. В процеса на подготовка ние отделихме минимални средства, като дори и тези средства бяха използвани за устойчиви проекти, чийто резултати остават независимо от резултата от състезанието, като дългосрочната стратегия за развитие на културата в София,  Регионална Академия за мениджъри в културата, Фонда за иновации и т.н. Инвестициите в културата, са инвестиции в развитието на икономиката и в създаването на работни места и мисля, че практиките, които имаме в Столична община през последните години показват това – че един град може да се развива чрез и през култура.


На какъв етап от състезанието е София в момента?

Предстои финалният етап на състезанието, в който нашият екип ще защити концепцията на София 2019 пред международното жури. Решението на журито се очаква на 5 септември 2014 г. 

Какви инициативи предстоят в рамките на кандидатурата до обявяването на града, който ще спечели титлата?

Културната програма на София през лятото традиционно е много богата. Не планираме конкретни инициативи, специално за международното жури. И тази година Културния календар на София подкрепя утвърдени събития и има общ бюджет от над 1.8 милиона лева. Столична община отделя още 1.3 милиона лева за Програма Култура, която е най-голямата меценатска програма в областта на културата.

През 2014 г. в Културният календар са включени общо 134 събития, от тях 59 са лятна програма. През август се провежда петото издание на фестивала „София Диша“, в който за първи път са включени нови места – ул.“Оборище“, където тази неделя акцентса танците. Нова локация са и малките „Пет кьошета“. В момента в града е организиран и Фестивал „Езиците и  градът“ – заедно с 10 чужди културни институти. Кампанията се организира във връзка с Европейския ден на езиците – 27 септември и е на тема Езиците и градът. На билбордове из града са разположение цитати на различни езици, интерпретиращи темата „Езиците и градът“. Така литературата и културата ще заеме 
различни места в градското пространство. В края на август София ще е домакин на концерт на Андреа Бочели, който е член на инициативния комитет на кандидатурата на София. На 22 август на лятната естрада в Борисовата градина ще има концерт на Alexandroff Ragtime Band. На 23 август „Да бъдеш или да не бъдеш на 36″ – Музикален спектакъл по творчеството на Пейо Яворов и Олав Хауге. Същият ден в Южен парк ще има спектакъл за деца от театър „Сириус“, а в парка „Заимов“ ще се представи „Остров на музиката“. На метростанция „Сердика“ 12.30 ч. – Концерт на духова секция от Симфониета  „София“

Столичният общински съвет прие споразумение за превръщането на пространството на подлеза пред централна жп гара в зона за изкуство. Имаме намерение пространството да се превърне в алтернативно място за култура. Досега сме имали съвместни инициативи с младите хора от „Ъндър гара“. Досега е проявен интерес от 30 организации, сред тях и международни.

 
 

От 82-ра до миналата събота: съдбата на една редицивираща жертва на обири

| от Вучето |

200 деца годишно стават жертва на сексуално насилие, всяка четвърта жена е пребивана вкъщи, а според Мая Манолова българите, които са жертва на трудова експлоатация, са “повече, отколкото ни се иска.” Мен пък са ме обирали повече пъти, отколкото на мен ми се иска. Даже изобщо не ми се иска, само че никой не ме пита, а си ме обират като стой, та гледай. 

Хрониките на моята нерадостна съдба на рецидивираща жертва на обири и джебчийство започва още през 1982 г. , когато от простора на терасата ни на първия етаж неизвестни престъпници – привърженици на упадъчната американска култура отмъкнаха три чифта оригинални дънки Levi’s. Двата големи размери бяха на майка ми и сестра ми, а малките, с предизвикателната, почти провиденческа за бъдещето на западния свят, бродерия на бомба със запален фитил – мои. Много ревах, защото знаех, че ще видя пак дънки, които не са произведени в завод “Биляна” Петрич, през крив макарон. Седмица по-късно, пак от балкона, ни откраднаха три наниза суджук. Този път баща ми рева.

Две-три години по-късно едно комшийско дете ми открадна книгата “Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Казах на майка да иде да ми я потърси обратно, а тя каза: “Айде сега, за една книга няма да се смразяваме с хората!”

Следващите години, до настъпването на демокрацията, бяха сравнително спокойни откъм подобни инциденти, което си обяснявам с факта, че все още циганската махала не беше слязла в центъра. После, както знаем, започна голямото грабене на високо държавно ниво, което засенчи до известна степен проявите на кокошкарската престъпност.

