Елиф Шафак:Човек не може да прави всичко еднакво добре

| от |

Елиф Шафак е може би най-известната турска писателка. Книгите й се разпространяват в над 40 страни, предава lira.bg. Последната й книга – „The Architect’s Apprentice“, е вече на англоезичния книжен пазар. Тя е носителка на много награди, включително „Orange Prize“ и Ордена на изкуствата и писмеността на Франция. Романите й представят романтични и драматични истории, чието действие често се развива в Истанбул. Често е критикувана, че пренебрегва традиционните турски ценности. Представяме ви разговора на Джесика Солтър от британския „Телеграф“ с Шафак  по повод публикуването на новата й книга.

За ежедневието си:

„Когато съм по средата на роман мога да работя през деня или през нощта, сутрин или вечер, вкъщи или навън. Съобразявам се с ангажиментите на децата. Често ставам сутрин и започвам в 5 часа, или пък пиша, след като те си легнат да спят. Работещите майки трябва да бъдат гъвкави.“

За своя съпруг и брака:

„Моят съпруг е журналист в Истанбул. Обичам много града, но там се задушавам. Романистите в Турция са публични личности. По-лесно намирам свободата, от която се нуждая, в Лондон. Животът между двата града е много обогатяващ, но отслабва брака. Цялата ми енергия отива в писане или в майчинството. Вярвам, че не съм добра съпруга, но съм ОК с това. Човек не може да прави всичко, едновременно, еднакво добре.“

За самотните майки:

„Аз съм отгледана от самотна майка, което е необичайно за Турция през 70-те години на ХХ век. Моята майка срещнала баща ми и се отказала от следването си, защото била влюбена. Докато навърши 21 години, те вече били разделени. Когато се върнала у дома, се опитала да си намери съпруг, но баба ми я спряла. Казала й, че ще се грижи за мен, докато майка ми завърши образованието си.“

За патриархата:

„Аз бях възпитана първо от баба в Анкара, а след това от майка ми, която беше дипломат в Мадрид. Околната среда на двете места беше коренно различна, което ме накара да започна да си задавам въпроси за половите стереотипи и да разбирам как работи патриархата.“

За свободата на изразяване:

„Няма достатъчно свобода на изразяване в Турция. Ако пишеш – било то като писател, поет или журналист, можеш да си навлечеш неприятности. Не вярвам на никой, който казва, че цензурата вече е изчезнала.“

За спиритуалността:

„Имах татуировка на бухал дълги години, но я махнах. Бухалите са много важни за мен, защото са символ на мъдростта. Иска ми се да можеха да говорят. Може би могат. Изобщо не съм религиозен човек. Организираната религия за мен означава разделение на ние и те, което не ми харесва. Религиозните хора показват невежество, като си мислят, че те са по-добри от други, защото имат определена вяра. Атеистите са същите. Най-добрия път е този на агностика. Той дава възможност за съмнение. Не всичко в този живот може да бъде обяснено рационално. Ние сме ирационални същества.“

За готварските книги:

„Знам много рецепти от нашата култура на готвене, която е доминирана от жените. Обичам народни приказки и рецепти. Не готвя, но чета готварски книги.“

За писането:

„Не обичам тишината, докато пиша. Трябва да има шум. Отивам в препълнени кафенета, летища или гари – все места, изпълнени с живот. Истанбул е шумен град, затова държа прозорците отворени. В много тиха библиотека или пред празна маса се чувствам като при непознат, сякаш съм заела чуждо място. Трябва ми хаос.“

За  цигарите:

„Преди пушех докато работих, но ги отказах, когато забременях. Все още ми харесва аромата. Сега компания ми правят купи със слънчогледови семки.“

За четенето и книгите:

„Аз съм любопитен читател и списъка ми с четива е разнообразен. Обичам философия, нехудожествени книги за мозъка и неврологията. Привързвам се към книгите, но не чак толкова. Когато чета, си водя бележки, като драскам навсякъде. Страниците имат петна от чай, кафе, знаци, че са живели с човек.“

