Електронните книги – подходящи за хората с дислексия

| от |

Електронните устройства за четене на книги са много по-подходящи за хората с дислексия, отколкото са обикновените хартиени носители, обявиха учени в САЩ.

Дислексията не е болест или увреждане. Тя представлява нарушение, което оказва влияние върху развитието на способности като четене, писане и смятане, за сметка на силно развити творчески умения и креативност. Изследванията за дислексия показват, че 10% от населението на земята са дислексици. Колко са те в България е трудно да се каже, поради липсата на национална статистика, но броят им определено е чувствително по-голям от средните световни данни.

Учени от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън в САЩ са сравнили успехите в четенето на книги на хартиени носители и на компютър сред 103-ма гимназисти, страдащи от дислексия.  Учениците с дефицит на визуалното внимание по-добре и бързо са работили с текста на екрана на малкото устройство, отколкото с този на хартия. Електронните книги са се оказали подходящи за хората, които имат трудности с декодирането на фона, което е основа за разбиране на прочетеното.

Изследователите предполагат, че именно късите редове с малък брой думи, а не самите електронни устройства, помагат на четящите да се съсредоточат върху конкретните значения,  абстрахирайки се от второстепенните.

Тест за дислексия – деца

Тест за дислексия – възрастни

 

 
 

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров

| от БАН |

Изложба, посветена на 30-годишнината от полета на Александър Александров по научната програма „Шипка“ ще бъде експонирана от 18 до 22 юни във фоайето на Централната сграда на БАН.  Тя се организира от Института за космически изследвания и технологии и ще се открие на 18 юни от 10 часа в присъствието на големия летец-космонавт. Ще бъдат експонирани оригиналните апарати и системи, разработени специално за тази програма, с които той и други космонавти са провеждали научни експерименти на борда на орбиталната станция „Мир“. Ще бъдат показани също скафандъра и костюма на космонавта, както и научни публикации свързани с подготовката, реализацията и резултатите на тази програма, фото и видео материали и други.

В експозицията ще могат да бъдат видени и други знакови прибори и апаратни системи, разработени от български учени, инженери и специалисти, благодарение на които България продължава да заема достойно място сред космическите държави.

 
 

Бокачо: „Целунатите устни не губят своето богатство…“

| от chronicle.bg |

Той вече е възприеман по-скоро като митологична фигура, отколкото като реална личност, която можем да си представим. Рисунките с неговия лик, стигащи днес до нас, са недостатъчни, за да поберат силата на хилядите думи в „Декамерон“. Става въпрос за Джовани Бокачо – авторът, който заедно с Петрарка поставя основите на хуманизма в световната литература през далечния 14-ти век. Бокачо е Ренесансът.

Хуманизмът на Бокачо не е само между страниците на творбите му и в интерпретациите на древните текстове, но и в опитите му да издигне литературата на онези дни до класика, поставяйки високи стандарти пред работата със словото. Някои смятат, че напредва повече в тази посока от съмишленика си Петрарка, не само защото връща високия статут както на поезията, така и на прозата, но и защото в романите си успява да постигне съвършения синтез между ежедневното, трагичното и комичното.

Без Бокачо литературната кулминация в италианската култура е немислима. Ето част от хилядите думи, които се откриват в книгите, а понякога и между редовете. 

maraviglioso_boccaccio_i_novellatori_foto_umbertomontiroli_0687-light
Кадър от „Чудният Бокачо“

„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.“

„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш“

„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума.“

„Прави каквото казваме, а не каквото правим.“

„Човечност е да имаш състрадание към нещастните.“

giovanni-boccaccio-vita-e-opere_bfad2f4f017cfd399d093e0b6dc84dd7

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин.“

„В този свят само страданието е спасено от завистта“.

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“

„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.“

„По-добре да се разкайваш за това, на което си се насладил, отколкото за това, на което не си се насладил.“

„Целунатите устни не губят своето богатство, а напротив – то се възобновява като растящата луна.“

2216440

„Нищо не е твърде неморално, че да не може да бъде казано на друг човек, стига е облечено в подходящите думи.“

„Раят би бил рай, ако на любовниците са им разрешени същите наслади, като тези, които преживяват на земята.“

„Хората са по-склонни да вярват в лошите намерения, отколкото в добрите.“

„Дъбът не може да бъде повален с един удар на брадвата.“

 
 

Лесли Грантъм почина на 71 години

| от chr.bg |

Актьорът Лесли Грантъм почина на 71 години в Лондон.

В началото на седмицата Грантъм се върна във Великобритания от България, за да се лекува. Той живееше в България, след като се снима в сериала „Английският съсед“.

Погребението ще бъде в тесен кръг.

Колеги, посетили актьора тази седмица, са казали, че той е болен от рак в последна фаза.

Лесли Грантъм има трима сина от бившата си съпруга Джейн Лори, за която беше женен 31 години. Децата му са на възраст от 23 до 31 години.

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената: