Евгений

| от |

Да, познахте по заглавието. Също като Вальо това е поредната разтърсваща, едновременно разплакваща и радваща история-интервю с автор Юлия Кошаревска. 

„Како, имаш Евгений Янев в приятели във Фейсбук!?”

„Да. Защо?”

„Той ми е учител! Това е странно!”

Вероятно нямаше да е странно, ако с брат ми нямахме само 4 години разлика, а Евгений не беше колкото мен – на 20.

Според данни на Националния статистически институт, в общообразователните училища на територията на страната има едва 289 учители под 25 годишна възраст. Мнозинството от преподавателите са във възрастовата група 50-54 години.

През дванайсетте ми години в училище май съм имала само една изключително млада учителка и май тя не беше избрала професията от любов към учениците, а от липса на ясна идея какво иска да прави.

Случаят с Евгений далеч не е такъв – той от малък си се представя като учител и дори за миг не спира да се развива. В момента е студент втора година в СУ, а  от повече от година се занимава професионално с разработване на софтуерни продукти. Това е възможно благодарение на високото ниво на обучение, което получил в  Технологичното училище „Електронни системи” към Технически университет.

Познавам го покрай групата Матура в София 2012, където наред с опитите да си намериш някой, от когото да препишеш в деня на матурата, се обсъждаше и кой къде ще учи след това. Евгений също беше приет в Бристол, за да учи програмиране, но изведнъж му загубих дирите…

Защо се отказа от Бристол?

„Бях решил да напусна България с идеята, че ще постигна нещо повече извън границите на държавата, тъй като винаги съм имал големи амбиции. И честно казано до последно не знаех накъде да поема, тъй като това решение до голяма степен би предопределило бъдещото ми развитие. Съветвах се с доста хора, но в крайна сметка решението си го взех сам. Реших, че искам да остана в страната, колкото и зле да е сегашното и положение и да се опитам с каквото мога да допринеса за нейното благосъстояните. А относно собствената реализация сметнах, че човек ако е кадърен може да постигне каквото иска навсякъде, не е ограничен от никакви рамки.”

Какво точно преподаваш?

„Преподавам Програмно осигуряване на десети клас, като бих казал че този предмет полага основите на това, което ще изучават бъдещите програмисти. Хубавото е това, че тъй като за първа година съм преподавател, с мен има още трима бивши възпитаници на ТУЕС, с които се радвам, че си помагаме и заедно успяваме да правим часовете по-интересни за учениците. Четиримата водим на две паралелки, като в зависимост от това кой кога е зает, влизаме в съответния клас. Хубавото е това, че тъй като сме повече, винаги поне двама от нас са на разположение.” 

Това обичайна практика ли е в ТУЕС?

„Идеята бивши възпитаници да се връщат и да преподават не е нова, мога да кажа, че доста от преподавателите с които съм се сблъсквал са млади, интелигентни хора, които имат желанието да правят това. Тези хора са наистина в крак с технологиите и тенденциите и имат наистина на какво да научат другите, защото са успели в техните области, а най-важното, желание не им липсва.”

Имаше ли някой учител, който успя да те мотивира повече от всички други?

О, да, определено. Господин Кирил Митов, преподавател по Технология на програмирането за 11 клас. Този учител беше първият, който ми направи наистина силно впечатление в маниера на преподаване и връзка с учениците. Правеше часовете интересни и разчупени и си казах, че трябва да има повече такива хора. Това е и човекът, който по-късно ме потърси да се върна в ТУЕС.

Всички сме имали и не особено вдъхновяващи учители. Сещаш ли се за някой, с който ти си се сблъскал и къде мислиш, че е сгрешил? 

„Винаги има такива хора и това е нормално. В момента се сещам за една учителка, която ни преподаваше по математика. За мен лично тя не беше добър преподавател, правеше часовете изключително натоварени. Учениците се чувстваха неспокойни, изправени на нокти, материалът се усвояваше трудно. Най-яркият ми спомен е как ни даваше задача в час и първият решил я получаваше шестица. Обстановката още повече се нажежаваше, а смятам, че в час децата трябва да се чувстват спокойни, което много повече ще допринесе към научаването.

Ти си само 4 години по-голям от учениците ти. Как гледат на теб? 

Оказа се, че работата на учителя не е толкова лесна, колкото изглежда и определено сега гледам с други очи на нещата. А фактът, че съм с 4 години по-голям от учениците прави нещата още по-трудоемки, защото да спечелиш респекта на някого, който е на твоята възраст, е сложна задача. Опитвам се да се държа с учениците като с равни, забранил съм да ми казват „господине“ . Случва се от време на време им се карам, но с желанието те да седнат и да научат, защото както споменах тук им се полагат основите, и ако изпуснат много впоследствие трудно ще наваксат. Естествено има такива ученици, които са по-напред с материала, други не толкова, но се опитваме доколкото можем, а и доколото самите те ни позволят, да предадем материята еднаква за разбиране от всички.

Имаше ли вече някой безценен ученически бисер? 

„След първото контролно, което им пуснахме, имаше някои доста фрапантни редове код, които на драго сърце бяха споделени впоследствие с целия клас. Доста смях падна… но съм сигурен, че съответните лауреати повече няма да допускат тези грешки и са си взели поука.”

 evgeni

Евгений е от хората, които променят статистиката, а не са част от нея. Ако съберем повече от тях на едно място (или ако ги пръснем по света, но им дадем обща цел), скоро ще видим реални резултати.

А както казваше една от моите вдъхновяващи учителки: „Къща не се гради от покрива, а от основите.” За това предлагам да първата цел да е образованието!