Вече в новото хилядолетие пак почнаха да ме ограбват. Веднъж с една приятелка отидохме в новооткрит нощен клуб, който се казваше “Елефант”. Народът се тълпеше там, защото интериорът беше нестандартен за времето – нямаше маси и столове, а сепарета, оформени като спални. Полягаш и си пиеш. Алкохолът беше менте и ние се зашихме едва след втората водка. Установих, че ми няма портмонето от чантата, чак когато бях в таксито на път за вкъщи. На сутринта някаква шивачка намерила личната ми карта, захвърлена на улицата пред цеха. Честно казано, не посрещнах особено възторжено новината, понеже не харесвах как бях излязла на снимката и даже леко се радвах, че ще трябва да си извадя нов документ за самоличност.

От общия кабинет в университета, където преподавах, постоянно ми крадяха банани, закуски, пакетчета чай. Когато поисках всеки да си има шкаф за лични вещи, който да се заключва, ми отговориха, че така не може, трябвало да си имаме доверие. Нали все пак сме хора на науката, будители!

Служителките в Български държавни пощи също нееднократно са допринасяли за нерадостната ми съдба на жертва. От колетите, изпращани от сестра ми в Норвегия, са ми крали какво ли не – от бански костюми и козметика до пеещи картички за рожден ден и спортни наколенки. Сестра ми се принуди да надписва пакетите с флумастер: “Този пакет съдържа това, това, това и това и всеки, който пипне, да му изсъхнат ръцете!”

Служителите на летище София също не остават по-назад от колегите си-пощаджии. Почти не е имало случай на забавен багаж, доставен ми на следващия ден, от който да не липсва нещо. Веднъж обаче се бяха самозабравили. Не бяха просто крали, а направо си бяха пазарували с вкус. Освен няколко парфюма и два пакета пушена норвежка сьомга, си бяха направили подаръчни комплекти, съчетавайки по цветове и десени чанти и дрехи, както си бяха още с етикетите. Писах гневно писмо на превозвача, Австрийските авиолинии, откъдето ми отговориха, че да, много съжаляват за неприятната случка и ще ми възстановят стойността на липсващите предмети в евро, макар че вече им писнало да замазват л*йната на българските си колеги.

Не искам обаче да си мислите, че този текст има за цел да заклейми за кой ли път крадливото българско племе. През 2010 г. , докато бях в чужбина, крадец-гастрольор от братска Македония, известен на местната полиция с прозвището “Среднощния гладник”, беше нахлул в апартамента ми през терасата, обърнал всичко с краката нагоре в търсене на ценности и понеже не намерил такива, решил да не мине без хич, ами си сготвил във фурната картофи по селски и си наточил кана домашна ракия. Разбира се, не си беше тръгнал съвсем с празни ръце. Беше напълнил една от дамските ми чанти с лакове, гримове и антиейджинг нощни кремове. Бяха го хванали чак месец по-късно. Не е като да е имало гонка, де. Просто намерили Гладника заспал в стола на едно училище, след като преял с останали от обяд грах плакия, пържоли и круши.

През последните 3-4 години, откакто съм в Копенхаген, също са ме преджобвали сръчни тарикати. В автобус 5C, който минава по най-централня и натоварен маршрут, “работят” най-вече млади български ромки. Виждала съм ги многократно – правят се на заблудени туристки. Докато едната уж изучава картата (на метрото!), другата пребърква чантите и палтата на разсеяните пътници. Веднъж ме чуха, че говоря на български по телефона, и решиха любезно да ме осведомят: “Какче, тебе нема да те работим. Ето, слизаме, да си спокойна!” Този път минах метър, обаче в автобус по друга линия успяха да ми измъкнат портмонето, въпреки че старателно го бях сложила на дъното на чантата и го бях завила като бебенце с жилетката си. Няколко месеца по-късно ПАК ми откраднаха портмонето. Гепиха го под носа ми, докато плащах един корен джинджифил на касата в арабска зарзаватчийница.

Последно ми откраднаха айфона. И плетената шапка! Миналата събота. В един български Лидл. И пак, докато се редех на опашка, за да си платя покупките.