За езиците:

„Вярвам, че като човешки същества, ние можем да бъдем няколко неща наведнъж. Пиша на английски и турски. Когато пиша за меланхолия или мъка, намирам думите по-лесно на турски. Що се отнася до хумор, сатира, черна комедия – на английски. Преди писах на турски. Сега пиша на английски, след което се превежда на турски, а аз го променям, за да го адаптирам с моя стил.“

За пръстените:

„Имам много пръстени. Част от тях са от пазара Капалъ Чарши в Истанбул – много го обичам. Други съм наследила. Някои губя, други намирам. Не съм привързана към предмети.“

 
 

Храната е по-вкусна, когато е сервирана върху ленена бяла покривка

| от chronicle.bg |

Eкип учени от университета в Копенхаген установи, че когато ястието е сервирано върху снежнобяла ленена покривка, то ни се струва по-вкусно.

Д-р Цзън Лю провел експерименти в реална обстановка с 250 клиенти във френски ресторант. Ястията им били сервирани върху хубави бели ленени покривки или върху хартиени с ниско качество. След това участниците в експериментите трябвало да дадат оценка за това колко е била вкусна храната им.

При едни и същи ястия, тези, които били сервирани върху ленени покривки, се сторили на клиентите с 10 процента по-добри на вкус.

Според Цзън Лю, атмосферата е толкова важна за храненето, колкото и самите кулинарни специалитети. Хубавата обстановка, покривките, кърпите, чашите, посудата и приборите създават амбианс, който придава допълнителна стойност на храната. И добрите ресторантьори никога не пренебрегват именно тези детайли.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

ТОП 10 песни за тренировка в края на лятото

| от |

С този плейлист ще забавите темпото на лятото и ще задържите още малко слънчевите емоции, докато спортувате.

Ако през юни и юли са по-подходящи веселите поп песни, то в края на лятото се слушат по-еклектични мелодии с различно темпо и жанр. С по-бързите парчета и по-голямото разнообразие във вашия микс, ще бъдете перфектно подготвени за намаляващата дневна светлина.

За загрявка перфектно пасва електронния денс на Krewella, а песента от Деми Ловато е страхотен финал за всяка тренировка. Останалите предложения са с около 130 удара в минута (BPM), както и няколко с по-бърз ритъм.

Krewella – Somewhere to Run – 112 BPM

Hilary Duff – Sparks – 122 BPM

Cash Cash – Surrender – 128 BPM

We Are Twin – Come Alive – 159 BPM

Mako & Madison Beer – I Won’t Let You Walk Away – 128 BPM

Third Eye Blind – Everything Is Easy – 128 BPM

David Guetta, Nicki Minaj & Afrojack – Hey Mama – 128 BPM

Jeremih & Flo Rida – Tonight Belongs to U! – 130 BPM

The Mowgli’s – Bad Dream – 168 BPM

Demi Lovato – Cool for the Summer – 114 BPM

 
 

Сериозен инцидент преди концерт на Бекстрийт бойс

| от chr.bg |

Най-малко 14 души бяха ранени и откарани в болници, след като подпори на входа на курортен комплеск, в който концерт трябваше да изнесе групата Бекстрийт бойс, рухнаха и затиснаха зрители, предаде Асошиейтед прес.

Инцидентът станал в американския щат Оклахома. Концертът трябвало да се проведе в комплекса Уин Стар, но започнала гръмотевична буря. Организаторите започали да евакуират зрителите. Бурният вятър обаче повалил подпорите на входа на комплекса и цялата конструкция рухнала върху зрителите.

Групата написа в Туитър, че „най-важното нещо е всички да се приберат по домовете си благополучно“.

За концерта на Бекстрийт бойс били продадени около 12 000 билета.