 
 

Даниел Радклиф: „Няма да бъда последния Хари Потър“

| от chronicle.bg |

Дори само мисълта за някакъв нов живот на поредицата за Хари Потър е малко плашеща. Едва ли има две мнения по въпроса дали продължение под някаква форма е необходимо. Но предвид факта, че в момента това е една от най-популярните формули в киното и телевизията, нищо чудно след време да чуем за нов проект, който да ни напомни наново за (не)забравеното старо.

Самият Даниел Радклиф смята, че продължението на „Хари Потър“ е „неизбежно“ и той не би се изненадал, ако някой ден се появи нов филм или сериал. Това споделя 29-годишният актьор в интервю за сайта IGN.

„Сигурен, че ще има някаква нова версия. Знам, че няма да съм последния Хари Потър за времето си.“ казва Радклиф, цитиран от Entertainment Weekly, по повод актьорите от постановката „Хари Потър и прокълнатото дете“ Джейми Паркър и Гарет Рийвс, които са влизали в ролята на момчето магьосник.

„Би било интересно да видим колко дълго ще останат тези филми. В момента сякаш над тях е издигнат ореол, но той ще изчезне, блясъкът ще угасне в някой момент.“ продължава актьорът. „Би било интересно да го възродят и просто да направят нова версия на филмите или пък сериал.“

Макар според Радклиф продължението да е неизбежно, той споделя, че няма намерение да се връща в магьосническия свят в бъдеще, тъй като в момента има други проекти. Сред тях са участие в постановка на Бродуей и участие в сериала Miracle Workers, чиято премиера в САЩ беше преди три дена. Сюрреалистичният сериал разказва за това как Господ (Стийв Бушеми) е загубил вяра в човечеството, а Радклиф играе ангел, който успява да го убеди да го прати на Земята, където да изпълни молитвите на хората.

 
 

Какво ново в новата Honda CR-V?

| от chronicle.bg |

След като хибридната версия на новото поколение на Honda CR-V пристигна в България непосредствено след старта на европейските продажби на модела, можем накратко да представим какво е новото в последния автомобил на марката.

Новият екологичен CR-V Hybrid е оборудван с интелигентната система Multi Mode Drive (i-MMD), съчетаваща 2,0-литров i-VTEC бензинов двигател с цикъл на Atkinson и два електромотора, за да осигури реална енергийна ефективност и лесна управляемост. i-MMD не работи с конвенционална трансмисия, а вместо това функционира чрез далеч по-компактен агрегат, осигуряващ директна връзка между задвижващите части и плавното предаване на въртящия момент.

Новата хибридна система i-MMD (Intelligent Multi-Mode Drive) се състои от два електрически двигателя. Единият електрически мотор е с максимална мощност 184 к.с. Той има двойна роля – задвижва автомобила в съответния режим, или генерира електроенергия, тъй като е свързан с електрическия мотор-генератор. Последният на свой ред създава електроенергия, а тя се добавя към акумулаторните батерии, и така се автомобилът се движи в електрически режим. В този случай той ускорява изключително бързо. В крайна сметка резултатът от всичко това е уникалното съчетание от екологичността на електрическия двигател с показателите на бензиновия и вътрешното пространство на конвенционален автомобил.

Възможни са три режима – напълно електрически, хибриден (ползва електроенергията от генератора към задвижващия мотор, допълнително количество идва от батериите), и такъв, в който превес има двигателят с вътрешно горене. Всъщност бутон за смяна на различните режими няма, системата изчислява прецизно кой е най-подходящият за даден момент.

Хибридната система не се нуждае от конвенционална трансмисия и е оборудвана с 1-степенен съединител с фиксирано предавателно отношение, който създава директна връзка между подвижните компоненти и по този начин се осигурява плавно предаване на въртящ момент през цялата система.

В електрически режим задвижващият мотор черпи енергия единствено от батериите и така е осигурено задвижване с нулеви вредни емисии. В хибриден режим бензиновият двигател осигурява енергия за електрическия мотор-генератор, който на свой ред отдава мощност към задвижващия електромотор. Излишната мощност се връща обратно през генератора, за да дозареди батериите. В нормален режим колелата биват задвижвани от бензиновия силов агрегат, като при необходимост допълнителна доза мощност може да дойде от електромотора.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.

 
 

Запознайте се с френската двойничка на Риана

| от chronicle.bg |

Следващия път, когато сте във Франция и видите момиче, което прилича на Риана, погледнете отново.

Социалните мрежи обърнаха вниманието си към на 23-годишната французойка Уна Серталф, която прилича забележително много на певицата от Барбадос. Момичето каза пред BuzzFeed News, че приликата е явна „откакто е на 15 или 16″, въпреки че не е съгласна на всяка цена. Това, че прилича на Риана, разбира се, има и своите ползи. Уна казва, че по-лесно я пускат в дискотеки и я черпят повече, но тя е по-резервиран човек и не се възползва.

Има обаче и недостатъци. Серталф казва, че често идват хора, които искат да се снимат с нея, но когато стане въпрос за лични връзки, никога не може да знае дали даден човек не е с нея, защото прилича на известна личност или не. „Когато си говоря с някой мъж, често ми казват „Приличаш на Риана“ и виждам колко са радостни от това и как искат да ме покажат на приятелите си. Но се чудя дали някога ще можем да пренебрегнем външния ми вид.“

Като цяло обаче тя намира ситуацията за забавна.

Един потребител на Twitter казва „Тя прилича на Риана повече, отколкото Риана прилича на Риана“. Реплики като „Кога пускаш албума“ също не липсват. „Ако имаш време за селфита, имаш време и да запишеш албум.“

Ето няколко снимки на Уна Серталф.


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на

 


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от ℯ (@ynasertalf) на