Днес мисля да пазарувам в друг супермаркет, понеже взе да ми става интересно какво ще ми откраднат този път. За съжаление не мога да им предложа скъп телефон, защото още не съм си купила нов. Затова пък мисля да ги подмамя с чифт кожени ръкавици. А и портмонето сравнително отдавна не са ми крали… Макар че сега, като се замисля, харесвам как съм излязла на снимката на личната карта и не ми се иска да я подменям.

 
 

Джеръми Кларксън: Станах невероятно дебел, откакто спрях цигарите

| от |

Преди да спре цигарите, британският водещ пуши по 40 на ден. Високата бройка е и причината да прекрати навика.

Сега обаче Кларксън е „ужасен“ от теглото си. След повече от 2 години без цигари, 58-годишният мъж каза, че е станал „доста по-дебел“ и обвини за това именно спирането на никотина.

В последният епизод на „The Grand Tour“ на въпроса какво се е променило откакто сезон 2 на предаването приключи, Джеръми отговори: „Доста по-дебел съм. Спрях да пуша.“ След това се обърна към публиката: „Някой друг да е спирал цигарите? Някой друг да е надебелял адски много в резултат на това? Ужасяващо е.“ Накрая колегата му Джеймс Мей каза, че беше дебел и докато пушеше, с което разговорът приключи.

Кларксън следва строги докторски съвети, да спре с вредния навик незабавно, от август 2017, когато постъпи в болница в Майорка с пневмония и отравяне на кръвта. През август 2018 той написа в Twitter: „Преди точно година изпуших последната си цигара. Бях изпушил около половин милион през годините, но сега въобще не ми липсват. Странно.“

През уикенда Джеръми Кларксън, Джеймс Мей и Ричард Хамънд се завърнаха на Amazon Prime с нов сезон на предаването си „The Grand Tour“.

03c671b903208ae1ff2fd15128f6315d

 
 

Мъжете за неписаните правила на писоара

| от chronicle.bg |

Етикетът при писоарите не се засяга достатъчно, а трябва, защото се оказва, че има доста правила. Някои от тях, а може би всички, мъжете изпълняват инстинктивно. Но какви са всъщност?

Питър

Оставяйте пространство между вас и другия човек, ако е възможно. Не е окей да застанете точно до някой друг, особено ако са двама човека и вие се мушнете между тях. Някои хора си цъкат на телефона или си носят бирата, ако сме в заведение. Това според мен е гадно и не трябва да се прави, защото после тези предмети отиват на масата и колкото и да се пазиш, все пак си в тоалетна и мръсотиите се пренасят.

Стивън

Като цяло гледам да използвам кабинка, ако има свободна, защото се притеснявам. Ако все пак ползвам писоар – погледът напред и никакъв визуален контакт.

Сам

Ако е дълга линия от писоари, отивам на най-далечния, фокусирам се върху задачата си и се правя, че не забелязвам кой идва и си отива.

Майкъл

Никога не заставам до някой, ако имам избора – независимо дали писоар или кабинка. Също така, винаги използвам сешоарите за ръце, за да избегна неловката тишина и да дам възможност на останалите да си вършат работата на спокойствие. И още нещо основно – никога не трябва да ви хващат, че излизате от женската тоалетна.

Дарън

Ако има три писоара и всеки от крайните е зает, никога не ползвайте този по средата. Отиде в кабинка.

Джоел

Оставате възможност на тези, които идват след вас, да не застават до вас. Заемайте първо най-крайните писоари. Не заговаряйте никого, не гледайте никого, не си тананикайте и не привличайте внимание като цяло. Свършете си работата, измийте си ръцете и напуснете.

 
 

Трейлър на „Documentary Now!“: Това не е Марина Абрамович

| от chronicle.bg |

В новия сезон на „Documentary Now!“ в ролята на Марина Абрамович се появява… Кейт Бланшет. Участват още Таран Килам, Джон Мулани и Оуен Уилсън. Пародията наистина си заслужава поглед.

За тези, които имат нужда от още малко убеждаване – IFC пусна трейлър на шестте епизода. 

Сериалът се присмива на манията по документални филми. Първият сезон има 6 серии, които правят трибют на документалния формат по забавен начин. Поръчват се втори и трети сезон още преди да е излъчен първият епизод на първия сезон.

Режисьор отново е Алекс Буоно, а сценарист – косъздателят на сериала Сет Майерс. Майкъл Кийтън също се в епизода „Batsh*t Valley“.